Изпрати стари снимки от Видин и областта

Панаира във Видин

История - Панаири

Видински панаирВидинският панаир води началото си от 1892 г. Това беше, ако може така да се каже, най-панаирджийския панаир. Беше много голям по площ и по участници в него, а привличаше не само граждани на града, но много видинлии, живеещи в други градове считаха едва ли не за доброволно задължение да посетят града по време на панаира. На смях говореха, когато се срещаха видинлии и се питаха не на колко години са станали, а на колко панаира и то с непременното ударени върху първата сричка на думата. Виждал съм и други панаири, но те бяха жалка картина в сравнение с нашия. Бях в един, вероятно по-голям от нашия град, по работа. Сутринта успях да си свърша по-рано работата като чух от хората, че в града има панаир. В този град не бях ходил друг път и попитах един случаен гражданин къде е панаира им и той ме упъти. Какво видях? На единия тротоар имаше две стрелбища, една барака с вафли и захарен памук и една или две бараки, в които продаваха свирки и други детски дреболии. Повъртях се малко и попитах друг гражданин къде е панаира? " Та вие сте на панаира" - отговори ми човекът. Погледнах с чувство на превъзходство това, което те наричаха "панаир" и се отправих към автогарата.

А какъв беше видинският панаир?

Панаирът по традиция построяваха в полето, вляво от шосето за Видбол (Дунавци) в близост с Дунава. Ако се отива за там, трябваше да се слезе под деветия редут (запустелия и забравен колодрум), да се премине по дървен мост, който общината построяваше всяка година над един кален канал, след малко да се изкачи и пресече пътя за кланицата и да се спусне от другата му страна вече в непосредствена близост с първите панаирнки бараки. Доколкото си спомням първи в дясно беше винаги магазин "Амазонка". Наименованието беше написано с големи черни букви върху дълго платно и на него бе нарисуван и един крокодил. В тази барака се продаваха от кожа, и то почти винаги истинска кожа, куфари, чанти, сакове, ученически чанти, портмонета, колани и дреги подобни стоки. Следваше трета или четвърта по ред барака на двама мустакати братя, облечени в сетрета и потури, големи едри хора, които продаваха всякакви видове ножове, сатъри и брадви. От тях като деца си купувахме малки чекийки (ножчета) "рибки". Така ги наричахме, защото дръжките на ножчето бяха от тенеке във формата на рибка. По-нататък следваше някой и друг дюкян ( не ги помня точно, но бяха всякога едни и същи) и идваше ред на видински търговец -магазин "Дедо Мраз" на Иван Обретенов. Там се продаваха вълнени изделия: фланели, пуловери, жилетки и други от този вид. До този търговец винаги беше магазин "Карлово". Мисля, че собствениците му бяха двама братя със зализани алаброси и засукани мустачки - винаги съседи с магазин "Дедо Мраз". Продаваха покривки за маса, за легла, кърпи за ядене, пешкири, кърпи за нос, салфетки и други. Малко след този магазин следваше винаги една голяма бирария. Кой беше неин собственик, не зная точно. Май че бяха съдружници от Видин. Там имаше две скари, на които се печеха отличните видински кебапчета! В бирария1га можеше да се отиде семейно, да си носиш в гювеча печената патица ( пловка) с картофи и да си поръчаш само бира или вино (наливни). В тази бирария имаше много маси, а имаше и естрада, на която пееха и танцуваха т. нар. "певачки" или пък хумористи разправяха вицове или подхвърляха закачки към посетителите. Следваха няколко кръчми също със скари за кебапчета и хубаво вино. Почти на всеки панаир я имаше кръчмата "Чунгуруз". Това е старото име на село Винарово, а както показва новото име, там има хубаво вино.
Видински панаир По-нататък се намираха стрелбищата и фотографите. Стрелбища и то много! Всички знаят какво представляват, затова искам да се спра на фотографите. Обикновено бяха четири-пет "ателиета". Барака от платнища, пред входа на която стояха наредени в стъклени рамки разни снимки, направени от "маестрото". Често се срещаха такива: съпрузи, жената-в селска носия, а мъжът -войник, с лявата ръка държи жена си, а с дясната козирува. Вътре във фотото имаше декор -някаква масичка или в дъното на платното нарисуван пейзаж или голямото кубе на църквата "Александър Невски" и над него аероплан. Снимката е обикновено за двама. Заставате един зад друг в "самолета" и ви изкарват снимка как летите над църквата.

Това, което изредих е от дясната страна на панаира. Разбира се, че много магазини съм изпуснал (това се подразбира след повече от шестдесет години).

Сега да видим какво имаше в средата. Този ред беше най-разнообразен. Обикновено той беше малко по-навътре в панаира и започваше с изложбата на земеделското училище от Видин - "Разсадника". В други години там беше търговецът Топлийски, който продаваше църковни стоки: икони, свещници и всякакви други потреби. Между другото, на такава земеделска изложба видях любеница (диня), тежаща 42 килограма. Следваха големи магазини за готови дрехи. На панаира имаха свои представители модния магазин от София "О, бон Гу", от Пловдив - магазин "Камелия" и още няколко такива. Готовите дрехи носеха в големи плетени сандъци, наподобяваши куфари. После следваха няколко панаирджии, които предлагаха локум на късмет. На една дървена табла с диаметър до един метър бяха наслагани много парчета локум с различна големина. Отстрани на таблата бяха начукани по два гвоздея на разстояние до половин-един сантиметър, а върху таблата бяха разположени различните локуми. Под таблата имаше въртяща се ос, която за показалец имаше обикновено едно птиче перце. Срещу един лев можеш да завъртиш оста и ако перцето попадне между двата гвоздея, получаваш такъв локум, какъвто е поставен срещу тях. Ако обаче перцето не се спре срещу гвоздеите, локумджията поднася кутия с локуми, за да почерпи с локумче за утеха. Затова и рекламира, че "празно няма".
Спомен от Видинския панаир

Следваха други изненади. Едно желязно топче, което, засилено излиташе нагоре по една релса и ако беше с достатъчна скорост, цевта на топчето се надяваше на едно острие, в резултат на което се чуваше оглушителен гръм. И това ставаше май на всеки няколко минути. Там някъде бяха и сиромашките търговци, които нямаха пари да откупят от общината място за времето на целия панаир, а продаваха и предлагаха стоката си на едно платнище. Това бяхя стоките "Всичко е за два лева" или "Всичко е за пет лева". Имаше и по-скъпи стоки, продавани на тревата или от платнището. Още е пред очите ми търговец с жена си, облечени и двамата с дебели ватени женски гащи и с едни по-малки такива, завити на главите им, да се дерат с цяло гърло и да предлагат и хвалят стоката си - памучни комбинезони и ватени женски гащи. Идваше ред и на едни големи хитреци. Те излагаха много хубави вещи: часовници-будилници, прожектори, сигнални пистолети, бутилки скъпи напитки и други разни примамливи неща. Плащаше се обаче такса пет лева. На масата на хитреца имаше една изправена две-три педи пеобразна стойка, като от средата на напречната летвичка беше спуснат канап, на долния край на който беше закачена дървена топчица. Зад нея се намираше също една малка дървена кегла. От клиента, след като заплати петте лева, се искаше да бутне топката зад кеглата и на връщане топката да събори кеглата. В такъв случай може да си избереш каквото искаш от накачените над масата различни съблазнителни неща, които изброих по-горе. Хитрецът ти даваше да пробваш (уж да се упражниш) и всеки път топката на връщане събаряше кеглата, но не и когато си дал за това удоволствие грешните пет лева. Ставаше нещо с масата. Вероятно тя беше леко натискана на единия крак, изменяше се наклона й, без това да забележи играчът и съответно той губи тези пари.
Спомени от Видинския панаир
Какво имаше нататък? Полянка, разкопана на дълбочина около 50 сантиметра при диаметър от около два метра. В дупката е сипана вода и в нея плуват три-четири пловки (патици). На около един метър от дупката ровчето е оградено с колчета и тел в окръжност, от което разстояние ако искаш, и не ти трябват пет лева, можеш да хвърлиш върху патицата едно гумено, пълно с въздух кръгче и ако успееш да улучиш, взимаш пловката. Имаше хора, които купуваха по няколко кръгчета, хвърляха ги и резултат безспорно никакъв, вероятност-нулева.

Вървим нататък. Тук вече има рулетка. Царството на пиянкаджиите. Една голяма маса. В средата - рулетката. На двете страни на масата има стара и окъсана тук-там просната мушама. Разграфена е на 36 номерирани квадрата, всяка боядисана с бял или червен цвят като цифрите са подредени в три колони по 12 цифри всяка колона. На рулетката има същите цифри плюс едно деление или две боядисани със синьо и една - с българския трицвет. Официално в страната беше забранен хазарта и вместо жетони се използваха шоколадчета или други вещи - лимони, кутии консерви и др. подобни. Щом искаш да играеш, купуваш от пиянкаджията за един лев шоколадче(уж не е жетон) или някои от другите заместители, които обаче са по-скъпи. Имаш шоколадче и го залагаш на червения цвят ( тая възможност е отбелязана на мушамата). Ако рулетката се спре на същия цвят, крупието ти дава още едно шоколадче плюс твоето. Ако си заложил на една от колоните, за едно шоколадче получаваш три, а за една цифра, ако се падне същата, получаваш 36 шоколадчета. Ако се падне на синьо деление или на трицветното деление, касата(пиянкаджията) взема всичко, което е заложено. Тук има един начин да се печели винаги, макар и по-малко, но пиянкаджиите не позволяват това. Да речем, че сте заложили едно шоколадче на черевения цвят, но се пада бял цвят. Губите шоколадчето. Залагате пак на червения цвят, но сега вече две шоколадчета. Пада се пак бял цвят - губите. Залагате отново на червения цвят, но вече четири шоколадчета. Е, тоя път печелите. Крупието трябва да даде още четири шоколадчета плюс вашите заложени четири. Или ще вземете осем шоколадчета (фактически жетони) срещу загубени седем. Това го знаят пиянкаджиите и зорко следят никой да не играе по този начин. Ако си спечелил на рулетката повече шоколадчета, онзи зад масата ги "купува" обратно като заплаща за всяко по един лев.

По този начин се спазва изискването на закона - няма хазарт, има игра с шоколадчета. Държавните органи знаеха за това грубо извъртане на закона, но не туриха край на тази измама. При това тези шоколади не можеха да се ядат, защото бяха вече няколко години по масите на пиянкаджиите. На панаира биваха около две-три, пък и повече такива рулетки.

Продължаваме нататък. Има една палатка-барака, в която може да се види "прасето с човешки ръце" (препарирано малко прасе, на гърба на което има пришити от същата кожа две малки, грубо изработени човешки ръчички). Пак там ще видите в една клетка заек с червени очи (заекът е бял; аз имах бели зайци и знаех, че всички бели зайци имат червени очи), ще видите котка без опашка и още не знам какви глупости излагаха там.

В следващата барака показваха "живата морска сирена". Една полугола жена лежеше в корито с вода, а от кръста надолу беше й надяната тенекиена рибя опашка с изработени люспи по нея. Когато влязох да видя това "чудо", в бараката работеше примус и на него се топлеше вода в тенджера. Точно тогава се случи да изсипят затоплената вода в коритото, защото "сирената" можеше да настине. Какво си мислите, че през месец септември може да се лежи цял ден в едно корито с вода? Но на какво ли не се прави човек за насъщния хляб?!

До "сирената" се намира факира Джик. Какво ли не прави той? Яде памук, вади конци - цяло калемче от устата си, гълта сабя и за "дояждане" гълта откъм опашката една змия, дълга около петдесет сантиметра така, че отвън устата му остава главата на змията, която продължава да движи главата си насам-натам. Гадно е да го гледаш дори!
Спомени от Видинския панаир
Пред някои от тия бараки имаше спазарена селска музика, в която музикантите си изкарваха джигерите да се надуват да свирят по-силно, а тъпана още по гръмко да тупа. Случваше се два такива "оркестъра" да бъдат наблизо. Това не само не привличаше хората да посетят съответната барака, но всеки човек гледаше бързо да отмине тази част на панаира. Малко след това идваха люлките и въртележките. Имаше такива за малки деца, а имаше повече за по-големи.

Около това "чудо", което се помъчих да опиша -панаирът, вечер се разхождаха младите хора: едните отиват в едната посока, а другите - срещу тях. Тук се продаваха балони, свирки и конфети. Чакаш да мине срещу теб изгората ти, да й подариш балонче или свирка. Ако пък не ти обръща много, много внимание, когато тя си отвори устата да каже нещо, й хвърляш бързо една шепа конфети в устата, та после "цялата вечер да плюва конфети". Ние, като по-малки момчета, се бяхме настървили да пукаме балоните като хвърляхме по тях парченца от счупено стъкло. Особено силно гърмяха балоните, пълни с водород, когато допреш до тях запалена цигара. Така понякога изразявахме отношението си към предпочитаната от нас девойка.

Приключихме със средата на панаира. Да започнем пак от началото му, но от лявата страна. Най - напред имаше една огромна камара - цяла планина от дървени прости столове, боядисани или светло жълто, или розово. След тях имаше две-три сарачници, където продаваха юзди, хамути, седла или самари. Имаше и други търговци, които предлагаха изпредена вълна, други - килими или юргани, но това бяха вещи, които не са ме интересували и поради това нямам особени спомени за тях. От същата тази страна имаше голяма бирария, а понякога там свиреше и военната музика. Следваха няколко заведения, където можеше бързо и на крак да хапнеш направо от скарата топли кебапчета и да изпиеш, пак стоешком, една студена бира или чаша вино. Имаше там и по някое стрелбище и накрая, почти срещу люлките се намираше "световния" паноптикум, където човек можеше да види "любимката на султана" - Зюлейка и разни страшни картини от съществуващи или измислени събития. Почти накрая беше менажерия "Сенко". Някой полуумрял в кожата си лъв, един шугав вълк, който непрекъснато се движи от едната страна на тясната си клетка към другата. Имаше и мечка, и лисица, понякога и язовец или чакал. Все пак успях да пипна жив лъв. В менажерията лъвицата беше родила две-три лъвчета. Те бяха още с превързана пъпна връв и шефът на менажерията държеше едното от тях. Понеже бях с баща си, ми позволи да пипна и помилвам лъвчето.

В общи линии така беше застроен панаирът. Спазваше се някакъв ред и обикновено едни и същи търговци биваха настанявани с бараките им на едно и също място.

Панаирът се откриваше, както е известно, на 28 август всяка година. Мястото край Дунава не беше избрано случайно. Там, в полето, отляво на шосето на днешния град Дунавци и близо до реката теренът сигурно е определен като се е имало предвид, че по това време (края на месец август) водата се е вече оттеглила в коритото на реката, а и е близо за напояване на добитъка. Но една година дойде август, наближи края му, но водата нямаше намерение да се оттегля. Тогава за пръв път построиха панаира на полето пред Земеделското училище или нареченото от гражданите място "Разсадника". За това няма какво особено да се разкаже, но трябва да разкажа за две нови невиждани неща, които повече не се появиха на панаира.

Едното е "Глобус на смъртта" и човекът в него - Итало Бертолино. Това беше един висок и красив мъж, облечен в черен бридж панталон, кожена кафява куртка, високи лачени черни ботуши и предпазен шлем на главата. Глобусът пък представляваше едно голямо кълбо, изплетено от здрави железни ленти през определено разстояние, така че можеше да се вижда свободно какво става вътре в него. За събиране на публика пред бризентеното платно, зад което се намираше глобуса се изкарваше един мотоциклет, поставен върху два свободно въртящи се цилиндри. Итало Бертолино се появяваше, сядаше върху мотоциклета, който беше без ауспух и затова ужасно силно "ревеше", пускаше мотоциклета в движение, но той не можеше да тръгне наникъде, защото гумите се опираха на двата въртящи се цилиндъра и колкото и бързо да даваше "газ" на мотора, колелетата само завъртаха цилиндрите, моторът ревеше, но стоеше на място. След събирането на повече хора, вкарваха мотоциклета през специален отвор в глобуса, вътре влизаше и Итало и започваше да се движи с голяма скорост, включително нагоре с краката и надолу с главата, а глобусът се тресеше от движението. Години по-късно такава подобна атракция показваха братя Соколови, само че в дървена цилиндрична постройка като се движеха само странично в т. нар. "каца".

Второто представление беше една особена въртележка. Тя представляваше кръгла платформа от железни сглобени листове, която беше повдигната в края и вдлъбната в средата, където се въртеше една дебела ос. За нея имаше завързани с вериги четири кабинки, в които можеха да седнат 4-5 човека. Свободни, незавързани имаше четири-пет кабини. Всичките кабини бяха обиколени от големи и дебели гумени кръгове. Когато се пускаше в движение, оста в центъра на платформата посредством синджирите завърташе завързаните за нея кабинки. От сътресенията при движението останалите свободни кабинки започваха да се свличат към центъра на наклонената плоскаост на платформата. Тук обаче ги срещаха вързаните кабинки и ги удряха и отхвърляха обратно. От долу и двата вида кабинки имаха малки колелца, които им позволяваха да се движат - търкалят по желязната платформа. Но какво правеха хората и в двата вида кабинки? Там вътре всичко се тресеше от ударите по гумите, хората подскачаха, някои падаха на дъното на кабинката, други се изхвърляха един срещу друг, на някои хвръкваше шапката и ако попаднеше на платформата, някоя кабинка я смазваше.

На този панаир ядохме за пръв път сладолед на клечка - замръзнал в цилиндрична форма, дълъг около десет сантиметра, дебел около два сантиметра и забоден на една малка дървена клечка и го разнасяха в дървени кутии. Панаирът продължаваше десет дни, т.е. до седми септември.

В последния, петъчен ден, на панаира идваха хората от селата. Разбира се идваха и в другите дни, но този ден като че ли беше само за хората от село. Идването им започваше още от четвъртък вечерта. Движеха се обикновено с волски коли. Напред вървеше бащата или дядото и водеше воловете (това беше задължително и при движението в града). Случвало се е воловете да се подплашат от нещо непознато и затова имаше такова нареждане. Аз съм виждал подплашени волове-тези иначе кротки и бавни животни, и не бих пожелал никому да попадне пред тях в такъв момент.

В колата биваха жената и децата. В много коли се виждаше често и голям дървен сандък. Там стояха дрехите на момата, с които ще се облече на панаира. Можеше да се види в колата и някоя вързана кокошка или пловка, която домакинята по изключение не е приготвила предварително и ще я варят на панаира. Нерядко в колата по-нетърпеливата мома или няколко дружки седят вече в новите си рокли, често в полуселски, полу градски вид. Колата завършваше с вързания за нея Шаро. Понякога за колата имаше завързацо теле, млад вол или крава, ако се намери купувач. Всички тези коли спираха зад панаира, прекарваха там нощта, палежа огньове, хранеха се, но на панаира отиваха другия ден. Тогава можеше да се види цяло изложение от най-различни по цвят и модел рокли и премени на момите, които цял ден дефилираха из панаира. Тези хора посещаваха някоя бирария, за да изпият по една бира и да изядат донесената от тях храна. Впрочем това правеха и много граждани.

Много хора свързваха панаира със свои битови събития: кой се е родил, кой е отишъл войник, кой се е оженил преди или след панаира и др. Искам да предам един разговор, но на чист видински диалект. Две жени разговарят и едната казва:"Оно нош Гошо се намери баш на панаира, но я не можа дидем, оти си имах мининко." Заради самия панаир много хора си поръчваха нови обувки или дори костюм. По онова време модерни бяха обувките с лице от кожа в два цвята - червен и черен в различни комбинации. Но и за Великден или Гергьовден се поръчваха пък летните костюми. Спомням си летните сака и панталони, ушити от белия плат шантунг, като на панталоните от външната им стана се оставяше една.баста, широка около два пръста. Все пак панаирът (с ударение на първата сричка по видински) си оставаше забележително събитие.

Споделих всичко, което си спомних от панаира. А там имаше толкова много неща! Не може всичко да се помни от най-панаирджийския от всички панаири - единственият в България!
Богдан Минков - Видин, такъв какъвто беше 

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин