Изпрати стари снимки от Видин и областта

Ангел Иванов Кулин

История - Поборници от Видинския край

Името му е малко известно и остава в сянка на своя широко известен баща - кнез Иван Кулин и брат Христо Иван Кулин, които заемат своето достойно място в пантеона на нашето национално освободително движение. Свое място в този пантеон има и най-големият син на войводата Иван Кулин - Ангел Иванов Кулин.

Роден в с. Медковец, Ломско, през 1841 г. (1) в родолюбивото семейство на известния деец на освободителното движение Иван Кулин. Майка му се е казва Димитра Вълчева. В това семейство се раждат още един син Христо и три сестри - Цвета, Монка и Спаса. Цвета Ив. Кулина след прехвърлянето й в Сърбия се омъжва за сърбина Владимир Младенович. Техен син е Драган, който още малък остава сирак, След Освобождението 15-годишният Драган се завърнал в Медковец, а по-късно се оженва за Анита, която му ражда 9 деца: Иванка, Милева, Христина, Еленка, Йордан, Владимир, Мирчо и Иван (преподавател по математика в V вечерна гимназия в София) (2).

Бащата Иван Кулин, зает в обществените работи отначало като кнез (кмет) на Медковец в 1847 г., а по-късно като баш кнез на нахия Поломие (Ломска околия) през 1848-1850 г., е един от организаторите на голямото селско въстание с.г., и един ръководителите на обсадата на белоградчишката крепост, начело на 16 000 въстанали селяни. През същата година той е затворник във видинския затвор, водач на 19-членна депутация в Цариград, където депутатите са приети от султана Абдул Меджид, който подарява на Иван Кулин скъпоценна сабя. От Цариград Иван Кулин се завръща заедно с другарите си със специален султански берат с правдини за българите от Видински еялет, най-невралгичната точка на Османската империя по онова време, и яхнал на бял кон, обикаля селата и разказва как и от кого и как са били приети в Цариград и какви правдини им е подарил султанът. Видинските аги и чорбаджии обаче, озлобени от събитията, наклеветяват завърналите се първенци, че готвят ново въстание. Нови арести, пак отива в Цариград, сега като затворник за две години, после - бягство на остров Измид. Бащата тайно се завръща, но няма време дори да помилва децата си. Ангел вече е юноша и трябва да помага в отглеждането и прехраната на по-малките от него братя и сестри. Въпреки това, той посещава килийното училище и научава буквите.

След като през 1853 г. бащата Иван Кулин успява да избяга от заточението на о-в Измид, преминава през Медковец, за да види жена и децата си, да ги помилва и им се порадва, той успява да се прехвърли в Сърбия, за да готви нови чети и въстание. През пролетта на 1856 г. по време на подготовката на въстание във видинския край, известно по-късно под името Димитракиевата буна по името на военния командир Димитър Петрович от гр. Силистра или Търново, участник в току-що завършилата Кримска война, Иван Кулин решил да измъкне от поробеното си отечество синовете си Ангел и Христо и да ги подреди да учат в Белград. За тази цел лично войводата или чрез свои верни другари превежда по-големия си син Ангел от Медковец през границата в Сърбия (3). В началото на 1865 г. Ангел Иван Кулин бил вече ученик в съответния клас на основното училище в Белград със стипендия, издействувана от баща му. На следната година дядо Иван Кулин се обръща към сръбския княз Александър Карагеоргиевич със следното прошение:

"Ваша светлост!
Милостивейши господарю,
Изминаха четири години откакто аз покорноподписаният съм откъснат от своите съотечественици и от известно време се намирам тук. Мисълта ми сега най-вече е заета с това - как да подсигуря условия на сина си Ангел Иванов, за да може да продължи с успех започнатите науки. Минала е една година, откакто той учи в тукашното училище, а от шест месеца съм така щастлив, че синът ми, заради особено добър успех и прилежно поведение получава от високо-славното Попечителство на просвещението по 3 талера месечна издръжка. Но тъй като синът ми не може да се издържа с три талера, а и аз бедният баща се намирам в такова състояние, че не мога да му помогна с нищо, то коленопреклонно най-учтиво моля Ваша светлост с височайше благоволение да вземе под защита моят син, на когото високо-славното сръбско правителство е благоволило да даде стипендия.
24 февруари 1857
Съм на Ваша господ, светлост покорен Белград
Иван Ангелов от Турция, Ломпаланкски окръг, с. Медковец" (4).
Бащата Иван Кулин наистина няма пари, защото същия ден, в който пише молба до сръбския княз Александър Ка-рагеоргиевич, подписва един запис от 140 000 гроша за закупуване на барут на вересия, с който задължава синовете си Ангел и Христо да го изплатят в случай, че България след освобождението не го плати (5). ЗАПИС

Давам настоящия запис на г. Милош Симич от с. Болевац, търговец, по който му дължа 140 000 гроша за купените пушки и барут по движението, което се готви за освобождението на България, с условие, че тази сума веднага да му се изплати, щом се освободи, от хазната на българското управление. В случай, че това не стане по независими от мене причини и аз не бъда жив да ги изплатя, тогава задължавам синовете си Ангела и Христо да изплатят записа. 24 февруари 1857 г. Платец: Иван Ангелов Кулин Поръчители: Живко Симич от с. Болевац и Симо М. Божич, Черноречки окръжен началник." (6).

Съпоставянето на тези два документа не се нуждае от особен коментар.

Няколко дена след получаването на молбата княжеската канцелария й дава ход. Княжеският представител и попечител на външните работи г-н Алекси Симич приложил прошението и с писмо N 284 от 7 март 1857 г. го препратил в Попечителството на просвещението:

"Оттук приложената молба под N ... Попечителството на просвещението ще види по кои причини Иван Ангелов от Медковец, Ломпаланкски окръг, в Турция моли Негова светлост, щото синът му Ангел Иванов, който получава от правителството по три талера месечна стипендия, да бъде зачислен в числото на учениците.

По височайша заповед на Негова светлост княжеското представителство изпраща заведената молба до Попечителството с мнение молбата на просителя да се вземе под внимание и ако има от онези суми, които са определени за такива ученици, да се помогне на сина на молещия да учи." (7).

решение да се вслушат в препоръките на княз Александър и отпуснат по-голяма стипендия на Ангел Иванов Кулин. За тази цел обаче било поискано той да представи удостоверение за добър успех и примерно поведение. Ето съдържанието на представения от него училищния документ:

СВИДЕТЕЛСТВО

С което от страна на подписалия се довежда до знанието на надлежните власти и се свидетелствува, че показващият и притежаващият го Ангел Иванов, сина на Иван Ангелов от с. Ломпаланка, България, 16-годишен, от 1 т.м. започна да учи при мене с добър успех в IV клас на основното училище.

Поведението му било добро и съобразено с училищните закони.
22 август 1857 г. Коста Павлов, учител от най-висш

Белград

разряд на основното училище" (8).

Цитираният документ своевременно бил представен в Попечителството, но вече придружен с молба от самия Ангел Иванов Кулин. На една чернова от преписката е записано: "Молбата на Ангел Иванов е да му се увеличи стипендията с един талер. Резолюцията е, че се увеличава." Хубаво решение, но, за огорчение на баща и син, то останало само на книга. Това принудило Ангел Кулин да се обърне с втора молба към Попечителството на просвещението: "Считам, че днешното малко положение на моя родител е известно и на самото Попечителство на просвещението, т.е. как дълго време е бил принуден да напусне своя дом и семейство и да се затрива да живее по чужди места принуден съм пак да отнеса до високоуважаваното Попечителство на просветата и да моля за подобряване на моето положение, т.е. да се смили и повиши колкото е възможно повече получаваната стипендия, за да мога поне от тази година да облегча бедността на моите родители. Аз пък обещавам, че ще се държа добре и добре ще уча и че с тези пари ще набавям необходимите за ученика книги и пособия и че никога няма да забравя тази милост." (9).

Положението не се променило и след това прошение. Наистина, обещания са дадени, положителни резултати също са поставени, но просителите е трябвало да почакат.

Иван Кулин не се отчайвал, а продължавал да вярва, че молбата му ще бъде удовлетворена. Вярно е, че Русия отпуснала тези средства за младежи като неговия син, но не е без значение кой разполага с парите. Любящият баща полагал грижи за Ангел, но той продължавал да мисли и за пo-малкия си син Христо, останал "оттатък", в поробената българска земя. През 1858 или началото на 1859 г. Кулин прехвърля и Христо и го настанява в Белград, където да се яви като частен ученик. Сега той имал една най-голяма грижа -да се бори за щастието на децата си наред с борбата за свободата на българския народ, защото разбирал, че личното щастие е немислимо там, където народът няма право на живот, щастие и свобода.

След завършване на основното си образование Ангел Иванов Кулин се записва в белградската гимназия. Иван Кулин отново се обръща за помощ към Попечителството на просвещението:

"Долуподписаният съм роден в турското село Медковец, Ломпалански окръг, и от десетгодишните турски гонения така съм изпаднал, че не съм в състояние себе си, а камо ли двете си деца да издържам в училище, поради което се обръщам към Високоуважаемото попечителство да търся помощ.

Едно от децата ми на име Ангел Иванов е в I клас на тукашната гимназия и получава три талера стипендия месечно, а другото на 10 годишна възраст на име Христо, дошло от Турция, се намира при българските ученици, когото съм дал частно да се учи до времето за училище. Но тъй като те сега са без никаква издръжка и са лишени от всякаква родителска помощ, така че не мога не само своето, но и техното собствено желание, което ги е довело тук да постигна, със самото това те ще останат нещастни, а и като невежи не само на себе си, но и на другите няма да бъдат от никаква полза. Затова се .и осмелих да замоля високоуважаваното Попечителство да се смили над младостта на моите сираци и на моето десетгодишно гонение от турците, да им определи стипендия за издържане в училище. Но както ми е известно високоуважаемото Попечителство определя за чуждите ученици само по три талера месечно за издръжка, а то е така малко, че бедните ученици едва се снабдяват с потреби и нищо друго. Затова моля уважаваното Попечителство при разрешаването да вземе под внимание и това и да благоволи да им определи нещо повече, за да могат да се издържат. За всичкото направено ми добро и за покровителството на моите сираци от Високоуважаваното попечителство винаги ще бъда благодарен и признателен.

Надявам се, че високоуважаемото Попечителство няма да откаже на молбата ми и се осмелявам да се нарека на Високоуважаемото Попечителство на просвещението.

Белград, 12 май 1859 г. Покорен слуга Иван Ангелов

При подаване на молбата в Сърбия била извършена династическа промяна: княз Александър бил детрониран и на престола бил поставен княз Милош Обренович, с когото Иван Кулин имал случай да се запознае през 1853 г. в с. Пояна Маре, Калафатска околия, Румъния. Изглежда, че това познанство между един монарх и един български революционер ще да е имало значение за ускоряване на двегодишното чакане с резолюцията: "На сина му Ангел да се увеличи стипендията с един талер, считано от 1 май 1859 г." На Христо Иванов Кулин също била издействувана стипендия от 4 талера в основното училище в Белград.

През 1863 и 1864 г., когато Иван Кулин организирал малки чети, които преминавали в Северозападна България, в народното дело било включено цялото му семейство: съпруга, синове, дъщери. Младият Ангел и Христо пишели писма, пренасяли оръжие, изпълнявал^ куриерски задачи, и заедно с майка си Димитра и сестрите си посрещали и изпращали гостите-революционери, оказвали им съдействие, хранели ги, стопляли ги със своето славянско гостоприемство.

Ангел Иванов Кулин участвува и в подготовката за минаване на т.нар. по-късно Зайчарска чета през 1867 г.

Ето какво пише той в прошението си до председателя на XIII обикновено Народно събрание на 20 ноември 1906 г.:

"В 1867 г. баща ми Иван Кулин бе приготвил в Зайчар (Сърбия) и съставихме една чета от емигранти, за да навлезе в България, за да подкрепи четите на Хитова и др. в Балкана. Обаче това не успя, защото сръбските военни власти, поканени от турските, разпиляха четата. Голяма част от нея поставиха в затвора и в тази чета участвах аз. Освен това по онова време дадох клетва каквото-можах за подържане и запазване на тази чета. Ние заедно с покойния ми баща дядо Иван Кулин в Зайчар, Сърбия употребихме всичко за подържане на тази чета, криехме от турските преследвания българските апостоли, които по-това време минаваха в Сърбия, гниехме по затвори. Живота си всякак бяхме оставили на разположение на отечеството." (12).

Това участие се потвърждава и от Петър Кузманов, който пише: "... Надвечер на другия ден - 19 юли | Ангел Иванов Кулин, Еремия Петров, военният ръководител на четата Найден Пешов, Янко Йованович, Илия Владич и др. взели барута, оръжието и хляба, които натоварили на колата на Гено Минков [родом от Старопатица, б.м., Г. В.] и ги откарали в една гориста местност, намираща се между "Връшка чука" и граничния пункт "Затворената поляна." (13).През 1868 г. в техния дом идва съвипусникът на брата му Христо oт II българска легия в Белград - Васил Левски, с когото беседват относно бъдещето на България.

През 1870 г. на 12 юли починал баща му дядо Иван Кулин. Във в. "Сърбия" бил отпечатан некролог, подписан от братята Ангел и Христо Иванов (13).

През 1876 г. по време на Сръбско-турската война Ангел Иванов взема участие като доброволец, така също и по време на освободителната война 1877-1878 г. в състава на сръбската войска.

След Освобождението Ангел Иванов Кулин се завръща в България и взема участие в изграждането на новата българска администрация. Заема видни длъжности като член на временен окръжен съвет, и после председател на същия. В продължение на 13 г. и половина е бил директор на берковския окръжен затвор. В молбата си до XIII обикновено събрание, написана на 20 ноември 1906 г., той дава сведения и за семейството си, което се състой от него 65-годишен, жена му - 50-годишна и 14-годишен син Гаврил, който продал сабята дядо си Иван Кулин на един антиквар в София, но живеещите в столицата внучки я откупили и предали на софийския военно-исторически музей. Към това прошение той прилага и свидетелство, подписано от войводата Панайот Хитов, Ильо Марков, Тома Хитров, Иван П. Хр. Кършовски, от Ст. Раковски. Благодарствено писмо от кметовете от Ломска околия от 24 юли 1883 г. и други свидетелства (15).

За съжаление, нямах възможност да ги открия и използувам. Трябва да се потърсят в преписката на Народното събрание за 1906 г.

1 лии при БАН, архивно, сбирка N 1789.
2 Кузманов. Петър. Кнез Иван Кулин. С., 1971. с.ЗО.
3 Пак там, с. 130.
4 Архив Cp6uje МП е., ф II. бр. 77. 1857.
5 Кузманов. II. Цит. сън., с.120.
6 Димитров, Георги. Княжество България. 4.II. Пловдив. 1896, с. 180.
6 Кузманов. П. Цит. съч., с.133.
7 Пак там, с. 134.
8 Пак там.
9 Пак там, с. 134.
10 Пак там, с. 136.
11 Пак там, с.185.
12 АИИ при БАН, архивна сбирка N 1789.
13 Кузманов, П. Цит, си., с.227.
14 Пак там, с.86.

Генади Вълчев - Поборници от Видинския край

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин