Изпрати стари снимки от Видин и областта

Есенният панаир

История - Панаири

ОЧАКВАНИЯТ ОКОЛИЙСКИ ПРАЗНИК-ЕСЕННИЯТ ПАНАИР
В продължение на 94 години, в центъра на богатата земеделска околия, се провеждаше ежегодния, традиционен, есенен Видински панаир. Специализирали се предимно в земеделско -скотовъдно направление земеделските стопани в околията, бяха превърнали всеки квадратен метър земя в източник за богати добиви.
За да се покажат безспорните успехи в областта на земеделието, 18 години след Освобождението от турско робство, околийското ръководство във Видин, организира през 1896 г. голяма Земеделско - скотовъдна изложба в града. На нея са показани забележителни успехи на стопаните от околията в зеленчукопроизводството, лозарството, овощарството, пчеларството, леката преработвателна промишленост и скотовъдството. Окуражени от добрите резултати, през 1897 г. се открива втора такава изложба с още по-голям успех. На 15 май 1898 г., окръжният управител д-р Иван Златаров - човек с голяма икономическа и обща култура, прави предложение пред общинските съветници, занапред да се организира панаир във Видин, на които да се продават добитък и всякакви стоки, да се открива на 15 август и да продължава 4-5 дни.
През 1935 г. общинските съветници правят предложение пред областния директор, да ходатайства пред Министерството на народното стопанство, „да се остави и за напред панаирът" (Д, А. -Видин), като същият да започва на „Св. Богородица"-28 август и да продължава между 7 и 13 дни. В документите в Държавен архив се споменава, „...че Видинският панаир вече е известен и зад граница и на него идват и много чужденци". През 1936 г. общинските съветници приемат Правилник на Видинския ежегоден есенен панаир, а през 1937 г. организират огромна рек-ламна кампания, като създават облекчен режим за посещение на панаира от гражданите на крайграничните райони на Сър-бия и Румъния. Резултатите са окуражителни, панаирът се превръща в международен. През 1938 г. Община Видин издействала от Министерството на транспорта, специално за дните на панаира, превозните такси на параходите и железницата да бъдат намалени със 70 %.
Така, есенният Видински панаир се превръща в един очакван и желан празник в края на лятото, когато упоритият селски труд през годината е дал своите богати плодове.
В продължение близо на две седмици околийският център ставаше средище на една колоритна сбирка на пъстро общество от хора, пристигащи от цялата околия, от съседните региони и от съседните страни - Сърбия и Румъния.
Даваха си среща роднини, фамилии, приятели, съдружници, разделени родове от двете страни на границите и се извършваха покупки и контакти с всякакъв вид стоки.
На панаир, като на панаир! С всички развлекателни, игрални, уееселителни, атрактивни и гастрономични заведения, с всички
"салтанати"...
Само онези, които са имали щастието да се потопят в невероятната атмосфера на това истинско „народно празненство", са почувствали неговата самобитност и неповторимата сила на българската душевност...
Видинският панаир се уреждал в самия край на града - до т нар. „Видболска капия". На мястото, където днес се намира жп. прелеза за южната промишлена зона до бензиностанция „Шел", имаше тесен каменен мост, над дълбок канал, който отводняваше част от видинската низина в Дунава. Веднага след моста, пътят се отклоняваше вляво, където сред широки тополови алеи се организираше традиционния Видински есенен панаир. Началото му започваше от северната ограда на днешния КАТ, където през висока, тържествена дървена арка (временно съоръжение- б.а.) се навлизаше в зоната на панаира. В нея бяха подредени, според плановете на организаторите, всички „зали" на панаирния град - стрелбища, циркове, магазини, бирарии, изложби, работилници, комунални кътове, кино, атракциони за силни преживявания, зоокътове, илюзионисти и факири и какво ли не. Краят стигаше до мястото на бившото предприятие „Млекоцентрала", като представителната част на панаира достигаше дължина повече от един километър. След нея - до пътя за бившата Кланица, огромното празно пространство се превръщаше в един своеобразен „паркинг"! Тогава в града нямаше нито един автомобил, но тук „паркираха" (особено в съботния и неделния ден -б.а.), много волски коли, каруци, талиги, двуколки, платформи и др. превозни средства, теглени от животинска тяга. Едно истинско стълпотворение от животни и стотици пременени и напети панаирджии, пристигнали от по-близки и по-далечни села. Някои оставаха да пренощуват в колите си, като водеха животните до отстоящия на стотина метра дунавски бряг на водопой и паша.
През дните на панаира, площадът пред Видинската гара се превръщаше в истинска „пиаца" за файтони. Събираха се повече от 100 - 120 файтона от всички селища на околията, дори и от Лом, които досред нощ извозваха гражданите от града до панаира и обратно. Големият им брой, не затормозяваше комуникациите по видинските улици, защото тогава липсваше днешния неспирен поток от моторни превозни средства. През дните на панаира, идилията в провинциалния град се нарушаваше за 12 14 дни, защото населението на региона, всеки по своему, очакваше и посрещаше този наложил се като „околийски празник" събор, за да се отдаде след това отново на трудовото си ежедневие.
Своя връх, като организация и уредба, Видинският панаир достигнал през 1939 г. при кметуването на Стефан Михов. Градоначалникът лично се ангажирал със свободното преминаване на гражданите от Неготин, Зайчар и всички села от Източна Сърбия (повечето български, анексирани след Ньойския договор - б.а), както от Калафат и Крайова, като за всички гости била обезпечена квартира и други улеснения - банкови, пощенски, безмитни и пр.
Като неразделна част от ландшафта на Видинския панаир бил разположения точно срещу него (през шосето - б.а.) обширен и красив „Майски лес". Това беше една голяма и поддържана тополова гора, която видинското лесничейство и общината считаха за своя гордост и пред която бяха поставили на високи пилони голяма табела с надпис: „Майски лес - 1930 г". В този пес, влюбените намираха усамотение, след приятните часове, прекарани на панаира ... По този повод, старият д-р Врачански се шегувал, че „...най-много деца във Видин се раждали през месец май, като свързвал това с многото „разходки" в този „Рark д'атоиrе" (Паркът на любовта - б.а.).
Особено тъжно беше провеждането на Видинския панаир през 1943 г. Точно в деня на откриването му - 28 август, пристигна вестта за смъртта на цар Борис III. Въпреки всички негативи, които бяха прикачвани към името му, той беше съумял да се превърне в любимец на българската нация, затова неговата неочаквана смърт оттекна болезнено сред народа.
За случая, имало предложение от някои общински съветници, панаирът да се разтури, но надделяло мнението - да се проведе при определени ограничения. Веселите и развлекателни програми да бъдат снети, музикантите в бирариите да не свирят. Всички павилиони, щандове и сергии да бъдат с черни траурни знамена, а националният флаг да бъде спуснат наполовина-та.
Хората, вместо да се веселят, плачели и разговаряли за нещастната съдба на своя цар. Така, поредният есенен Видински панаир, от развлекателно и приятно околийско празненство, се превърнал в общонароден тъжен помен, за преждевременно отишлия си от този свят обичан български владетел . . .
През следващите години Видинският панаир се провеждаше при различни обществено - икономически и политически условия. За последен път на традиционното място - до брега на р. Дунав, панаирът се проведе през 1960 г. След това беше преместен в парк „Нора Пизанти", за да бъде прекъснато провеждането му през 90 - те години на миналия век. През 2007 г. беше проведен отново, но с името - „Първи Видински международен панаир". Той продължи от 28 август до 8 септември.
Дали пак ще се превърне в ежегодно мероприятие зависи от новите общински ръководства.
При всички случаи, населението на Видин и областта ще посрещне с радост провеждането му, защото сборовете и панаирите са една стародавна и полезна българска традиция.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин