Изпрати стари снимки от Видин и областта

Димитър Петрович

История - Поборници от Видинския край

Сборният пункт на въстаниците е на близкото възвишение в ляво наречено Влаховишка могила
Военният ръководител на въстанието във Видинско през май 1856 г. във Видинския край, известно в историята като "Димитракиевата буна".(1)

Роден в гр. Силистра около 1816 г, според едни извори,(2) а според други-в Търново.(З) Сведенията за семейната среда, в която е израснал, са оскъдни. Известно е, че е имал сестра, омъжена в Сърбия.(4) Образованието си получава в родния си град. Цели 20 години той търгува в Галац и Браила във Влашко.(5) През 1853г. Димитър Петрович е "един от първите български доброволци, вербувани в помощ на руските войски от ръководителите на "Българско средоточно попечителство" в Букурещ. Малко по-късно, когато руските войски напускат принудително румънските княжества, а българските доброволчески отряди лод командването на генерал-майор /Иван/ Салос, грък по народност, е трябвало да бъдат разпуснати, той без колебание заминава с руските войски.(б) Негов другар от това време е Стоян Пешов /Петров/ от село Раковица, каза Сахра /Кулско, дн. Видинска област/, живял след Освобождението в с. Добри дол Ломско, (6 Изследванията на Мария Тодорова върху участието на българите в Кримската война 1853-1856 г. ни позволяват да установим, че е служил във Втора българска рота към 13 май 1854 /според списъка/(7)

Димитър Петрович взел участие в кръвопролитните боеве на Кримския полуостров, Заради своята храброст пише Панайот Дражев-до офицерски чин /капитан, б.М.Г.В./ и бил награден с Георгиевски кръст. (8)

След прекратяване на военните действия между Русия и Турция, Англия и Сардинското кралство през есента на 1855 г. е сключено примирие, съгласно което българските доброволци са окончателно разпуснати.

След това Димитър Петрович посещава основаното "Одеско българско настоятелство" начело с Н.Палаузов и Найден Геров, които развивали не само просветна, но и политическа дейност.(9)

В началото на следващата .1856 г, българските емигранти в Сърбия, начело с Иван Кулин от Медковец, Ломска каза готвят ново въстание във Видинския край, въпреки, че не могло да се разчита на помощта на Русия, която загубила Кримската война.

Като преценил Иван Кулин, че подготовката за въстание е към своя край, той поискал от руското командване да изпрати военен специалист, който да оглави въоръжената акция. За личността на изпратения от фелдмаршал Паскеевич, Димитър Петрович, свидетелствува писмо N 3500 от 9 юни 1856 г. изпратено от началника на военното управление на Белград подполоковник Миливой. Петрович до Министерството на вътрешните работи. (10)

Според това писмо Димитър Петрович, пристига от Австрия през Земун на 8 февруари същата година в Белград с руски паспорт, издаден от Одеса, надлежно визиран от австрийските власти. В Белград. където се установява да живее при Йован Йованович, кръчмар на малката пиаца при Сава река. На 9 февруари той е записан в списъка на пътниците, пристигнали от Австрия, На полицейските власти Петрович се сторил подозрителен и затова съответно било докладвано на попечителя ма вътрешните дела, но не последвали никакви нареждания за поставяне под наблюдение. Рапорта е било подчертано, че Димитър е български доброволец бивш руски офицер и името му е отбелязано с червен знак, но Попечителството не направило никакви забележки и над него не била установено полицеиско наблюдение, освен обикновеното, което се прави над пътниците.(11).

В Белград той остава девет дни, т.е. до 17 същия месец.(12 През това време той отправя молба до Попечителството да му бъде визиран паспорта, за да отиде в гр. Неготин при своята сестра-вдовица, чийто мъж е бил служител на същото управление, а синът й-Христо Топлицки работел като младши писар в околийското управление на Крайнски окръг в Неготин. На 17 февруари белградската управа му издава обикновена виза и той заминава за Неготин.(13)

В досието му полицейските власти са отбелязали отличителните му черти: пълен, висок на ръст, с кестеняви мустаци, с изпъкнали зелени очи, със закръглени широки страни и малко сипаничаво лице, което не говори ясно, и с тьмно-жълтеникави коси".(14) Портретът нарисуван от сръбските власти не съвпада напълно с тоя-нарисуван от неговия другар Стоян Пешов Раковски: "... Тънък, висок, рус, хубавец".(15) Сръбската полиция подчертава, че той говори няколко езика: турски, гръцки, български, руски и влашки.(16)

Той отива в Неготин среща се със сестра си, и сина й Христо Топлицки, активни помагачи на Иван Кулин в този район. От тях той научава много неща за предстоящето движение в България и местопребиваването на войводата Иван Кулин. И Петрович побързал да се срещне с ръководителя на българската емиграция в Източна Сърбия-Иван Кулин, за да бъде запознат със състоянието на работите/ нещата/ и се включи в довършване на подготовка за въстанието. В Неготин се снимал със сестра си.(17) През м.март 1856 г. той отново се връща в Белград, където отсяда за един ден и две нощи при Милош Средкович, кръчмар и по сведение на майор Мостич, началник на Гургусовачки окръг до попечителството на вътрешните работи в Белград е разговарял само с някой си Иван /Кулин/ от турската Лом паланка. Какви разговори са водили Началничеството не е могло да узнае и отишъл пак в Неготин".(18) Можем да не се съмняваме, че Иван Кулин при тая среща го е информирал за подготовката на предстоящото въстание. С това Димитър Петрович се включва в работата на създадения от Иван Кулин ръководен център, в които освен Иван Кулин, влезнали: Манчо Кръсник, Герго Капитански, брат му Нино Капитански, кнез Цветко/последните трима от с. Раковица, б.м.Г.В./, търговецът Христо Тодорович от Видин, Иван Касабов, Пенчо Механ-зжията и др.(19)

От едно писмо от 27 март 1856 г. на Миладин Радойкович от Гургусовац до началника на Ягодински окръг Йован /Йода/ Наумович научаваме точната дата на срещата на капитан Димитър Петрович и Иван Кулин-16 март. В същия документ се изнася, че Димитър Петрович се представил на местните власти, като търговец с австрийски паспорт. Пред Радойкович той заявил, че отива за Неготин, откъдето щял да отпътува за Влашко. В същност Петрович не заминал за Влашко, а заедно с Иван Кулин, Манчо Кръстик и други дейци на движението обикаля крайграничните райони на Сърбия и Турция и с военните си познания и практика е способствувал за по-добрата подготовка на предстоящото въстание". (20)

За неговото най-активно включване в снабдяването с боеприпаси свидетслствува един документ от 15 април-писмо на Попечителството на че попечителството на вътрешните дела според показанията на Коста Маджар, че Димитър преди известно време е дал 1500 гроша поръчвайки 2000 шомпула, няколко бурета барут и кремъци, 6000 тестета фишеци и 200 пищова на Стоян от Пирот и да ги отправи в Белоградчик.(21)

Това сс потвърждава и от писмо на попечителя на външните работи Патрониевич до попечителя на вътрешните работи от 27 април във връзка с искането на Видинския паша Мехмед " да се издири местопребиваването на Стоян Н. от Пирот посредствувал и по нареждане на Димитър Петрович за закупуване на гореспоменатите боеприпари и оръжия".(22)

Според Панайот Дражев "цялото ръководство на подготвяната акция избрало за неин военен ръководител Димитър Петрович. За да бъде в непосредствена близост до селищата, включени в подготовката на заговора, центърът за подготовка на въстанието се премества в България, в манастира "Света Тройца" край с, Раковица. Облечен в руска военна униформа, Димитър Петрович обикалял околните села и вдъхвал у изстрадалите селяни увереност в готвеното дело. Негови адютанти били Петър Русев от с. Мокраш /Ломско и Толак Стоян от Пирот, а секретар-австрийския поданик Коста Попович.(23)

Димитър Маринов, събирал сведения през 1888-1889 г. от някой си дядо Стоян от с, Раяновци, Белоградчишко, единствен жив тогава участник в Буната сочи като второстепенни водители Живко Манчин от Ошане, Терзи Стоян и Василко Николин и двамата от Салаш-всичките забягнали в Сърбия през въстанието в 1850 г. Същият дядо Стоян свидетел разказва за отиването на гореспоменатите заедно с "Димитраки" в село Стакьовци/Стакевци/ в дома на Георги/Станков/, брат на главния агитатор за въстанието в 1850 г., Първул Станков емигрант в Русия през 1856 г.(24)

Дейността на центъра "безпокои турците и затова един билюкбаишя изпраща свои доверени хора-пише Петър Кузманов,-да питат сръбските власти в Гургусовац" не е ли идвал един човек с руски паспорт в Раковица да зове българите на оръжие по указание на Русия"-(25)

Първоначално бива решено въстанието да избухне на 28 март 1856 г. и сутринта над с. Раковица да се развее българско знаме и да започне въоръженото въстание за освобождение на България. Съгласно начертания план на 27 март Иван Кулин, Димитър Петрович и други дейци се прехвърлят през границата и се озовават в Раковица. Не е известно защо въстанието не избухнало, а бива отложено. (26)

Подготовката продължила. На едно от заседанията си въстаническият комитет взема ново решение въстанието да избухне на 12 май 1856 г./по стар стил/.

За сборен пункт на въстаническите сили била определена "Влаовичката могила при с.Влахович /дн.с. Подгоре/ откъдето трябвало да се насочат към Белоградчик. След неговото превземане в плана се предвиждало да се завладее Лом, откъдето с обединени сили въстаниците да се насочат към Видин.(27) Към средата на м. май водачите на въстанието се прехвърлили отново през границата и пристъпили към работа(28)

На 12 май /25 май 1856 г.-уреченщтден селяните от селата Раяновци, Салаш, Ошане и Праужда се отправят към "Влахошчка могила", определена за сборен пункт. Когато пристигат там "Димитраки", облечен в руска униформа, стоял в тяхната среда, весел и бодър и кроил големи пданове..."(29)

Петър Кузманов пише: "Но въпреки съветите на сръбските управници българите да не въстават, а да спазват "законния мир и ред" на Османската""империя, на 25 май Иван Кулин и Димитър Петрович развяли знамето на свободата и обявили въстанието.(ЗО) Според Панайот Дражев в местността "Влаовичка могила" при Попов кладенец се събират 400-500 души, от които с пушки били въоражени само 60-70 човека. Когато възторгът на постигнатото обхванал събралите се въстанници и техните ръководители, изпратените предни стражи дотичали тревожно и съобщили за приближаването от няколко страни към тях на въоръжени турци. Това били редовна турска пехота и конница. Тоя път предателят бил заговорническия комитет-Христо Тодорович, търговец от Видин. (31)

Боят бил кратък. Изненаданите и оше неорганизираните въстанически сили били стъписани от огъня на добре въоръжената турска войска. Въпреки известната съпротива от страна на въстаниците, изходът на боя бил предрешен. Шестима въстаници паднали убити, двама ранени, а останалите се разпръснали. Само малка група от около 20 души, предвождана от Димитър Петрович, се изтеглила организирано в Балкана и мъстяла известно време на един или друг турски изедник.(32)

Сръбското правителство правило всичко възможно, за да улесни турските власти в разгромяването и на това въстание. Във водената преписка турските власти предявили искане за цялата група : Иван Кулин-Димитър Петрович, Манчо Кръстик, Стоян от Пирот, кнез Цвятко, Герго и Нино Капитански от Раковица, Първул Станков от Стакевци и др. да бъдат предадени на турците. Във Видин бил създаден специален съд за съдене участниците, но за да не се вдигне много шум в Европа, въстаниците биват обявени за обикновени разбойници и съдени като такива.

По-нататъшни сведения за капитан Димитър Петрович откриваме в преписката на сръбските власти, които по настояване на турците правят усилия, за да го "открият" и предадат на последните.(ЗЗ) Интересът на сръбските и турски власти към неговата личност продължават една година след въстанието. Никола Христич на 10 април 1857 г. съобщава на Попечителството на вътрешните работи: Ваше високородие!

Аз съм разбрал за известния Димитър: Той се казва Димитър Петрович, родом от Силистра, руски офицер в оставка от сръбско-бълrapските доброволци. Дошел в Белград на 9 февруари 1856 г. с руски паспорт от Одеса. Той е около 40 г. възрастен, ръст намален, коса черна, прошарена, обрава черна, очи гарасти, нос умерен, чело обикновено, мустаци-черни засукани, тънки, уста-съразмерна, образ /лик/ закръглено; рошав.
Това покорно съобщавам на Ваше високородие. Покорен: Н. Христич (34) Превод на автора

В турски документ-мектуб от генерал-щабния полковник с Нюсред от 9 септември 1857 г. до Щукри паша в Шумен между другото съобщава, че "в Белоградчишко отново се е появила четата на Димитър"*(35) Дали това съобщение се отнася до четата на Димитър Петрович oт 1856 г. е трудно да се каже толкова години след събитието.

Това събитие остава в българската история като Димитракиева буна. Макар и незначително по мащаби това въстание намира своето място в том V на ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ /многотомната/. (35) Там пише: "Първият опит за въстание направен /след издаването на Хатихумаюма/ 6.М.Г.В./ Северозападна България, където действували още от 1853 г. действували заговорнически групи. Според плана, изработен от Иван Кулин и Димитър Петрович/родом от Силистра/, участник в Кримската война, най-напред трябвало да овладеят Раковица, Влаховнч /Подгоре/ и Белоградчик. Съзаклятниците пренесли за тази цел и оръжие от Сърбия. В рганизационния център, който подготвял акцията, би ли включени Манчо Кръстев, кнез Цветко от Раковица, Първул Станков, братята Герго и Нино Цветкови от Раковица, активни участници във въораженото въстание през 1850 година. Иван Касабов ученик по това време в Белград, станал секретар на групата. Въпреки съветите на сръбските власти българите да не въстават, а да спазват "законния мир и ред" в Османската империя било обявено на 25 май 1856 г ...(36) Така този родолюбец записва името си в пантеона на безсмъртието. За съжаление не разполагаме със сведения за неговия по-нататъшен живот и край, но той остава завинаги името в историята не само на Видинския край, но и в историята на България.

Бележки

1 Маринов, Д Политически движения и въстания в Западна България, СБПУК,тЛ1,1890, с.106-108; Димитров,Г.Княжество България, чЛ Пловдив, 1896; Кузманов, П Кнез Иван Кулин.,1971; Документи за Иван Кулин и Димитракиевата буна, през V 1856 /из Архив на Сърбия в Белград/1970 г.кн.IV: Тодоров-Хиндалов, Вл. Народни движения и въстания от предиосвободителната епоха според новооткрити турски документи, С.,1929; Тодоров,М.Български доброволци, Известия на БИД т.ХХХVI С.,1985 г.; Граджа за ucmopuy I бугарског народа^з архива Србие,кнъига 1/1820-1856/, Београд, САНА 1987Дражев, Па-найот. Димитър Петровия. БележиШ^ълга/ш,~1Ю7, C.yt9b'8jcTf49-1Ъ5.

2 Кузманов,П.Документи за Иван Кулин и Димитракиевата буна в 1856 с.95:Дра-"Дражев,Панайот .Цит.(ъч.с.152;Граджа историу бугарског народа,с.425; \j

З МариновД.Цит.съч.с. 107; Димитров,Г.Цитсъч.

4 Кузманов,П.Кнез Иван Кулин...с.100.

5 Хиндалов-Тодоров,Вл.Цит.сън.с.48;Дражев,ИЦит.съч.с. 152:

6 Маринов,Д.Цит.съч.с.107.,бележка N 1; За него Виж Вълчев,Г.Войводата Стоянv Пешов Раковски, Видин, 1994, с.14.

7 Тодорова, Мария. Българските доброволци в Кримската война, Изв. БИД XXXVU 1985,с.417-419. /

8 Дражев,11. Цит.съч.с. 253.

9 Пак там

10 Кузманов,П.Кнез Иван Кулин...с. 100;Граджа историу бугарског народа,..с.407-409. v .

11 Кузманов,П.Цит.съч.Кнез Иван Кулин..,с.111.

12 Пак там.

13 Пак там,с. 102, бележка N244:

14 Пак там.

15 МариновЛЦит.съч.с. 107.

16 Кузманов,ИЦит.сьч. с.102.

17 Хмдалов-Тодоров, Вл.Циписъч. с.51/поместената снимка/.

18^^аджо^историу бугарског народу- с.409-410, N 339.

19 Кузманов, ПДокументи за Иван Кулин и Димитракиевата буна...с.81.

20 Кузманов, П. Кнез Иван Кулин...с.ЮЗ.

21 Граджа историу бугарског народу...с.407, N 331.

22 Пак там,с.403, N333.

23 Хиндалов-Тодоров,Вл.Цит. съч.с.47; Дражев, П. Цит.сьч.сЛ53.

24 МариновД.Цит. съч.с.107: За Първул Станков виж повече в: Въ;тв,Г.Главният апостол Първул Станков, Видин , 1995, с.82.

25 Кузманов, И Кнез Иван Кулин...,с. 103, бележка N 247.

26 Кузманов,П. Кнез Иван Кулин...с. 103.

27 Дражев,П.Цит.съч.с. 154;Хиндалов-Тодоров, Вл.Цит.съч.с.48-49; Кузманов,и.лщ

Иван Кулин...с.109. •

28 Пак там.

29 Пак там; Маринов, Д.Цит.съч.с. 107.

30 Кузманов,П.Кнез Иван Кулин....с.110.

31 Драже в. П. Цит хъч.с.154.

32 Лак там.

33 Граджа за историу бугарског народа...,с.403, N 333; с.405 N336^3!!%, М337;с.410,N339; с.411, N341; с.413, N 343; с.414, N 344; с.421, N 351; ' '

34 Пак там, с.425, N 335 /Оригинал: Архив Сране, МУД, П.Ф,11,216/ 1851

35 Опис на документи за съпротивата и националноосвободителните борби на би горския народ през XIX век, С., 1984, с.44; N53 /НПТА Русе, 11/64, л.4 Печат Несрет

36 История на България, т. V, С.,БАН, 1985, с.400-401.
Генади Вълчев - Поборници 2-част

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин