Изпрати стари снимки от Видин и областта

Бешовишка църква - с. Орешец

История - Манастири и църкви

Средновековната Башовичка църква се намира на около 3 км от църквата „Св. Георги“ в с. Орешец, в местността „Башевица“, в близост до пътя за Белоградчик. Разположена е на левия бряг на Скомлянска река, в подножието на Столова планина.
Днес този старинен храм се намира в развалини, стените му стърчат на места до около 2 м., целият е обрасъл с растителност и е трудно различим. През 1950 г. „полусрутената църква“, както я описва изследователят й - Г. Кожухаров, е била запазена до рухналия й свод. Но през 20-те години на XX в. църквата е била почти здрава. Тогава била извадена само вратата и горният каменен праг, а на свода е имало голяма надлъжна пукнатина. Последната, без да е поправена на време, е причина, в крайна сметка, църквата днес да е изравнена със земята.
Местното население е наричало тази църква „латинска“, а Столовата планина югоизточно от нея - „Пусто загоре“. При църквата е имало некропол, съществувал през средновековието и през последвалите векове. За това свидетелстват разкритите тук стари каменни кръстове. Два от тях са с еднаква форма и дата 1797 г., а друг със старинен вид и врязани върху него имената Улита и Неделя, с дата 1711 г. Според местните предания някога село Орешец се е намирало в тази местност и вероятно тогава църквата е служела за гробищна.
Какъв е бил патронът на Бешовичката църква днес никой не знае, не се знае и кога са престанали да служат в нея.
В архитектурно отношение църквата представлява правоъгълна, еднокорабна и едноапсидна сграда с голяма, по-късно пристроена нартика. Вътрешната дължина на наоса е 5,70 м, а широчината - 3,85 м. Дълбочината на апсидата е 1,95 м, а широчината й 3,05 м. Корабът е бил засводен с полуцилиндричен свод, който е започвал на 2 м от пода. Дебелината на стените е 0,95 м, а тази на апсидата 0,83 м. Подът на църквата се е намирал на 0,65 м под нивото на терена и е постлан с каменни плочи.Храмът е имал вход от запад, и е бил осветяван от три малки прозореца-мазгали (два на южната стена и един на апсидата). Църквата има четири ниши, намиращи се в олтарното пространство, една от тях, на северната стена в североизточния ъгъл, е дарохранителница. Олтарният камък не се личи, вероятно е затрупан под развалините.
Гредежът на църквата е от ломен камък и бигорови блокчета споени с хоросан, използвани са и два пояса дървени сантрачи. Сградата е била покрита с каменни плочи. Надлъжните стени на нартиката са долепени до тези на наоса и са с дължина 11 м., широчината на притвора (нартиката) е 5 м. По дължината на цялата северна стена е имало 9 правоъгълни ниши, като предназначението им остава неизвестно. Градежът на нартиката, също както и на наоса е от местен бигор (варовик) с хоросан, но зидарията не е така здрава. Ясно личи упадъкът на строителната техника в този по-късен период.
При направения архитектурен анализ на църквата са разкрити някои твърде характерни пропорции, а именно: отношението на широчината на кораба и дължината му е 2:3; отношението на вътрешната височина на кораба и дължината също е 2:3; дебелината на страничните стени е ¼ от вътрешната широчина на кораба; дълбочината на апсидата е равна на ½ от широчината на кораба и др. Всички главни размери са свързани един с друг и произхождат един от друг, като основна мярка тук е широчината на кораба. Всички тези белези говорят за една високо стояща строителна техника, която намира паралели и в други църкви строени по българските земи. Бешовичката църква намира аналог с църквата в долния кат на Бачковската костница, с църквата „Св. Петка“ в с. Балша, „Св. Йоан Предтеча“ в Асеновград, църквата при с. Беренде, Църква № 18 на Трапезица във Велико Търново и др.
Въз основа на гореописаните архитектурни особености Бешивичката църва може да бъде датирана в широкия диапазон от XII до XV-XVII век.
От стенописите, почти изцяло запазени до 20-те години на XX в. и с останали незначителни фрагменти на отделни фигури през 50-те години, днес не е оцеляло нищо или ако е, то се намира под насипа от строителен материал и пръст.
Цялата вътрешност на храма е била покрита със стенописи. По съдържание и по разположение, живописната украса на църквата е спадала към тази на малките планински църкви, подобна на църквите в Трапезица. Долният край на стените е бил зает с цокъл от геометрични оранменти, над който е следвал пояс от фигури в цял ръст: светци-войни, светци в царски одежди, светски лица (ктиторите) и църковните отци в апсидата. Над този пояс е имало фриз, а над него, който е бил в началото на свода, са следвали, без съмнение, сцени от живота на Иисус Христос.
Светлата цветна гама, хармоничният колорит и доминиращият червен цвят, навяват спокойствие и подсказват за големите майсторски качества на автора на фреските.
Установено е, че стенописите от кораба и апсидата са били дело не само на различни ръце, но и че са принадлежали на различни епохи. Живописта в апсидата е била изпълнена по-рано от тази в наоса. В колоритно и стилово отношение Бешовишките фрески се доближавали твърде много до най-старите фрески от Боянската цъква.
На база на заварените от Г. Кожухаров през 1950 г. отделни стенописни фрагменти (най-много на северната стена и по-малко в апсидата и западната стена), при положение, че не е имало нито едно напълно запазено изображение, все пак е било възможно да се датира живописта, съответно и самата църква. За да датира стенописите изследователят е изхождал от следните белези:
1. В колоритно отношение стенописите се доближавали до тези от XIII в. Боите са чисти, пълноценни и наситени, но по-малко на брой, като някои цветове липсват напълно (индиговият, розовият и др.). 2. В стилово отношение разликата е по-голяма и се състои преди всичко в третирането на драпировката. Колоритът, без светлина, е бил главното изразно средство на художника. Това насочва като дата на създаване на стенописите към края на XII и началото на XIII в.
Липсата на каквато и да е релефност при характерната за първата половина на XIII в. Колоритна гама говори за живописна школа, запазваща строго традициите на византийското изкуство.
В заключение може да се добави, че фреските от апсидата на Бешовичката църква са стояли по-високо от най-старите стенописи в Боянската църква, но.....
Източници:
1. Кожухаров, Г. - Бешовичката църква, ИАИ, т. XVII, 1950 г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин