Белоградчик. Биоразнообразието в Западна Стара планина е основен ресурс за развитието на екотуризма, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Видин. Тук се срещат 2 088 вида растения, от които са защитени 51 вида. В Червената книга на България попадат 82 вида, пет вида са европейски – застрашени. Западна Стара планина е местообитание на 12 вида български и 79 балкански ендемитни растения. На хълма Връшка чука расте едно уникално цвете българския ерантис. Това е неговото единствено местообитание в света. Друго забележително растение, срещащо се в този район е сръбската рамонда. Освен, че е реликтен вид, сръбската рамонда е интересна и с един свои биологичен феномен. Растението може да се възстанови напълно, дори след като е престояло година и половина без почва и вода. Вероятно тази негова способност да изпада в анабиоза го е съхранила в условията на континенталния климат, с летни горещини, засушавания и зимни студове. В Западния балкан са установени 189 вида птици, 53 вида бозайници, от които 14 прилепи, 11 вида земноводни и 15 влечуги. Птиците са най-добре представената група от гръбначните животни, поради факта, че оттук преминава един от главните прелетни пътища на птиците – Виа аристотелис. Сред видовете със световно или европейско природозащитно значение са ливаден дърдавец, черен щъркел, червена кания, полски блатар, ловен сокол, бухал и други. Едни от най-атрактивните птици в България – земеродно рибарче, синя гарга, син скален дрозд също попадат в този регион. В биосферния резерват Чупрене се е запазила единствената в България естествена популация на глухар. По непотвърдени данни резерватът се обитава и от един рядък за страната ни вид, включен в Червената книга на България – лещарка. Бозайниците са друга група големи животни, отличаваща се с изключително разнообразие в района. Тук се срещат видрата, златката и вълкът. В миналото горите на района са били обитавани от най-голямата европейска котка – евразийският рис. Вероятността този изчезнал преди повече от 70 години вид да се появи отново в региона е голяма. Основание за този оптимизъм ни дава наличието на разширяващата се ареала – популация от рисове на съседна сръбска територия. Копитните са представени от сърна, благороден елен и дива свиня. На територията на Северозападна България се срещат и двата вида сухоземни костенурки – шипобедрена и шипоопашатата. От 16 установени за страната вида змии, в региона се срещат седем, сред които пепелянка и усойница. Част от видовете растения, птици и бозайници могат да се видят по маршрутите на петте екопътеки в района на Белоградчик – връх Ведерник, Планиница, Белоградчишки скали и Збегове – светът на скалите, и най-голямата екопътека Западен Балкан, която е дълга 150 километра и се извървява за девет дни. Тя започва от Белоградчик, минава през Стакевци, местността “Бекинска шобърка” в Чупрене, Горни Лом, Чипровци, Копрен, Говежда, Черешовица, връх Ком и Берковица. Биоразнообразието на Западна Стара планина показва, че тя има огромен капацитет за отварянето на една нова ниша в туризма за привличане на хора, обичащи и желаещи да опазят природата за развитие на познавателния, на екотуризма. В процес на изготвяне е стратегия за развитие на туризма в община Белоградчик, в която ще бъде включен и екотуризмът. Очаква се той да осигури средства, както за природозащитни дейности, така и за подобряване възможностите за поминък на хората.
