История - Поборници от Видинския край

Село Урбабинци (дн. Тошевци) е едно от най-будните български села в някогашната каза Сахра, което взема активно участие в българското националноосвободително движение през XIX век.

След разгрома на въстанието в 1850 г. голяма част от селяните, намиращи се във въстаническите лагери покрай сръбската граница, след приемането на исканията им от Али Риза паша, напускат лагерите и се завръщат в домовете си за мирен труд.

В преговорите с Рашид ефенди, специалния султански пратеник, и Али Риза паша във Видин взема участие и Вълчо Димитров от с. Урбабинци. Няколко месеца по-късно бившите видински депутати посетили Цариград през лятото на 1850 г. в състава на 19-членната делегация са наклеветени, че готвят ново въстание, както неведнъж вече споменахме, в началото на м. януари арестувани и хвърлени във видинския затвор (2). Видинският първенец Томаки Цанов, баща на Илия и Найчо Цанови, изповядва пред сина си Илия следното за тези събития: "Наил бей, извънредният пратеник, пристигна. Работите не отиват на добре, казва баща ми. Подстрекаван от мюфтията Сюлейман ефенди, фанатик до немай къде, скарал се с валията [Али Риза паша, б.м., Г.В.] за взетите мерки против агаларите [замесените в кланетата при с. Гърци, (дн. Градец, Видинско), б.м., Г.В.] и под предлог, че следвали да държат населението нащрек той повика от селата им... Матей Марков..." (3).

За същите събития - гоненията и арестуването на бившите водачи на въстанието в 1850 г. сърбинът-учител в с. (дн. град) Грамада Стойко Петкович пише на 6 февруари 1851 г. една приписка върху един общак (богослужебна книга) на грамадската църква: "Да се знае кога Бугария се дигна с Божием Повелениемъ, защото беше много золум от турци. То е пищела сиротиня како црвъ от прокляти неприятелски и турски руки. Богъ да поживи Петка Мариновича, баш кнез, он подигна бугарите се с турцима разговори и после наши човеци одиха у Цариград то су сасъ цара шура правиле. После они човеци дойдоха па ги пашата уапси у апсу. Биде страх велик. Бегали су по планину кой куда може да се скута по пещери. Въ лето Господне 1851 6-гъ Февруар подписа я учител Стойко Петковичъ из Сърбие." (4).

Подробности за арестуването на Матей Марков от Урбабинци още в началото на арестите откриваме в едно писмо на ааточените в Цариград - той е третият по ред арестуван ('5) От съхранени турски документи узнаваме и подробности за откарването му в Цариград - в списъка на подлежащите на остстранение българи той е N 3 по ред - Матей от с. Урбабинци. Заедно с ломския каймакам, хаджи Мехмед ага, се праща в Цариград." (6). В списъка на вече 19 интернираните в Цариград Матей Марков е 18-ти по ред (7). За мъките и страданията на 19-те интернирани в Цариград най-подробни сведения се съдържат в тези две техни писма от 13 и 26 март| с.г., изпратени до Александър Хаджитошев и Стефан

.Богориди (8). По-нататъшната съдба на Матей Марков е сходна с тази на Гица Пуя от Брегово, Лало Дичев и Марин Пиков, за които разказахме вече.

За живота му след освобождаването му от цариградската тъмница през март 1853 г. (9) не разполагаме с никакви сведения. Безспорно е обаче, че той е един от мъчениците в турските арести и зандани, жертва на турската тирания.

БЕЛЕЖКИ
I I н)орт-Хиндалов, Владимир. Видинското въстание през 1850 г. Новооткрити документи. С., 1926. с.23, N 9. ' Цчнов, Ил. Из записките ми по въстанието във Видинско, Кулско,
1>с юградчишко и Ломско 1850 г.. с.88. ( Пак там, с.90. > Iичитров. Г Цит. съч., с.160; Маринов, Д. Политически движения и въстания в Западна България. - СбНУК. T.II. С.,1890. Сега тази книга се съхранява във видинския исторически музей и е изложена в експозицията в сградата на бившия турски конак в центъра на града до училище "Цар Симеон Велики".
3 Кузманов, П. За събитията след въстанието от 1850 г. в България. - ИПр, 1993, кн.З, с.52. В едни документи той е наричан "чорбаджи", в други • "дедо". л Годоров-Хиндалов, Вл. Цит. съч., с.29, N 17. 7 Пак там. док. N 16.
Н А ИПР. ф. Посольство в Константинополе. 1851. д.3278, 1074-1076 (публикувано у Вълчев, Г. Главният апостол Първул Станков. Видин. 1995, с.24-32. V Кузманов. П. Два документа за въстанието в 1850 г. • ИДА, кн.Ю, С., 1980, с. 156, бел. 11.
Генади Вълчев - Поборници от Видинския край

< Предишна		Следваща >