Магурата

Събота, 18 Декември 2010 23:04

Написано от ivailo

Белоградчик
Пещера Магурата

Някои наричат Магурата осмото чудо на света, а други твърдят, че влизайки в нея, човек попада в долното царство от приказките. И действително, когато се влезе в пещерата времето губи своя смисъл сред величествената красота на сътвореното от природата в продължение на 15 милиона години.

Магурата е сред най-големите пещери в Бълагиря - с дължина почти 3 километра и площ от 30 000 кв.м. Намира се в южния склон на Рабишката могила, на около 25 км северозападно от Белоградчик.

Пещерата има няколко входа, като най-големият, висок 2,80 м и широк 6 м, е в южния склон на могилата. Изходът на пещерата води към Рабишкото езеро - единственото тектонско в страната с дълбочина до 40 метра.

Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения, разположени наляво. Основните зали са: Галерията с рисунките, Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Залата на падналия бор, Тържествената зала, Тронната зала, Залата на тополата.

Някои от залите са с колосални размери, като на-голямата от тях е Триумфалната зала, дълга 128 м, широка 58 м, висока 28 м и обща площ 5 720 кв.м

Фантастичният подземен свят с фигури от сталактити, сталагмити и сталактони поразява и най-богатото човешко въображение. В Магурата е най-големият сталагмит в България Падналият бор, висок над 11 м и широк н основата си 6 м. Другата естествена украса са синтровите езерца и джобчета, пещерни бисери и пещерно мляко (мека варовита колоидална маса, която по-късно се втвърдява).

В една от залите на пещерата се произвежда единственото българско естествено шампанизирано вино, което се произвежда по класически френски метод Шампаноаз и отлежава в естествени условия, идентични с тези, при които отлежава френското шампанско.

Всяка бутилка е произведена ръчно и индивидуално. Виното отлежава в бутилките 3 години в пещера Магура, в естествени климатични условия - постоянна температура 12 градуса.

Загадките

В една от нишите на Слънчевата зала са скрити по-различни от останалите скални рисунки, които поставят въпроси, които все още не са получили еднозначен отговор. Върху скалния склон са изрисувани няколко тела с крушовидна форма, със силно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави. В горната част има кълбовидно тяло, наподобяващо летящ обект или звезда. Тези рисунки са от по-късен етап, защото са изобразени върху ловна сцена на мъж с лък, преследващ елен. Смисълът на изображението върху скалите може да се разшифрова, като се знае, че първобитните хора са рисували реално съществуващи неща. Една от най-смелите, но и най-трудно доказуемите хипотези е, че на обитателите на Магурата, които са нарисували необичайните същества, се е случило нещо и те са го отразили върху скалата. Възможно е те да са се срещнали с пришълци от космоса, които след това са обожествили. Поддръжниците на тази хипотеза обясняват, че на рисунката има ясно разграничение между земно и небесно, между зримо и незримо и че ясно се вижда, че тези същества са свързани с небесното.

Сред рисунките има още една доста любопитна група от няколко взаимно свързани сцени. На първата сцена има танцуваща двойка мъж и жена в характерни пози - жената е по-голяма и вдигнати над главата ръце, а мъжът е схематичен и по-малък. Интересното е, че между тази сцена и съседната, на нивото на главите им е нарисувана гъба, а на следващата сцена мъжът вече е в еротична поза, а на неговата глава и над жената има ореол. Най-правдоподобното тълкуване е, че вероятно първобитните са използвали гъба с психотропно въздействие, от която са изпадали в транс.

Рисунките

Галерията с уникалните праисторически скални рисунки е в левия клон на пещерата, на 200 м от входа й. В тази част постоянната температура е по-висока с 1 градус от температурата в останалати галерии и е 13 градуса. Там се събират колониите прилепи и подът е покрит с прилепно гуано (тор).

Първобитните хора, обитавали пещерата, са изрисували по стените 700 рисунки с култови и ловни сцени, най-старите от които са на възраст 7000 г. Рисунките са правени в различни периоди и древните са добавяли нови изображения между по-старите сцени там, където е имало място. Голяма част от рисунките са от времето на матриархата и жените са видимо по-големи, а мъжете са нарисувани схематично с чертички. В Слънчевата зала с голяма точност е изрисуван слънчев годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което отговаря на една година по Григорианския календар). Той отбелязва зимното и лятното слънцестоене, пролетното и лятното равноденствие и др.

Обитателите

Археологическите проучвания започват през 1927 г. от учените Лазар Филков и Бърни Бончев продължават до 1996 г. Първите следи от човешки живот в пещерата са от преди 12 хил.години, но все още не са проучени всички културни пластове. В проучените пластове се разграничават няколко наслоени селища с останки от жилища, огнища, пещи, оръдия от камък и кости, керамични съдове. Намерени са около 40 черепа от пещерни мечки.

През I - IV в., когато районът е в пределите на Римската империя, пещерата вероятно е използвана за пренощуване на роби и се предполага, че те са извършвали жертвоприношения. Това де потвърждава от намерен в ниша в една от залите женски скелет без глава, на чиито ръце имало златни гривни с формата на две змии, взаимно захапали опашките си.

ПЕЩЕРНИЯТ ЛАБИРИНТ В “МОГУРАТА”
Д-Р Бърни БОНЧЕВ

Край село Рабиша, Белоградчишка околия, се таи една уникална пещера, която е уникум в страната ни. Тя е едно от най-вълшебните творения на природата. Това е пещерата на Могурата. Тя представлява една варовита грамада, непосредствено на север от село Рабиша. Който има случая да кръстоса Видинската, Кулската или Белоградчишката околии има случая да я види и да й се любува. От гдето и да се надзърне, Могурата стърчи гордо като един отломък от старопланинските предпланини, захвърлен и повален по земята.
Голата гръд на Могурата, надиплена и съставена от грамадни варовни блокове, се различава ярко от зелената растителност, която покрива цялата останала околност.
На изток, непосредствено до полите на Могурата, се очертават бреговете на малко, кръгло езеро с вечно бистри и кристални води. Това е Рабишкото езеро.
Погледната откъм страната на Белоградчишките висоти, по южната пола на Могурата се очертава ясно кръгла падина. Обаче, когато се прекрачи полата на Могурата и се застане срещу падината, на мястото й изпъква огромна каменна яма, в дъното на която зее пропаст. Това е входа на пещерата на Могурата.
Ниският, неравен и скалист вход не дава никакъв повод на пътника да мисли, че зад него се крият велики творения и изненади. Почти нищо не издава даже, че тук е стъпвал човешки крак.
Цялото долнище на грамадната яма е постлано с мека, едвам започнала да се жълтее под палещите лъчи на юлското слънце, зелена трева, равно остригана от постоянно сновящите стада. По нея не се виждат никакви следи от човешки останки. Но когато погледът на пътника се стрелне право към възхода на ямата, който се спуща от север, като същинска завеса, множество разноформени лаконически надписи и подписи дават да се разбере, че не един пътник, а много групи и туристи тук са бродили безспир.
Видът на ямата с входното отверстие на Могурата в нейното дъно навяват такова равнодушие и монотонност, щото първият посетител, който не е имал още случая да посети пещерата, остава в недоумение от желанието на преминалите пътници да издълбаят непременно имената си и да гравират датата на посещението си в тази скалиста грамада.
Интереса и любопитството обаче се увеличават пред вида на лудата надпревара да се дълбаят подписите все по-нависоко и по-нависоко, все по на стръмни и опасни спусъци.
Явно личат импулсивните чувства, които са тласкали мнозина посетители, даже с риск на живота си, да се изкатерят като скални орли по стръмните спусъци и с неспокойна ръка да покажат на поколенията, че тук нявга не само орли, но и буйната кръв на немирни туристи е бродила.
Тези мисли и съждения овладяват човека, особено след посещението на пещерата. Тогаз, тогаз главно човек разгатва ясно и разбира чувствата и силата, които са тласкали туриста да превъзмогне невъзможното, за да прокопае нощната гръд на скалата и да остави по нея следите от своето посещение.
Обхванат от тези размишления, неспокойният пътник, горящ от желание да надникне час по-скоро в непрогледния мрак на бездната, чувствува, че една вълшебна сила го притеглюва към входа на подземния свят.
За щастие такъв не закъснява да се намери. На това место те не са рядкост.
Неведнъж, прекарали цели зимни нощи в пещерата, за да дирят закопаните съкровища на техните прадеди, тук броят на познавачите на всичките кътове на лабиринта не е малък.

В ЦАРСТВОТО НА МРАКА

Прочие снабден със силни рефлектори и добре облечен, с водача начело, всеки бърза да отърси праха на обущата си и с притаен дъх и силно туптящо сърце иска да прекрачи прага на подземието.
След ниския вход на пещерата, който позволява свободното преминаване на 3 – 4 души едновременно, се навлиза в едно огромно, тъмно подземие.
С навлизане по стръмния и скалист спусък на подземието мракът и обемът на пещерата се увеличават.
Една влажна, земна хлад обхваща цялото тяло. Несвикнали още на непрогледния мрак, зениците, свити под влиянието на ярките слънчеви лъчи, не разпознават очертанията на пещерните предели.
Това положение, обаче, не трае дълго време. С помощта на силни рефлектори непрогледния пещерен мрак е бързо раздран и скоро цялото подземие е феерично осветено.
Пред вида на видяното всички изпадат в екстаз: огромни куполи, надвиснали над главите, висят като облаци във висините и с изваяните си дипли и колони напомнюват чистилището на Данте. Тук всичко е ново и интересно за човека. Всяка гънка, всяка скала и колона са изваяни по особен начин и строго определен план, за да предадат една феерична и странна представа на странника.
С навлизане в дълбините на пещерата формите, размерите и очертанията на глъбините започват да се изменяват.
Едвам отдалечени на около 100 крачки от входа, стръмният скалист спусък, се превръща на мек хоризонтален, глинест коридор, по който движението представлява цяло удоволствие. Когато се обърнете инстинктивно към входа, там блещука слаба светлинна, която ви сочи пътя към земния мир.
Следвайки водача, който напредва безмълвно с отмерени крачки към длъбинето, от всички страни се редят безбройни подземия с неясни очертания. Свикнали със земната влага и температура, с тъмнината и с неравното дъно на пещерата, движението ни напред към неизвестното става без никаква мъка.
Обрадвани от широките подземни простори, които създават илюзията в човека, че се движи в безкрайните коридори на подземните дворци на фантастични царе и велможи, една тъмна завеса прегражда пътя ви и вий се чувствувате пред края на подземието.
Всеки посетител в екстаз адмирира отделни вълшебни кътове под необятните куполи.
Тук е края на чистилището. И когато всички мислят, че са на края на подземието ето, че водата ни показва една скрита гънка по неравните стени на чистилището.
Близко един зад друг, всички любители се изтеглюват бавно през тъмната теснина, за да навлязат в едно ново подземие, което крие в себе си още по-големи изненади.
Равнината, глинеста почва на чистилището, тук вече се сменява с неравна, скалиста. Всички стени и тавани са съставени от бледожълта тебеширена материя, изящно изваяни. Тук-таме по тях висят малки сталактити, а шепота на постоянно капещите водни капки дава илюзията, че се преминават бански отделения.
Нахълтва се в нескончаеми теснини, които ту намаляват, ту се увеличават.
Чрез постоянни спусъци надолу или чрез слаби възходи, теснините, криволичещи вдясно или наляво, стават все по интересни и красиви. Всяка гънка и дупка носят нови изненади за посетителите.
Тук сгушила се малка статуйка стои смирено между диплите на стените, там изящно изваяни колонади образуват подпорни стени на чаровни къщурки.
Неуспели още да се изтеглят от змиеобразната теснина, ето че се озовават в ново разширение, след което следват второ, трето и пето с разни големини и форми.
За разлика от всички преминати подземия, тези нови подземия се отличават от досегашните с фантастичните си форми и вътрешни украшения.
Там творческата сила на природата е сътворила такива изящни форми и фигури, щото подробното им описание би изискало време и труд.
Тук всеки присъстващ, подпомогнат от силата на собствените си фантазия и въображение, ясно налучква очертанията на образите и силуетите на всички нему познати лица и животни, а формата на всяко сериозно помещение му напомнюва ту царски палати, ту тъмните манастирски килии, ту чаровната хижа с божествените ясли на рождението на спасителя Христа, ту настоящи паркове, гори и градини.
Всеки насочил рефлектора си по разните направления, пръснатите посетители из разните отделения на подземията предават една особена фееричност на цялата обстановка, която докарва всички до екстаз.
Тук времето не лети, както на повърхността на земята, тук никой не мисли за лъжовния мир там горе на земята, а всеки, опулил поглед, се стреми само да обхване и да погълне жадно всичко, без да изпусне нищо от безкрайната чаровна панорама.
Тук няма глад, нито умора. Великият творец, творил божествените си творения с векове, необезпокояван от земните съблазни, е имал само една цел: да създаде най-великото си творение, за да вдъхне страх и смирение на простия смъртен.
Силата на вкаменения свят е велика и чаровна. Пред нея всичко бледнее и замира. Тук всеки чувствува как неволно всичко трябва да занемее, за да допълни незавършеното творение на вековете.
Залисано от шеметни творби, всичко занемява и не намирайки изрази за възклицания, всеки стои като ням пред избраната си картина. Неподвижни и вкаменени, пътниците допълват дивната картина на глухите чертози.
Една тайнствена и тиха, безмълвна глухота цари навред и пази телата на вкаменените твари, за да не наруши вечният им покой.
Иманярите тук не са рядкост. Те са свикнали толкова много с пещерния живот, че дълбокият мрак не им пречи да се движат свободно и през най-опасните места на пещерата. Макар още нищо не намерили от богатите съкровища, те не губят кураж. Такава е психологията на иманяря: той живота и имота си ще загуби, но не вярата си в успеха на иманярството.

ПРЕД ВРАТИТЕ НА АДА

Всички, предполагайки да са навестили най-чаровните и тайнствени подземия на природното съкровище, инстинктивно желаят да отнесат със себе си, ако е възможно, всички видени вкаменелости, когато водачът, изпушил вече цигарата си, спокойно добавя: “Господа, сега да продължим и да отидем при писаните животни.”
Следваме нашия добросъвестен водач през множество теснини и разширения, които се редуват едни след други като в калейдоскоп.
Тук стените и покривите на ущелията в разширенията стават още по-грандиозни и вълшебни. Всяка премината дипла, всеки прескочен праг или слезнато стъпало заслужават внимание и адмирации.
Но въпреки, че следващите картини стават все по-красиви и чаровни и откриват пред погледите ни все по-нови релефи, фигури, фризи и дантели с ярки форми и контури, умората на зрението явно се чете по лицата на всички. С втренчени очи и с отворени уста, от гърдите на всички се лее само една непрестанна гама от възклицания, която нарушава нощния покой на теснините.
Интересът към тайнственото не само че не отслабва, а напротив, расте все повече и повече.
Едва магнитна сила притеглюва всички все по-надълбоко и по-надълбоко в нескончаемия лабиринт, без някой да си задава въпроса дали още един път ще се възвърне по същия път.
Инстинктивният страх и особеното чувство на безпокойствие, които овладяват всички пътници при входа на подземието, са изчезнали съвършено.
Пред грамадна зееща пропаст в огромно подземие водачът се спира и сочи безкрайна бездна.
Това е входа на ада. Само пред мисълта, че ще трябва да се спуска в шеметни мрачни пропасти и дълбини, неволно нещо кара всеки да насочи рефлекторите си в безкрайната бездна и да вгорчи широко разтворените си зеници. Ярката светлина открива грамадни куполи на величествени храмове, които се губят в дълбокия, непрогледен мрак. Огромни колонади, с най-разноформени релефи и барелефи по тях, подпират тайнствените куполи, които нямат начало, ни край. С хиляди висящи полюлеи и канделабри се спускат от всички страни. Милион свещици, кандилца и звездици блещят и отражават светлината на рефлекторите и я разливат по всички направления. Това огромно подземие неволно напомнюва тайнствените храмове на преследваните първи християни, издълбани дълбоко под недрата на жестокия старинен Рим.
Увлечени и зашеметени от грандиозната гледка на тези катакомби, всички желаят по-бързо да нахълтат в дълбокия мрак. Добродушният водач обаче не мисли така. Той умее да запази най-грандиозните природни творения за последния момент. И само като раздразни любопитството на всички, бавно закрачи по продължението на начертания път. Чрез един стръмен, скалист възход, след като се достигне до неравна площадка, настава ново разширение – настояща театрална сцена, съградена специално за съзерцание входа на ада. От тази тераса гледката става още по внушителна, чаровна и ненаситна. Тук на пътника е резервирана нова изненада. В дъното на сцената ни се сочи микроскопически вход с размери едвам 50 – 60 см., през когото трябва всеки да се провлачи като змия, за да може да продължи пътя си.
Неволно всеки се сепва и запитва какво да прави.
В този момент, пъргавият като сърна водач, без помощта на светлината, с едно ловко движение, се хлъзва и изчезва зад входа.
Бързо окопитени и ободрени от ловкото и безстрашно движение на водача, всички се надпреварват, след като са свалили от себе си световните суети, бързо коленичат, а след това простират се по корем по неравната земя, насочвайки главата и ръцете си право в тъмната пропаст и всички нахълтват в новия подземен мир, откъснати съвършено от лъжовния свят.

В ЧАРОВНИЯТ МИР НА ПОДЗЕМИЕТО

Още не успели да се изтеглим през изпитателната теснина, ето че над главите на всички се спущат грамадни, заканителни мечове – едни през други по-остри, по-дълги и по-разнообразни. Със страхопочитание, всички свели глави надолу, коленопреклонно и смирено кретат напред. Не минава много време и ето, че от всички страни почват да се чуват охкания, които се сливат в цял хор.
За да накажат смелите туристи, които нарушават покоя на вкаменените чудовища, последните си отмъщават като им нанасят удари ту по главите, ту по лицата, раменете или коленете. Единствен невинен и праведен остана деветгодишният смел турист, който излезе пощаден и невредим.
Проправяйки си път през скалисто нанагорнище, чрез който се преминават десетки богато гарнирани галерии, се достига пред малка тераса, надясно от която води обширна галерия. Осеяна с хиляди пирамиди, статуи и цял арсенал фарфарови изделия, по средата й се издига зловещата глава на гигантска смъртоносна усойница, наклонена върху тлъстото си туловище, готова всеки момент да забие отровните си зъби в телата на посетителите. Един смъртен ужас обхваща всеки изолиран пътник пред вида на зловещото животно и макар че всеки схваща безопасността, бърза да я прекрачи и я замине, за да заличи неприятните спомени от хладното влечуго.
Тъкмо успокоен и ободрен, ето че пътникът е посрещнат от благородната фигура на кроткия старец, който замислен стои вкаменен, с образ, обърнат към простора. Той наблюдава спокойно целия окаменен около него мир, съставен от ясните очертания и релефи на млади и стари хора и чудовища, от прозрачни завеси и гирлянди, от тънки драперии и от най-нежни дантели.

***
Безспорно в тази част подземията на Могурата са най-грандиозните и фантастичните.
Тук всичко, сломено от величието и гения на световния творец, чувствува своето нищожество.
Нито устата, нито перото, нито чувствителните плаки на апарата са в състояние да предадат последното грандиозно творение на вселената.
Редом с обширни църкви и богато украсени манастирски килии, изваяни от белоснежен креден масив, там се простират настоящи зимни градини и пространни художествени и геологически музеи с хиляди завършени скулптурни творения на най-изтънчени малери. Поставени върху артистични пиедестали, всички започнати и завършени бюстове са така вярно и грациозно разположени на отмерени разстояния и площадки, щото и най-взискателният и най-претенциозният художник не би могъл да ги упрекне в нещо.
Грамадни колонади с милион гънки, извивки и украшения подпират с гърдите си масивните туловища на грамадни куполи, осеяни с безбройни звездички, свещици, нежни снежинки, между които се спускат грандиозни свещници и цели полюлеи, украсени с хиляди светила.
Тук са група статуи като току що изкопани от Помпея, там стърчат саркофазите и надгробните камъни на знатни велможи, а сред необятния музей – настоящ аквариум с кристална животворна вода, в която се плискат студените тела на нимфите.
Безброй мумии стоят приковани на неподвижни пиедестали, тъй съвършено запазени, като че ли току що пренесени от меморията.
За да се допълни картината, ето ви и златнострунна арфа, която акомпанира вечния покой на подземния мир.
Тук, в тези свещени чертози, художникът ще намери богати форми и идеи, поетът – вдъхновение, натуралистът – обширен материал и простосмъртни фантастични видения, каквито ничия фантазия не е в състояние да представи.
В едно глухо и самотно разширение на пещерата погледите се спират върху множество рисунки на разни животни и йероглифи.
Тук ясно личи творческата ръка на изкусен художник, който, за да подведе хората на науката, е написал с охра, взета от самата пещера, разни фигури, като се е стремил да замаскира всичко това с грубостта, за да ги представи като творения на първобитни, пещерни хора. Две латински букви обаче, както и самите рисунки, издават фалшификаторската ръка на съвременния човек, а и обстоятелството, че преди 30 години тук не е имало никакви следи от подобни рисунки, говорят най-добре, че те са плод на фантазията на хора на нашата епоха.
И добрият водач бърза да успокои всички, че това не е най-хубавото и интересното и подканва групата да побърза да навлезе в царството на най-вълшебното.
Силата на вкаменения свят тук е тъй привлекателна, щото изминатите часове в съзерцанието минават като миг и никой не иска да се раздели и лиши от изпитаната наслада.
Повторното напомняне на водача да заповядаме да видим най-красивото в пещерата като че ли разбуди и съживи всички ни.
През хиляди теснини, гдето се подлагаха на изпитание греховните души на верующите спътници, се минават грамадни, зеещи бездънни пропасти, за да се премине край “турските гробища”, осеяни с безбройни надгробни камъни, с гъжви и чалми, безмълвно стърчащи по скалистата плоскост.
Там, сред огромно подземие с неравен и скалист под, границите на което се губят в непрогледния далечен мрак, се открива грандиозен самотен обелиск с такова богатство и съвършенство, които не се подават на описание.
Само той, дивно творение на вековете, заслужава да бъдат превъзмогнати всички житейски пречки, за да бъде посетена пещерата.
Никое световно човешко творение не може да се сравни с величието, нежността, изяществото и богатството на този обелиск. Египетската пирамида на Place de la Concorde; Вандолската колона в Париж и Траяновата кула всред древния Рим изглеждат само нищожни и жалки творения на земята.
Чаровен кръщелен купел, изпълнен с кристални, скални води, пои с вечен живот изморените пътници, а вековни кипараси и лиандри, потънали във вечен скреж, нежно свеждат вледенясалите си клони.
По-нататък препречва пътя на пътниците художествено изработена католическа капела с разпятието на Спасителя, в нозете на когото е плачещата Мадона, свела глава над кристално блюдо, изпълнено с невинните сълзи на божа матер.
Тази капела, нарочно съградена грандиозно пред входните двери на свещените и тайнствените обители на подземните светила, е предвестника и пазителя на свещените творения на Безсмъртния.
Всички, сбрани и групирани около водача, се приближават към последните дълбини на безкрайния лабиринт. Нескончаемите спусъци, непрестанните гънки на входовете създават илюзията, че движението е насочено към извора на подземния мир. Тук тайнственият мрак и подземната хлад се увеличават. Покоят е пълен.
Със смирение и божествено почитание крачим в лоното на свещената обител, за да влеем своята плът в тази на тайнствения мир.

В СЕЛЕНИЯТА НА ЖИВОТА ВЕЧЕН

Пристигането на всички пътници осветява цялото подземие, в което блясват всички творения. Всеки, без да продума ни дума, разбира защо водачът е говорил, че тук е най-тайнственото и чудесно място в пещерата!
Багри, форми, релефи, сюжети, колонади, драпировки, мобили и всички украшения тук са тъй подбрани, изваяни, поставени и приплетени, щото най-живата фантазия не е в състояние да си ги представи, без да ги види. Тук ясно личат божествените творения на вековете, създадени по повелията на духовете.
В огромната, божествена манастирска катедрала, подпряна на безбройни колонади с мраморно - бляскави хиляди гравюри, надвесени блещят чаровните куполи, осеяни с милион божествени светила, обвити в нежни бисерни и диамантени частици, и прашинки като коледни градини през лют зимен мраз.
Там са маса жертвеници, симетрично разхвърлени по равния, каменен под, постлан с нежната покривка на вековния свещен прах.
Безбройни ангелски творения, надвесени в небесните простори, надникват и бързат да възвестят мира на земята, а вляво цяла процесия на католически монаси и монахини със свещените хоругви, следва пътя си към манастирския възход.
Сюрпризирани в тяхното тайнствено свещенодействие, те за миг остават вкаменени и само гледат бездушни, без да продумат.
Там, в дъното на олтара, върху мраморна площадка, блещят свещените треби, а в низките анекси, свели бледи и неподвижни чела, стоят безмълвно мастити светии.
Огромни, масивни, тънки и прозрачни гирлянди, дантели и драперии нежно покриват хладните масиви и допълват нежността и топлотата на вечния покой.
Тук няма следи от греховен надземен живот, но въпреки това всичко е тъй живо, топло и любящо.
Пътникът тук не се чувствува странник. Всеки чувства, че е попаднал в жилището на вечния покой и желае да види и си осигури мястото във вечните селения на Твореца.
Там, там е живот вечен. Към тоз мир е насочен целия поток на живота.

***
Всред брилянтни сводове, осеяни с безброй диаманти се открива последната галерия, която нявга е представлявала chef d‘oreuvr‘а на подземните творения, а сега е превърната на гробища и арена на безумни и варварски инстинкти на самозабравили се земни същества. Там всичко е повалено по земята. Една жестока и варварска, безумна ръка, размахала смъртоносната си коса в момент на самозабрава или престъпна лудост, е повалила всичко по земята и от място на истински творения на вселената е превърнала този кът в настояща долина на разрушенията и смъртта.
Печален край. Всички, натъжени и погнусени от жестокостта и варварството на разрушителя, си дадохме тържествен обет да възстановим поруганото и да вразумим всички бъдещи посетители, като поставим пред входа на пещерата следното предупреждение:
“Пътниче, пази старателно свещените покои и техните мощи като зеницата на очите си; пази ненарушим покоя на вкаменените твари, които са ценни и чаровни само в подземните усои; не се опитвай да изнасилваш волята на твореца и да правиш опит да ги отнасяш тук, горе на земята. Лишени от земната хлад и дълбокия мрак, те губят своята прелест и носят само разочарования и беди; постарай се да поправиш пакостите на твоите предшественици.”

Видин, 1927 г. Из “Недрата на Магурата”

Находката от пещерата Козарника и скалните рисунки от Магурата са най-древните известни образци на изкуство и символно мислене в историята на Европа

Д-р Асен Чилингиров - Берлин

В края на 60-те и началото на 70-те години от миналия век находки от предисторическата епоха в Северозападна България и особено в граничещата с нея област в Сърбия при местността Лепенски Вир събудиха твърде голям интерес сред изследователите на ранните култури в Европа. Тези находки обикновено се датират в неолита, т.е. в VІ-ІV хилядолетие пр. Хр. Между тях има не само значителен брой произведения на каменната и глинена пластика с висока художествена стойност, но и писмени знаци – и то не само пиктограми, а и графеми, както наричаме буквените знаци. Тъй като такива археологически находки се явяват в пълно противоречие с възприетите от науката представи за ниската степен на културата в този район на Европа през съответната епоха, за тях специалистите обикновено предпочитат да мълчат – находките се поставят в определени за тях чекмеджета и никой не смее да се произнесе за техния произход и за връзките помежду им, а заниманието с тях се счита за твърде опасна тема. Примери за такова отношение на «специалистите» има много, но най-очебийно то се проявява спрямо скалните рисунки от пещерата Магура до Белоградчик и плочката-печат от Караново. Тъй като новото откритие има допирни точки и с двете, считам за необходимо да дам на българските читатели някои обяснения за тях.

Ще се спра тук първо на скалните рисунки от пещерата Магура при Белоградчик.

Читателят напразно ще търси в българската научна литература някаква публикация за тези тях. След проведените през 1961 и 1971 изследвания от Археологическия институт при БАН под ръководството на ст.н.с. Николай Джамбазов и ст.н.с. Румен Катинчаров резултатите от тях бяха публикувани както в списание “Археология”, така и в Известията на Археологическия институт. Описани са подробно фрагменти от глинени съдове и оръдия на труда от неолита, от ранната бронзова и ранната желязна епоха, а в главната публикация на

материалите от 1974 се споменава между другото и че „пещерата е известна не само с богатите културни останки, но и с оригиналните скални рисунки – истински шедьовър на първобитното изкуство, което с основание предизвиква голям научен интерес.“

Толкова по-странно е, че въпреки този „голям научен интерес“ към рисунките, не само не се посочват техните главни особености, а в специалната научна литераутра не се дава за тях дори най-елементарно описание и любопитството на туристите-посетители се задоволява единствено от някакви брошурки и диплянки без каквито и да било претенции за научна обосновка. Всички тези издания повтарят в съкратен вид отпечатаната преди 50 години в списание “Изкуство” статия на дългогодишния изследовател на праисторическата култура в България Васил Миков, която макар и да е без големи амбиции за научно издание на паметника, съдържа подробно описание на рисунките. Той отнася датировката им към последния период на бронзовата епоха, позовававайки се на изпълнени в геометричен стил рисунки върху глинени съдове от Южна Унгария, като отбелязва географската близост с целия район на Дунава между устията на Тиса и Искър. Там по-късно ще бъде открита културата Лепенски вир, произхождаща обаче от значително по-ранна епоха. В своето описание на рисунките Миков ги разглежда като „фалически и ловни сцени“ с тацуващи женски фигури, които „напомнят и на известните по-късно Дионисиеви оргии от вакханки, сатири и Пан“. Той отбелязва също така, че рисунките се отделят от стената, като изпъкват на около 1 до 1,5 см от нейната повърхност „поради изветряването на меката варовикова скала, останала извън рисунките“. Върху тези особености на скалните рисунки от пещерата Магура не се спира по-късно никой изследовател. Описанието им е повторено със съкращения и във втория том от Енциклопедията на изобразителните изкуства в България, заедно с посочването на един тяхен твърде отдалечен в техническо, стилово и географско отношение паралел от пещерата Парто Бадиско в Южна Италия, чиято датировка при това е твърде съмнителна.

Макар че тези скални рисунки са извън областта на моите специални изследвания, аз се възползвах през лятото на 1981 от възможността, която ми предостави швейцарската авиокомпания Swissair, да ги проуча и публикувам за нейна сметка. Проучванията ми, както и извършеното тогава от мене заснимане на рисунките бяха отразени в една моя статия в швейцарско списание, отпечатана през 1982; по-късно, през 1986, те бяха включени и в моята издадена на немски език «Културна история на България», излязла във второ издание през следващата година. На тях посветих и една лекция от курса ми по (пред)история на българската култура, изнесен през втория семестър на 1998 във Факултета по славистика в Хумболтовия университет в Берлин. Тъй като резултатите от тези мои проучвания и моите публикации не са известни на българските читатели, бих искал тук да отбележа най-важните особености на тези рисунки – имам предвид не тяхното описaние и тълкувание. Има а два факта, които считам за особено важни по отношение на датировката им, като я поставят в съвършено различна светлина от тази, каквато им се дава в българската научно-популярна литература:

1. При ритуалния танц в центъра на изображението заедно с хората участват и животни-птици, каквито не е известно да са живели по нашите земи през историческата епоха, т.е. след последната ледена епоха. Тъй като всички останали изображения са предадени съобразно възможностите на художника твърде натуралистично, имаме достатъчно основания да смятаме, че той е нарисувал и тези същества тъй, както ги е видял, а не ни представя някаква своя фантазия – да изобрази измислено същество не би отговаряло нито на предполагаемата цел на неговото художествено произведение, нито на степента на духовното му развитие, доколкото можем да съдим за него въз основа на останалите изображения.

2. Още В. Миков отбелязва обстоятелството, че багрилото от птичи тор, с което са изпълнени рисунките, е указало консервиращо въздействие върху скалата, така че нейната повърхност се е запазила от сублимация (изпарение) и по такъв начин тези рисунки изпъкват върху нея с 1 до 1½ см. Макар и да не знаем с каква скорост и в какви размери скалата се изпарява за определен срок, ние можем само да допуснем, че за да се изпари толкова дебел слой от нейната защитена от ерозия и валежи повърхност са необходими много десетки и дори стотици хиляди години.

Тези две обстоятелства счетох, че ми дават достатъчно основания не само да датирам скалните рисунки от Магурата в епохата преди последното заледяване на Централна Европа, но и да твърдя за тях, че представляват най-ранният паметник на изобразителното изкуство в Европа, който засега познаваме.

Костта от «неизвестно животно», върху която са надраскани странните знаци от пещерата Козарника и връзката на находката с Кватерновия период (Quaternus) ни дават повод да преразгледаме отново въпросите за хронологията на различните геологически периоди. Както е известно, тази хронология се определя – най-общо казано – главно от времето на разпадане на известни изотопи от тежките метали и тяхната концентрация в дадени геологически слоеве. Допреди около едно-две десетилетия се считаше, че процесът на разпад в ядрата на тези тежки метали не подлежи на промени. От твърде скоро знаем обаче, че този разпад не протича равномерно и може да бъде повлиян, и то в твърде значителна степен, от известни събития, като локални и глобални катастрофи от голям мащаб – примерът с изригналия преди четвърт век вулкан Света Елена в щата Вашингтон, САЩ, показа, че за по-малко от едно десетилетие може да възникнат геологични формации и да настъпят химически и физически процеси, за каквито при «нормални» условия са нужни много милиони години.

Но какво значи тук «нормални условия»? Може ли изобщо да се допуска, че процесите, при които земната повърхност се е нагънала, са протичали плавно и постепенно в течение на милиони години, като в някаква изолирана лаборатория, както твърдеше досега геологията? Или че за нейното застиване също са били нужни милиони и милиарди години? Най-елементарните опити от обикновения живот показват, че и застиването трябва да е станало в твърде кратко време, защото в противен случай земният релеф би изглеждал напълно различно. А и до какви промени във възгледите за устройството на нашата Земя и за живота върху нея водят откритията в биологията през последните години? Това са въпроси, които новите археологически открития ни карат да премислим и преосмислим. Тези въпроси ще бъдат и предмет на поредица статии, които ще последват през близките седмици.
De-zorata.de

Пещерата Магура е образувана в усамотен хълм, висок 461м, който се издига на северозапад от с.Рабиша и е известен с името Рабишка могила. Този уединен хълм е известен още и като „Магура”.

През 1960г Магурата бе обявена за природна зебележителност, паметник на културата и национален туристически обект, а през 1961 г. бе благоустроена и ежегодно сега я посещават средно 63 600 любители на подземните й красоти.

Входът на пещерата представлява стар понор, оформен на югозападния склон на хълма, при надморска височина 371м. Изходът й е на североизточния склон и на 7 метра по-ниско от входа. В североизточното подножие на Рабишката могила е разположена красивата водна площ на Рабишкото езеро.

За морфологията на пещерата Магура са характерни една главна галерия, по която са оформени 6 различни по размери зали, ориентирана в посока югоизток-северозапад и три странични галерии, разположени наляво (запад-югозападно) от главната галерия. Общата дължина на пещерата е 1,750 м. Тя е разположена на площ 28,600 кв.м

В пещерата Магура съществуват няколко зали. Най-голяма е първата, наречена Триумфалната зала, разположена на площ 5,720 кв.м.. По главната ос тя е дълга 128 м с максимална ширина 58 м и височина до 21м. В южната й част е образуван голям наносен конус, върху който са изградени каменни стълби, водещи към дъното на залата. Между синтровите образувания в тази зала най-интересни са сталагмитите Сините купни, разположени в северозападната й част.

Триумфалната зала е обитавана от човека по време на раннобронзовата и ранножелязната епоха. Първите археоложки изследвания са направени през 1927 г от В. Миков, който датира намерените фрагменти от глинени съдове като неолитни от края на бронзовата епоха. Детайлното проучване на залата е извършено от Археологическия институт с музей при БАН и Окръжния исторически музей в гр.Видин през 1971-1976 г. Под просторния Подмол, върху обширна площ са открити основи на жилища, пещи, оръдия на труда (стъргалки, ножове, шила, накити), изработени от кремък, камък, кост и рог на елен. Открита е и керамика. Жилищата са били строени от забити в подовата глина дървени колове на разстояние 25 см един от друг, преплитани с пръти и измазани с глина. За покрив на жилищата е служил скалният таван на Подмола. Подовата мазилка е била от жълта глина. Късовете от овъглени стени и изпечена подова мазилка говорят, че някои от жилищата са били опожарявани н многократно подновявани.

Пещите са имали правоъгълна форма с размери 1,3х1,1м. Открити са основи на огнища и места за изхвърляне па пепелта и жарта. Многобройните остатъци от керамика (фрагменти и съдове) са били правени на ръка от глина, примесена с дребни песъчинки. Намерени са: глинена чашка, фрагменти от паници, плитки и дълбоки съдове за храна и вода и др.

В пещерата са намерени и животински кости от домашно говедо, елен, сърна, дива коза, домашна свиня и куче. В малката меча дупка са открити скелети от пещерна мечка.

Бившата галерия Прилепите с площ 2,800 кв.м. днес е отделена от Триумфалната зала с изкуствена стена и превърната във винарска изба „Магура". В нея отлежава висококачествено шампанизирано вино и червено вино с марка „Магура".

Следващата зала носи името Срутището. Развита е на площ 2,800 кв.м.. Тя е дълга 85м, широка до 68 м и висока в западната част до 27 м. Дъното на тази зала е застлано с големи и малки, срутени от тавана и стените, скални блокове. Напречният профил на залата е асиметричен, характерен с по-полегата югозападна и по-стръмна североизточна част. В южната част залата се понижава и е известна с името Стрелбището. Тук през 1943 г партизани от отряд „Георги Бенковски" са се упражнявали в стрелба по пламъка на поставена на върха на сталагмит свещ.

Западният край на Срутището е свързан с алеята на рисунките, която първоначално има посока северо¬изток-югозапад, а после посоката й се променя от югоизток на северозапад. Накрая са оформени три малки зали: Слънчевата, Глинените гърнета и Мрачната зала. По главната ос този пещерен коридор има дължина 240 м и площ 3750 кв.м. Максималната му височина е 24 м.

В този коридор е „Славата" на пещерата Магура - оригиналните пещерни рисунки, които са едни от най-интереските шедьоври на първобитното изкуство на Балканския полуостров. По двете стени на галерията Рисунките и на Слънчевата зала на места се наброяват над 100 рисунки, направени с помощта на прилепен тор (гуано), разпределени главно в 8 групи. Рисунките представляват схематични женски и мъжки фигури, трудно определими животни, знаци (букви, прави и зигзагообразни линии) и др. Най-добре запазени и интересни са сцената с танците и ловната сцена в така наречената Култова заличка. Приема се, че тези рисунки са от време на раннобронзовата епоха.

Съществуват и много рисунки, които са по-нови имитации на старите рисунки. Старите рисунки имат барелефно изпъкнали форми, приблизително 2-4 мм по-високо, отколкото е останалата скална повърхност. Причината за барелефността на старите рисунки се крие във факта, че непокритата с гуано скала под действието на атмосферната влага изветрява, руши се и се срива на пода.

Рисунките в пещерата Магура са един ценен паметник за живота на пещерния човек по нашите земи.

Залата Сталактоните е една от големите в пещерата Магура. Тя е развита на площ 3,640 кв.м, дълга е 92 м, широка до 52 м и максимално висока 16 м. Варовитият пласт над тази зала има дебелина до 126 м. Най-забележителните й синтрови образувания са Големият и Малкият сталактон, с които е свързано и името на залата. Големият сталактон е висок 20 м и има обиколка 12 м. В източната част той е „огризан" от огромен, срутен от стената и тавана скален блок с размери 19х24 м. Това показва, че сриването на този огромен блок е станало след образуването на двата сталактона. Характерни за тази зала са още сталагмитите, наречени Двамата братя. По дъното на тази зала са разхвърляни едни от най-големите скални блокове в пещерата.

Следващата .зала, наречена Падналия бор, обхваща площ 3,590 кв.м Тя е дълга 102 м, широка е до 48 м и с максимална височина 14 м. Тук е оформена най-дебелата пещерна колона. Името на залата е свързано с големия повален сталагмит, наричан Падналия бор, дълъг 11,4 м и с диаметър в основата 6 м. Интересен е и високият до 2,6 м сталагмит, наричан Дракона. В най-северната част на тази зала е най-ниската точка в пещерата, която лежи на 50 м по-ниско от входа.

Следва зала Тополата. Тя е дълга 121 м, широка до 35 м, максимално висока 21 м и има площ 3,390 кв.м. На дъното й, осеяно с големи и малки скални блокове, е оцелял тънък и висок 6,2 м сталагмит, наречен Тополата. В южната част на залата се издига отвесната Стена на плача, която завършва с обширна тераса, коронясана с малки, красиви сталагмити, оформящи композицията „Багдад". По терасата има речни чакъли.

Изходната зала е дълга 112 м и заема площ 660 кв.м. Тя отвежда до площадката над езерото. С тази зала са свързани Тронната зала, Санаториума и Ремсовата зала. Тронната зала е богато украсена със синтрови форми, между които най-красиви са Трона, Медузата и Окаменения водопад. С тази зала е свързан тесният коридор Фиордите, забележителен с пещерното мляко - кашовидна карбонатна маса.

Санаториумът (бившата Тържествена зала) бе превърната във временна болница - пещерен санаториум „Магура" с 30 легла за лечение на болни от бронхиална астма. Проведените експерименти с болни през летата на 1974 и 1975 г дадоха добри резултати. Благоприятните природни условия в тази зала (абсолютно чист въздух, без алергени, постоянна температура 11-12°C, постоянна влажност, много добра йонизация, пълна изолация от външния шум и специално осветление) създават най-благоприятно психологическо състояние у болните от бронхиална астма. Затова те получават значително облекчение при дишане и чувствуват подобрение.

В най-новите геохроноложки таблици тортонският етап на миоцена започва около преди 15 милиона години. Затова се приема, че образуването на пещерата Магура е започнало преди 15 милиона години. Тази пещера заслужава да бъде видяна от всеки любител на подземните красоти.

МАГУРАТА

Отново желая да се съберем около вечерния огън и да водим нашите дълги разговори. Вярно всяка вечер не палим огън, но е безкрайно интересно да беседвам с игумена, да разговарям с Георги и Димитър. Добри момчета и чудесни приятели са двамата братя, с раса и без раса.

Като по план ежедневието си тече равномерно – сутрин потичваме надолу по хълма, изкачваме се бавно нагоре, закусваме и всеки се захваща с определената за деня задача. Днес, до обяд, игуменът и братята ще са заети в черквата и аз реших да се поразходя из старините. Нахлупих на главата шапка, поставих слънчевите си очила и излязох от трапезарията. Не е чак толкова горещо, може да се върви и тръгнах към руините. Вървя бавно, а усещам, че зад мен има... Има, разбира се, че има. Чувам едва доловими звуци от нечие присъствие. Поглеждам назад и се засмях от приятната изненада - Рая и Ира ме следват, въртят радостно опашки. Погалих ги, те близват ръцете ми и продължавам напред, ескортиран от двете немски овчарки. Вървя и си припомням, как преди месец посетих, впрочем всичко започна така...

На седемнадесет километра от Белоградчик се намира феноменалната природна забележителност “Магурата”, към която пътувам с колата си. Тази пещера, на чудесата, е една от най-големите пещери на България. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила, северозападно от с. Рабиша. През 1960 година пещерата “Магура” е обявена за природна забележителност, паметник на културата и национален туристически обект, който ежегодно се посещава от над седемдесет хиляди ценители на подземните й красоти. Заставам пред входа на пещерата - стар понор, оформен на югозападния склон на хълма и влизам в подземното царство. Попадам в главната галерия, където са оформени шест зали с различни размери. Главната галерия има и три странични разклонения. Пещерата е разположена на площ от 28,600 квадратни метра и обща дължина хиляда седемстотин и петдесет метра.

Човек трябва да посети пещерата, за да долови духът на миналото, да усети тайните, сътворени в скалните зали от времето. И не само от времето ... Най-голяма и най-красивата зала е наречена с импозантното име“Триумфалната зала”. Разположена е на площ от 5,720 квадратни метра и дължина на главната ос 128 метра. Ширината също не е малка – петдесет и осем метра и височина до двадесет и един метра. В южната част на пещерата има образуван голям наносен конус, върху който са изградени каменни стълби, водещи към дъното на залата. Сред синтровите образувания човек с почуда и възхищение съзерцава висящите сталагмити и сините купни, разположени в северозападната й част.

Вървя бавно из залите на “Магурата”, обитавана от човека още в най-древни времена. Открити са безброй археологически находки - глинени съдове от края на бронзовата епоха: керамика, пещи, ножове, накити, изработени от кремък, камък, кост и рог на елен. Тук, в самата пещера, хората са живеели и строили жилищата си. Издигали ги от забити в подовата глина дървени колове, на разстояние 25 см., един от друг, преплетени с пръти и измазани с глина. За покрив им служил скалният таван на Подмола. И тогава, в онези далечни времена, хората са имали усет за чистота и красота - измазвали са подовете на жилищата си с мазилка от жълта глина. В пещерата са намерени кости от домашно говедо, елен, сърна, дива коза, домашна свиня и куче. В малка меча дупка са открити скелети на пещерна мечка. Няма да пропусна и нещо интересно за ценителите на качествени вина. Една от галериите на “Магурата”, наречена “Прилепите”, с площ близо три хиляди квадратни метра е отделена от “Триумфалната зала” с изкуствена стена и там е разположена световноизвестната винарска изба “Магура". Тук, в тази прекрасна пещера, отлежава висококачествено шампанизирано вино и червено вино с марка “Магура". Залата, през която преминавам се нарича “Срутището”. Огромна, широка и дълга - с площ 2,800 квадратни метра, дължина осемдесет и пет метра, широчина шестдесет и осем метра, висока в западната част до двадесет и седем метра. В дъното на залата, от тавана и стените, са се срутили скални блокове. Не знам защо, но се спирам пред тях и дълго умувам. Мисля си, дали сами са се срутили...

От “Срутището” преминавам по “Алеята на рисунките”, която завършва с три малки зали: “Слънчевата”, “Глинените гърнета” и “Мрачната зала”. По главната ос този пещерен коридор има дължина двеста и четиридесет метра и площ от 3750 квадратни метра. Максималната му височина е двадесет и четири метра. В този коридор на “Магурата” се намира залата на “Славата", покрита с оригинални пещерни рисунки - едни от най-интересните шедьоври на първобитното изкуство на Балканския полуостров. По двете стени на галерията “Рисунките” и на “Слънчевата зала” на места се наброяват над сто рисунки, направени с помощта на тор от прилепи.

Рисунките представляват схематични женски и мъжки фигури, трудно определими животни, знаци (букви, прави и зигзагообразни линии) и други. Най-добре запазени и най-интересни са сцената с танците и ловната сцена в така наречената “Култова зала”. Приема се, че тези рисунки са от времето на раннобронзовата епоха. Съществуват и рисунки, които са по-нови имитации на старите рисунки. Старите рисунки имат барелефно изпъкнали форми, които са приблизително 2-4 мм по-високи, отколкото останалата скална повърхност. Причината за барелефността на старите рисунки се крие във факта, че непокритата с гуано скала под действието на атмосферната влага изветрява, руши се и се срива на пода. Рисунките в пещерата “Магура” са един ценен паметник от живота на пещерния човек по нашите земи. Залата “Сталактоните” е една от големите в пещерата “Магура”. Тя е с площ от 3,640 квадратни метра, дълга е деветдесет и два метра, широка до петдесет и два метра. Варовиковият пласт, над тази зала, има дебелина до сто двадесет и шест метра. Най-забележителните й синтрови образувания са Големият и Малкият сталактон, с които е свързано и името на залата. Големият сталактон е висок двадесет метра и има обиколка дванадесет метра. В източната част той е “отрязан" от огромен, срутен от стената и тавана скален блок с размери 19 на 24 метра. Това показва, че срутването на този огромен блок е станало след образуването на двата сталактона. Характерни за залата са още сталагмитите, наречени “Двамата братя”. По пода й са разхвърляни едни от най-големите скални блокове в пещерата. Следващата зала, носи името “Падналия бор”, обхваща площ 3,590 квадратни метра. Дълга е сто и два метра, широка до четиридесет и осем метра и с максимална височина четиринадесет метра. Тук е оформена най-дебелата пещерна колона. Името на залата е свързано с голям, повален сталагмит, наричан “Падналия бор”, дълъг 11,4 метра и с диаметър на основата - шест метра. Интересен е и високият до 2,6 метра сталагмит, наричан “Дракона”. В най-северната част на залата е най-ниската точка на пещерата, която лежи на петдесет метра по-ниско от входа. Следва зала “Тополата”. Дълга е сто двадесет и един метра, широка до тридесет и пет метра, максимално висока - двадесет и един метра и има площ от 3,390 квадратни метра. На дъното й, осеяно с големи и малки скални блокове, е оцелял тънък и висок 6,2 метра сталагмит, наречен “Тополата”. В южната част на залата се издига отвесната “Стена на плача”, която завършва с обширна тераса, коронясана с малки, красиви сталагмити, оформящи композицията “Багдад". По терасата има камъни от речен чакъл. Изходната зала е дълга сто и дванадесет метра и заема площ 660 квадратни метра. Тя отвежда до площадката над “Рабишкия” язовир. С тази зала са свързани “Тронната зала”, “Санаториума” и “Ремсовата зала”. Тронната зала е богато украсена със синтрови форми, между които най-красиви са “Трона”, “Медузата” и “Окаменения водопад”. С нея е свързан тесният коридор “Фиордите”, забележителен с пещерното мляко - кашовидна карбонатна маса. В най-новите геохроноложки таблици тортонският етап на миоцена започва около преди петнадесет милиона години. Затова се приема, че образуването на пещерата “Магура” е започнало преди петнадесет милиона години. Тази пещера заслужава да бъде посетена от всеки любител на подземните красоти.

В общи линии видях пещерата “Магурата” така, както я представят в туристическите каталози. Но моите разбирания за пещерата се различават от туристическите описания най–вече относно рисунките и...

Трябва да се връщам в манастира. Там се чувствам добре сред близки приятели, но имам и задължения - семейството и работата. Без работа няма средства и се налага да довърша започнати разследвания. “Ваканцията” ми свършва. А имам още куп незададени въпроси. Трябва да наваксвам с времето и затова се старя да получа повече отговори. Тази вечер ще мине и без огън... Какво ще ми каже игуменът за пещерата?

От далеч чух песен и звън на китара. Гости? Нямах представа, че днес някой ще ни гостува и ще пее. Гласовете са мъжки, песента се лее в смрачаващото се за сън небе. Заслушах се и чух думите на бунтовната песен “Стани, стани, юнак балкански”, след което певците подхванаха “Край Босфора шум се вдига”. Мъжете пеят с вдъхновение патриотични песни и каква бе моята изненада, когато наближих и видях седнали пред спалното помещение не някои други, а игумен Гавраил и двамата братя да пеят. Димитър и Георги, с китари в ръце, свирят и пеят, ведно с игумена, от все сърце и душа. Не знаех, че братята умеят да свирят на китара, не ми бяха споделили тази си способност. Забързвам, сядам до тях и се включвам към триото. Сега е ред на “Моя страна, моя България при теб се връщам...” Запяваме, песента се понася към билото, планината я подхваща и отнася надалеч. Последни акорди и песента тихо заглъхва в нощта. Време е за разговори.

Разказвам за “Магурата”, братята с интерес слушат, а игумен Гавраил започва да обяснява:

- Мога да кажа, че пещерата “Магурата” е съществувала още по времето на средните лемурийци. Но е изменяла формата и релефа си в следствие на различните климатични промени и природни катаклизми. Да, вярно е, че залите на пещерата са използвани за извършване на ритуали, свързани с духовния живот на лемурийците.

- Ще ни опишеш ли как е ставало това, игумен Гавраиле? – изпреварва ме с въпрос Димитър. – Интересно ми е... На всички –побърза да се поправи той.

- В някои от залите се съхранявали книги, в които са описани тайнства на Космическата мъдрост – отговори уклончиво игуменът.

- Извинявай, игумен Гавраиле – побързах да се намеся - означава ли това, че и лемурийците не са знаели всичко? Питам, защото ти каза, че са ползвали книги...

- Мислиш ли, че на света е имало хора, които да знаят всички тайни?

Не разбира се. Затова и лемурийците, след прочитането на специализирани книги-ръководства, са се отправяли към съответните зали, където са осъществявали практическите ритуали на тайнствата.

- Извинявай, пак ще те прекъсна. Какво е имало в тези зали? Предаватели или други уреди за връзка с Космоса?

- Там са инсталирани пирамиди, сфери, кристали и мрежи, изградени от различни по вид сплави и метали, с прикрепени модулатори, приемници, ретранслатори и микропроцесорни единици. Всичко, необходимо за практическата част от тайнствата на Вселената. Стана ли ясно? Добре, продължавам. От “Магурата” чрез дълги и широки тунели се слиза в два подземни града от времето на средните лемурийци. Единият град е на много голяма дълбочина под земята. До него се стига по специални тръбовидни тунели, облицовани с метални пластини от непознати за нас сплави. В тунелите придвижването е ставало чрез специални капсули от твърд метал.

Погледна ме за миг, премисли нещо, усмихна се и продължи: - Нещо подобно на описаните от теб, Михаиле, капсули, но тези са с малки видоизменения. Капсулите от града под “Магурата” са се придвижвали в пространството на тунелите без допир до стените, чрез специален механизъм, възпроизвеждащ енергия за бързо, плавно и безпрепятствено достигане от изходната точка до транспортната зала на подземния град. Всяка капсула е имала седем или осем седящи места за пътниците. Изходната точка на тези тунели се е намирала в северната част на горния подземен град.

Долният подземен град е представлявал огромен информационен център, в който са изградени повече от хиляда отделни бази, всяка от които е осъществявала взаимовръзка и обмен на информационни данни с опреден периметър от Вселената. В центъра е разположена база, свързана с подземния център за директна връзка с Акаша под Варна. В периферията на града се намират жилищните и обществени постройки за работещите, както и жилищата за гостите и посетителите.

Горният подземен град е населяван изключително от висши в йерархията аристократи и техните близки родственици. Мащабите на града са големи, постройките – уникални, изградени от златни плоскости с вградени в стените цветни диаманти с големи размери. Покривните части са изцяло от кристали, които са отразявали и пречупвали светлинните лъчи по специфичен начин. Парковете и градините са били разположени стъпаловидно, на големи площи, с много фонтани и изкуствени езера.

Винаги съм знаел, че рисунките не само в “Магурата”, а и в пещерите по цял свят не са дело на първобитните хора, както твърдят археолозите. Това са сложни рисунки, които по никакъв начин не изразяват това, което казват учените. Не обвинявам археолозите, техните разсъждения се основават на това, което виждат и го коментират от своя гледна точка. И вие скъпи читатели, ако разгледате дадена пещерна рисунка, със сигурност ще направите свое разкритие, несъвпадащо с мнението на даден археолог. Такава е истината, всеки човек вижда и тълкува нещата по свой начин. Нищо ново, нали? А колкото до боята, употребена при изработването на рисунките - тор от прилепи, звучи нелогично. Игуменът потвърди изводите ми:

- Рисунките, направени по стените на “Магурата”, са от времето на лему. Използвани са специални, трайни бои. Рисунките са част от теоретичните и практични тайнства на Вселената. За сега тяхното тълкуване ще остане скрито за нас. Има време за всичко.

В бъдеще, когато тайните започнат да говорят за себе си, “Магурата” ще стане силно притегателен и посещаван център. До тогава има още време.
МИЛАНОВ

Широкоразпространени образи и сюжети от гръцката митология имат своите първообрази в праисторическите рисунки в Магура, твърди Тодор Стойчев от Националния археологически институт с музей към БАН.

Той от години изследва праисторическото скално изкуство у нас и го сравнява с образци от други краища на света.

Стойчев смята, че образите от Магура не са измислени от местната праисторическа общност, а са "внесени" от Мала Азия, но в белоградчишката пещера е най-ранното материално свидетелство за съществуването им в Европа. Според него тези първообрази датират от ранната каменно-медна епоха, т.е. отпреди около 7000 г.

"На югозападната стена на галерията с рисунките в Магура с прилепско гуано е изобразена сцена, в която са включени най-ранните фантастични образи в европейското скално изкуство. В пещери в Западна Европа и на други места по света има много по-ранни рисунки, но те са реалистични.

Фантастичните изображения в Магура са всъщност първите митограми, открити засега в Европа, и са най-ранното материално свидетелство за митологичното мислене на хората от онази епоха.

Изображенията са зооморфно-хибридни - т.е. представят животни, съставени от частите на различни видове. Идеята е да съчетават в едно качествата и най-вече силата на няколко митологично значими животни. Едното същество е с тяло на мечка, но вместо лапи има птичи крака с по 3 пръста. В другия край на фриза има друго съществото с 4 крака, по структура на тялото очевидно бозайник, но е с 2 глави (по една отпред и отзад) и те са на различни животни.

Този тип фантастични образи (крилати бикове, лъв с глава на орел и т.н.) е характерен за бронзовата епоха, а в Магура изображението е много по-ранно. Принципът на съставния образ е много устойчив и преминава през времето. Присъства и в много по-късното изкуство на траките. Среща се върху брадви и монети от VIII-VII в. пр.Хр., добър пример е украсата на една сребърна каничка от Рогозенското съкровище. Там съставното животно е с тяло на кон, но няма копита, а краката му завършват с лапи с нокти като на лъв, опашката му е змия, има крила, с глава на орел е и има човка, но и един рог на челото. Този образ обединява магическите сили на всички изброени животни.

Зооморфно-хибридни изображения се срещат и в скитското изкуство от VII-VI в. пр.Хр. Произходът на семантиката определено е малоазийски, но се разпространява в цялото Средиземноморие. Корени се в най-ранните митологични пластове, а чрез гръцката митология влиза в корените на съвременната ни цивилизация", казва Стойчев.

Как обаче тези образи са "влезли" в Магура и защо точно там?

"Магура е свещено място, където не се рисуват случайни работи от случайни хора. Тя е своеобразна библиотека във време, когато няма писменост, а знанието се съхранява и предава чрез пиктограми, идеограми и психограми. По тях сега можем да предполагаме какви са били ценностите на онова общество, което много продължително време е рисувало на едни и същи места. Впрочем и тогава, както и сега, информацията е била сила и знанието не е било за всеки. Рисунките са на цели 280 метра от входа на Магура във вечно тъмната й част. Само да стигнеш дотам в онези времена, е било подвиг. Затова не всеки е ходил там. Нещата, които са много важни за общността, са били изобразявани на тайно място и до него достъп са имали само избрани. Не случайно и най-ранният слънчев календар в Европа, откриван досега, е изрисуван пак там - познанието, което той изразява, е запазено само за жреците. Там те са извършвали и ритуали, отгласа от които можем да открием в много по-късни обредни практики.

Образът на мечката с птичи крака е част от комплексна сцена, която представя ритуален танц с животни. Според Аристофан Артемида е чествана с ритуал, включващ танц на мечките, който се изпълнява от момичета, на които им предстои да встъпят в брак", обяснява Тодор Стойчев.

Той смята, че не само отделни образи, а цели сюжети от Магура могат да бъдат проследени в по-скорошни времена. Във фриза точно до трипръстата мечка е изобразена итифалическа сцена. "Такива има много в Магура, правени са непрекъснато в дългия период, през който е рисувано в пещерата - от неолита до бронза. За тези сцени има канон - женската фигура винаги е в анфас и е с ръце над главата, облечена в пищна рокля и очевидно танцува. Мъжката фигура пък винаги е по-дребна, винаги е вдясно и в профил, за да се вижда еректиралият член. Итифалическата сцена до мечката обаче е извън канона - мъжката фигура е вляво и е еднаква по размер с женската. Жената е седнала у мъжа. Определено сцената представя полов акт, за който от цялостния контекст на фриза е ясно, че е ритуален.

Подобна сцена има върху една от пластините на Летнишкото съкровище", твърди изследователят.

Стойчев смята, че неин отглас може да се открие и върху гръцки монети: "При тях обаче сцената не представя полов акт, а мъжът носи жената на ръце. Това е сюжетът "силен отвлича менада". Среща се върху сребърни гръцки статери от о. Тасос от V век пр. Хр. В началото на IV век пр. Хр. сцената се появява и върху два типа тракийски монети. Единият тип са сребърни тракийски статери, имитация на тасоските. Те са по-груби и не са така изящни като първообразите. Другият тип са бронзови и не са сечени, а са отлети."

Според Стойчев макар и да се различават в подробностите, сцените в Магура и върху монетите изразяват една и съща идея:

"Вероятно изобразеният в Магура ритуален секс е заклинание за плодовитост. При монетите не е много по-различно. И силенът, и менадата са божества на природата и животворните сили. Съчетаването им изразява идеята за оплождането, което върти природния цикъл. Силените и менадите са божества от свитата на Дионис. Някои елементи от Дионисиевите мистерии са много древни и съвсем не е изключено първообразите им да са в Магура."

Стойчев смята и че в споменатия фриз в Магура има още едно изображение, което може да бъде "регистрирано" в много по-късни времена.

Вляво от итифалическата сцена е изобразена сама женска фигура в танц. От двете й страни симетрично са нарисувани два сръндака. "Да си спомним Артемида от гръцката митология. Тя винаги е изобразяване в компанията на животни. Не е изключено танцуващата със сръндаците в Магура да е неин далечен праобраз", каза археологът. И подчертава: От изображенията в Магурата можем да научим много не само за вярванията на тези, които са ги създали, но и за цялостната философия на онази общност. В пещерата са изрисувани много ловни сцени и оръжия, но няма нищо, свързано с армия и с военни действия на хора срущу хора."

СНИМКИ ОТ ПЕЩЕРАТА