Видин. "Има много разлики между българския и холандския закон за достъп до информация и практиката по тях, но също така има и много прилики". Това заяви за радио "Фокус" - Видин Роже Флюгелс, холандски експерт, който представи във Видин тактики за успешно подаване на заявления за достъп до информация. Той обясни, че в Холандия няма задължения за поддържане на регистър на документите, които се издават и съхраняват от институцията. Това, от една страна, е затруднение за заявителя да поиска достъп до информация, но е и голямо затруднение и за служителите, които работят в администрацията, да намерят и да предоставят търсен документ. В България нивото на успеваемост при подаване на заявление, т.е. случаите, в които се получава достъп до исканата информация, е много по-висок, отколкото в Холандия, където са само 15 %. Тези проценти се увеличават след подаването на жалба и след отиване на съдебна инстанция, но това е процедура, която отнема време. Като друга съществена разлика Роже Флюгелс посочи групите, търсещи информация. В Холандия повече от 90% от търсещите информация посредством закона за достъп са журналисти, докато в България това са гражданите и неправителствените организации. Според холандския експерт разликите не са толкова важни. Важно е отношението към закона и начинът, по който той се използва. И в двете страни обаче законът е средство за постигане на по-голяма прозрачност, за реконструиране на процеса на взимане на решения и за укрепването и развитието на демокрацията.