Изпрати стари снимки от Видин и областта

Музикални дружества

История - Културен живот

КЪДЕТО ДУМИТЕ НЕ МОГАТ... Музиката - любов и живот
Неразделна част от битността на българина са песните и музиката. В тъга и в радост, при възход и падения народът е изливал своите чувства в песни и ритми.
Митичният син на бог Аполон и музата Калиопа - Орфей, роден в сърцето на Родопа планина, със своя глас и лира омайвал хора, животни, дървета, реки, скали и с песните си разнасял славата на древния народ, който живеел в сърцето на Балканския полуостров.
Съгласно легендата, когато жена му Евридика умряла, той слязъл в Ада и със сладостта на трелите си сполучил да си я възвърне, но при едно условие-докато стигнат на земята, той да не я поглежда в очите! Орфей обаче забравил обещанието и когато стъпил в гр. Орфеус - в средата на Родопите вакханките го разкъсали и той погубил завинаги и себе си и Евридика...Но неговите песни останали! До днес от Тулча до Охрид и от Одрин до Видин, народът, в тази благословена земя, пее - и в радост, и в мъка !
Ако се обърнем към нашето народно творчество, както и към живота на най - великите ни предци, ще видим, че песента е била неизменен спътник в ежедневието на хората от земята на Орфея: "Запели са и гората и планината, все заради Индже войвода..." "От всички храсти, пилци запели..." "Летят и пеят дорде осъмнат...", Бог да прости баба Стойна, тя пееше, ти ореше...", "Запей, или млъкни, махни се, изгоро..."! Титанът на националосвободителната ни борба дякона Левски е бил винаги с песен на уста - за него Хр. Ботев пише: "Навън дърво и камък се пукат от студ...а той пее ли пее". Българските войници през Сръбско-българската война, през 1885 г, с песен на уста -"Шуми Марица окървавена..." - разгромяват превъзхождащите ги "елитни" дивизии на прехвалените сръбски генерали...
Песента и музиката, това вълшебство на човешкия дух, достигат до там, където думите не могат - до сърцето! Нежните трели и ритми са в състояние да трогнат и най - примитивната душа и можеби сагата, че Орфей е омайвал с песните си дори и кръвожадните зверове, не е само мит...
Този народ винаги е пял и винаги ще пее, независимо че в по-голямата част от 1300 - годишната му одисея, тежката участ в съществуването му е превишавала лъчезарните трели в песните и музиката му...
Първите опити за организирано пеене, както в българските земи, така и във Видин, датират от втората половина на 19 век. През 1873 г. няколко учители от околните на Видин села, предприемат опит за създаване на хор към църквата "Св. Николай", но поради липса на средства и добра организация, те завършили без успех. Едва 11 години по - късно, през 1884 г. учителят по музика Руси Коджаманов формира първия църковен хор във Видин и е негов диригент. Хорът е само мъжки с дисканти /най -висок певчески глас, обикновено детски - б.а./ ученици. Коджаманов след една година нарушава църковната традиция, като взема разрешение от владиката да приеме в хора и жени. С това той прави чудесна балансировка между алтовите и дискантовите партии. В продължение на десет години Руси Коджаманов, пръв в България, полага основите на богослуженията в църквите със смесен църковен хор. През 1894 г.с изричното разрешение на Светия Синод, в църквата" Св. Николай" във Видин, за пръв в страната е отслужена литургия със смесен църковен хор. В съзидателната си дейност Руси Коджаманов и неговият хор са подкрепяни от видинското гражданство, от общината и църковното настоятелство. Видинският пример става заразителен и се разпространява в цялата страна.
За пръв път в България смесеният църковенхор изнася концерти и на светски изяви, като включва в репертоара си освен църковни песнопения и литургии от Турганинов, Бортянски, Лвов-ский, Чайковски и др. руски и украински композитори. Представя и хармонизирани народни песни, и хорове из оперите "Продадена невеста" от Сметана, "Иван Сусанин" от Глинка, "Русалка" от Дрюмски и др. Изпълненията на песните и оперите били само акапелни. Само в изключителни случай, когато произведението изисква съпровод, е получавал акомпанимент от военната духова музика.
Диригентът и музикантът Руси Коджаманов не се задоволява само с тези нововъведения. Той организира малък струнен оркестър, с който изпълнява увертюри и откъси от опери, както и специално аранжирани народни песни и мелодии. Като истински музиковед, освен горните състави, той учи своите ученици на но-топис и организира ученически жр и оркестър.
Така, благодарение на Руси Коджаманов, във Видин се създава истински естетически усет у гражданите към музиката и по-специално към хоровото пеене.
През 1898 г. група ентусиасти - младежи и учители създават културно - певчески кръжок наречен "Другарско развитие". Кръжокът прераства в хоров състав за български народни песни с диригент ученика Петко Пеков, възпитаник на Коджаманов.
През 1901 г. общинските власти уведомяват кръжока "Другарско развитие", че съгласно законите на Княжество България, те трябва да регистрират кръжока като певческо дружество или да преустановят дейността си.
Ръководството на "Другарско развитие" се обръща с открит призив към гражданите на Видин - или да подкрепят младите ентусиасти, или певческо дружество повече няма да има. Резултатът е удивителен! Цялото гражданско общество застава зад младежите. На 28VIII.1901 г. се провежда учредително събрание, което избира за председател на певческото дружество Хаджи Никола Аврамов, за подпредседател Петко Пеков и за членове - Христо Петров, Петко Божилов и Цветко Нанов. За диригент е определен учителят по музика Александър Вълчев, а негов помощник Ангел Петков.
На 23.1Х.1901 г. Ръководството на певческото дружество официално обявява създаването на ПЕВЧЕСКОТО ДРУЖЕСТВО "КИТАРА"
Днешните по - млади поколения не знаят нищо, или са чували съвсем малко за това уникално певческо - музикално сдружение. Неговата същност не може да се изчерпи с представата за съществувалите след 1944 г. "самодейни музикални колективи"! Това е било една истинска школа - институция, със собствен Устав, съдържащ 56 члена, разпределени в осем глави, със собствен "...елипсовиден печат с надпис "Видинско певческо дружество "КИТАРА".. .с Държавен празник на 26 октомври /Димит-ровден/.. .и със собствена банкова сметка". /Д.А - Видин, Бано-ва В. "Известие на музеите в Северозападна България", "Видинското певческо дружество", София, 1945 г. , стр. 338-359 /.
Целите на дружеството са точно регламентирани в Устава: "...да възпитава членовете си в музикално изкуство и да го популяризира в обществото ... с теоретична подготовка на своите членове, създаване на вокални хорове и оркестри и организиране на сказки и лекции по проблемите на музиката ". I пак там, стр. 339/.
Семената, посети от Руси Коджаманов, този истински пионер на музикалната култура във Видин, дават добри плодове! Израстват млади и даровити музиканти, които в следващия половин век ще разнасят славата на Видин като средище на певческото и музикалното изкуство.
За пет години, от 1901 до 1905 г, като диригенти на хор "Китара" последователно са постъпвали: Александър Вълчев, Никола Копоев, Димитър Дюкменджиев и отново Александър Вълчев. Честата смяна на диригентите обаче, не е била благоприятна за стабилната подготовка и спятост на състава.
Първата изява била благотворителен концерт и литературно - музикална програма, преминали с изключителен успех, при препълнен салон. Средствата от този концерт били предадени за издигане на паметник на загиналите в Сръбско - българската война праз 1885 год. /това е днешния паметник срещу ж.п. гарата - б.а./.
Огромна е учебно - възпитателната и културна работа на дружество "Китара" за популяризирането и утвърждаването на музикалните знания във Видин и региона. През 1903 г. са доставени първите напечатани материали от музикална къща "Е. Ос-тровски" в Одеса. През м. октомври 1904 г. е създаден голям смесен граждански хор, а година по - късно диригент става Стефан Вапорджиев - учител по музика. Той постига добра хармонич-ност, балансираност, спятост и музициране на състава. От 1905 до 1910 г. големият смесен хор "Китара" и отделно само мъжки състав, подготвят и изнасят ежегодни концерти с изпълнение на фрагменти от оперите "Ернани", "Травиата", "Риголето", "Аида" и др. Блестящ успех постига мъжкият състав, който на 23 май 1910 г.участва в Първия събор на хоровете от крайдунавските градове в Силистра. Видинският състав, освен задължителната песен "Ганината майка" от Добри Христов, изпълнява и "Църковна литургия" от Пьотр Илич Чайковски. Изпълнението на двете песни е великолепно. Журито под председателството на Маестро Добри Христов присъжда на хор "Китара" първа награда "Златна лира и лавров венец", /пак там, стр. 341/.
За богатата културна, просветна, благотворителна и възпитателна дейност на хор "Китара", може да се напишат много страници, но аз ще посоча само основните моменти, които дават представа и на обикновения гражданин /неспециалист по музикалните проблеми/, колко голяма, разностранна и народополез-на е била неговата дейност!
През 1908 г, диригентът Стефан Вапорджиев издейства закупуването на нови духови музикални инструменти от Чехия.
През 1910 г. хорът и оркестърът представят операта "В кладенеца" от Блондек. Основните роли изпълняват местни певци - Катя Попаврамова, Мара Петкова, Петър Живков и Христо Трич-ков. Същата година ръководството на дружеството създава смесен църковен хор с диригент Никола Копоев. В 1912 г. хорът и оркестърът изнасят самостоятелни концерти с песни от българските композитори - Емануил Манолов, Добри Христов и Александър Кръстев.
На 27 юни 1914 г. съставите изнасят голям тържествен концерт, посветен на 30 - годишната учителска, музикална и творческа дейност на основоположника и доайена на музицирането във Видин Руси Коджаманов.
Първата Световна война прекъсва творческия процес на тази истинска музикална школа. Едва през 1919 г. капелмайсторът Петър Михайлов възстановява дружеството, като привлича бившите певци и инструменталисти и издирва млади попълнения. След това той остава само диригент на оркестъра, а диригент на хора е Атанас Еремиев. Основната тежест в репертоара на възстановения състав е изпълнението на творби от български композитори и фрагменти от класиката - оперите "Норма" от Белини, "Вълшебният стрелец" и "Оберон" от Вебер, "Леонгрин" от Вагнер, "Лукреция Борджия" от Доницети, "Хугеноти " от Ма-йербах, "Травиата", "Отело","Трубадур", "Аида", "Ернани" от Вер-ди, "Продадена невеста" от Сметана, "Иван Сусанин" от Глинка, "Русалка" от Драгомижки и др. Не може да се изброят всичките, но целта на музикалното дружество е била да запознае видинското общество с българската, западноевропейската и руската класическа музика, за да го предпази от разпространяваната тогава не особено качествена музика, съставена от евтини кръчмарски песни, пародии и фарсове, които /подобно на чалгата днес - б.а./ заливали музикалното пространство.
През 1927 г. диригент на хора и оркестъра станал учителят по музика Светослав Четриков. През следващата година за учител по музика във Видинската девическа гимназия бил назначен един истински музикален работохолик - Иван Бърдаров. Млад, амбициозен, талантлив, взискателен и пробивен, той бил привлечен от ръководството на дружеството за диригент на съставите. С него хорът и оркестърът разучават преди всичко произведенията на българските композитори - Петко Стайнов, Добри Христов, Александър Морфов, Александър Кръстев и др. За кратко време била разучена и подготвена първата българска опера "Камен и Цена" от И. Иванов - 3. Кауцки и на 27 април 1929 г. те била представена на видинската публика, в салона на театър "Вида". Успехът е огромен, аплодисментите са бурни. След два месеца били представени оперите "Тахирбеговица" от Д. Хад-жигеоргиев и "Иванов - Павел" от неизвестен автор.
Точно когато хорът и оркестърът достигнали най - висока степен на спятост, музициране и организация /края на 1930 г./, типично по български, настъпил големият срив! Избухнал скандал по повод на организирана екскурзия за членове на колектива и техни близки, за сметка на дружеството. Голяма група от най - утвърдените хористи били за това, безплатно да пътуват само най - бедните членове на хора и учениците, а останалите да заплатят поне половината от разноските. Председателят на дружеството Евгени Тоушек категорично не е бил съгласен с предложението и половината от хористите напуснали състава. В същото време и диригентът Иван Бърдаров се разболял. Така отлично подготвените състави се разпаднали. За две години дейността на дружеството замряла. През есента на 1932 г. авторитетният видински гражданин д-р Петър Симов е избран за председател на музикалното дружество и той слага край на разкола в музикалната формация. Обособилите се след разпадането няколко състава се обединили отново под името "Китара" и дружеството станало член на Съюза на народните хорове в България. За диригенти са назначени: на светския смесен хор - Александър Берендев, на църковния - Никола Копоев, а на оркестъра - Петър Михайлов. Трите състава заедно с хора на Девическата гимназия, на 14 ноември 1932 г, изнасят голям концерт -Дванадесета литургия"на Волфганг Амадеус Моцарт. С това видинската музикална общественост отбелязала 140 -ет години от смъртта на великия композитор.
През март 1933 г. "магьосникът на ритмите"Иван Бърдаров отново поема ръководството на дружествения хор и поднася на видинчани вълнуващото изпълнение на ораторията "Сътворението на света" от Йозеф Хайдн. Размахът на музикалната дейност във Видин бил огромен. Различните състави на дружеството изпълнявали популярни оркестрови и симфонични произведения и инструментални пиеси като : "В Царството на Индра" от Линке, "Леката кавалерия" от Супе, "Раймонда" и "Тома Циганина" от Волфе, "Багдатският халиф" от Боалд, "Маринела" от Фу-чин, "Рюй Бла" от Менделсон - Бартолди и др.
Един голям успех с огромно въздийствие върху видинската музикална общественост бил проведеният наби 6 май 1935 г. във Видин певчески събор. Хорови състави от София, Плевен, Никопол, Свищов, Русе, Лом, Орхание, с. Крива бара - Врачанско, Видин и др. участвали в събора надпяване. Накрая един огромен обединен хор от всички състави, под ръководството на Димитър Карапарски, изпълнил песните, които са били задължителни за всички участници, доставяйки огромна естетическа наслада на видинската публика. Звученето от стотици гърла в диапазона на четири музикални партии било поразително!...
Ръководствата на участвалите във Видин хорове обсъдили назрелите в национален мащаб проблеми на музикално - образователното дело в страната, поставили на преценка координацията на репертоарната политика на отделните състави, съобразно с развитието на хоровото изкуство в България.
На 15 юни 1936 г. трите състава на дружеството - светският хор, църковният хор и оркестърът, всички под ръководството на Иван Бърдаров, изнасят юбилеен концерт на композитора Добри Христов. На него присъства и самият юбиляр, който е дълбоко развълнуван от неочакваната приятна изненада. Спектакълът е великолепен, а възторжената публика премалява от аплодисменти.
На 25 май 1940 г.под ръководството на Иван Бърдаров, на видинчани е представена великолепната оперета "Цигански барон" от Йохан Щраус. Успехът е небивал! В представлението участват видинските певци - Берта Перерова, Йосиф Атанасов, Георги Паунов, Величка Шукерова, Стефан Енче, Перка Миланова, Райна Каменова, Кирил Борисов и др.
През 1940 - 1943 г, поради войната, дружеството е с понижен интензитет, но концертите не престават. През 1943 г. двамата диригенти - емблематични за Видин - Иван Бърдаров и Борислав Михайлов, подготвят и изнасят на 25 януари 1943 г. прекрасен концерт от творби на Моцарт, Петко Стайнов, Александър Морфов и Драгомир Тумангелов.
От създаването си през 1901 г. до 1945 г, в продължение на 45 години, видинското музикално дружество "Китара" със своите състави - мъжки хор, смесен граждански хор, църковен хор и оркестър, насажда, утвърждава и популяризира музикалната култура във Видин и региона, като подготвя нови музикални дарования, които по-късно разнасяха изпълнителската музикална слава на града в България и по света...
На 10 януари 1945 г. с решение на ГК на ОФ във Видин, дейността на видинското музикално дружество "Китара" е прекратена, както са прекратени много неща в жизнения тонус на истинска България! Започва ерата на другата, сурогатната страна на живота...
Разгледах по-обстойно дейността на тази забележителна музикална формация, като ще направя опит да обясня причините за това!
Участвах повече от 30 години в новоизградения градски представителен хор на Видин /1959 - 1900 п/. Пял съм с много от някогашните хористи на хор "Китара" - Перка Миланова /едно завладяващо сопрано/, Борис Георгиев, Пенчо Боев, Олга Радославова, Георги Милев, Борис Пешев и др. С новия състав имахме много юбилеи, чествания, празници, тържества и успехи, но никой - и от ръководството, и от бившите хористи не говореше нищо за хор "Китара"! Сякаш не го е имало. Само понякога, в докладите се споменаваше с две думи, че сме негови наследници! С бившия диригент Борис Георгиев - Чиняка, с когото бяхме много добри приятели до смъртта му /"Вечна му памят'7, разговаряхме веднъж по този въпрос. Каза ми, че не е удобно да се говори за "Китара", защото трябва да са само суперлативи, а да се хвали един състав от царска България не е прието..."!
С новия градски хор, особено след 1964 г, постигнахме също големи успехи - златни медали от всички Републикански фестивали, златни медали от международни конкурси /Ланголен - Англия/, големи успехи от концерти в Унгария, Сърбия, Германия, Полша, Русия, Италия. За 30 години репертоарът беше огромен, диригентите изключителни - Б. Георгиев, Г Занев, В. Бобевски, А. Андреев!...
Но когато започнах да пиша настоящата книга и се разрових в архивите за дейноста на бившия хор "Китара", останах изумен от огромния по обем репертоар и всестранната просветителска и популяризаторска дейност на този музикален състав. Сякаш музикалната формация от стария Видин е била един малък "филиал" на Народната опера, Оперетния театър или на Музикалната академия! Почти цялата българска, европейска и руска класика е преминавала през репертоарните планове на дружеството, а неговите амбициозни диригенти са искали да вселят в душата на своите съграждани най - доброто от огромната музикална култура на човечеството! Само онзи, който е участвал в дългите репетиции по разучаването на отделните партии и детайли на различните произведения, с разнообразен темп, сложност и ритмика, знае колко труд и нерви /най - вече от страна на диригентите -б.а./ са изразходени, за да се получи най -доброто музициране. А това винаги е било най-високата цел на всеки диригент. Затова си позволих да разкажа, макар и лаик, за голямото и благородно дело на някогашното музикално дружество "Китара" във Видин.
Ние дължим дълбока признателност на съставите от това вече бившо музикално дружество, на диригентите, хористите, солистите, оркестрантите, на всички участници в този "вулкан от пламнали музикални души". Трябва да им бъдем благодарни за голямата духовна култура, облагородявала с неотразима музи-калност видинското гражданство в продължение на 44 години. Защото музиката винаги е била и ще остане само любов и живот!

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин