Изпрати стари снимки от Видин и областта

Георги Костов Григоров

История - Поборници от Видинския край

Роден е през 1847 г. в с. Янков чифлик, в близост до с. Клисура, Берковско (1).

Деветнадесетгодишен младеж на 3 май 1876 г. като емигрант в гр. Болевац, в Източна Сърбия, се записва в четата на Иван Петков Въртопчанина, за да се сражава за освобождението на поробената си родина (2).

Той е един от първите 29 български емигранти в Сърбия, които заедно с войводата очакват идващия от гр. Зайчар Глиша Маркович, наставник (инструктор) на Тимочкия доброволчески корпус (3).

Неговият войвода Иван Петков Въртопчанина бил неграмотен, но с изключителни лични качества като смелост, находчивост и лично обаяние (4). Последното качество се потвърждава както от поручик Глиша Маркович, сръбския офицер, натоварен от военното министерство със сформирането на чети в Тимошкия край (4), така и от обикновения доброволец тогава Тильо Колев от четата на Панайот Хитов, а по-късно след Освобождението български генерал (5).

Тильо Колев в своите мемоари разказва следното: "На 12 юни 1876 г. в бивака дойдоха и четиримата войводи Панайот Хитов, Филип Тотю, Ильо войвода и Иван Петков [Въртопчанина, б.м.,- Г.В.] във своите войводски костюми. Построиха момчетата в четите, си. Войводите заповядаха да се развият знамената на четите и да се побият пред четите, и след това всеки каза на своите хора, че всякой който желае, е свободен да отиде да служи при онзи войвода, при който иска, т.е. да си избере войвода под чиято команда да се сражава в предстоящата война.

Някои и други момчета от четите на Панайота, Филипа и Иля си размениха четите, но момчетата на дяда Иван [Въртопчанина, б.м., Г.В.] си останаха всички при своя войвода.

След това разпределение - пише Тильо Колев, - Панайотовата чета броеше около 600 души (6) [според Глиша Маркович - 221, б.м., Г.В. (7)], дядо Ильовата около 300 и дядо Ивановата около 300 (8), докато Глиша Маркович сочи 170 души (9).

На 18 юни 1876 г. - първият ден на войната, както е известно/всички български доброволчески чети са включени в състава на тъй наречения Кадъбоазки отряд под командата на майор Николай Александрович Киреев, руски доброволец, секретар на Петербургския славянски комитет, голям адвокат и застъпник за българската кауза. Четите биват отправени към Кадъбоазкия проход (между бълг. село Салаш, Белоградчишко, и сръбското село Корито) със задача да преминат в Турция и да предизвикат въстание в тила на турците.

Само спречкването на войводата Иван Петков с войводата Симо Соколов става причина четата на Иван Петков Вър-топчанина да не участвува в боевете при Кадъбоазкия проход (10) и да бъде изпратена в помощ на сръбската Крайнска бригада на майор JI. Остович, която нахлува в Бреговско-Новоселския район и се сражава при с. Флорентин с турците, при което под натиска на турските сили отстъпва в Сърбия (11) в Зайчар, откъдето е изпратена във втория състав на отряда на майор Н. А. Киреев, съставен от доброволческите чети на Иван Въртопчанина, Лазар Костов от Банско, Гено Минков от с. Старопатица и два сръбски батальона.

На 6 юли с.г. в боя при Раковица на отряда на Киреев е заповядано да нападне турската част, заела позиция южно от пред с. Раковица, дн. Видинска област, и да удари в тил дивизията на Осман паша, завладяла и окопала се при с. Велики извор (сега в Сърбия).

В този бой командирът на отряда майор Киреев загива, а четата на Иван Въртопчанина, претърпяла тежки загуби, се завръща в Зайчар (12). По заповед на командира на Църноречката (Зайчарската) бригада тя преминава в състава на Трети батальон с командир вече капитан Глиша Маркович (13). Едно уверение, подписано от същия офицер, дава представа за по-нататъшното участие на Георги Костов в Сръбско-турската война след вливането на четата на Иван Въртопчанина в 3-ти батальон на Глиша Маркович (14). Според това уверение, Георги Костов постъпва в един от батальоните на Руско-българската доброволческа бригада на полковник Николай Медведовски и участвува в боевете при Лубница и Гъмзиград и се показва като "храбър", заради което е предложен за награда със сребърен медал за храброст (15).

Според свидетелството, издадено му от войводата Иван Петков от с. Въртоп, Видинско, на 29 декември 1883 г., заверено от Лагошевското селско общинско управление на януари 1884 г. и потвърдено с подписа на войводата Панайот Хитов от Русе, се доказва участието на Георги Костов Григоров в четата на Иван Петков от с. Въртоп, без да се съобщават подробности (16).

След Освобождението Георги Костов се заселва в гр. Берковица и отначало работи като гостилничар (17), а по-късно става градинар и отглежда зеленчуци и с това прехранва себе си и семейството си (18).

За заслугите му като поборник държавата му дава 20 декара земя и 150 лева пари за обзавеждане на стопанство, но го сполетяват нещастия: умира жена му и той е принуден да вземе пари на заем от Земеделската каса, които пари той не е в състояние да върне на касата и тя продава имота му на търг (19). Според едно свидетелство за семейно положение, издадено от Берковска община през 1899 г., той е бил на 53 г., син му Иван на 19 г., имал е и две дъщери: Райна -13-годишна и Мария на 6 г. Притежавал е 13 декара ниви, 1 декар лозе, 2 декара бранище. Ползвал се е с добро име между съгражданите си (20).

В молбата си от 7 април 1901 г. до Министерството на финансите, отделение пенсионно, той иска още земя, тъй като според новия закон за подобрение положението на поборниците и опълченците се предвиждало 50 декара. В това прошение той пише: "Принуден съм да прося милостиня, на стари години да стана просяк." (21).

Четири години по-късно на 17 декември 1905 г. старият заслужил поборник от четата на Иван Петков Въртопчанина умира в Берковица и оставя наследници: син Иван - 25-годишен, дъщери: Райна - омъжена и Мария - 12-годишна девица (22).

Молбата за отпускане на наследствена пенсия на непълнолетната му дъщеря Мария, въпреки настояването на Централното поборнико-опълченско дружество, е оставена без последствия (23).

1 НБКМ БИ А зп 544. л.46.
2 Пак там. л.8.
3 Маркович. Пиша. Дневник cpncKa Београд. 1906. с.7.
4 Пак там. с. 15.
5 Колев. Тильо. Българските доброволци в CW*. Казанлък. 1896. с.22. ""
6 Пак там.
7 Маркович. Гл. Цит. съч., с. IS.
8'Колев. Тильо. Цит съч., с.22.
9 Пак там.
10 Абаджиев В. Г Спомени от въстанията. Лом ми
11 Вълчев. Г Малко известни войводи. Видин 12 Маркович. Гл. Цит. съч.. с. 129
13 Пак там.
14 Пак там.
15 НБКМ БИ А пд зп 544. л.9.
16 Пак там, л.6.
17 Пак там. л.46.
18 Пак там, л.З.
19 Пак там, л.21.
20 Пак там, л. 17.
21 Пак там.
22 Пак там, л.49.
23 Пак там,

Генади Вълчев - Поборници от Видинския край

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин