Изпрати стари снимки от Видин и областта

Свещен вековен дъб белязан от гръм и оброчен камък край него в близост до с. Киреево

История - Легенди

Свещен вековен дъб белязан от гръм и оброчен камък край него в близост до  с. Киреево
Още от древни времена дъбът е считан за Свещеното дърво на Перун, върховния бог на мълниите при Славяните. Под дъбовете се правели оброци, а там където не е имало черкви, хората са се молели около вековните дъбове и са правели там курбани. Това е причината тези дървета да се наричат „кръстати“. Има поверие, че дъб не се сече, защото нещастия ще сполетят дома или селото.

С особено голяма почит хората се отнасяли към дъб ударен от гръм. Почитането на такива дървета се среща в западна България и в Сърбия още от езическо време.
Такъв дъб се смята за свещено дърво, тъй като бог Перун го е белязал с гръм. Хората са се събирали около това дърво, като са поставяли каменни статуи и са им принасяли жертви.
След приемането на християнството, традицията е останала, като хората са започнали да почитат свети Илия. По българските земи той се смята за повелител на небето и небесните стихии, господар на гръмотевиците и светкавиците, на небесната влага и дъждовете. От него зависи земната благодат.
В близост до село Киреево, в местността Милошовото, известна също като Недкова чешма, се намира един такъв Свещен дъб белязан от гръм. Край този дъб в стари времена е бил поставен оброчен камък. На това свещено място местните жители са отдавали почитта си към свети пророк Илия. В миналото край оброчния камък хората от Киреево са отбелязвали с курбан празника на светеца.

Дъб, ударен от гръм с оброчен камък до него, край с.Киреево. Част от короната на Свещен вековен дъб ударен от гръм, край с. Киреево
Дъб, ударен от гръм с оброчен камък до него, край с.КиреевоДъб, ударен от гръм с оброчен камък до него, край с.Киреево

На Илинден курбанът се освещавал от свещеник и след това се подреждали празнични трапези. Жертвоприношението се правело с цел да се умилостиви светеца и да предпазят нивите от градушка и наводнения. Измолвали са здраве, берекет и закрила срещу природни бедствия, които били заплаха за реколтата им.
Вярвало се, че ако пророк Илия се разсърди на хората, той изсипва ледени зърна от ръкава на ризата си или заключва за три години дъждовете в своята небесна пещера.
Връзката на свети Илия с грамотевицата проличава и във вярването на българи и сърби, че ако гърми на Илинден, орехите и лешниците ще са кухи.

В България повсеместно се вярва, че там, където падне гръм от св. Илия, в земята се забива железен шиш, божа стрела, смятана за особено лековита, тъй като е била собственост на самия гръмовержец. Ето защо и местните хора още в стари времена са тачели този „белязан“ дъб и земята около него, като с почит към светеца са поставили оброчен къмък и са отбелязвали неговия празник на това свято място.

Основата и част от короната на Свещения дъб ударен от мълния, край с.Киреево 
Дъб, ударен от гръм с оброчен камък до него, край с.КиреевоЧаст от короната на Свещения дъб, край с. Киреево

Дъбът се смята от народа за свещено дърво. От него е бъдникът на Бъдни вечер. Миросването на дървото го прави още по-свято. С пръчки или шумки от дъб влиза полазникът на Игнажден. От дъб е бухалката, която е служела за пране. Кобилицата, която играе важна роля в обичаите и обредите някога не можела да бъде друго дърво освен дъбово. Под клоните на дъб преспиват болни или се провират под корените и се надяват на изцеление и чудо. По време на суша дъбът се пръска със светена вода. С клонки от дъб се препасва кръстът, да не боли по време на жътва.

Фолклорът се разглежда като творение на въображението и фантазията на народа. Любопитно е, че в клоните на дъба край Киреево, може да се оприличи образът на Елен.

В българския фолклор еленът се приема като част от света на духовете се свързва пряко с Бога. При приемането на християнството образа на светците застава на мястото на духовете на природата или рода:” Ний не сме до два елена,/ два елена , до два светца”.
Еленът е връзка със световете и е символ на обновление, на прародителя, на душата на човека. Еленът е дух-водач и пазител.

За посветените в християнството, вековните дървета са природна забележителност, оцелели по Божия промисъл и защото растат по свети места.
Изкушените от окултните вярвания обаче смятат, че като опрат гръб на дървото и поставят длани до кората му, в тях ще се прелее от зелената енергия на дървото.
Опитвали магическите сили на дъба твърдят, че може да лекува. След „прегръдки” с дървото се чувствал прилив на нови сили, а мисълта се избистряла и прояснявала.
От древни времена се помни приказката, че човек на когото предстои да вземе важно решение, е добре да постои при дъбово дърво.

Всеки, който има желание, може да посети това свещено място, почитано от нашите предци, да се докосне до оброчния камък и до магическата сила на дъба, белязан с отпечатъка на гръмотвержеца. В близост до оброчното място в същата местност „Милошовото”, известна още като Недкова чешма, има изграден заслон, който е подходящ за отдих и импровизиран пикник. До заслона е направена чешма с изворна вода. Там всички желаещи могат да утолят жаждата си и да се насладят да животворната сила на планинската вода.

Заслон в местността „Милошовото“,край с .Киреево , Чешма в местността „Милошовото“, край с. Киреево
Част от короната на Свещения дъб, край с. Киреево Чешма в местността „Милошовото“, край с. Киреево

Малка рекичка, край заслона в местността „Милошовото“, край с.Киреево
Малка рекичка, край заслона в местността „Милошовото“, край с.Киреево

Любопитно е, че и Перун и св. Илия удрят с каменни мълнии. Смята се, че мълнията удря земята, прониква в нея и се връща на повърхността под формата на камък: издължените камъни, които приличат на брадва, или кремъчните късове, често наричани „божи стрели“, „пръчици от бога“, „стрели на Перун“. Считани са за голяма благодат, която се използва като лекарство, но и като талисман, предпазващ от мълнии. Смята се също така, че ударените от гръм дървета, особено дъб, са особено лековити.

С малко късмет, човек може да си намери такъв „талисман“ при тази рекичка, която е в същата местност, в която е свещения дъб белязан от гръм.

Използвани източници:
Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София: БАН, 1981
Иваничка Георгиева. Българска народна митология. С.1983
bulgarian-folklore.com

Автор: Лана Недкова
Снимки: Лана Недкова

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин