Изпрати стари снимки от Видин и областта

Йерусалимският патриарх Дамян Първи е от видинското село Лагошевци

История - Манастири и църкви

Йерусалимският патриарх Дамян Първи
Йерусалимският патриарх Дамян I, който е оглавявал най-старата патриаршия от 1897 до 1931 г., е с български произход.
Видният архиерей е от видинското с. Лагошевци, но този факт почти не е известен, твърди отец Перо Стоянов от Видинска епархия. Свещеникът от години събирал сведения за патриарх Дамян, като интересът му към тази личност бил предизвикан още през 70-те години, когато случайно научил този факт. През лятото на 1969 г. по инициатива и предложение на викарийния епископ на Видинската митрополия Антоний било решено към нея да бъде създаден свещенически хор. За диригент на хора е определен Димитър Туцов, а за място на репетициите - Добридолският манастир “Св. Троица” до ломското с. Добри дол.

“При една среща отец Димитър разказваше, че през свободното си време игуменът на манастира архимандрит Герман им чел интересни неща от историята на манастира. Прочел им и едно сведение от монаси поклонници, които посетили Йерусалим през 1925 г. и при срещата им с патриарх Дамян той им разказал, че е българин от Лагошевци - село, което се намира недалеч от Добридолския манастир”, разказа отец Перо.

Още през 1972 г. той отишъл в манастира лично да се запознае с тези материали, но се оказало, че междувременно Кондиката била изгоряла. Това, което установил духовникът, е, че малко преди 1925 г. в Добридолския манастир имало пожар, който нанесъл големи поражения. Няколко монаси от братството през 1925 г. се отправили на поклонение на Божи гроб в Йерусалим.

“След като се представили на патриарх Дамян, както подобава за духовни лица, той ги приел много любезно, отчески, и удовлетворил тяхното прошение - помощ за опожарената обител. На изпроводяк патриархът споделил, че е българин от с. Лагошевци, Видинско, и други неща за себе си - че тук го мислят за грък, че ако знаели истинския му произход, това би му създало проблеми, поради което ги помолил да мълчат. Когато монасите се върнали, записали това в Кондиката на манастира”, разказва отец Перо.

Сведенията за миналото на патриарх Дамян са оскъдни, но родолюбивият свещеник продължил да се рови, за да състави достоверен биографичен портрет на главата на Йерусалимската църква. Според него всичко започнало след жестокото потушаване на въстанието в Северозападна България от 1850 г. Населението в цялата област останало да живее в още по-тежки условия от тези, които предизвикали бунта.

След няколко години сред българското население в селата на Северозапада започнало масово заселване на татари от Кримския полуостров (1861 г.) и на черкези от Кавказ. Първите групи заселници били насочени към Видин. Властите бързали да настанят преселниците най-напред тук, в определени селища, целейки да окажат масиран натиск върху размирното местно население. За преселниците централната власт отделяла значителни средства, а местните били облагани с втори юшур. От българите отнемали ниви, гори, животни и ги давали на преселниците Селяните били задължени от властите да построят със собствен труд и средства самостоятелни жилища за всички заселнически семейства татари и черкези.

Така животът във Видинска област станал непоносим и като се прибави към това угасналата надежда и бекрайната безизходица, положението станало непоносимо и нетърпимо. Затова голяма част от местните масово напускат родните места и заминават за Русия да търсят по-добър живот.

“Преселването в Русия през 1861 г. се изчислява на 10 000 души. Обезлюдяването на Видинския край е с непоправими последици, поради което Георги Сава Раковски пише специално обръщение към местното население с призив да се спре изселването”, припомня отец Перо.

Сведения за тази изселническа вълна и за семейството на бъдещия патриарх Дамян той открил в книгата “История на град Видин и неговата област” от Димитър Цухлев, който споменава, че между преселниците са били и родителите на Йерусалимския патриарх Дамян, тогава едва на едногодишна възраст. Баща му Стоян и майка му Мария, родом от Лагошевци, заминават заедно с други бежанци за Одеса. По пътя обаче бащата починал, а в Одеса родолюбиво семейство прибрало останалото сираче и му дало духовно образование. Когато пораснало, момчето се посветило на духовно звание и получило монашеското име Дамян Заедно с това Димитър Цухлев пояснява, че сведенията е получил от роднини на Дамян, между които и М. А. Николова от Видин.

“През 1858 г. при Одеската семинария било открито отделение за чужденци, в което вероятно е било записано нашето българче. От направена справка през 1979 г. става ясно, че архивът на предишната семинария не е запазен и от списъка на студентите по Херсонските епархиални ведомства не е известна фамилията на Дамян”, разказва за по-нататъшните си проучвания видинският свещеник.

За духовния живот на монаха Дамян намерил сведение в статия в “Журнал московской патриархий” от 1968 г., в която се казва, че управлявал Тогонратския монастир и след него святогорските имения в Кавказ. По време на патриаршестването на дядо Дамян Йерусалимската църква нямала официални отношения с българската църква, но макар и така, тя не споделяла пренебрежителното отношение на Цариградската патриаршия към нея заради схизмата, но между тях е имало неизявено до момента благоразположение, което вероятно се е дължало на патриарх Дамян.

През 20-те години на XX в. той приел молбата на междуправославна комисия за посредничество между Цариградската патриаршия и българската църква, като последната да изпрати свой представител в Йерусалим за неофициални разговори за вдигане на схизмата, за което свидетелства писмо от Йерусалимската патриаршия до Св. синод на БПЦ от 16 октомври 1930 г. Година по-късно - на 14 август 1931 г., той починал след тежко боледуване.

Поне 15-ина българи са били цариградски патриарси В трудовете на гръцки автори, особено на Мануил Гедеон, който е работил не само с архивите на Цариградската патриаршия, но и манастирите в Света гора и Гърция, са публикувани богато документирани изследвания върху историята на Вселенската патриаршия и нейните представители.

В “Патриаршески именници” се съдържат кратки сведения за живота и дейността на 251 представители на Цариградската църква. “Оттам е видно, че през периода XIV-XIX в. на константинополския патриаршески престол са се възкачвали достойни архиереи от български произход”, посочва отец Перо. Това са възкачилият се през 1489 г. Рафаил, незнаещ дори гръцки език, 1493 г. - Максим III, от българска епархия, 1520 г. - Йеремия I от София, 1632 г. - Кирил II от Берковица, 1651 - Кирил III от Търновец, 1673 - Герасим II от Търновец, 1757 г. - Каленик IV от Преслав, 1760 г. - Серафим II, пловдивчанин, 1565-1572 и 1579-1580 г. - Митрофан I (или III), 1585-1586 г. - Теолит II; 1821-1822 г. - Евгени II; 1824-1826 г. - Хрисант I; 1826-1830 г. - Агатантел I и Григорий III Мелисин-Мамма-Стратигопул.

Друг гръцки автор - Херилаос Димопулос, написал “История на българите” през 1866 г., споменава, че знае за вселенски патриарси българи и преди 1453 г., т.е.преди падането на Цариград под турско робство
faktograf.bg

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:
Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин