Изпрати стари снимки от Видин и областта

Културен живот и комуникация

История - Културен живот

Искам да посоча нещо, с което ние, видинлиите, можем само да се гордеем пред много градове от миналото. По брой на обществените библиотеки и читалища нашият град още до 1860 година, т.е. 19 години преди освобождението от турско иго, заедно със селата около него има две обществени библиотеки-тогава, когато Варна, Враца, Кюстендил, Плевен, Русе, Стара Загора и Търново нямат нито библиотека, нито читалище. София е имала една. Разбира се, че след Освобождението и в тези, и в други градове броя на читалищата и обществените библиотеки нараства, но все пак към края на 1908 година Видин и неговият край има 23 такива културни центрове, докато Бургас и Варна имат по 21, Враца-14, Кюстендил - 12, Русе - 26, София - 28 и т.н. ( справка, "История на българите в документи", т.1, ч.1, стр.623, автори В. Георгиев, Ст.Трифонов). Вижда се колко бързо са се увеличили тези културни институти и колко напред е бил Видин в това отношение, особено преди Освобождението.

След Освобождението Видин и само още два града от Княжеството са имали Община с ранг на околия. Тук, според Феликс Каниц, в града ни е издаван официозния тогава вестник "Витоша". Това трябва да се знае. Писал го е в своята книга "Дунавска България и Балканът", т.2, стр.255.

Пак във Видин се издава първият земеделски вестник "Ступан"(1874), издаван и редактиран от Димитър Хранов и печатан в Букурещ, който впоследствие премества издаването му в Русе, тъй като напуска града ни (Първите броеве на този вестник са запазени и се съхраняват в Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" - Видин).

Във Видин е построена специална, първата в страната театрална сграда, която ни служи и до днес.
Първия театър в България
Преди няколко години арх. Цветан Андреев ми беше казал, че таванът на театъра е в много лошо състояние и че те (архитекти и инженери) са предупредили общината за опасност от срутване. Остава общината да вземе нужните мерки. Театърът е построен по модел, почти буквално, на Императорския оперен театър в Санкт Петербург. Гледах някакъв филм, в който действието се развиваше в този театър и останах изумен от приликата на нашия театър с оня от руския филм. Преди да добие сегашния си вид видинският театър имаше партер, една редица по цялата обиколка на салона от ложи, а над тях имаше галерия. Театърът в Петербург имаше и втори ред ложи и също галерия.
Първия театър в България
Какво още имаше в сградата на театъра? Когато нямаше театрални представления, в салона се прожектираха филми. Влизаше се направо през сегашния външен вход. Коридорът, който е от лявата страна на салона беше отделна част и се стопанисваше от читалище "Цвет". Входът му беше откъм улица "Градинска". Там дълги години беше библиотекар бай Енчо Нешев и можеше от него или от леля Таня да вземеш книга за прочит или да четеш вестниците, които получаваше читалището. Искам тук да спомена как ги четяхме. Вестниците, всичките, бяха само от два листа (4 страници). В читалището имаше, така да ги наречем, "държатели " на вестници. Държателят представляваше рамка, изплетена от обелени върбови клонки (същите, каквито бяха и изплетените панери за прибиране на пране с широка употреба някога) с дръжка долу. На тия държатели се разпъваше вестника, а читателят, хванал дръжката, можеше да обръща вестника от двете му страни и да го прочете без да пипа хартията с ръце, да я мачка или неволно скъса. Всеки случай бяха така устроени, че не затрудняваха по никакъв начин четенето. А какво имаше в десния коридор на театъра - този, който е към сегашната Художествена галерия? Имаше....кръчма. Държеше я дядо Божо или както повечето го наричаха дядо Господ. Заведението не беше много популярно, но имаше дни през топлото време, когато изкарваха маси на площта пред театъра. Там имаше и едно много голямо дърво и доста дебела канадска топола. При една силна буря вятърът събори дървото и тогава се видя, че корените му около метър под почвата са били във вода-една от причините то да падне. Толкова високо се е просмукала водата от Дунава!

Сегашното читалище е на място, на което дълго време стояха само положените му основи. Пролетно време тези основи се пълнеха с вода почти до сегашното ниво на входа на читалището към бившето кино "Цвят". Читалищното кино беше направено доста модерно за своето време. Имаше тогава наредба между две кинопредставления да има пауза от 15 минути, през което време вратите на салона бяха отворени, а на тавана се въртеше една голяма перка, за да прочисти въздуха. Само след такова проветрение следващата публика се допускаше в салона. Читалищното кино търпеше сериозна конкуренция от другото кино в града - кино "Кале".
Поглед към читалище Цвят
Във Видин имаше и културни общества. Към читалище "Цвет" имаше добре работещ литературен кръжок, където четяха своите произведения местните дарования. Изнасяха се и различни сказки и то често в неделя сутринта. Също така имаше и смесен хор "Китара".

В старата община (сега музей "Конака") имаше нещо много ценно, което беше унищожено безотговорно. В едно помещение като салон стояха окачени увеличени портрети на всички кметове на град Видин от Освобождението до 1944 г. Там нагледно можеше да се види кои са били кметовете и как са изглеждали. Но на някого се приискало да ги унищожи и били нарязани за уплътнители на общинските автомобили. А какво уплътнение са могли да поддържат тези картонени портрети?! Не знам дали в друг град е имало такава ценна сбирка, но нашата бе унищожена.

Какво още може да се каже за нашия град? По онова време нямаше общинска радиослужба, нямаше дори много радиоапарати в гражданите. А имаше неща, разпоредби от общината или някакви съобщения, които следваше да се доведат до знанието на населението. За тази цел имаше специални хора към общините както в селата, така и в градовете. Това бяха общинските глашатаи или както ги наричахме тогава "барабанджии", защото удряха барабан, за да обърнат вниманието на хората, след което съобщаваха това, което им бе наредено от общината. Запомнил съм двама "барабанджии" - Хараламби Нервозния или както го наричаха гражданите по видински "Арлампи" и другия - дядо Кочо с тамбурата. Първият глашатай не помня много, защото бях малък и какво съобщава "Арлампи" много не ме е интересувало. Помня само, че биеше барабана си на ъгъла между улиците "Левски" и "Екзарх Йосиф" откъм страната на Зеленото училище.

Вторият глашатай помня добре. Дядо Кочо с тамбурата беше нисичък, трътлест човек със засукани мустаци и червени бузи( я от черния отел, я от някоя и друга ракия). Той пък заставаше на срещуположния ъгъл, завърташе барабана си отпред, удряше го с палките, изваждаше бавно от горния си джоб бележката и бавно правеше съобщението. Ето и какви съобщения правеше: "Съобщава се на господа гражданите, че утре, събота, от 16 часа след пладне в салона на Търговския дом(сега там е съдебната палата) ще се състои чай с танци, бой с конфети и весела поща. Танц - майстор -Петко Златарев." След това като точка удряше барабана само един път, мушваше палките в специално пришитите приспособления към колана, на който висеше барабана, поставяше бавно телените си очила в джоба, преместваше барабана назад, а пред гърдите си преместваше от другото рамо тамбурата и продължаваше към Таш кюприя с неизменното "цъмън, цъмънъм". Затова му и викаха "Кочо с тамбурата". А ето и друго съобщение:"Съобщава се на господа гражданите, че тази вечер от шест часа в салона на градския театър известният световен пътешественик, господин Кутинчев, ще изнесе сказка за неговите пътешествия из Африка. Сказката е придружена със светливи картини". И пак към Таш кюприя, и пак дрънкане на тамбурата. Неделен ден дядо Кочо свиреше на тамбурата си в квартала "Чифлика" на хорото.

А кой беше танцмайстора Петко Златарев? Беше, доколкото си спомням, заместник данъчен началник. Всеки обяд от прозореца го наблюдавах как минава по улицата на път за дома си. Винаги беше облечен официално и с лачени обувки. Така съм го запомнил, така го предавам.

 

Но имаше един друг човек, от който се страхувах като малък. Това беше бай Цено Камбаната - висок и пълен човек и като че ли най-широк в корема и ханша си. Може би затова му казваха "камбаната". Аз не слушах много и баба ме плашеше с него, че това е "Ядеца", който яде деца и ако не слушам ще ме "турне" в корема си. При тая заплаха на баба ми аз се усмирявах и гледах със страх минаващия и нищо неподозиращ бай Цено.
Богдан Минков - Видин, такъв какъвто беше

 

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин