Башовишки печ - Башовица

Известна е още от миналия век, а водите й използвани за задвижване на воденици.. През 1959г се проучват първите 200м. През 1961г входът на пещерата е взривен от кариера "Башовица". Отворена отново на 24/06/1979г по инициатива на пещерняците Светослав Гаврилов и Богдан Тодоров от пещерния клуб към “Бонония” - Видин, защото при дъждове или на пролет след топенето на снеговете са виждали от мястото, където с бил входът на пешерата, да излиза голямо количество вода. Група пещерняци от Видинския пещерен клуб заедно с представител на кметството на Гара Орешец убеждават един водач на "Фадрома " да "копне два пъти" и да отвори пещерата. След осем часа копаене с "Фадрома"-та и изкопана над 100 куб.м. скална маса пещерата наистина е отворена. Същата година се проучват първите 200 m. През следващите години изследователите проучват и описват общо 3300м галерии и картират 1,298м от тях (по Богдан Тодоров и Светослав Гаврилов).

Костите на праисторическия звяр, открити в пещерата "Башовишки печ" край Орешец, за които писахме в бр. 88/2011 г. на вестника, се оказаха от Пещерна мечка.

Пещерната мечка (Ursus spelaeus) е праисторически вид живял в Евразия през средния и късен плейстоцен. Появила се преди около 300 000г. и изчезнала преди 10 000г.

Дължината на тялото на пещерната мечка достигала до 2,7-3,5 м, което е с 30% по-едро от това на съвременната Кафява мечка. Предната част на тялото била по силно развита от задната; крайниците й били къси и силни, главата - масивна. Черепът на Пещерната мечка се отличава от този на Кафявата мечка с по-скосено чело.

Съдейки по значителната степен на изтриване на зъбите, Пещерната мечка била вегетарианец, чиято основна храна включвала тревисти растения и мед.

Мечките раждали по 1 -2 мечета. Продължителността на живота им била около 20 години. Те обитавали ливади, редки гори, а в планините стигали до пояса на алпийските ливади. Названието "пещерни" (от лат. Spelaeus) мечките получили, тъй като костите им са откривани в големи количества предимно в пещери.

Причина за измирането на Пещерната мечка вероятно е изменението на климата в края на вюрмския ледников период, когато площта на горите рязко е намаляла, лишавайки мечките от източници на храна. Съществена роля за измирането на Пещерната мечка изиграл и ловуващият праисторически човек. Смята се също така, че той убивал мечката не само, за да се нахрани и облече, а и да освободи обитаваната от нея пещера за себе си.

Според учените от Националния природонаучен музей към БАН костите, намерени в пещерата "Башовишки печ", са принадлежали на среден по размери екземпляр, който е живял преди около 40-50 хил. години. в.Видин 16-18 януари 2012г.