Изпрати стари снимки от Видин и областта

Кръсто Иванов Гайдарски

История - Поборници от Видинския край

Въпреки че за него има вече писано, той все още не е напълно индетифициран в нашата историография 1. Роден е през 1827 г. в с. Малък Турчин (днес село Шишманово, Видинска област) в семейството на Иван Гайдараджията и от там идва и презимето му Гайдарски (2).

Петнадесетгодишен се оженва за съселянката си Бона, родена в 1830 г. (3) Кръсто Иванов бил пъргав левент, буен и не можел да понася несправедливостите и притесненията на турците (3).

През 1850 г. взема участие в голямото селско въстание в Северозападна България в отряда на капитан Кръстьо, войвода от с. Раковица, Кулско, с когото често го смесват 4.

В боя на 4/16 юни 1850 г. при с. Хасанова махала, Ломско, Кръстьо войвода загива заедно с помощниците си Филип Моцовски, Мичко Рагьовски и Димитър Якуповски, а главите им - отрязани, забити на кол и отнесени от турците I Лом за гавра (5).

Кръстьо Иванов Гайдарски след този бой се завръща в селото си, без да бъде преследван.

През 1851 г. се ражда първият му син Иван, после - дъщеря му Петра. Известно е, че през I860 г., както вече не веднъж споменахме, турците заселват в пограничните села на Кулска околия татарите, идващи от Крим. Тогава цели села като Раковица бягат в Сърбия, други като Бранковци имат готовност да преминат границата. Голяма част от населението от несъседни на границата села е принудено да се изселва в Русия. Видинското руско консолсттво води агитация за преселване в Русия, съпроводена с натиск от страна на турците. Г. С. Раковски смята, че това изселване в същност е обезбългаряване на видинския край и вредно на българската национална кауза. Против тази политика на пресялване в Русия работи Кръстьо Иванов, синът на Иван Гайдирина, който на 9 май 1861 г. по време на най-усилената кампания за преселване в Русия той минава границата и пристига в гр. Княжевац в Сърбия и се явява при окръжния началник полковник Йоцо Наумович заедно с Лило Петков от с. Влахович (дя. Подгоре). Наумович изпраща на министъра на вътрешните работи в Белград Никола Христич телеграма със следното съдържание: "Сега в тоя час дойде Кръсто Иванович от с. Турчин и Лило Петкович от Влахович и донесоха писмо, подписано от селяните от 30 села от нахиите Видинска, Белоградчишка и Ломска. Молят за помощ да се избавят от преселване в Крим. Явете ни какво да им отговорим, защото те са дошли и чакат отговор. Писмото са подписали селата: Турчин [дн. Шишманово, б.м., Г.В.], Урбабинци [дн. Тошевци], Грамада, Макреш, Вълчек, Гол тупан [дн. Срацимир], Лагошевци, Водна, Милчина лъка, Бранковци, Старопатица, Толовица, Раяновци, Рабиша, Влахович, Костичовци, Орешец, Горни Лом, Долни Лом, Търговище, Извор, Дългошевци [дн. Замфир], Студено буче, Долна Вереница, Горна Вереница, Чорлево [дн. Дреновец-2], Воднянци, Долна Толовица, [неразчетено име, б.м., Г.В.] от Видинско, Белоградчишко и Ломско Кръсто Йованов от Турчин и Лило Петкович." (6).

Името му срещаме и в друг сръбски документ - списък на лицата, получили на 21 юни с.г. по една австрийска жълтица (минц) за пропаганда против преселването в Русия (7).Въпреки тази му дейност против преселването в Русия, той, увлечен от общата преселническа вълна, заедно със семейството си заминава за Русия и се заселва в с. Болгар, Херсонска губерния. Там се ражда вторият му син Димитър (8).

След това той заедно с по-голямата част от емигрантите от Видинско през следващата 1862 г. се завръща отново в родния край и се установява да живее пак в родното си село.

Според семейно предание, заплашен от арест, той избягва в гората: "... когато дошли турците да го арестуват - разказва Вълчо Александров Иванов, негов правнук, - той им казва, че ще влезе в другата стая да се облече. Разрешават му, той влиза в другата стая, взема си пушката и сабята и през прозореца избягва. Като влезнал в шумака Орманица, стрелял. Чак тогава турските заптии се сепват, поглеждат в другата стая и видели, че го няма. Арестуват цялото му семейство и го откарват в Кула. Държали близките му цял месец в ареста и ги пуснали. Като се върнали от ареста, всичките 150 кошери, които имали, били разграбени, а другите животни - едни умрели, други - разграбени..." (9).

Така Кръсто Иванов бива принуден да избяга в Сърбия и засели в с. Вратарница, Княжевацки окръг. Там взема участие в често преминаващите през границата хайдушки чети от Сърбия в Турция. Пак по семейно предание, той участвува в сражението на една чета в макрешките гробища. Става дума за четата на войводата Стоян Пешов (Петров) Раковски с водач Георги (Герго) Ружанеца от село Раковица, по онова време емигрант в Сърбия. От новооткрити от мене документи в зайчарския архив "Тимочка крайна", узнаваме, че тази чета преминава границата в края на юли или в началото на август 1862 г. В четата се записват 39 души, между които 19 души са от с. Вратарница, 5 души - от с. Загражда, Княжевацки окръг, 4 - от с. Велики Извор, Зайчарско (населението му е изцяло българско), и 11 души български емигранти с неустановено местожителство, какъвто е и Кръсто Иванов от Мали Турчин. Четата преминава в Турция при връх Черноглав в събота в края на юли (в дознанието липсва точната дата). В продължение на едно денонощие, според сръбските извори, четата пали и граби турските чифлици и достига до с. Макреш. Там заема позиция в гробищата на селото - място, издигнато и заобиколено отвсякъде от долове. В гробищата четата сварва четирима макрешчани. Един от тях войводата Стоян Пешов изпраща при кмета и попа на селото. Кмет на селото тогава е бил дядо Мишо (Димитър) Вълчев, баща на известния наш художник Никола Вълчев.

Пратеникът отива и се връща с отговора на кмета, че не може да дойде при четата, а и попът не може да дойде, защото "е болен". Изпращат втори пратеник, по когото настояват да им бъдат изпратени 80 хляба, 30 оки вино, 15 оки ракия и пет агнета печени, защото два дни са скитали по балкана и са гладни и жадни.

Кметът на Макреш изпраща свой пратеник да съобщи, че исканията им ще бъдат задоволени и ги предупреждава да се пазят, защото турците могат да ги нападнат всеки момент.

През това време макрешчани влезли във връзка с четата и им донасят врати и дотъркалят бъчви, които да им служат като прикрития на четниците в предстоящото сражение. Междувременно пристигат 30-40 турски пехотинци, които обкръжават позициите на четата в очакване на още низами на помощ Започва бой с пристигналата потеря. Сражението трае от преди обяд до два часа през нощта. Обкръжените четници използуват времето на вечерната молитва на мюсюлманите, за да направят опит за измъкване от обръча, засилен от дошлите 300-400 конника. Настаналата тъмнина обаче кара турците да бъдат по-предпазливи. За щастие, четата успява да се измъкне от смъртоносния обръч и през останалата част от нощта да се придвижи към сръбско-турската граница. При това изтегляне загива някой си Вълчо, български емигрант с неизвестно презиме. Достигнала сръбския пост "Тресък", четата е настигната от следващата я по петите турска потеря. Завързва се престрелка, при която загиват 10 арнаути, а от страна на четниците загива Йото Спасич от с. Заграджа и водачът на четата Герго Ружанин, убит от арнаутина Фета Чауш. След това завърналите се в Сърбия четници и войводата Стоян Пешов Раковски са арестувани в Сърбия и се води следствие от помощник-началника на Княжевацки окръг Яниджия Зисич, който съставя донесение въз основа на техните показани, което бива изпратено в Министерството на вътрешните дела на Княжество Сърбия в Белград (10).

Кръсто Иванов често прескача през границата и тайно в дълбока нощна доба се среща с младата си жена и през 1868 г. в Шишманово се ражда третият му син Стефан, а в 1870 г. - дъщеря му Иванка (11).

Неизвестно е колко пъти Кръсто Иванов е преминавал сръбско-турската граница и е задавал страх на турците. Турчин не смеел да замръкне в с. Шишманово без разрешение на местните българи (12).

През 1876 г. Кръстьо Гайдарски участвува в отряда на майор Николай Киреев, руски офицер-доброволец, и се сражава в боя при Кадъбоазкия проход на 21 юни с.г. и в боя при с. Раковица на 6 юли с.г. В този бой майор Николай Киреев е убит, а отрядът му - разбит. Оцелелите се връщат в Сърбия. Кръсто Иванов по-късно през Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. участвува в състава на сръбската армия, която след падането на Плевен се намесва във войната на страната на Русия и нахлува във видинския край. Тогава той броди в тила на турците с голяма чета (12).

Д-р Бърни Бончев, първият му биограф, пише: "... Един смел подвиг насмалко щял да коства живота му в местността "Широка поляна" при с. Лагошевци, гдето четниците биват нападнати от черкези и турци от с. Бързици [дн. гр. Димово, б.м., Г.В.]. Спасил се само Лило Глухия от с. Новоселци и един от Лом. Всички останали били избити, главите им набити на кол и отнесени в Кула, а месата им окачили по дърветата. Там намерили смъртта си Нешо и Еленко Тюфекчията от с. Макреш, който, ранен в крака, бил заобиколен от черкези, след като избил много противници, сам разрязал жилите си с ятагана и умрял, а черкезите насякли трупа му на парчета." (13).Праправнукът му Вълчо Александров разказва, че дядо му Кръсто се "утурил" по един от турците и го съсякъл (14).

След Освобождението 1878 г. той е назначен, според едни извори за кмет на с. Шишманово (15), а според други - на с. Раковица (16). За дружбата му с Петко Каравелов, вицегубернатор на гр. Видин по време на Временното руско управление, Къньо Кожухаров разказва: "Срещаше се с още живи участници [във въстанието 1850 г., б.м., Г.В.). Такъв например беше и дядо Кръстьо, известен сред населението с името капитан Кръстьо войвода. Още с първите си дни във Видин Каравелов се сприятели с този чуден старец и почна да го взема със себе си при обиколките си из Белоградчишко, Ломско и Видинско. От своя страна дядо Кръстьо го заведе в родното си с. Раковица [погрешно вм. с. Шишманово, б.м., Г. B.J, в Раковишкия манастир и там му обясни на дълго и на широко кога и как е станало народното въстание. Капитан Кръстьо разказваше живо, образно с хайдушка романтика, с революционен патос, с патриотичен жар. Каравелов го слушаше жадно, възхищаваше се на героизма на израслите в тяхната среда водачи". И продължава: "И ето че сега скромната наредена по войнишки квартира на вицегубернатора е отворена за дейците от освободителните борби и на" първо място за капитан Кръстьо войвода. С живите си разкази те възкресяват героичното минало на Видинския край." (17).

При изпълнение на служебния си дълг през зимата на 1879 г. той получава силна простуда и умира от пневмония на 53 години. Погребан е в родното си село.

По инициатива на д-р Бърни Бончев, изследовател на неговия живот, на 25 май 1933 г. се устройват тържества в с. Шишманово в негова чест (18).

Най-старият му син Иван имал трима сина: Александър, Стефан и Вълчо и две дъщери - Иванка и Пена. Вторият, Димитър, роден в Русия през 1861-1862 г., умира през 1937 г. в дн. гр. Димово, но бива погребан в гробищата в с. Шишманово. Той оставя след себе си син Вълко и дъщеря Иванка (19). Сведения за сина му Стефан откриваме в едно писмо на Константин (Кочо) Александров Цанов от Видин до чичо му Найчо Цанов с дата 2 юли 1903 г. Между другото той пише: "... Ти трябва да познаваш Стефан Гайдарски, аптекар от Горна Оряховица, а родом от Кулско. Тези дни той беше в София и ми говори да ти пиша и взема мнението ти по този въпрос. Той непременно иска да се кандидатира за депутат в XII Обикновено Народно събрание и в Кулско. Известен бил там навсякъде. Правено му е предложение от стамболовистите, на които, разбира се, той е отказал, защото е демократ. Той е решен да дойде като такъв в изборите!" (20).

Негови потомци и сега живеят в Шишманово, София, Плевен и други населени места в страната.

БЕЛЕЖКИ
1 Панов, К. Белоградчишкото въстание. Белоградчик, 1937, с. 22; Бончев, д-р Б. Капитан Кръстьо войвода. • "Просвета" - Видин, г.Щ N 18, 4 юни 1933 г.
2 Пак там.
3 Пак там.
4 Пак там; Панов, К. Цит. съч., с.22.
5 Кузманов, П. Кнез Иван Кулин. С., 1971, с.66.
6. HcmopujcKu архив "Тимочка кра}нап - 3aj4ap, НОК-А-И-328.
7 Пак там.
8 Спомени на Вълчо Александров Иванов, негов внук от с. Шишманово от 18.1.1984 г.
9 Пак там.
10 Вълчев, Г Войводата Георги Иванов Ружанов. - А "БДИНЦИ" - Видин, N 4, 1995 г.; В. "Кула" N 10, 17 юни 1995 г.; Четата на Стоян Пешов Раковски -юли-август 1862 г. - А "Анонс" -Видин, NI 24J1995 г; Панов. К. Цит. съч., с.22.
11 Бончев, Б. Цит. съч.
12 Пак там.
13 Пак там
14 Спомени на Вълчо Александров Иванов от с. Шишманово...
15 Пак там.
16 Кожухаров, К. Петко Каравелов. Историческа хроника и за борбите на неговото време. С, 1967, с.21
17 Бърни, д-р Б. Цит. съч.
18 Пак там.
19 Надгробни паметници в гробищата на с. Шишманово, Видинска област.
20 ДА-Видин, ф 17К, оп.1, а.е.114, лл.2-3.

Генади Вълчев - Поборници от Видинския край

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин