Изпрати стари снимки от Видин и областта

Легенда за връх Черноглав

История - Легенди

връх Черноглав
В самото начало на гордата Стара Планина, на границата между България и Сърбия се е извисил към небесата със своите 858,0м. красивия връх Черноглав.

Освен с прекрасна природа, този връх грабва вниманието ни и с интересна легенда свързана с произхода на името Черноглав.
Някога вечер край огъня се събирало цялото семейство и са се разказвали приказки за древни времена и мистични същества предавани от уста на уста, от поколение на поколение, от век на век. Една такава легенда разказва древна история за змей, чието име днес носи връх Черноглав.
Някога в много стари времена наоколо се е простирала обширна морска шир. Насред тази шир се извисявал малък остров...и на върха на този остров имало една пещера...и в тази пещера живеел...змей с черна глава. Той бил пазител на входа между двата свята на Горната и Долната земя. Ако змеят се изправи, опашката му отива в долната земя, а главата в горната земя и така свързва тези тайнствени светове. Минало много време и морето се отдръпнало, земята започнала да дава плодове и се населила от хората. През тези времена змеят закрилял населението от зли хали и чужди змейове. Той се грижел за плодородието по тези земи, помагал на местните жители при болести и неволи.
От благодарност за помощта, а и за късмет и закрила, хората вплели змейовия образ в килими, с които постилали подовете на домовете си (символично разделяйки Долната и Горната земя).
Такива килими се срещат и до днес по домовете в с. Киреево, което се е сгушило в подножието между двата върха Черноглав и Връшка чука.

Изглед от село Киреево към връх Черноглав
връх Черноглав

Мотиви от „Змейов килим“ , с. Киреево
змейов килим

Според българския фолклор, „змеят живее лятно време в планинските дълбоки пещери или във високите грамади, отдето слиза по нивите, лозята и полетата, та обикаля сънорите. Народното вярване го представя като пазител на нивите; тамо, дето има змей - град не бие, защото змеят, щом го види, че се зададе черен облак с град, веднага излиза да се бие с халата, която предвожда облака, и откарва градушката на друга страна.“
Народното предание разказва, че змеят може да се появи в образа на огън, въглен, пауново перо, златен наниз, вихрушка. Ако някоя девойка намери и вземе такъв наниз, въглен или перо, змеят се влюбва в нея и тя трудно вече може да се освободи от него. Понякога змеят в образа на красив ерген се хваща на хорото, но може да остане там само до обяд, защото след това отново му пораства опашката.
В някои от народните предания змеят се среща в ролята на лош герой, но има и Добър змей.
„Освен, че се влюбва драматично и носи нещастия, змеят може да закриля и да помага на хората. Може също така да разпознава билките и знае лек за всяка болка, стига само да е добре и приятелски настроен и да има желание да помогне. Дори частите на тялото му служат за лек. Важно е да се знае обаче как точно това може да стане. Когато змийското око започва да действа, къщата се тресе и керемидите падат.
Добър и благоразположен към човека е и змеят покровител. Всяка страна си има змей сайбия (стопанин), който пази плодородието от зли хали, от свои крадливи събратя, от градушки и бедствия. В борбата с халите и другоселските змейове, които са като облаци в небето, змеят хвърля огнени стрели и камъни, от което се получават светкавици и гръмотевици. Светкавицата е стрелата на змея, с която той гони халата. Змейовете (и те като хората) един с друг се крадат, взимат от един синор, слагат на друг. Зададе ли се отнякъде облаче, змеят лежи ничком и само духът му ходи по облаците. Град ли свие, дъжд ли завали, около него мястото е сухо. Само ако змеят бъде наранен, на мястото падат пороен дъжд и град.
Според преданията и народните приказки, змейовете се излюпват от яйце, поставено в близост до огън. Любопитно е, че точно на връх Черноглав, местен човек от с.Киреево открива...каменно „змейово“ яйце, в което кой знае, може и да се крие потомък на змей Черноглав .

Снимка на „Змейовото яйце“ намерено на връх Черноглав, редом до Великденско яйце, с.Киреево.
Змейове яйце

Змейовете и самодивите, а и други митични герои от нашия фолклор, намират място в народните песни. Тук има събрани доста такива.
Във всяка легенда има и зрънце истина, в нашата легенда истината е, че някога по тези земи е имало море. Свидетелства за това море откриваме в село Старопатица, което е едно от селата намиращи се по-ниско в равнината под връх Черноглав. Там може да се видят останките от вкаменен коралов риф. Мястото е отбелязано с каменна плоча, на която е описано, че Кораловият риф е образуван по времето на Тортонско море. Дъното на това море се е простирало някога в границите на Дунавската равнина. В землището на Старопатица също може да се открият остатъци от фосили на миди и охлюви. Смята се, че Тортонско море е изчезнало преди 15-20 милиона години.

Вкаменени останки от коралов риф, с.Старопатица
ПаметникскалиВода

За съжаление това уникално място към момента е неподдържано от хората и природата постепенно го завзема и потапя в забвение. Без помощта на местните хора е невъзможно откриването и достигането до вкамнените останки на този древен коралов риф.
Следите свидетелстващи за легендарния змей Черноглав могат да се открият и ако се премине по екопътека наречена Ерантис Булгарикум. Екопътеката тръгва от село Киреево, което се намира на 1 километър от граничната със Сърбия височина Връшка чука край Кула. Екопътеката тръгва от селото и след 4 км стига до връх "Черноглав", като минава през Петрова чешма, където има вдигнат заслон. Пътят на екопътеката преминава и край малко проучената пещера в днешно време наречена Мечата дупка, но за която легендата разказва, че е домът на змей Черноглав.
Екопътеката е наречена „Ерантис булгарикум“ на името на цвете , което расте единствено в целия свят в района на височината Връшка чука. Обявено е за балкански ендемит. Цъфти в ранна пролет и може да се види от хората тръгнали по тази пътека, но е забранено за късане. В района се срещат и други билки и цветя ендемити. Всяка педя от тази пътека предизвиква интереса на тръгналите по нея, защото впечатлява с красива природа и малко позната история.

Ерантис булгарикум
Ерантис Булгарикум

Тази малко позната част от Стара планина е интересна с уникални природни забележителности и богато биоразнообразие. Преминава се през вековни букови гори, които са с най-северното разположение у нас. Редуват се с естествени липови гори, сред които се намира и най-старата в България липа - на цели 300 години.

Екопътека „Ерантис булгарикум“ , с.Киреево
Екопътека Ерантис БулгарикумЕкопътека Ерантис Булгарикум

Липа на възраст над 300 години
Липа на 300 години

Екопътеката Ерантис булгарикум свършва в Раковишкия манастир. „Толкова много лечебни растения, събрани на едно място, не съм виждал никъде“, възкликнал известният ни билколечител Петър Димков, когато посетил Раковишкия манастир.
Според народните поверия някои от билките се считат за „змееви“, като се вярва, че чрез тях хората и особено хубавите моми могат да се предпазят от „лошите змейове“. Тези лековити билки са вратига, комунига, синя горска тинтява, чемерика, перуника. За да имат магическа сила трябва да са набрани на Еньовден или през Русалската неделя. Това са билки разделни, билки омайни, те се откъсват единствено от възрастни жени в ранните сутрешни часове. От тях жените правят отвара, с която се измива момата, която е любена от змей, или пък с тези билки, най-често в тях има сено, се опушва момичето, за да се прокуди змеят и тя да се освободи от неговата магическа сила. За тези билки, също се вярва, че предпазват и от самодиви – други мистични същества от нашия фоклор.
Следите на легендарния змей Черноглав могат да се открият и в стенописите на старата черква на Раковишкия манастир, където е крайната точка на екопътеката „Ерантис Булгарикум“.

Изглед към Раковишки манастир
раковишки манастир

Старата черква в Раковишкия манастир
Старата църква

Раковишкият манастир „Света Троица“ представлява комплекс от две черкви, жилищни и стопански сгради. Построената през Х-ти век стара черква (8,5х8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на ХІХ век притвор. През 1979 г. и 2005 г. ценните стенописи са реставрирани. Интересна и вълнуваща е живописта в манастирската църква. Наред с Исус Христос, Апостолите, Св.Богородица, Св. Св. Консантин и Елена и още много светци и просветители, върху стената е пропълзяла огромна огнена змия. Всъщност тълкуването е, че това е огнена река, която е потекла от страшната раззинала уста на змей, символизираща ада. Извитото тяло на змията е опасано от бяла лента, на която са изписани греховете човешки.
Любопитен факт е, че в тази древна черква, която е построена още по време на второто Българско царство, именно в подножиено на връх Черноглав, е изографисана змия с черна глава, която стои между двата свята Горната и Долната земя.
Стенопис

Вдясно от черноглавата змия на стенописа са изографисани и три риби, които може да се каже, че отново ни препращат към спомена за древното Тортонско море.
Стенопис

Това място е свещено и чудотворно, затова свидетелстват разказите на местни хора, които са получили чудодейно изцеление за себе си или за техни близки, именно в Раковишката света обител.
Разказите на някои от очевидците на тези чудеса може да се видят в репортаж на БНТ наречен Загадките на манастир “Св. Троица”:
http://bnt.bg/part-of-show/zagadkite-na-manastir-sv-troitsa
„Дори и да не вярвате в чудеса, ако дойдете до Раковишкия манастир „Св. Троица” и останете за няколко дни, ще разберете защо местните хора идват тук да се зареждат с енергия и да забравят лошото.“
Не е случайно, и че именно по тези земи има много свидетелства на местни хора за срещи с други мистични същества – самодивите, за които също се смята, че се срещат на границата на двата свята. В славянската космогония вселената е гигантско дъбово дърво – „Световно дърво”. В короната е Жар-птица (вестител на боговете), прелитаща между световете на хора и богове. В корените живее огромна змия - свързваща света на живите със света на мъртвите. По вертикалата на Световното дърво са трите вселенски свята - Прав, Яв и Нав. Светът на хората, се нарича Яв и е стволът на Световното дърво. Яв е материята - всичко около нас (видимо и невидимо). В корените на Световното дърво е Нав -подземният свят на смъртта и злото. Там обитават духовете на мъртвите хора (нави), змейовете, а над всички властва Чернобог заедно с богинята на смъртта Мора.
Макар днес змейове да няма и съвременните хора да не вярват в тях, легендите все още са живи. Реалното и мистичното се преплитат и границата между Горната и Долната земя се размива. Важното е, че легендите са устояли на времето и са достигнали до днес през вековете, сега от всички нас зависи да съхраним традициите и българския фолклор и да ги предадем на бъдните поколения.

Използвани източници :
"Народна вяра и религиозни народни обичаи", Д. Маринов, 1994, БАН.
" Български светци и празници ", Лилия Старева
„Добро Утро Щастие I“, Еленко Ангелов
http://www.montana-vidin-dolj.com/culture-and-religion/?objId=80&city=2
http://bnt.bg/part-of-show/zagadkite-na-manastir-sv-troitsa

Автор: Лана
Снимки: Лана

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин