Пенка Иванова, председател на Съюза на слепите във Видин
Фокус: Днес се отбелязва Международният ден на слепите хора. Съюзът на слепите като организация успява ли в достатъчна степен да защити правата на своите членове. За каква помощ най-често ви търсят?
Пенка Иванова: Надявам се, че Съюзът на слепите отговаря на изискванията на своите членове и се справяме добре. Разбира се ние не работим сами. Тесни взаимоотношения поддържаме с дирекциите “Социално подпомагане” и “Бюро по труда”. Хората, които идват при нас не могат да се справят с попълването на документи, търсят помощ във връзка с програми и проекти. Всеки ден работим от 9 до 13.00 часа, за да можем да помогнем на хората, които имат лошо зрение или нямат такова. В самите институции няма кой да помогне на незрящите. Хората с нулево зрение би трябвало да имат придружители, а тези които са с 90% загубено зрение нямат възможност да получават чужда помощ .
Фокус: Как законодателят е решил проблема с интеграцията на незрящите хора, спазват ли се новите европейски изисквания по отношение на адаптацията в обществото на хората в неравностойно положение?
Пенка Иванова: Преди три години беше приет Законът за интеграция на хората с увреждания, според който човек с 100% загубвано зрение, получава 35 лева добавка, която не е малко при днешните условия, особено за област като нашата. Хората от втора група с 71% до 91% получават по 24 лева. Има и други добавки, които се получават чрез Съюза на слепите. При лошите условия на пазара на труда ние нямаме много шанс за намиране на работа. Не се предлагат работни места от работодателите за хората със загубено зрение. Друга причина е, че много от членовете на съюза нямат необходимата квалификация, която работодателите изискват да се притежава. Една част от квалифицираните млади хора работят с наша помощ, а тези които са по-възрастни разчитат на нас.
Фокус: Каква е ролята на местните власти при социализацията?
Пенка Иванова: Към общината има цял отдел – “Направление социални дейности”, които ни помагат, когато имаме нужда от социални консултанти. Бюрото по труда също ни помага, защото при тях са регистрирани хората, които си търсят работа. Те приемат заявките от работодателите и тези, които биха искали да приемат хора с увреждания. Държавата отпуска пари за социализиране на хора с увреждания, т.е. осигурява пари за уреждане на работно място на такива хора. Има работодатели, които работят много сериозно с нас и институциите ни помагат. Надявам се, че няма да останем без сграда и общината ще намери подходяща за Съюза на слепите, съюза на инвалидите и Съюза на военноинвалидите. Дано мястото да е достъпно за всички хора с увреждания.
Фокус: Как от съюза на слепите помагат на хората със зрителни увреждания, които искат да продължат образованието си?
Пенка Иванова: В София има Институт за рехабилитатори. Който има нужда от помощ може да дойде при нас. В този институт се влиза с приемни изпити. В София и Варна има училища за слепи и с намалено зрение. Тази година вече едно дете е прието от Видин. Студентите не плащат такса за обучение, общежитие и т.н. Държавата помага на незрящите хора, които искат да учат.
върни се в новини 
