Белоградчик. Интересът към пещера „Магура” в село Рабиша, община Белоградчик нараства непрекъснато. С наближаването на туристическия период се увеличава и броят на туристите, предаде кореспондентът на радио “Фокус”- Видин. От началото на годината пещерата е посетена от над 550 туристи. Организираните групи се очакват от месец април. Екскурзоводите са двама, през туристическия период те се увеличават с още трима. Дължината на главната галерия на пещерата „Магура” е 2 700 метра. Тя е с три странични галерии и без изход. Температурата е постоянна, 12 градуса.
Пещерата се разглежда за около 1 час и 40 минути. В изложбената зала, която се намира в сградата до входа на пещерата е показана представителна извадка на находките, локализирани в Първа зала – селище от бронзовата епоха, каза Сара Татаров, археолог в Историческия музей в Белоградчик. Праисторическите рисунки в пещера “Магура” са едни от най-ранните в Европа. Първите са от 8 хиляди години, най-късните от 3 хиляди години преди новата ера. Залата с рисунките е най-суха в пещерата, при пускане на осветлението се нарушава микроклимата, за това достъпът в нея е ограничен. В т.нар. Бончева зала има календар и слънчев часовник. Това е един от първите начини за отмерване на времето. Интересен е ориенталският град, който се намира в залата на Падналия бор. Селището в Първа зала е обитавано в периода от 3 000-та година до 1 800-ната пр.н.е. В него има разкрити две жилища. То е единственото обитавано място в пещерата. Малко хора знаят, че в част от Първа зала на пещера „Магура” отлежават естествено пенливите вина на винзавод „Магура”. В Трета зала преди години е имало санаториум за хора с дихателни проблеми. Около малко езеро са били поставени леглата на болните, за да вдишват изпаренията. Днес там е затворено и туристите нямат достъп. През 2006 година по програма „Обществен форум”, финансиран от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество, бе реализиран проект „Богатствата и загадките на пещера Магура”, на стойност 26 000 лева. Това каза Гинка Михайлова, главен уредник на Историческия музей. По проекта за изработени рекламни материали за пещерата, дипляна, проспект и DVD-Магура, които се разпространяват сред туристите. Изградена е екопътека с дължина 1 800 метра и маршрут от входа на пещерата, която минава край малка каменоломна и отива до най-високата точка на хълма над пещерата, с надморска височина 461 метра.
Зоя НИКОЛОВА