Злото зло води

Вторник, 17 Февруари 2015 21:18

Написано от ivailo

Много отдавна, по време на турското робство, турски чиновник – ага обикалял по-отдалечените райони на България, за да прибира данъците, събирани от народа. Такъв ага идвал и в Големаново.
Той винаги отсядал в къщата на много беден селянин. Бедността му не го смущавала, защото с течение на годините, човекът му станал приятел и се ползвал с голямото му доверие.
Агата оставял дисагите с вече събраните пари в къщата на селянина и заминавал да прибере данъците от околните села.

Когато се връщал, никога не броял оставените пари, взимал дисагите и продължавал пътя си.
Но в главата на селянина, /дали от алчност, или от беднотия/, назрявала черна мисъл.
Една нощ, когато турчинът, изморен от тежкия път спял, беднякът го пребил с тояга.
Издъхвайки, облян в кръв турчинът му казал:
Зло нещо направи, приятелю, кръв заради злато проля, приятеля си затри. Много мъка и болка ще има в живота ти. От различна вяра сме, но Бог е един и той не ще ти прости!
Казал това и издъхнал.
Селянинът се замогнал със златото, накупил добитък и ниви, построил най-хубавата къща в Големаново, но закопал жена си, синовете си, внуци не му се родили.
Умрял сам, бродейки като сянка между гробовете на близките си.
От богатството му не останало нищо, и рода му се разпилял като пепел по вятъра.
Останала само голямата къща, но който и да заживеел в нея, нещастие го сполетявало, беда или тежка болест. Запустяла и се разрушила прокълнатата къща, и камък от нея не останал, само спомена за отдавнашното зло.

Извор: дядо Иван Янков от с. Гоеманово, род./ 1905-1989/
Изпратена от Христела Александрова

Tags: