Изпрати стари снимки от Видин и областта

Първото театрално представление

История - Културен живот

Лайош Кошут - Kossuth Lajos снимка в.ВидинПЪРВОТО ТЕАТРАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ИЗНЕСЕНО ВЪВ ВИДИН
на 30 октомври 1849 з. от унгарските емигранти, пребиваващи в града ни след разгрома на национално-демократичната революция през 1848-1849 г.
Видин е тясно свързан с унгарската национал-но-демократична революция, чиято 162 годишнина ще отбележим на
16 март, с традиционно тържество пред къща-та, в която намират подслон Лайош Кошут и сподвижницитему. Знае се, че тя избухва през 1848 година, че уплашени от нея, австрийските власти молят за помощ руския император Николай и че през лятото и есента на 1849 г. Унгария е разгромена от австрийско-руската коалиция. По-късно цар Николай горчиво съжалява за тази своя грешка с огромни исторически последствия. Пред полския генерал Жевуски самодържецът споделя:

"Най-глупавият от руските царе съм аз, защото помогнах на Австрия да смаже унгарския бунт, а най-глупавият от полските крале е Ян Собески, защото спаси Австрия от турците при Виена".

Император Николай има пълно право. Само 18 години след "руската победа" е образувана дуалистичната Австро-Унгарска монархия, чиято външна политика отваря безброй проблеми пред Русия.
След разгрома на революцията около 6000 унгарски офицери и войници, предвождани от Лайош Кошут, намират убежище в България, която тогава е съставна част на Османската империя. Преди да пресекат границата, Кошут изпраща официално писмо до Зия паша, началник на пограничните турски крепости. В него той съобщава, че е тръгнал по следите на шведския крал Карл XII и на унгарския княз Ференц Ракоци, които навремето получили убежище в Турция. Писмото било написано на френски. Но като не разбирал никакви чужди езици, Зия се обърнал за помощ към австрийския консул, т.е. към представителя на страната, срещу която емигрантите на Кошут воювали. На всичко отгоре пашата наругал здравата подчинените си, че не му докладвали за "посещението" на Карл Шведски и Ракоци Унгарски, които си били позволили да минат границата, без да го питат.
Както пише Бърни Бончев -том 2 от неиздадената си четиритомна "Видинска книга", цитиран от в. ВИДИН, брой 20 от 13-16 март 2003 година, на 22 август 1849 г. Лайош Кошут и придружаващите го унгарци пристигат във Видин. Кошут бил настанен в конака на Челеби бей, останалите висши военни - в хана на Хуршид ефенди, офицерите, подофицерите и войниците - в специален палатков лагер. Австрия и Русия искали екстрадирането на бегълците, австрийците водели пропаганда за завръщането на емигрантите, за да ги откъснат от влиянието на Кошут. В последното те успели - над 3000 се завърнали по домовете си. Турското правителство пък искало да накара емигрантите да приемат исляма със заплахата, че ако не направят това ще ги екстрадира от империята.

През първата половина на октомври 1849 година 256 човека, повечето поляци, се помохамеданчват. Междувременно турското правителство отхвърлило искането за екстрадация и приема решение на 7 октомври 1849 година да прехвърли емигрантите в някои от вътрешните градове на империята. Зия паша съобщил това на Лайош Кошут на 28 октомври. На следния ден Кошут държал реч пред емигрантите и им съобщил за това, като им раздал и пътни пари. За да се облекчи положението на бедстващите войници и офицери било подготвено театрално представление. То било изнесено на 30 октомври 1849 година в частна къща и е ПЪРВОТО ЕВРОПЕЙСКО ТЕАТРАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ с благотворителна цел.

Михай ШафраниКакто пише Бърни Бончев, в него участва най-големият унгарски артист от средата на миналия век Габор Егреши, сподвижник на Кошут. Представлението предизвиква небивал интерес както сред местните жители, така и сред пребиваващите - града чужденци. Габор Егреши, приятел на загиналия в революцията велик унгарски поет Шандор Петьофи, изпълнил неговото стихотворение "Лудият". Ефектът бил необикновен.
Представителят на пашата, който присъствал на представлението, захласнато слушал -преживявал всичко. В един момент той не издържал, изхвръкнал от залата с изкривено от ужас лице и побързал да съобщи на пашата, че артистът бил полудял.
Впрочем, през 1851 година Габор Егреши издава дневник за преживяванията си във Видин и България. В дневника, който е изключително интересно свидетелство за епохата, между другото можем да прочетем: "Неотдавна турчин застреля посред бял ден един български поп. За наказание трябваше да живее две години в друг град. Нищо повече. Често може да се види как турско дете бие с тояга български селянин, без той да смее да се защити. Един българин, жител на град Видин, беше арестуван и осъден на смърт, защото бе започнал да си строи дом с каменна зидария. Обвиниха го, че си строял крепост... Сякаш някакъв зъл магьосник ни е пренесъл от бляскавите зали на Париж в центъра на Африка и то с цяло хилядолетие назад, в първобитното общество... И днес османлиите живеят така, както по времето на Мохамед". На следващия ден след представлението емигрантите напускат Видин. Лайош Кошут си тръгва от нашия град на 3 ноември. За да прехвърли емигрантите от Видин в Шумен османското правителство мобилизирало десетки и стотици българи.
Оркестърът на ШафраниНо какво било изумлението на емигрантите, когато видели, че каруците на селяните били не с кръгли, а с четвъртити колела. Колите така подскачали по неравните пътища, че никои не можел да издържи върху тях повече от неколкостотин метра. А пътят от Видин до Шумен е над 400 километра. "Защо са ви такива каруците?", питали слисани унгарците. "Защото ако са хубави, турците ще ги вземат за себе си", бил отговорът на българските селяни. Както се знае, в Шумен унгарците развиват активна културна и обществена дейност - Михай Шафрани организирал оркестър и хор, в който участвали и българи. И тъй като за пръв път на сцената се появили жени, те били наречени по неговото име - "шафрантии", едно определение с подчертано негативно значение, използвано и досега в определени ситуации. Организирали се рецитали, отбелязвали се различни юбилеи, имало и театрални представления. И въпреки че историята на българския театър Шумен се датира като градът, в който е поставено неговото начало, първото театрално представление в България е било във Видин - на 30 октомври 1849 година. И може би не случайно, че първата модерна театрална сграда в след освобожденска България, е построена не другаде, а в нашия град и тържествено открита на 31 декември 1891 година. Както пише в спомените си Соломон Аладжем "По инициатива на ръководителите на читалището Найчо Цанов, Димитър Балев, Тодор Найденов... е построен най-големият театър "Вида" в България. Грамаден салон, който побираше 800 души, имаше 12 ложи и една централна "Царска ложа", а от трите страни над тях - голяма амфитеатрална галерия... Както за българите има черква, за евреите синагога, за турците джамия, то театър "Вида" е един общ храм за всички. Тук всички можем да се поучим да бъдем добри граждани".
Лора Владимирова в.Видин 14-16 март брой 19 2011г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин