Изпрати стари снимки от Видин и областта

Градската градина

История - Паркове

Крайдунавския парк във Видин
Една от красивите забележителности на град Видин е градската градина - крайдунавската. Имаше стара част на градината, която беше пред театъра, до Дунава и до бившия Военен клуб - сега Художествена галерия.
Художествена галерия Никола Петков Художествената галерия във Видин
От четвъртата си страна старата градина се ограничаваше от тесен канал с вода, идващ от ендъка (рова), който беше пред сегашния хотел "Бонония". На този тесен канал имаше два моста. Първият мост, като се идва от театъра, беше каменен и под него имаше много и най-различна зелена растителност.
Ровът
Мостът се намираше преди възвишението на Военния клуб. Сега там има някакви железни решетки, които с нищо не напомнят за романтичния тогава мост. След като мине под моста, тесният канал отиваше към Дунава, така че сегашното първо откъм театъра кафене оставаше от дясната страна на канала, както и приблизително половината от другото, второто кафене, оставаха на терена на старата градина. Където е сега касата на театъра, беше празно място. Оттам можеше да се премине тесния канал по едно друго мостче може би широко най-много до един метър без всякакви перила, което извеждаше направо под сградата на военния клуб. Сега точно там има засадени вече "остарели" големи дървета. Кога е засадена с дървета старата градина не знам. "Старите" ми спомени са повече за "новата" градина. Когато се преместихме да живеем в калето, беше в началото на месец март на 1934 година. През онази пролет за пръв път стъпих в новата градина. Преди да бъде оформена такава, каквато е, е била почти празно, ниско място, в което е имало малко къщи. Било е насипано със земя, взета от района близо до тогавашната гара (спирка) на БДЖ - Слана бара. Там имаше земекопна машина и с вагони са пренесли земята. Това е станало възможно без особени затруднения, защото първата ж.п.гара на града е била до самото пристанище и няколко реда релси съществуваха там и в доста по-късно време.
Старата жп гара
Както казах, озовах се в новата част на градината през ранната пролет на 1934 година. Какво видях там? Сегашните огромни липови дървета бяха само едни с тук-там покарали листа фиданки и към всяка имаше по един здрав прът, а младата липа завързана към него с въже, изплетено от сено. Това ми направи силно впечатление, защото до тогава не бях виждал въже от сено, предпочетено, за да не наранява младото дръвче. Като имам предвид, че дървета се садят обикновено есен значи тези липи са били засадени през есента на 1933 година.
Градската градина във ВидинГрадската градина във Видин
Днес липите са на 70 години. Става дума само за липите в главната алея и то до към шадравана пред сега изоставената баня. До там беше и прокарана алеята, а в останалата част до Телеграф капия се работеше. Другите липи са засадени по-късно. Имаше обаче и друг мост между старата и новата част на градината. Тесният канал, за който писах по-горе се вливаше направо в Дунава. Той се намираше в гърба на днешното второ кафене непосредствено пред новата част на градината. Мостът беше разположен успоредно на Дунава над края на канала. На това място се ловеше вкусната риба уклей. По някое време на годината реката пред този неугледен мост просто гъмжеше от тази риба, която се виждаше дори от височината на мостчето. Интересно беше, че децата я ловяха с примитивна въдица, направена от изкривена карфица -собствено производство. Както беше реда, тук спираха не само лодките на професионалните лодкари, но и дошлите гемии, които разтоварваха докарания пясък за строеж (нямаше Драгажен флот). Виждал съм как някой гемиджия загребва с голямо кепче от рибата в Дунава и изсипваше уловените уклейчета или папурчета направо върху плочата на запалената печка в гемията.

Но нека си спомним на кого дължим хубавата ни градина. Първият градинар е Александър Петров, наш съгражданин, къщата на когото беше в началото на улица "Болярска", сега "Найчо Цанов". Къщата и досега е там. Александър Петров беше висок човек, не особено приказлив. Той насочи усилията си към разширяване на градината от бившия военен клуб до Телеграф капия.

След него работата му се пое от Александър Хаджиангелов(Сашо градинаря), който положи много усилия и личен труд да поддържа и обогати още повече особено
новата част. Неговият труд беше основателно зачетен и беше изпратен да съживи градина в Скопие, както и да направи градина в Ямбол.

Сега нашата крайдунавска градина е продължена до зад крепостта Баба Вида, но би трябвало да се разпростре в частта край Дунава от бившия терен на казармите поне до Флорентин капия, от която центърът на града може и трябва да се свърже с улица "Преславска", както беше някога, когато преминавахме през казармите, за да отидем в тогавашния квартал Ак джамия.

Всички се радват на градината, която се простира зад големия, висок и хубав паметник до Дунава. Този паметник е построен на мястото на стария затвор във Видин. Задната стена на паметника е почти върху задната стена на затвора. Какво имаше по онова време в тази част на сегашната градина? Имаше цял квартал от може би 50-60 малки паянтови къщурки с малки дворчета около тях. Това бяха къщи на бедни хора -българи и евреи. Кварталчето се простираше от затвора до около 50 крачки пред Топ капия - вход към сегашния плаж на Видин. В тези петдесетина крачки започваше терена на казармата и пак в тях имаше една голяма каменна сграда, служеща за обор на конете на полка или складиране на сено и слама в нея. Сградата нямаше никакво естетическо значение или някаква историческа стойност. Наричахме я "Венециански склад". Предполагаше се, че е била построена от венециански търговци по времето на цар Срацимир. През втората половина на XX век от общината са поискали да я разрушат след като тя излезе от владение на военните, но от София не било разрешено. Така тя продължи да служи за склад, в който бяха захвърлени дървени столове от театъра, много стари и ненужни декори и още кой знае какви вехтории. Докато една вечер пламна и изгоря като от високата температура дори и стените от дялан камък се саморазрушиха. Присъствах на гасенето на пожара. Освен видинската пожарна бяха дошли пожарните коли от Лом, Кула и Белоградчик. Направи ми силно впечатление, че течността, която изливаха пожарните помпи се изпаряваше още във въздуха на пожарното огнище. Един пожарен офицер обясняваше, че това се дължи на запаления материал, който развивал силна температура (стари, напълно изсушени столове; декорите, намазани с безир, ленено масло и разни бои; старите дъбови греди в склада и други не знам какви причини). Направи ми още впечатление, че водата не се насочваше пряко към средата на горящия материал, а се изливаше отгоре като дъжд, който падаше отвисоко, защото самите стени на склада бяха доста високи. Там, на място, намерих един от по-висшите служители на общината и с него коментирахме пожара. Говореше се, че той е възникнал от немарлива любовна двойка, от ученици, пушили скришом в склада и още много други причини. От думите на моя познат от общината, колкото и оскъдни и завоалирани да бяха, от начина на гасенето на пожара останах с убеждението, че той е дело на общината. Поради това, че от София е било отказано да развалят склада, който само пречеше на продължението на градината и нямаше каквато и да е историческа и естетическа стойност, а също така и от начина на гасенето на пожара заключих, че по-скоро гледат да изгори, а не да се спаси. Може да не съм прав, но стеклите се обстоятелства ме накараха да мисля така. Както и да е, ако общината имаше пръст в цялата работа, права е била.

Но нека се върнем пак на Дунава. През времето, за което пиша от пристанището не можеше да се види Калафат. Трябваше да отидем на местността "Воденицата", за да видим румънския град. "Воденицата" наричахме това място от сегашната градска градина, което е зад Телеграф капия и до което е закотвен шлепа на Морския клуб. Тук, до него, беше по едно време градския плаж, а навътре в Дунава имаше една гемия, на която беше монтирана воденица. Последната се поставяше в работно положение от течението на водата и така мелеше брашно. Някои хора казваха, че брашното, смляно от такава воденица било много хубаво, защото не се прегрявало, както става от валците на моторните мелници.
Алеята и телеграф капия
Градският плаж се намираше отстрани на мястото, където и сега има бетонни стълби за слизане до Дунава. Там обаче имаше и нещо друго. Имаше плуващ във водата басейн за къпане. От два железни цилиндри, затворени и поради това плуващи, се оформяше плувната част. Цилиндрите бяха дълги 9-10 метра и отдалечени на около 3 метра един от друг.
градският плаж във Видин
Между тях на дълбочина около метър и половина имаше монтиран под от дъски, а срещу течението страните бяха оградени с летви на разстояние няколко сантиметра. Така водата свободно навлизаше между цилиндрите - поплавъци, минаваше през целия басейн и свободно излизаше през другата страна - пак през летвите. На самите цилиндри бяха построени от лек дървен материал няколко тесни кабинки, чийто вход беше само едно платно. Имаше и човек, който пазеше тази "баня" и събираше минимална такса. През деня банята работеше за жени, а от шест часа след обяд - за мъже. По това време работния ден беше до шест часа и след работа много чиновници отиваха направо на Дунава да се къпят. То се знае, банята беше здраво завързана със сърмени въжета за върбите. На това място имаше и една бибрария с прочутите видински кебапчета, а горе на самата Телеграф капия отвори сладкарницата си Иван Нягулов.

Впоследствие плажът смени мястото си няколко пъти: беше и пред сградата на тютюневата фабрика; и близо до пристанището; беше и на мястото, наречено "прозорчето", защото в стената имаше малък отвор като прозорче и само като се промъкнеш през него можеше да слезеш на брега, но там жени не ходеха поради трудното слизане; беше и до така наречения "еврейски плаж", а сега вече е установен пред Топ капия.
Товарната база на старото пристанище във Видин
Тук трябва да кажа, че по едно време на 30-те години румънците допускаха да посещаваме малкия остров срещу градската ни градина. Плажът там е много хубав, но къпането е опасно, защото дълбочината на водата започва от самия бряг, а и течението е доста силно. По-късно пак разрешиха да ходиме на острова, но след една или две години последва забрана. Този остров сега е доста намалял, защото реката руши горния му край и поради тая причина сега се вижда Калафат дори от пристанището ни. На около 200 метра зад него е другия остров "Голям Калафат". Между тези два острова минаваха често кораби дори и с шлепове и по този начин съкращаваха пътя заради завоя на реката между Видин и Калафат. Между острова "Голям Калафат" и третия остров "Скеля" има също проток, годен и за кораби. Там, през време на войната, се криеха германските параходи особено след като американски самолет нападна веднъж германски кораб на нашето пристанище.

Богдан Минков - Видин, такъв какъвто беше

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин