Изпрати стари снимки от Видин и областта

Бягайте, Дунава идва ... Наводнението на четвърти март 1942 година

История - Наводнения

Наводнението във Видин
В края на февруари 1942 година река Дунав при Видин е покрита с дебел 15-20 сантиметров лед - една бяла, гладка ледена безкрайност.

На Трети март към единадесет часа на Централния видински площад започва традиционният военнен парад по случай Освобождението на България. Цялото гражданство е на площада. По средата на церемонията глух тътен и грохот долитат от реката. Звукът става все по-силен и по-зловещ. Събралото се множество се спуска по пристанищното надолнище при театъра. Гледката е величава, мощна, красива и страшна

Откъм Калафат незнайно откъде освободена водна маса, висока няколко метра, като яросттна вълна се плъзга върху ледения простор. Нивото на водата рязко започва да се покачва. Блъска се с неподозирана сила в крепостната стена, начупена около града. Откъсва ледената спойка между бряг и вода. Под водния напор ледените маси започват да се гърчат. Нагъват се, качват се една върху друга и с грохот се изсипват върху здравата част на леда. Долните късове потъват, притискайки на много метри дълбочина дъното на реката. Върху тях се катерят нови и нови ледени масиви. Водата иска път. Милионни ледени тонове преграждат изхода й. Образува се ледена планина. Една километрична стена, която хвърля котва между дъното на реката и небето. Водата напира. Ледът с грохот, пукане, трошене я отблъсква. Нивото продължава да се качва застрашително. Част от водната стихия се насочва към румънските блата. Но по-голямата и част е "гладна" за Видин.

Стефан ТотевКъм тринадесет часа писъци и викове "Бягайте, Дунава идва!" откъм Циганската махала (фабрика "Загорка") вдигат града в тревога. Водата прескача дигата при Дизеловата електроцентрала и нахлува в първите къщи. Хора, нагазили до кръста в ледената вода, започват да спасяват имуществото си. Писъци, стонове, срутващи се паянтови постройки, дървени мебели, примесени с ледени парчета, мачкат всичко по пътя си. Полиция и армия се спускат на помощ, спасявайки хора и животни. С това първата атака на реката срещу града завършва...

Но през нощта срещу четвърти март дигата срещу Чобан кюприя се къса. Десетки метра висока водна маса, влачеща хиляди тонове лед, помитащи всичко пред себе си, се нахвърля от югоизток върху Видин. Образуват се две успоредни реки, течащи в противоположни посоки. Едната, преграждана от ледената планина по посока на нормалното течение. Другата, намерила изход през Чобан кюприя, с ожесточена ярост през блатата на "Майски лес" се втурва към града. И го изтръгва от спокойния сън...

Нощ, зима, студ. И изведнъж навсякъде наоколо ледена вода, която пълни къщите, дворовете, улиците... Токът е прекъснат, хората като полудели се лутат в мрака, търсейки изход. Писъци, кучешки лай, полудели от ужас вързани животни в оборите. И водна стихия, която залива в няколко метров слой всяка педя на града.

Командуващият III Бдински полк полк. Борис Берберски вдига армията и обявява военно положение. Войници, полиция, доброволци, рибарски лодки и военна техника се хвърлят в студа и нощта в помощ на населението. Хората биват прибирани от балкони, тераси, покриви и се извозват към гимназията и Общината. Военни казани с топла чорба посрещат спасените.

Цялата държавна машина е впрегната в помощ на видинското гражданство. В потопения град пристига военна делегация начело с генерал Луков. Пристигат инженерните войски "Белите понтони", които започват евакуацията към с. Видбол. Няколко дни по-късно пристига и цар Борис III. Министерският съвет взема спешни решения: всички кметове в страната се задължават да осигурят безплатна прехрана, убежище, пари и дрехи на видинлии. От държавния резерв се доставят хиляди тонове хранителни продукти за гладуващото население. Вземат се крути мерки срещу мародерството в напуснатите къщи. Всички училища в страната се задължават да приемат видински ученици и да им отпуснат държавни стипендии. Издава се заповед за безплатно пътуване по БДЖ за видинлии. От Германия и Турция се превеждат дрехи, лекарства, медикаменти, консервирани храни, одеяла и парични суми в помощ на бедствуващите.

За да се спре покачването на водата, сапьорни части и авиация започват да взривяват огромната ледена маса от Видин до Лом.

След седмица водата се укротява. Но не си отива. Остава в града. Върху нея се носят мебели, удавени животни, фекални маси, нечистотии. Започва борбата срещу епидемиите и заразите. Градът е опразнен. Само санитарни части, войска и полиция остават на своите места.

В началото на месец юни ленивата вода започва да се изтегля към своето географско корито. Хората започват да се завръщат по домовете си. А къщи, сгради, дворове са потънали в кал и загнила покъщина. Пораженията са потресаващи. Няма дом, който да не се нуждае от основен ремонт. Покъщината, събирана с години е напълно унищожена. Във водата са изгнили много от книгите в богати домове. Скъпи картини и репродукции от цяла Европа завинаги са загубили своята стойност. Тъканни носии, скъпи килими, барокова и ренесансова мебел - гордостта на старите патриахални семейства - са загубени завинаги за бъдещето и историята на старопрестолния ни град.

На правителствено ниво се създава "Дирекция за възстановяването на Видин". За председател е избран кметът на Русе инж. Старцев. Започва по квартали оценка на щетите на гражданите и тяхното заплащане. Градът бавно се изправя от катастрофата и преживения ужас.

Тук е мястото да почетем с достойнство името на един видински кмет - г-н Тотев. Той няма паметник още в нашия град. А го заслужава, колкото никой друг! Защо ли?...

Защото в това мащабно природно бедствие кметът г-н Тотев създава перфектна организация, която не допуска нито една човешка жертва. Представяте ли си - един град с повече от двадесетхилядно население в студена зимна нощ е нападнат от водна стихия, предизвикваща ужас, паника и безредие. И един кмет съумява така да организира спасителната дейност, че да не загине в ледените води нито един гражданин. Нито един! Не е ли това подвиг, заслужаващ паметник и гражданска признателност?... Вместо това, след Девети септември "Народният" съд го осъжда на смърт с обвинението, "че не е спрял Дунав пред Видин"?... Каква черна неблагодарност за един достойно изпълнен граждански дълг!

Но аз ще ви разкажа истинската причина за смъртната му присъда. В първите дни на наводнението водачите на Комунистическата партия в с. Александрово (Димово) създават група от ремсисти, чиято задача била в всеобщата паника да разбият полицейски склад с оръжие за бъдещата партизанска война. Видинският кмет получава информация за намерението и засилва охраната на склада. Това комунистите, дошли на власт, не му простиха. И го разстреляха.

Паметник заслужава и Началникът на Видинския гарнизон полковник Борис Берберски, който хвърля видинския полк за спасяването на населението и пресичане на мародерството.

Паметник заслужава и русенският кмет инж. Старцев, който мобилизира цялата страна за възстановяването на Видин. Никой до ден днешен не се сети поне да предложи посмъртно за инж. Старцев званието "Почетен гражданин на Видин". А той го заслужава!
Но "наградата" не го отминава. "Народният" съд след Девети септември и него разстрелва?!?...
Както казва стара мъдрост: "Няма направено добро, останало ненаказано!"...
Боби Спасов - Видин в епоха на окови

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин