Изпрати стари снимки от Видин и областта

Видински митрополити

История - Манастири и църкви

Видински митрополити
  • Митрополит Герман (1826-1830), вселенски патриарх от 1842 до 1845 и от 1852 до 1853
  • Митрополит Антим (1868-1872)
  • Митрополит Кирил (1889-1914)
  • Митрополит Неофит (1914-1971)
  • Митрополит Филарет (1971-1987)
  • Митрополит Дометиян (1987-)

БДИНСКИТЕ МИТРОПОЛИТИ
Димитър ЦУХЛЕВ

За тях, след епохата на Асеновци, както и при бдинските деспоти, не са се запазили никакви сведения, даже не са известни имената им. А при цар Йоана Страцимира са светителствали следните четирма митрополити: 
Митрополит Даниил – той светителствал на бдинската митрополитска катедра във време на разделението на царството на Търновско и Бдинско. Когато маджарите завзели Бдин той или е избягал в Търново, ако не е бил пленен, заедно с царското семейство на Йоана Страцимира, но в 1369 г. се върнал на катедрата си и деятелно се заел да очисти епархията от католицизма, насаден през време на маджарската окупация. То го представя за голям ревнител на православието и енергичен защитник делото на Св. Св. Кирила и Методия. Той покровителствал и книжното дело и подканял монасите да се занимават с преписване на книги, като за това явява неговия роднина монах – преписвачът на бдинското евангелие. В тази приписка, която го представлява за просветен йерарх, той е наречен “всеосвещен господин митрополит”, с което се подчертава неговото високо положение в царството, като пръв съветник на царя и големия авторитет, с който той се ползвал в епархията си. Но неговото светителстване насилствено се прекъснало в 1381 г., когато цар Йоан Страцимир го отстранил от катедрата и на негово място поставил йеромонаха Касияна и подчинил митрополията му на Константинолския патриарх Нила. От синодалното постановление на този патриарх, с което се назначава Касиян, обаче се вижда, че той и след отстранението си, останал да живее и за напред в гр. Бдин, само че патриархът му запретил да извършва архиерейски обязаности понеже според него не бил признат за митрополит нито на бдинската, нито на друга някоя епархия и нямал никакво право в тази църква, а живяял в Бдин, поради милост, а не поради някое законно право, когато всъщност той именно е бил законния и каноничен митрополит, а новоръкоположеният нямал законното право на такъв. Това дълбоко опечалило този родолюбив и просветен йерарх и той, по всяка вероятност, се оттеглил в някой манастир, за да прекара последните години от живота си, ако не е бил извикан наново да заеме катедрата си, след избягването на митрополита Касияна.
Митрополит Касиян. Той бил ръкоположен за бдински митрополит през 1381 г. в Константинопол по искането на цар Йоана Страцимира, като верен и предан нему служител. Голяма отговорност пада и на него за противоканоничното и противонародно отцепване от Търновската патриаршия на Бдинската митрополия и подчинението й на чужда църковна власт – константинополския патриарх. Този печален акт, с който се наченало неговото светителстване на Бдинската катедра красноречиво говори, че той не е притежавал високо образование, нито е бил проникнат от родолюбиви чувства, а обикновен кариерист, който за митрополитския пост е изменил на българската патриаршия и на своя собствен митрополит, който го е ръкоположил в йеромонашество и е приел да бъде ръкоположен от гръцкия патриарх, въпреки църковните канони. Това напълно се подтвърдява и от по-нататъшното негово светителстване. Той, скоро след своето ръкоположение, е бил обвинен в убийство на един монах и за да избегне ареста и съда, се укрил цели 6 години в неизвестно местожителство. Подробности за това престъпление намираме в цитираното по-горе постановление на константинополската патриаршия, в което се говори: “Някой си монах усилено хулил митрополита Касияна, за което бил изгонен от града. Когато се узнало, че той наново се върнал, Касиян го повикал в митрополията и запитал защо така несправедливо го хули, при толкова добрини, които му бил направил? В отговор монахът безсрамно започнал да хули митрополита. Тогава разгневеният Касиян станал от стола, хванал монаха за брадата и го повалил на пода със собствените си ръце и като се обърнал към слугите, заповядал: “Вземето го!” Те, като хванали нещастния монах, биейки го, го повлекли за краката по стълбата и главата му се удряла по стъпалата и земята и той от това умрял. Касиян уверявал, че това станало против неговото желание.” Този патриарши протокол, съставен по всяка вероятност, въз основа на доклада на патриаршия екзарх, който е разследвал делото в Бдин, не явява в какво се е провинил убития монах, та така открито, в града между гражданите и в лицето на самия митрополит, го изобличавал /хулил/. Но като се има пред вид, че митрополитът не е дал монаха на духовния съд, както му предписвали да направи каноните, за да разследва вината му и го осъди за хула /клевета/, а си позволил такава лична, брутално и недостолепна за един митрополит саморазправа, която се свършила с печалния край – убиването на монаха по един зверски начин в самата митрополия, пред очите на самия митрополит – то е явно, че монахът в обвиненията си е бил прав и Касиян се е страхувал да се изнесат обвиненията му пред духовния съд.
Това бягство и укриване на Касияна, което се продължило цели шест години, нам се струва, не е било без знанието на цар Йоана Страцимира. Защото не може да се допусне укриването в такова продължително време на един митрополит, който е бил второ лице подир царя, да не бъде известно на този последния /и то в такова малко царство, каквото е било Бдинското с 600 хиляди население/ где се намира неговия митрополит. Очевидно е, че това укриване е станало със знанието и може би нареждането на самия цар, за да се даде възможност да утихне развълнуваното обществено мнение и монашество. Доказателство за това служи и обстоятелство, че в продължение на шест години Бдинската митрополитска катедра се е държала вакантна, когато най-дългия срок за това е шест месеца.
Така или иначе, но изглежда за вън от всяко съмнение, че ръкополагането на Касияна за Бдински митрополит предизвикало в бдинското монашество и гражданство силно негодуване, което особено се засилило след убийството на монаха, който е бил ако не водител, то непременно виден член на монашеството и разпален борец в създалото се обществено настроение или национална партия, която е настоявала да се запази църковното единство на страната начело с българския патриарх.
Неизвестен. След укриването на Касияна, се върнал на катедрата си или бившия митрополит Даниил, ако е бил жив, но ако е починал патриарх Евтимий или е изпратил друг митрополит, името на когото не е известно или е натоварил някой епископ от същата епархия временно да управлява епархията, докато се изясни въпроса с Касияна. Защото не може да се допусне, че Бдинската митрополия е оставала цели 6 – 9 години без патриарх. И цар Йоан Страцимир, при наличността на негодуванията на народа и монашеството от Касияна и константинополския патриарх, не е посмял да изпрати в Константинопол свой кандидат за ръкоположение, а мълком приел митрополит за заместник от Търново.
Митрополит Йоасаф. Той започнал светителстването си на Бдинската митрополитска катедра тъкмо в момента, когато поради неговото ръкоположение от Константинополския патриарх избухнал пълен разрив между Търновската и Константинополската патриаршия, от една страна и от друга – между цар Йоан Страцимира, брата му Йоана Шишмана и патриарха Евтимия. За тези печални събития, които ускорили падането на Търновското царство и разслабването на Бдинското, голяма отговорност пада и на него, като пръв съветник на царя – от него много е зависело те да бъдат избегнати, понеже ако той евентуално не би одобрил действията на своя господар и би се възпротивил на желанието му да бъде ръкоположен от чужда и враждебна на България патриаршия, то царят надали би се решил на такива крайни мерки – окончателно да скъса сношенията си с Търновския двор и църква. Тази отговорност се подчертава и от съвременни известия, които представят йеромонаха Йоасафа из кръга на знатните, учените и с голямо внимание и доверие на царя.
Митрополит Йоасаф от младини се посветил в монашески живот, като съзнателно пренебрегнал знатност на рода, богатствата и удобствата на живота и мирската слава. Притежавал широко образование, бил строг в нравите и любим не само на царя, но и от всичкия град. Той бил избран от цар Йоана Страцимира за заместник на изгонения митрополит, въпреки протестите на патриарх Евтимия. Това като че ли предсказвало неговото нестабилно положение и създало в душата му едно мъчително настроение и гризене на съвестта, което не закъсняло да се прояви подир 1 – 2 години, когато посетил Търново в 1394 г. и видял неговото велико разорение и заточение на патриарха Евтимия. Той се върнал от Константинопол с бележитата по свойта дързост грамота на патриарх Антония, в която “българските епископи” се отлъчвали от църквата, като че ли този позорен акт не засягал и него, като “български епископ”. По-нататък той взел живо и активно участие в управлението на държавата и преживял всичките катастрофални събития, които се струпали върху българския народ и Бдинското царство в края на XIV век.
В 1394 г. той бил изпратен, заедно с царевича Константина в Търново, до тамошния турски управител “княз”. В Търново той видял великото и страшно разорение и запустение на престолния град на Асеновци от турците и бил дълбоко трогнат и опечален от тази покъртителна гледка. Узнал и за заточението на патриарха Евтимия. Тази дълбока своя скръб той по-сетне предал с думите на пророк Йеремия, като прибавил към тях и скръбта си за патриарха Евтимий.
В Търново той още видял как турците влизали в “светая светих” и как “злочестите му жители нямали къде да се помолят на Бога в храмовете, които били обърнати в бани, джамии и разрушени, и кой да ги утеши при лютата ярост и богопротивния гняв на победителите”. Видял как “мнозина били превърнати в мохамеданство”. А някои му съобщили, че в манастира в сегашната Св. Гора при Търново се намирали мощите на св. Филотея, пренесени в столицата от цар Калояна във време на походите му в Тракия и по бреговете на Бяло море. Всичките тези сведения на митрополита Йоасафа говорят за неговата голяма любознателност и го характеризират за добър историограф. Интересно е, че в тези сведения той нищо не споменава за местозаточението на патриарха Евтимия, понеже не може да се допусне, че не е знаел това място. Той нищо не споменава и за облегчение на съдбата на този велик страдалец. Това замълчаване към участта на злочестия патриарх иде да потвърди, че Йоасаф е преговарял за подчинение на търновската църква на константинополския патриарх и следователно, не е могъл да иска каквото и да е облекчение на заточения й патриарх, който в неговите очи бил и отлъчен от църквата, според грамотата на неговия пастироначалник - патриарха Антония. Това последното, както и голямото разстройство на търновската църква, са били, без съмнение, неговите главни аргументи за ходатайството му да се подчини църквата на покореното царство на неговия патриарх, за да се възстановял реда в нея.
Същата или следующата 1395 г. митрополит Йоасаф, по заповед на цар Йоана Страцимира, втори път е ходил в Търново, за да дигне и пренесе мощите на Св. Филотея в Бдин. Това пренасяне на светите мощи станало, според неговото описание, твърде тържествено. Когато митрополитът се приближил до Бдин със светите мощи на светицата, които били покрити с багреница и поставени на колесница, насреща му излезли всичките свещеници и монаси със свещи и кадилници, последвани от множество народ от Бдин и всичката страна. С пение и голяма тържественост те били внесени в катедралната църква “Св. Богородица” и оставени в нея. Това съобщение свидетелства и за голямата набожност на населението в Бдинското царство и напълно оправдава големия интерес, който то е проявило по въпроса с бившия митрополит Касияна, то разкрива и друга една страна, а именно, че митрополит Йоасаф е прибирал светините от Търново без позволението и благословението на заточения патриарх Евтимий, което се налагало от установения църковен ред и благоприличие, а само с позволението на друговерната турска власт.
Митрополит Йоасаф е бил и добър писател. Той, след пренасянето мощите на Св. Филотея в Бдин, написал похвално слово за нея.
Въпреки молитвата на митрополита Йоасафа към Св. Филотея, в която звучи голям страх от”гнева и озлоблението на варварите турци за съдбата на Бдинското царство”, в следващата 1396 г. султан Баязид завзел гр. Бдин и царството му. Тогава, по всяка вероятност, загинал и митрополит Йоасаф, понеже за него нищо по-нататък не се споменава.

Из “История на Видин и неговата област”

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин