Видин. Според народните обичаи на Игнажден започват Новата година и Коледните празници. Най-характерен за празника е обичаят полазване. Полазник се нарича гостът, който пръв влезе в къщата и по това се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. Това каза за радио “Фокус” - Видин Десислава Божидарова, уредник в Историческия музей във Видин. В много области се правят предварителни уговорки кой ще бъде първият гост в дома, и той през цялата година се почита като кум. За полазник се смята и всеки член на семейството, който на Игнажден пръв излезе навън и се върне в дома, като внесе трески или слама. Ако се случи първо животно да прекрачи прага на дома, то е полазник и трябва добри да бъде нахранено като гост.
Важно в този ден е и да не се дава нищо в заем от дома, да не се ходи по къщите на хората, за да не се разнесе късмета. В Западна България на този ден измитат комините и изхвърлят саждите, заедно с метлата на двора или на кръстопът, за да няма бълхи през лятото.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъчници". Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
Според народното поверие от Игнажден зимното слънце започва да се “събира” да си ходи, за да дойде на негово място лятното слънце. Това разкрива връзка с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, “млада” година. С нея започва и нов стопански цикъл. Той пък определя нов годишен кръг в живота на отделния човек и на селската общност.
От Игнажден започва и подготовката на обичая коледуване. Коледарите образуват коледарската си дружина, избират си водач и започват да си припомнят коледните песни.