Изпрати стари снимки от Видин и областта

Опазване на околната среда и оценяване на екологичния риск

видин - План за развитие 2007-2013

6. Опазване на околната среда и оценяване на екологичния риск

6.1. Състояние на околната среда в Северозападния район на България

Състоянието на околната среда в България се контролира чрез Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ). В нея се намират Националната мрежа за контрол на качеството на въздуха и Националната мрежа за качеството на водите. През 1998 г. България се присъедини към мрежата за наблюдение и информация за околната среда на ЕС, в частта мониторинг на въздуха. Състоянието на околната среда в Северозападна България по компоненти е следното:

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда в страната възлизат на 608 376 000 лева. От тях разходите за опазване на околната среда в СЗРП са 19 на сто. За района е характерно изключително неравномерно разпределение на разходите за екология между област Видин и област Монтана, от една страна и област Враца – от друга. Област Враца с 18.56 на сто е на второ място по този показател в страната, непосредствено след област София (19.63 на сто). С разходни дялове за опазване и възстановяване на околната среда от съответно 0.24 на сто и 0,20 на сто областите Видин и Монтана се подреждат сред последните 4 области в страната по обема на средствата, вложени в съхранение и развитие на екологичната среда.

6.2. Атмосферен въздух

Районът има проблеми с емисиите от амоняк над град Враца и околностите му, чийто средногодишни концентрации надхвърлят ПДК. Има тенденции за намаляване на тези концентрации. В бъдеще замърсител на атмосферният въздух ще се окаже и проектираната разширяваща се инфраструктура  и особено Дунав мост-ІІ, където се очаква струпване на голям брой тежки превозни средства

6.3. Повърхностни води

Водните ресурси на района се формират от река Дунав и реките Искър, Огоста, Лом, Цибрица и други по-малки водни потоци.

От екологична гледна точка силно трансгранично замърсяване има най-вече по трансграничната със Сърбия и Черна гора река Тимок. Основните замърсители в нея са тежки метали – главно мед и арсен, идващи от флотационната дейност на мина Бор, намираща се на сръбска територия.

Река Огоста се замърсява силно с нитратен и амониев азот, след заустването на река Ботуня, която дренира завод “Химко”- Враца, и общинската пречиствателна станция за отпадни води.

Река Искър понастоящем се замърсява с нитратен и амониев азот от град София. От гара Елисейна се замърсява допълнително с мед, арсен, нефтопродукти, детергенти и феноли. По течението след град Мездра и град Роман в нея попада и шлам със значително съдържание на Fe2O3, Al2O3, SO3 и др.

6.4. Състояние на почвите

В резултат от антропогенно замърсяване, главно с тежки метали, около 1 на сто от обработваемите земи у нас са замърсени над ПДК и за още толкова са установени концентрации, близки до ПДК. Състоянието на почвите в района е следното:

Област Видин

Замърсяването в областта е в тясна връзка с поречието на река Тимок и има трансграничен характер. Средното съдържание на мед е особено голямо в района на селата Ракитница и Брегово (300-500 mg/kg), като най-замърсени са излужените ливадни черноземи. Въпреки че тези почви са плодородни, се налага растениевъдството там да се пренасочи към други по-устойчиви на тежки метали култури. Друг район в тази област със силно замърсени почви е този на Белей-Куделин, където най-замърсени са алувиално-ливадните карбонатни почви. Известно замърсяване с олово има и на входната магистрала на град Видин. Общо в района земите с концентрации на замърсители главно тежки метали са 8 хиляди дка, от тях около 6 хиляди дка с мед.

Област Монтана

Основен източник на замърсяване с тежки метали са отпадните води от рудодобива и флотацията, както и от някои други индустриални производства. Тези води се заустват главно в река Огоста и нейните притоци. Замърсяването, макар и неравномерно, обхваща всички заливни и поливни площи край реката. Основно замърсяванията са с мед – над 8 хиляди дка и с олово – над 22,5 хиляди дка. Дейността по добива е преустановена в края на 1999 г.

Област Враца

Има  сериозни замърсявания с тежки метали. Основно такива се наблюдават в почвите на юг от град Мездра, в посока на гара Елисейна.

6.5. Радиационна обстановка

Сериозен екологичен и здравословен проблем не само за района, но и за цялата страна е съществуването на места с йонизиращи лъчения. Основно радиационната обстановка в Северозападна България се следи от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама фон чрез 26 локални мониторингови станции, като тяхната гъстота над АЕЦ “Козлодуй” е по-голяма. Отделно, за радиационния гама фон се следи и чрез директни ежедневни измервания в разположени постоянни пунктове за наблюдение, каквито има и в градовете Монтана и Враца.

От непрекъснатите наблюдения и измервания е установено, че радиационният гама фон в областите Видин и Монтана е един от най-ниските за страната, а в района на град Враца той е в рамките на средните за страната стойности, които са в границите на нормалното (между 10х103 и 10х104 Bq/m3). За района на АЕЦ “Козлодуй” има изградена единна мониторингова система за контрол и наблюдение на радиационния гама фон, включващи биоиндикаторни видове.

В настоящият момент на територията на разглеждания район потенциални източници за замърсяване на околната среда са “Видахим”, който е в ликвидация, но ТЕЦ-ът към завода все още работи, “Химко”-Враца, чието производство е силно намалено за последните години, заводът за акумулаторни батерии “Монбат”-Монтана, добивът и преработката на инертни и облицовъчни материали – Мездра, Лом, Берковица, с. Кошава - общ. Видин, ТЕЦ-овете към “Химко”-Враца и към Технологичния комбинат за целулоза и хартия – Мизия и др. За състоянието на околната среда в Северозападния район на България се грижат РИОСВ-Враца и този в град Монтана.

6.6. Състояние на системата от защитени територии в района на Северозападна България

Територията на северозападна България е доста наситена със защитени територии, които попадат в различни категории.

Природен парк “Врачански балкан” (ІV/V категория по IUCN)

Обявен е за такъв през 1989 г. и е с площ от 30129.9 ха. Паркът включва по-голямата част от Врачанската планина. Релефът и почвените условия на Врачанската планина са благоприятствали развитието на различни растителни видове. В парка най-богат на растителни видове е поясът от 400-800 м.н.в. Тук се срещат цер, липа, клен, ясен, леска, келяв габър, над 800 м. – букови, иглолистни и габърови гори. Двадесет от срещаните тук растителни видове са включени в “Червената книга на България”, много растения (като алпийското плюскавиче) са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Животинският свят на парка също е богат. Тук се срещат много влечуги, птици – седем от тях са включени в “Червената книга на България”. Богатите карстови образувания на Врачанския балкан са предпоставка за наличието на много пещери. Тук се намират пещерите “Байов кумин”, “Яворец”, “Хайдушката пещера”, “Панчови грамади”, “Змейова дупка”, както и природната забележителност – пещерата “Леденика” (ІІІ категория по IUCN), която е най-посещаваната и благоустроена пещера в България. На територията на Природния парк се намира и единственият у нас геоморфоложки резерват “Врачански карст” (І категория по IUCN), заемащ площ от 1409 ха. Създаден е за опазването на уникален карстов релеф, представен от кари, въртопи, валози, ували и пещери.

С оглед на по-бързото развитие на парка както за научни, така и за целите на екотуризма и посещения е препоръчително да се изработи и приеме час по-скоро Плана за управление на природните паркове.

На територията на Северозападна България се намират още два резервата:

Биосферен резерват “Чупрене” (І категория по IUCN)

Обявен е през 1973 г. и е с площ от 1439.2 ха. Разположен е в Чипровска планина, до с. Чупрене. Създаден е за опазването на вековни смърчови гори и изключително разнообразна фауна (птици, земноводни, едри и дребни бозайници). Чупрене е един от нашите представителни резервати, което е високо оценено от експертите на ЮНЕСКО. Това даде възможност той и още 16 български резервати да бъдат утвърдени от Бюрото на Международният координационен съвет към програмата “Човек и биосфера” и всички те да бъдат включени в списъка на биосферните резервати на нашата планета.

Резерват “Горна коприя” (І категория по IUCN)

Обявен е през 1968 г. и е с площ от 161 ха. Разположен е в Берковската планина, над град Берковица. Създаден е за опазването на естествено находище от вековни смърчови и елови гори, с възраст над 100 години. В резервата има и богата орнитофауна.

Поддържан резерват “Ибиша” е създаден през 1999 г. и е с площ 34.3 ха. Създаден е с цел опазване на характерни за дунавските острови заливни гори и блата като местообитания на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици, каквито са бялата гривеста и нощната чапла, бялата лопатарка, малкия и големия корморан и т.н.

На територията на Северозападна България има значителен брой защитени местности, всичките от ІV и V категория по IUCN, а именно:

-                      “Копрен-Равнобуче-Калиманица-Деяница” – с площ от 607.8 ха. Обявена за защитена местност, през 1973 г., в землището на с. Копиловци (Монтанско). Основно за опазване на вековни горски масиви.

-                      “Рибарници Орсоя” – създаден 2001 г., с площ от 150 ха. Включен в CORINE BIOTOPS. Едно от най-ценните орнитологично важни места в България. Заема бившето Орсойско блато, с цял поддържане и опазване на популациите и местообитанията на редки и защитени видове от флората и фауната на България.

-                      “Шумака” – обявена през 2001 г., с площ 0.5 ха, създадена е с цел опазване местообитанието на редкия и защитен растителен вид – полско котенце.

-                      “Данева могила”с площ от 4.9 ха, край с. Софрониево (Врачанско). Обявена през 1982 г., с цел опазването на красиви крайречни гори и пейзажи.

-                      “Речката” с площ от 47.3 ха, (Монтанско). Обявена през 1990 г., с цел опазването на характерни местообитания на редки и защитени видове птици.

-                      “Ускето” с площ 1.9 ха – до с.Дълги дел (Монтана). Обявен през 1992 г., с цел опазването на вековна смърчова гора.

-                      “Калето” обявен през 2003 г., с площ 23.6 ха.,землище на гр. Берковица

-                      Раковишки манастир” създаден през 2003 г., с площ 50 ха в землището на с. Раковица.

-                      “Връшка чука”обявена 2003 г. с площ 67.6 ха, разположена на границата със Сърбия и Черна Гора. Тук се намира единственото в света находище на растенията български ерантис и тъмнопурпурна метличина, а така също и на балканския ендемит томасиниев минзухар.

-                      Липака” обявен 2003 г., с площ 17.6 ха в землището на с. Милчина лъка, община Грамада.

-                      “Уручник” с площ 51 ха., град Берковица (Монтанско). Обявен през 1992 г., с оглед запазването на красиви гори и горски пейзажи. Обхваща вековни гори над 150 г. естествени смърчове, смърчпви-букови и букови насъждения.

-                      “Вола” с площ 100 ха, община Враца, с цел опазване на характерен ландшафт.

-                      “Боров камък” с площ 164.4, община Враца, с оглед запазването на вековна букова гора със смесен произход на наклонен карстов терен.

-                      “Веждата” с площ 62.6, община Враца, характерно е находище на Келеров центрантус.

-                      “Тепето” с площ от 6 ха, община Криводол, с оглед запазването на находище на червен божур.

-                      “Борованска могила” с площ от 198.6 ха, община Борован, с цел опазване на характерен ландшафт и останки от стара римска крепост.

-                      “Китката” – с площ от 1,8 ха, землище на с.Вирове (община Монтана). Характерен ландшафт и група от 15 вековни дървета- космат дъб.

-                      “Коритна” – с площ от 2 ха, община Мизия, с оглед запазването на находище на червен божур и забележителен ландшафт.

-                      “Козлодуй” – с площ от 10 ха, община Козлодуй, с цел опазване на ландшафт.

-                      “Кочумина” – с площ от 2.5 ха, община Оряхово, с цел опазване находища на водна лилия.

-                      “Гола Бара” – с площ от 2 ха, община Оряхово, с цел опазване находища на водна лилия.

-                      “Калугерски Гред-Тополите” – с площ 0.2 ха, община Оряхово (Селановци), находище на Алоевиден стратиотес.

Природните забележителности (ІІІ категория по IUCN) в района на Северозападна България са свързани със скални форми и образувания, пещери, понори, водопади и др. Това са различни забележителни природни обекти, които поради своята представителност, естетичност и рядкост имат важно значение както от естетична, така и от научна гледна точка. Природните забележителности са обявени с прилежащата им територия, необходима за опазването им.

В района на Северозападна България, природните забележителности попадат в групите на скалните образувания и пещерите.

-                      Пещерата “Магурата” – намира се югозападно от гр. Видин, до с. Рабиша. Обявена е за природна забележителност през 1960 г., когато е благоустроена и достъпна за хилядите любители на природата.

-                      Природна забележителност “Боров камък” – обявен 1976 г. с площ 1.3 ха в землището на с. Боровица община Белоградчик.

-                      Природна забележителност “Венеца” – обявен 1971 г., с площ 1 ха в землището на гара Орешец, община Димово, Видин.

-                      Природна забележителност “Бялата вода”обявен през 1976 г., с площ 1 ха в землище на с. Стакевци, община Белоградчик.

-                      Природна забележителност “Леви и десни сухи Печ” обявен 1976 г., с площ 0.2 ха в землище на с. Долни Лов, община Чупрене.

-                      Природна забележителност “Петков Церак”обявен 1982 г., с площ 0.2 ха в землище на с. Тополовец община Кула.

-                      Природна забележителност “Мишин камък”обявен през 1962 г., с площ 0.5 ха в землището на с. Горна Лука, община Чипровци.

-                      Природна забележителност “Дуршин водопад” обявен 1979 г., с площ 0.1 ха в землище на с. Копиловци, община Г. Дамяново.

-                      Природна забележителност “Водният скок” –обявена 1980 г. с площ 0.1 ха в землище на с. Копиловци, община Г. Дамяново.

-                      Природна забележителност “Хайдушки водопади” - обявен 1971 г., с площ 0.2 ха, разположен с в землището на град Берковица.

-                      Природна забележителност “Мраморната пещера”обявена 1971 г., с площ 16.3 ха в землището на гр. Берковица.

-                      Белоградчишките скали – разположени около град Белоградчик. Обявени за природни забележителности през 1949 г, с площ около 200 ха.

-                      Пещерата “Леденика” – разположена в северозападният Стрешерски дял на Врачанската планина. Обявена е за природна забележителност през 1963 г.. Това е най-посещаваната българска пещера.

-                      Природна забележителност “Вратцата” – представлява живописното ждрело на р. Лева, което пресичайки резерват “Врачански карст”, оформя красив проход с отвесни високи скали.

-                      Природна забележителност “Понора”с площ от 20 ха, представлява пещера.

-                      Природна забележителност “Божите мостове”с площ от 15 ха, естествен скален мост и остатък от карстова пещера.

-                      Природна забележителност “Новата пещера”с площ от 0.5 ха, пещера.

-                      Природна забележителност “Ритлите”с площ от 160 ха, характерни красиви скални образования.

-                      Природна забележителност “Говедарника”с площ от 2.5 ха, система от пещери с гравирани надписи и рисунки в тях.

-                      Природна забележителност “Чуклите”с площ от 1 ха, характерни скални образования.

-                      Природна забележителност “Червеница” – с площ от 3 ха, скални образования.

-                      Природна забележителност “Гълъбарника”с площ от 3.5 ха – пещера.

-                      Природна забележителност “Самуилица І и ІІ”с площ от 3.5 ха пещери.

6.7. Биоразнообразие

Физикогеографското разположение на района предполага значително биологично разнообразие.Според биогеографското райониране на България Северозападна България попада в три под района на два района – Предбалкански и Дунавски подрайони на Севернобългарският район и в Старопланинския подрайон на Планинския район. Всеки един от тях има специфична флора и фауна.Тук преобладават евросибирски, средноевропейски, холарктични и холопалеарктични видове, но са налице и доста степни и субмедитерански видове. Предбалканът и Стара планина са най-богатите на терциерни видове от флората и фауната – това са тъмнопурпурната метличина, томасиниев минзухар, шахматовата ведрица, обикновен кестен, сръбска рамонда, старопланински лен, балканска теменуга и др.

Богатството на животински видове също е голямо. Макар и не дотам позната, пещерната фауна на Предбалкана е изключително богата на ендемични и реликтни видове. От насекомите се срещат защитените видове Червена горска мравка и Бръмбар рогач. Най-многочислено е видовото разнообразие сред гръбначните. Над 210 вида са мигриращите, гнездящите и зимуващите в района птици, земноводните са над 10 вида, влечугите – 16, рибите – над 20, а бозайниците – над 60 вида. Голяма част от популациите и местообитанията на защитените видове от флората и фауната са включени в границите на защитените територии.

РИОСВ – Монтана и Враца упражняват контрол върху екологосъобразното ползване на горите, залесяването, пашата в горския фонд, както и върху лова и риболова. На територията на РИОСВ – Монтана са обособени 8 държавни лесничейства, 1 учебно опитно горско стопанство и държавна дивечовъдна станция. От 2003 г. в областите Видин и Монтана действат консултативни съвети по охрана на горите. Основната им цел е координиране действията на всички институции по отношение опазването на горите и противодействие срещу незаконното ползване в тях – добив на дървесина, паша, пожар и т.н. Залесяването в горския фонд се извършва по изготвени технологични планове за залесяване съобразно Лесоустройствените проекти и съобразно условията на месторастене.

Като по-важни проекти в областта на екологията и опазването на околната среда за разглеждания район трябва да се споменат:

-                      международен проект за изучаване на биоразнообразието на Западна Стара Планина и евентуалното обявяване на ПП Западен Балкан. Проектът е реализиран под ръководството на фондация “Природен фонд”, с участието на специалисти от България и Сърбия. До пълната му реализация обаче все още не се е стигнало.

-                      Проекти по изучаване на растителността в биосферен резерват “Чупрене”, финансирани от НФНИ.

-                      Проект за изучаване на кестеновите гори в Берковския Балкан, финансиран от НФНИ и МОСВ.

-                      Международен проект за изучаване на биоразнообразието и хабитатите по река Дунав и нейните прилежащи територии.

-                      Проект за изграждане на информационно бюро в град Видин за река Дунав с център град Улм - Германия.

Понастоящем за Северозападния район на България е в ход международен проект по създаването на Европейската екологична мрежа – НАТУРА-2000.

Многобройни са общински проекти и инициативи, свързани с различни дейности по опазване на биоразнообразието, обучението, пропагандирането и разясняването сред ученици и студенти на ползата от опазването на природата и дейностите, които се извършват в това направление. Тук влизат и ежегодните чествания на деня на Земята – 22 април, Световният ден на околната среда – 5 юни, Седмицата на мобилността – 18-22 септември, Денят на река Дунав – 29 юни и др.

6.8. Препоръки за развитие на района

Развитието на Северозападна България, наред с другите възможности, които районът предоставя може силно да разчита и на естествените природни дадености, на които районът е изключително богат. В това отношение може да се върви в три направления:

-                      исторически туризъм – опирайки се на многото исторически и археологически обекти, разкрити в този район на България (Видин, Белоградчик, Берковица, Враца и др.).

-                      балнеоложки туризъм – свързан главно с развитието на Вършец, като балнеоложки курорт и център.

-                      екотуризъм – тук възможностите са значително по разнообразни, защото районът предлага много възможности в това отношение. Най-големи възможности предоставя ПП “Врачански балкан”. Тук могат да се препоръчат два основни екомаршрута, преминаващи както през исторически и културни обекти, така и през живописни природни забележителности.

-                      Враца – село Згориград – местността “Краве”, пещерата “Леденика”, пещерата “Змейова дупка”, манастира “Св.Ив. Пусти”.

-                      Черепишки манастир – връх Погледец – местността “Долни валог”-туристически комплекс “Околчица”.

-                      Екотуристически маршрути до най-посещаваните наши пещери –  “Леденика” и “Магурата”.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин