Изпрати стари снимки от Видин и областта

Театрална дейност

История - Културен живот

 

ТЕАТРАЛНАТА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВИДИН Маските - на актьорите и на политиците!
Известно е, че театърът е вид изкуство, което чрез сценично претворяване на драматично произведение, отразява художествено представите за действителността на един народ, чрез играта на артистите.
През времето на турското владичество, български театър не е имало. В стария Видин турците са организирали по времето на Байрама някаква пародия на театър, в който се представяли сладникаво - блудкави фарсове от пътуващата трупа на "Кара Гьоз"22, която с неприлични жестове и цинизми разсмива моабетчийте и се посещава само от мъжката част на населението, предимно турци.
Веднага след Освобождението будната видинска интелигенция, обединена още през 1850 г в сформираното тогава читалище "Цвят", основава едно от първите в България театрално дружество. Това научаваме от старите архиви. Тъй като тогава във Видин не е имало печатница, всички съобщения, вести и събития в Северна България, били отразявани в седмичния вестник "Славянин" излизащ в Русе. Този вестник е имал свой кореспондент и във Видин. Той изпратил дописка, публикувана в броя на вестника, излязъл на 1 април 1879 г, на 4 страница със следното съдържание : "Във Видин през месец декември 1879 г. беше основано театрално дружество". Повече подробности в дописката за дружеството не са посочени.
От проучванията на д-р Бърни Бончев научаваме, че през 1880 г. театралното дружество във Видин е наброявало 60 члена.
Верността на дописката от Русенския вестник "Славянин" се потвърждава по - късно в изготвения "Документ- отчет" за дейността на театралното дружество от неговия председател Найчо Цанов, който пише:" Нашето дружество се учреди тъкмо в 1879 г....Аз помня много хубаво това ..."
Първите представления на видинската театрална трупа се играели в старото помещение на Скобелевата гимназия. Условията били мизерни, но ентусиазмът и геройството на "артистите" -пословични. В своя "Документ-отчет" за работата на,театъра Найчо Цанов продължава:
Особено тежка беше задачата на суфпьорите, които ла-зешком се придвижваха под дюшемето...и с големи усилия показваха главата си, седейки с часове в областта на мишките и плъховете...
I Цанов Н. "Документ-отчет" пуб. В. "Черв.знаме "
бр. 76/ 79 г./ Най-известните членове на театралното дружество, които се проявявали и като всепризнати актьори били Найчо Цанов, Димитър Балев, Ангел Каракашев, Ванко х. Попчев, Наум Балев, Васил Раев, Мутафчиев, Тодор Найденов, Никола Петков, Георги Попов, Петър Джоренка /суфльор/ и др.
При едно от първите представления на пиесата "Зла жена", въпреки примитивния интериор, ентусиазмът на артистите и публиката бил неописуем. За атмосферата в салона Н.Цанов пише: Завесата падна посред общото въодушевление на всички зрители, които не знаеха по какъв начин да изразят своето задоволство...Те тропаха, викаха на актьорите да излязат, за да ги поздравят ...
I пак там/ Най-любимите пиеси, които видинските артисти представяли на съгражданите си били: "Иванко", "Христо Ботев", Теновена", "Хъшове", "Воденичар" и др.
Ентусиастите от театралното дружество към читалището били подкрепяни много солидно от цялото видинско гражданство. Хората настоявали да се направи по-голям салон, защото театърът освен "за наслада служи и за превъзпитание", което подтиквало видинската интелигенция да предприеме мерки за построяване на специален "Храм на музите".
В далечната 1888 г, когато Стефан Стамболов с желязна ръка въдворявал ред във все още разбунената Родина, след детро-нацията на княз Александър I Батенберг от офицери предатели, както и при непрекъснатите стремежи на Русия да сложи ръка върху новоосвободеното Княжество, на правителството хич не му е било грижа за развитието на театралната дейност Тогава в София и в другите градове на страната изобщо не е имало театри. Представления в София например, са се играели във временни дървени бараки, при примитивни условия.
Видинските интелигенти обаче, с подкрепата на обществото, въпреки да са знаели, че не могат да очакват подкрепа от държавата дори с един лев, с идеализъм и вяра подемат едно смело начинание. Основават инициативен Строителен комитет за изграждане на градски театър. От всички членове на този комитет, само Димитър Балев бил запознат с технологията на строителството, затова бил избран за упражняване контрол на строежа. "По цели дни Балев и другарите му обикаляли сградата и давали нареждане и контролирали работниците като да се е отнасяло до строеж на собствената им сграда "I Рег. Бибилиотека - Видин," Спомените на д - р Бърни Бончев "/.
По думите на един от съвременниците на строежа /Г.Добри-нович - б.а./, Балев следял нито една тухла не се постави в зида без негово знание !
За осигуряване на допълнителни средства, била изградена специална комисия, която провеждала срещи с родолюбиви и заможни видинчани, събирала дарения от населението /"всеки със своята лепта"/, организирала културни утра и вечеринки за набавяне на необходимите пари за довършване на огромната сграда. Сключени били даже заеми с частни лица, които следвало да се върнат след няколко години.
Най - после, при неимоверно напрежение и при изчерпване на всички ресурси и без каквото и да е участие на държавата, на 31 декември 1890 г, срещу Новата 1891 г, станало тържественото откриване на първия Храм наМелпомена в България.
Както е присъщо на Балкано - българския манталитет обаче, това тържествено откриване било помрачено точно в разгара на знаменателното събитие. Предисторията на провокирания скандал е следната: Силните на деня - управляващите, начело с кмета, народните представители от партията на власт /стамболова-та -б.а./ и техните привърженици, предявили претенция, наготово, да участват и ръководят откриването на театъра, въпреки, че са били абсолютно непричастни към неговото изграждане.
На заседанието в Общинския съвет по откриването, те настоявали тържеството да стане със специални покани, само за определен брой избрани граждани. Срещу това предложение въстанал председателя на Строителния комитет и цялата Радикал -Демократическа партия с мотива, че построяването на театъра е дело на всички видински граждани и откриването трябва да стане тържествено с участието на цялото население. Така ще се придаде истински народен харакгер на завършеното дело. След бурни дебати и оживени спорове, в които се намесил и Найчо Цанов, предложението на Балев било прогласувано няколко пъти. При всички гласувания, с голямо мнозинство, предложението било прието. Направени били общи покани, без фаворити, за цялото гражданство -да присъствува на 31 декември срещу Новата 1891 г. на тържественото откриване на модерната и първа в България театрална сграда.
Недоволните големци от управляващата партия замислили и осъществили един недостоен сценарий за помрачаването на големия празник. Точно в разгара на тържеството, във върховия момент, когато Димитър Балев повежда хорото, по стар народен обичай, в залата влезнал пощенския раздавач и му връчил "спешна" телеграма. В нея той прочел, че го уволняват от работа и го лишават от всякакви обществени ангажименти и пълномощия. Този примитивен вандалски акт на отмъщение говори, че в България управляващите, независимо кои са те, когато бъдат засегнати, отговарят с типичната отмъстителност на азиатската партизанщина...
Гражданите освиркали тази мерзост на управляващите и застанали зад своя любимец, честният и акуратен строител на модерната сграда - Димитър Балев.
По някаква ирония на съдбата, същият този Димитър Балев, който отдава две години от живота си за построяването на театъра, по - късно става негов истински спасител! На 7 юли 1908 г. Димитър Балев е избран за кмет на Видин и първият проблем, пред който е изправен е състоянието на неговото "творение", театър "Вида"! Поради неизплатените задължения към частни лица, отпуснали заем за построяването му, градският разсилен, с барабан обявил на площада, че театър "Вида" се изнася на публична продан за 10000лв
Тогава, в качеството си на градоначалник, Димитър Балев откупува театъра за сметка на общината и го прави общинска соб-' ственост, като завинаги спасява този храм на културата в града, превърнал се в център за духовното израстване на видинските граждани.
Не зная как е в останалите европейски страни, но в нашата малка и нещастна България, държавния бюджет и средствата за най - жизненоважните сектори в обществото - здравеопазването, просветата и културата са били винаги крайно недостатъчни. Орязването на субсидиите за духовното развитие на нацията е било "нормална" практика при всички политически режими и при всички правителства. Така е и днес !
Постоянната липса на средства за снабдяването с необходимите реквизити, вече 110 години не дава възможност на видинския театър "Вида" да постигне още по убедителни успехи.
Колко много са били трудностите, изпитанията и борбата за оцеляване на видинския театър, знаят най-добре актьорите -онези идеалисти, безпределно влюбени в Мелпомена, които са подчинили целия си личен живот, за да насаждат добродетелите на културата в душата на своите съграждани.
За разлика от тях, много от първите граждани на града, хора с безспорен авторитет и ползващи се с всеобщо уважение, са заемали често пъти съвсем противоположни позиции, специално за развитието на театъра. В зависимост от мястото, което са заемали - дали са управляващи или са в опозиция.
Във всяка нова пиеса, според ролята, един артист си "поставя" трагична, комична, фарсова или гротескна маска. С нея той се стреми да се превъплъти най -добре образа на героя от художественото произведение, което представя на сцената. Колкото повече "маски" може да сменя един артист, толкова той е по-да-ровит и обичан от публиката.
Не така е поставен проблемът при политиците - онези, които щедро или скъпернически разтварят държавната кесия, за да осигурят нормалното съществуване и развитието на театралното изкуство. Трагичното за културата е, че именно те, сменят "маските" си по често от актьорите, в зависимост от партийните, политическите и личните си интереси. В политическото жонгльорство, те сменят "маските" с такава лекота, че може да им завиди и най - даровития актьор. Един политик, в даден момент се явява като най - ревностен защитник на театъра и стабилен гарант за отпускане на необходимите субсидии за неговото функциониране. В друг момент, същият става най - върлия противник на каквато и да е театрална дейност. Такава е зловещата роля на "политика" кариерист-да бъде едновременно във всички роли... В зависимост от конюнктурата - един път филантроп, друг път - мизантроп!
От архивите за оцеляването на Видинския театър лъхат не съвсем театралните диалози на местните политици, фарисейски влизащи понякога в ролите на ту на организатори, ту на ликвидатори на театралното изкуство. В зависимост от случая. Така например в Протокол № 5 /26. III . 1929 г. на Видинския градски общински съвет, кметът Евгени Тоушек казва:
Беше дошъл артистът Кирил Донев с един списък на почти всички декори и по-хубави неща, с които гардеробът ни разполага. Каза ми, че още бившия кмет г-н Станев не се е съгласил да ги даде защото не е знаел дали съветът ще одобри това. Даването на декорите е било лична работа на Кмета с домакина, но щом той отказал под такъв един предлог, аз исках да го дезавуирам за една работа, която сам е намерил за неуместна и затова отказах...Аз зная, че ако дадях декорите и ги върнеха негодни, вие щяхте да кажете, че разхищавам общинските имоти и затова не ги дадох, пък и няма да ги дам да ги разнасят по градовете и да ги съсипят. Част от декорите на театъра бяха употребени за плакарди по изборите, но аз не държа сметка на това. Този театър ни струва много пари. Ние не можем да намерим 600000 ле., поради което може трена /влака -б.а./да спрат, а намираме 350000 ле. да похарчим за театъра. Срещу тия похарчени суми ни остават само едни декори и аз не мога да се съглася да ги дам да се разхищават . Просто учудващо е, че големия ерудит Евгени Тоушек, който много добре знае ролята на духовното израстване, да не разреши на артистите да ползват декорите, под предлог, че "може трена да спрат"! Всъщност страхът му е бил, че може отново декорите да се използват от опозицията като "плакарди" за предстоящите избори .
На тази негова позиция, съветникът от опозиционната партия Стефан Станев - също изявен интелектуалец и авторитет му отговаря:
Аз не ще убеждавам Вас, г-н Кмете, за ползата и значението на театъра, достатъчно е да припомня, че държавата в това критично положение, в което се намира, даде стотици милиони за създаване на Народния театър. Просветата е от голямо значение.. Колкото повече това се налага на един край като нашия, за който аспирират съседи и оттук и оттам. Какво по - мощно средство от това имаме за повдигане уровена на гражданството? Този театър, създаден от началото с толкова ентусиазъм, не трябва да се спъва в своята дейност, а да се подпомага. Този театър за нашия край не е нужда, а истинска необходимост. Щом окажем да им дадем декорите, Вие ще огорчите артистите и ще предрешите въпроса, за да не съществува Общински театър догодина. Като имаме вече едно начало поставено, не бива така леко да се отнасяме с него. Аз предлагам да се съгласи съвета да се дадат декорите, като им се направи опис и се предадат под разписка. Съветът не дава декорите на артистите - това е взетото решение на Протокол № 5 от 26.III.1929 г. на Видински градски общински съвет.
Всички тези спорове биха се вписали в различните виждания на общинските съветници за ролята, развитието и бъдещето на театъра, ако само няколко месеца по - късно, същият съветник Стефан Станев не изказва точно противоположно отношение за бъдещето на театъра : "Театърът, извинявайте, че си позволявам един апостроф, когато сме в мизерия, не е лукс, а лудост". Останалите "бащи на града", също изтъкнати интелектуалци - адвокати, ползващи се с уважение в обществото, но вече управляващи, заемат също унищожителна позиция по отношение на театъра:
Съветникът Димитър Станишев отбелязва:
Театърът господа общински съветници, безспорно е една голяма културна нужда, но гражданството има по - належаща нужда от хляб, дърва и пр. Ние трябва да осигурим гражданството с материална храна и сетне да им даваме духовна. Не е ли читалището било и по настоящем е източник на култура и просвета, ние не трябва да убиваме това читалище. Ние имаме културни комитети и организации които дават своите вечеринки, утра и др., на които тоя театър ще попречи. Споделям думите на някои от господа съветниците, че тоя театър няма да съществува за дълго, а след като изядат субсидията ще си отидат. Господина Кмета не даде безплатна енергия на детските игрища, а сега за театъра намира такива. На този театър ще ходят само богатите, не и тия, за които пищим ние от ляво и дясно. Аз съм съгласен да се оставят всяка вечер 20 - 30 места на бедните. Не сме съгласни да се съставят комитети от работници за избиране тенденциозни пиеси. Видинското гражданство иска театъра да изнася нещо хубаво. Ако г-н Кметът е причина да дойде тоя театър в града, не е направил добро и с това няма да увековечи името си....
Съветникът Асен Найденов заявява:
Аз смятам, че няма да сгреша, ако си позволя да кажа, че изпитвам болка, като си припомня, че 90% от населението ще си кажат "децата ни умират от глад, ходят без обувки, а тия господа искат да ни хранят с духовна храна" и когато поставяме въпроса за театър, трябва първо да отговорим пред други въпроси, а те са хляб, дърва и др. Когато подигнах по - преди въпроса да се намери електрическа енергия за бедните, отговори ми се, че бюджетът е утвърден и не може да стане. Къде ви е тоя бюджет сега, когато давате безплатно енергия на театъра? Парите ще се изядат, а те ще дадат 20 представления и ще си отидат, през това време ще разсипят читалището. Господин Кмета едно време затваряше киното на читалището защото не е платила енергията, а на тези господа дава безплатно енергия... Съветникът Ст. Виденов:
Идеята за театъра е може би хубава, но не навременна. Съветникът Панайот Каменов изтъква:
Театърът е една културна нужда, но да го посетят работниците е нужно пари, а те такива немат, ето защо Общинският съвет трябва да постави условия тези, които нямат пари, а това е работничеството - да са дава на същите безплатни билети по ред, като се учреди един комитет да избират пиеси съвместно с режисьора. От тези изказвания на "първите политици" - общински съветници, лъха типичното за българските политически нрави парти-занство, угодничество и кариеризъм. Когато трябва да защитават партийните си интереси или властолюбивите си амбиции, всички изведнъж стават "патриоти", скривайки йезуитски партийните си амбиции зад затрудненията на държавата, или зад грижата за бедните. Когато трябва обаче на дело да докажат тази си грижа, риториката им се изпарява. Това постоянно лавиране на родните "политици" на принципа на "фурнаджийската лопата" - в зависимост от изгодата, келепиреца или партийните интереси, които винаги са във вреда на обществото, е накарало известния политик, банкер и българолюбец Атанас Буров, на въпрос на Михаил Топалов: "Какво е политиката?" да отговори: "Политиката е мръсна работа, тя е като проститутките.. .и не е за всеки"! /Топалов М.,"Моите срещи с Атанас Буров"/.
Най - правилно мнение по повдигнатия от общинските съветници въпрос за театъра, изказал кметът Васил Маноилов, който заявил:
Аз не смятам да отговарям на всичко това, дето се говори. Тук пак се говори, за да са партизанствува. Говори се за ненавременното идване на театъра, за лукс, за лудост, без никой да отрича нуждата и ползата от този театър. Вярно е, че немотията е голяма, но още - по вярно е, че духовните нужди са много повече належащи, особено в тия времена на духовен и материален упадък, през който трябва да укрепваме духа на човека. Изгубеното богатство може нявга да се спечели, но загубената душа не може да се върне вече. Вярно е, всички няма да идат, особено бедните, но същите ще идат еднаж през две седмици и това ще им донесе наслада за дълго, защото да ви кажа и друго, Господа, бедните най - добре празнуват.. За да се даде възможност на бедните, ще се дават билети с намалени цени. Читалището е едно, читалищното кино - друго, театърът е, който ще допълни просветната работа на читалището и ще подпомогне за издигане културата на гражданите. Понеже театърът носи името Видински Общински театър, ще им се даде енергия безплатно.
/Из "Протокол № 14 на Видинския градски съвет " от
18.IX.1933 г. в който се обсъжда писмото на Съюза на
артистите под № 140 от 14.1.1933 г.за комплектуване
на Видински Общински театър с директор-режисьор
Златан П. Кашеров /" От това заседание на общинските съветници, решаващи съдбата на Общинския театър във Видин, личи демагогията, езуит-ството и вулгарната партизанщина на някои от тях, с цел да повалят властващия политически противник! Независимо, че само месеци по - рано, същите тези "бащи на града", са били ревностни защитници на театралната дейност и духовното развитие...
Въпреки всички недостойни комбинации и задкулисни игри, Видинският театър е продължавал своето благородно дело, често пъти без средства и на ръба на оцеляването. Благодарение на такива мъдри ръководители като Васил Маноилов, Димитър Ба-лев и Найчо Цанов например, които са поставяли на първо място духовността, пред партизанщината!
Онова, което е оставало скрито за публиката, е истинското "ходене по мъките" на онези всеотдайни ентусиасти и "луди глави" - артистите. Те са осигурявали театралната дейност на висотата на професионалното призвание. Често пъти с цената на не-доспиване, недояждане, мизерствуване и не получаване на редовни възнаграждения, артистите от Видинския театър, в продължение на много години, са били първи в борбата за издигане на духовния живот в града.
Фактът, че Видин запалва факела на театралното дело в България, като първи в страната построява огромен, монументален в онова време храм за поклонниците на Мелпомена, определя неговото място и авторитет в цялостната театрална дейност на страната.
Още в зората на театралното развитие в сраната, видинската публика е имала вече изградени критерии и предпочитания към пиесите, поставяни на сцената. Само десет години след първите театрални постановки в града, вестник "Народен лист" от 1899 г.отразява настроенията и реакциите на видинската публика така:
От Освобождението ни до сега в нашия град съществува благотворително театрално дружество. На 26 октомври дружеството даде първото си представление /за сезона/. Поставена бе на сцената драмата на Франсоа Коппе -"За короната". Публика имаше съвсем малко. Може би туй се обяснява със заглавието на пиесата; нашата публика не храни особени симпатии към короната. Ние много съжаляваме, защото твърде рядко пиеса е изпълнена така добре, както онзи ден.
/В-к "Народен лист", 31.Х.1899 г/ От тази информация във вестника става ясно, че още в онова далечно време българската публика и по - точно видинската, е имала крайно негативно отношение към коронованата особа на Кубургската династия. Историята доказа, колко верен е бил народният усет към тази династия, която чрез последния си представител - Симеон II, показа своята пълна несъстоятелност. Този неин представител, демонстрира падението, безморалието, лакомията и нравствената нищета, за нещастие на България, до която може да достигне една бивша коронована особа уж от "благороден произход"...
На сцената на Видинския театър са дебютирали и гастролирали колосите на българското театрално изкуство. Те са разнасяли славата на видинс\ите театрали не само чрез чудесните изпълнения на ролите си, но са популяризирали големия авторитет на Видинския театър и неговата духовно извисена публика.
Ето какво пише Иван Димов - едно от най - големите дарования на българската театрална сцена:
През 1920 г. постъпих във Видинския театър. Там ме привлече обичта и уважението, което изпитвах към талантливия актьор и добрия приятел Болгар Багрянов.Ло онова време Видинския театър беше един от най - известните у нас. Тогава в малко градове на страната имаше градски театър с голям колектив професионални артисти. Пък и публиката! Трябва да кажа, че видинската публика, привикнала да гледа избрани пиеси, бе колкото "благородна", даже по - опасна за ония, които за пръв път си проправяха път на сцената...
Щастлив бях да се сближа с Болгар Багрянов, Димка Величкова, Касиян Димитров, Итко Стоянов, Дико Попов, там поставихме "Дяволът" от Ф. Молнар, "Химн на нищетата" от С. Белая, "Чест" от Зудерман и др. Не ще и дума, че тая група на предани на изкуството хора със златни сърца и души превъзмогваше сравнително лесно трудностите, които колективът преживяваше, тъй като театърът беше на самоиздръжка...
Моите впечатления от Видин, станали вече спомени, са хубави и приятни. Затова и по- късно, когато гастролирах в "Големанов", "Може би поет", "Калин Орелът", "Депутат" и др. винаги съм идвал с приятно чувство.
I Из " Ако имах два живота "- Иван Димов /. От спомените на големия Иван Димов, може да се съди за героизма, себеотдайността и величието на видинските артисти, за високата духовна култура на видинската публика, които съпоставени сдребномилиметровото мислене на някой местни "политици", готови заради партизанските си страсти, да зачеркнат съществуването на една утвърдена в национален мащаб институция - Видинския театър!
Връзките на Иван Димов с Видин, където той е направил първите си стъпки към звездната си кариера, не свършват с приключването на "видинския му стаж"! До края на живото си, той поддържа топли отношения с местния театър, затова е бил винаги посрещан най-възторжено от видинската публика.
През 1938 г, гостува за премиерата, в главната роля на унгарската комедия "Депутат". За него местният вестник е поместил следните ласкави отзиви:
Този дързък лакей, поразяващ със своята естествена игра артист, когато гледа човек, струва му се, че не играе роля на артист, а едва ли не изл"иза извън своята определена задача и ей сега ще ни сюрпризира с нещо, което би смутило по - скоро нас, зрителите, отколкото самите артисти, като действуващи лица в ролите им на сцената. Толкова естествена, без театралност и нова беше играта на Димов и ние не можахме, благодарение на това качество да си създадем една богата илюзия, да възприемем и да гледаме със симпатия на един камердинер, споделяйки неговия възход към депутатското място, така достойно отстоявано като политик и едновременно лакейската преданост и низост на същия като депутат и камердинер.
I в-к " Бдинска заря ", 28.1.1938 г. - по повод премиерата на унгарската комедия "Депутат" /. Високата оценка, която дава критиката за играта на видинските артисти и ролята на театъра за града и най-вече за интереса и културата на видинската публика, е отразена във вестник "Видински глас" от 1926 г.:
...Една хубава игра, която спечели симпатиите на публиката, тая публика, която винят в слаб усет към изкуството. Впрочем, кой я вини? Ония, които по един или друг начин са имали нещастието да бъдат справедливо оценени от същата тази публика, която сега пълни салона на театъра...
.. .Колкото за публиката, която масово посети всички пиеси, доказа, че може да се интересува не само от цирковите представления и сеансите на шантажисти като д-р Кинг, Бен Али и др. Този непринуден интерес у публиката в нашия град към представленията на Художествения театър иде да подкрепи идеята за създаване на постоянни областни театри, които да ратуват за културното, нравственото и интелектуалното повдигане на заспалата в летаргия провинция.
I Из в-к " Бдински глас ", 13. V . 1926 год., по повод представленията на "Иванко", "Добре скроения фрак" и "Хамлет" /" За да поддържат високото творческо ниво на театралния колектив, местните ръководители на културата, привличали утвърдени специалисти от София, за да не се превърне с времето театърът във Видин, в дребно провинциално "позорище"! През 1929 г. за директор на Видинския театър е назначен видния специалист Матьо Македонски. Неговото посрещане във Видин се превърнало в истински празник, а местният вестник "Бдински глас" излязъл със специален празничен брой. В него Матьо Македонски бил посрещнат със следния възторжен стих:
Матьо Македонски бе несретен Някога актьор бе оперетен. После стана бележит директор, главата му свети кат прожектор ! Кат актьор на красний пол се нрави, но с жена си нема се разправи. Днес на драматическата трупа режисьор е - туй е веч сполука.
I в-к " Бдински глас "/от 1 .1.1929 год. -специален празничен брой / За значимостта и авторитета на Видинския театър, може да се съди, дори от всеки лаик, ако се хвърли поглед на репертоара, още от първите години на появяването му, когато е неговия "детски прощъпулник"! През 1890 г. на сцената са "Иванко", "Хъшове", "Геновева", през 1901 - 1902 г. вече се изнасят пиеси от класиката - драматургията на Лесинг, Гьоте, Шекспир, Островски и др. През 1910 г. се представят "Призраци" и "Нора" - в която гастрол прави знаменитата Адриана Будевска.
Постоянните гостувания на знаменитостите в българския театър, като Стефан Македонски, Петко Атанасов, Адриана Будевска, Георги Стаматов, Петя Герганова, Георги Донов и др., издигат на още по - високо ниво творческите изяви на местните артисти. Тези гастроли затвърждават завоювания авторитет на Видинския драматичен театър. Представленията на театъра са станали не лукс, а насъщна необходимост в живота на видинските граждани. Всяко гостуване на изтъкнати актьори, се е превръщало в истински празник не само за колектива на театъра, а за цялото гражданство. Ето какво пише вестник "Бдинска заря" по повод гостуването на Георги Стаматов и Петя Герганова на 20.\/.1938 г:
Рядко на Видинска сцена е имало подобно театрално тържество. Между четвъртото и петото действие гостите - артисти бяха приветствувани от д - р Младенов, председател на Дома на изкуствата и печата и Директора на театъра Иван Георгиев и им бяха поднесени разкошни букети. От ред години театърът ни не е изкарвал сезона си докрай така щастливо, както тази година.
/в-к "Бдинска заря", 20.\/.1938 год. -по повод гостуването на
Георги Стаматов и Петя Герганова в "Женитбата на Белугин" от Островски /" Когато в театър "Вида" се поставя пиесата "Дългът над всичко", на 7 февруари 1938г, за премиерното представление е поканен големият артист Георги Донев. Към него местния вестник публикува следното приветствие:
Човекът и артистът Георги Донев Заслужил артист... Ах, ако знаеха тия, що даряват това прозвище, ако направеха едно малко сравнение между тяхната щедрост и думи...и тая на дело! Заслужил .. да изнемогва. Заслужил в страдание, самотен да броди немил недраг, заслужил., да носи кръста на разпятието, превит от тежестта на горчивата ни действителност.
/Приветствие към Г.Д. на премиерното представление на "Дългът над всичко" от Кистмекер на 2.111.1938 год., в -к " Бдинска заря " 7 . II. 1938 год. /. Много точно видинският вестник пише не само за "слънчевата страна" на айсберга, защото успехите се виждат. Той засяга и онази част от битието на артиста, която остава скрита от погледите на публиката и обществото. За онзи път, осеян с лишения, страдания, безсънни нощи, безпаричие, гладното съществуване и трудното оцеляване. Такава винаги е била неблагодарната роля на всички онези, които са прегърнали да бъдат народни будители. Да утвърждават добродетелите, хуманността, културата, морала, чрез незаменимите инструменти на словото, музиката, театъра.
Повече от 60 години след като е създаден, възторжените ентусиасти от Видинския драматичен театър, до втората половина на XX-ия век/до 1944 г. -б.а./, са преминали през всички несгоди, лишения и мизерия, но са осигурили оцеляването на този истински храм на духовността в града на големия завой на р. Дунав. След създаването на Третата Българска държава, до днес, по вина на онези дребни души от чиновническо - управленската бюрократична машина, ревностно са ощетявани духовната сфера чрез съкращаване на субсидиите за развитието на просветата, \ науката, музиката, театъра, изкуството... Управляващите винаги са считали, че приоритет за основните разходи в държавата, са тези, осигуряващи разкоша на властимащите, а духовната сфера може да се самоиздържа, или да вегетира от подаяния... Много точно,един от водещите на една телевизия /А. Сираков - б.а./ каза: "... всички правителства на България до днес, с изключение на това на проф. Александър Цанков, са ощетявали драстично духовната сфера, защото той, най - добре е разбирал огромното значение на духовността, особено на просветата..." Когато обърнем поглед назад към времето, което наричаме минало, или се вгледаме в настоящето, ако искаме да прозрем, какво ще е бъдещето на театралното дело във Видин, трябва да си представим лъчезарното сияние на Първите! На онези, които поставиха началото на театралната дейност в града и България и които днес, незаслужено напълно сме забравили.

 

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин