Изпрати стари снимки от Видин и областта

Книжовната дейност във Видин

История - Културен живот

Книжовната дейност във Видин
Като един от най -старите градове в България и Европа, древният Бъдин е бил съпричастен и към културното израстване на държавата ни през всички епохи от нейното развитие.
От всички славянски народи българският е първият, който се сдобива с книжнина на роден език. Двамата братя Кирил и Методий през 863 г. съставят славянската азбука и за първи път превеждат от гръцки на старобългарски най - необходимите богослужебни книги за българските църкви. С част от тези преводи те заминават за Моравия, за да проповядват новата религия и да разпространяват славянското богослужение.
Истинският разцвет на българската книжнина обаче, се постига след 885 г, когато Кирило-Методиевите ученици Климент, Сава, Наум и Ангеларий били изгонени от Моравия и се завърнали в Родината. Върховната българска власт, в лицето на княз Борис I - Покръстител, оформила два основни културни центъра - Преслав и Охрид. Особено силно развитие те получили при цар Симеон Велики, през "Златния век", когато се появяват първите български автори на съчинения, които се стремели да бъдат на равнището на тогавашната византийска литература, в лицето на Климент Охридски с книгата "Слова и поучения", Йоан Екзарх с "Шестоднев" и "Небеса", Константин Преславски - с "Про-поведнически сборник " и "Азбучна молитва", Черноризец Храбър - със забележителната апология "За буквите" и др.
За съжаление на нашата нация и държава, от времето на Първото българско царство, не е останал нито един оригинал от писанията на тези първоучители на нашата книжовност, "дали на вси славяни книги да четата"! И което е най-трагично, че дори и по-късните преписи на тези книги са били изнесени от България и с тях днес се кичат чужди книгохранилища. Тази безценна българска книжнина е преработена отдавна в руска и сръбска редакция, с което нашите славянски братя обират наготово плодовете на българската духовна култура и ги пренагласят към своите нужди. Книжовното ни богатство след разгрома на Първата българска държава е било подложено на варварско унищожение, преследване или миграция, но за радост не е било възможно да бъде напълно унищожено. Дори и днес учените, ползуващи и тиражиращи порусените и посръбчени български книги признават, че това са преработени български оригинали, защото не могат да скрият фонетичните особености на българския език, които липсват в техните езици.
Един истински писмен шедьовър от времето на Първата българска държава, достигнал до наши дни, е писмото на прочутия пустинник и аскет Свети Иван Рилски. Светецът е живял през времето на българския цар Петър /927 г. - б.а./, който е бил 21-ия по ред български владетел след хан Аспарух. Цар Петър бил третия син на могъщия цар Симеон, определен от него за наследник на българския престол, защото бил миролюбив, тих и кротък човек, а Симеон преценил, че царството се нуждае от мир и спокойствие след толкова много войни !
Цар Петър обаче се оказал слаб владетел и се интересувал не толкова от проблемите на държавата, колкото от мисълта за личното си спасение и въздигането към "...светлината на чистия и духовния живот"!
При неговото царуване се появила новата ерес - богомил-ството. Той търсил съвети чрез писма до цариградския патриарх Теофилакт /той бил чичо на съпругата му - б.а./, или до прочутия византийски отшелник Павел Латърски, когото "призовавал да се помоли за неговото спасение" !
Накрая писал писмо на Св. Иван Рилски , "...да му прати някаква утеха и да поразхлади жарта на скръбта му, тъй като много добре му било известно какви световни бури и тъмни облаци вълнуват в царските сърца " I Андреев Й. "Българските ханове и царе VII - XIV век ", София, 1988 г, стр.77 /
Била уговорена и среща между цар Петър и Св. Иван Рилски, но светецът отказал да отиде в двореца, а царят се страхувал да измине опасния път до пещерата на аскета.
В писмото си до царя, Светецът му отправил сурови укори, защото се бил оградил само със служители на църквата - ино-ци, свещеници и йереи, защото "...заради техните молитви се надявал на отплата от Бога". Те от своя страна го обсипвали с венцехваления и епитети от рода на: - "Цар Петър е боголюбив и достопочтим", "най - добър и най - прочут", "възвестител на благочестието и учител на православието", "застъпник на вярата", "твърд камък на вярата Христова" и пр., което той, заради празните им приказки щедро възнаграждавал. Отвратен от лъжите и "свещения разгул" на иноците, Светецът пише в своя Завет:
А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини.. .второ идолос-пужение.. .Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият опита да изкуси чрез сребролюбие и мене - понеже благочестивия цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола
I Русева Л. ."Заветът на свети Иван Рилски ", в. "Гласове ",бр. 1 / 2008 г.стр. 16/ С много укор Св. Иван Рилски написал на царя, че първото задължение на владетеля е "...да се грижи за бедните, голите и бездомните, да не се надява на неправдата и да не пожелава грабежът, да бъде достъпен за всички, милосърдието му да се излива навсякъде, бедните с радост да излизат от неговите дворци, лявата му ръка да не знае какво върши дясната" I Андреев Й. " Българските ханове..." ,стр. 80 /
Упреците на Рилския пустинник към царя са библейски истини, отправени към него, понеже е загрижен само за спасението на душата си, за собственото си благополучие и това на заобикалящата го аристокрация, откъсвайки се от народните корени. Така вече 1140 години след написването на знаменателното писмо в паметта на историята и на народа се "...пазят свято образите на ересиерарха поп Богомил и пустинника Иван Рилски, а е отдала на забрава спомена за техния съвременник - "благочестивия цар Петър", /проф.Златарски В. " История на българската държава през средните векове " , том I, ч. 2, София, 1971 г.,стр. 495 - 574 /.
Висшият клир и йереите на Българската православна църква, която винаги е претендирала, че е основния защитник на паството от вярващи българи, е давала на всеки български владетел след цар Петър препис от писмото на Свети Иван Рилски, за да знае царят, как трябва да се защитават народните интереси! Може би затова този уникален исторически документ е оцелял до наши дни. Той се е намирал и в позлатената "писалница " на последния 50-ти български цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство до окончателното поробване на държавата ни през 1396 г. от турските нашественици.
Как е станало така, че огромната книжнина на Първата българска държава да изчезне, сякаш никога не я е имало по нашите земи?
На първо място, това са двата похода на Киевския владетел Светослав Игориевич, който през 968 г. завладява земите ни между Дунав и Черно море, а през 969 - 971 г. завладява цялата страна до Видин и Моравско. Превзел столицата Преслав и градовете Пловдив и Охрид, а когато се оттеглил, отнесъл със себе си всички богатства на българската държава и най - вече, всички духовни ценности на българската църква, книжнина и православие. Така пренесени наготово, те послужили за покръстването и облагородяването на дивите племена в руските степи. "Дори първият киевски митрополит Михаил /989 -991 а/ е българин от Охрид, който заминал за Киев с няколко епископа " /Мошин В.А., "Послание руского митрополита Леона в Охридской рукописи ",Вуzаntinоslavica - XXIV " /1963 г/, I, стр. 87 - 105 /
Вторият удар, който фактически ликвидирал Първата българска държава и почти заличил българската духовност от нашите земи е след оттеглянето на Светослав и пълното завладяване на България от Византия. Като се знаело каква е била вековната ненавист на ромеите към България и как стръвно те са унищожавали всичко българско, това принудило най - просветените българи, книжовниците и първите йерей на вярата да емигрират в Киевска Рус! Така те отнесли извън България и последните писмени творения от българската книжовност.
Ето какво пише един от водещите руски славяноведи за най -древната славянска писменост:
Паметниците на старославянската писменост са донесени у източните славяни от юг, от българските области. Заедно с ръкописите пристигнали и учители - славяни от България... Това е време, когато източните български области са изгубили държавната си независимост и влезли в състава на Византия /от 972 г. до 80 - те години на XII век/. Под ръководството на българските писатели и преводачи се подготвят първите грамотни люде у източните славяни. Ръкописите пренесени от юг в славянския Изток, били писани с кирилица. Езиковите черти на старославянските оригинали, сочат към източнобългарските области /Преслав, Плиска и др. - б.а/Трябва обаче да се предполага, че сред книжовниците, действащи в Русия е имало славяни не само от Източна България, но и от Югозападна както и от цяла България вкл. Охрид, Търново, Видин.
/Селищев А.М., " Старославянский язьж ",1, Москва, 1951 г.,стр. 82 /. През 1847 г. руският проф. Семьон Шевирев намира руския препис от Симеоновия сборник, изнесен от Преслав по време на втория Светославов поход в България /Изборник Святослава 1073 г, Москва, стр. 50 - 56 /, където в първия ред на "Похвалата " / лист 6 . б.а. / се чете името на цар Симеон, от където става повече от ясно, че цялата книжовност, религиозна и преводна литература и всички достижения на славянската култура са от Златния век на България; създадени два века преди да се роди руската държава и пренесени в Русия след загиването на Първото българско царство.
Друга част от българските ръкописи, старославянски български книги, евангелия, сборници, Поучения / Поучения от Климент - б.а. /, Беседи /Беседата на Козма - б.а. /, Патерики, Четирие-вангелия, Стихари и Жития /Житието на Текла - славянска мъченица приела християнството от апостол Павел през I в. не. -б.а. / и др. са били взети от Сърбия или Букурещката църква и макар и преработвани в сръбска, влашка и руска редакция са запазили своя български произход, който не се отрича и днес от нито една от тези страни. Сръбските и руски книжовници приспособяват старобългарската фонетична система към фонетичната система на родния си. език. Но, това не прави произведенията по - малко български и не омаловажава основната заслуга на България за по - късния разцвет на културата в православните, страни!
Така например Мирославовото евангелие е сръбски кирилски паметник от края на XII в., писано от княз Мирослав - управителя на Хумската земя /дн. Босна - б.а./ приблизително от 1180
- 1195 г. в манастира "Св. Петър" на брега на р. Лом. Това говори, че старобългарската писменост, църковните книги, преписите на кирилица от византийски псалтири и хроники са правени не само'в Преслав и Охрид, а и в цялата българска земя, включително и в древния Бъдин.
В началото на небезизвестния Бдински сборник е отбелязано, че това е книга, която "...биде написана в града Бдин в годината 6868. Слава на нашия Бог навеки, амин" /"Стара българска литература", т. 7, стр. 109/.
Потвърждение, че Бъдин е център на книжовническа дейност е и "Четвероевангелие на Видинския митрополит Данаил". В него се посочва: "...писано бе прочие това свето дело във великия и многолюден град Бдин по повеля и желание на великия всеосвещен митрополит господин Данаил ..." I пак там, стр. 109/
Един истински представител на духовността и на Видинската книжовна школа е големият богослов и духовник Йоасиф Бдински. До нас е достигнало неговото "Похвално слово за Света Фи-лотея", което съдържа много ценни исторически сведения за положението на българите, както и за огромното влияние и авторитет на православието върху българския народ.
Ето какво е написал в похвалното си слово древния видински писател :
След като се измина много време, в 6902 г. /1394/, пак в
трети индикт, когато поради неизвестни божии тайни срещу онова място /Търново/ се извърши гневът и голямото агарянско нещастие, уви! - стана и пълното тъжно разорение на тоя град заедно с околните. Чрез попущението на всесилния промисъл, чиято глъбина на съдбините е голяма, не зная по какъв начин с него се сбъдваше онова Иеремиево псалмопение, което казва: "Пътищата на Сион тъгуват"; когато всяка възраст от мъжки пол падне под оръжие;... Тогава архиереите и гражданите трогателно биваха гонени, подлагани по много начини на мъки и злословия. О, беда! Заради благочестието си бе заточен дори и патриархът, онова светило на светлината и христолюбивия образ! Тогава мнозина казаха: "По добре беше слънцето да изгаснеше, отколкото да замлъкне Евтимиевият език!" Съжалявам те, о, църкво, съжалявам те поради това неочаквано разорение! На тебе говоря, търновска славо! От каква на каква се превърна! Тогава в непристъпната светая светих влизаха нозете на нечестивите; тогава се изпълни с казаното някога от господа: "Когато видите мерзостта на запустението да стои на свето место". А свещеници, уви, и множество тълпи страдаха на открито; те нямаха нито молитвени домове, нито пък се ползваха, подобно на нечестивите, от законни правдини.. .Чрез проявения от бога гняв бе позволено на враговете люто да се явят на благочестието. О, позор! И мнозина се прехвърлиха към непристойните. Мохамедова вяра: едни като се изпоплашиха от страх, някой, като се омек-чиха чрез ласкателства или като победени чрез материална придобивка, други пък се присъединиха към враговете, като поради простотията си се подмамваха чрез писма и хитрост
/Българска историческа библиотека, IV. 1. 1931 г., стр. 192-206/.
Книжното и духовното богатство на България по мащабите на тогавашната култура е било огромно. То е фундаментът, върху които се е изграждала и процъфтявала културата на всички православни страни, част от Европейската и световна цивилизация.
Нещастието на България се състои в това, че онези страни, на които сме дали букви, книжнина, религия, култура и държавност, след като създават и укрепват своите държави, се превръщат в най - върлите противници и врагове на българщината. Учудващ и с нищо необясним е техният стремеж да ни завладеят, да унищожат нашата държавност, независимост, култура и традиции. Така например, след завладяването ни от княз Светослав, Русия е правила повече от двадесет опита да завладее "Заддунайската територия", както русите са наричали България и която са считали, че им принадлежи "по право"! Набезите на руските генерали, като този на Дибич - Задбалкански например, са били постоянно явление във водените единадесет войни между Турция и Русия, до последната през 1877/ 78 г, оказала се освободителна за нас!
От друга страна Сърбия, която е създадена като държава едва през XII в. /1204 г, или 523 години след България - б.а./ от цар Стефан Душан и която също е получила всичко наготово от България, непрекъснато е претендирала, че "Стара Сърбия" включва целия Видински регион и земите до р. Искър! Кога тази митична "Стара Сърбия", която никога не е съществувала е притежавала Видинско и земите до р. Искър, сръбските фалшификатори на историята не може да обяснят! Защото великосръб-ските мечти и химери, нямат нищо общо с историческите факти.
Сърбите са имали претенции за западните български земи, базирайки се на династическите бракове21, сключвани между български принцеси и сръбски принцове и крале.
На практика, българският народ, който винаги е изпитвал любов към Русия /заради Освобождението и многовековната руска пропаганда, че са наш "по-голям брат" - б.а./, както и към всички славянски страни, особено към Сърбия, е получавал в отплата само огорчения, агресия, ненавист, задкулисни игри и заговори. И вечен стремеж от всички да ни завладеят, унищожат и поделят помежду си...Колко вярна е мисълта на Андре Мороа, че в живота най - много беди и нещастия получаваме не от тези които мразим, а от онези които обичаме! Въпреки всички превратности на съдбата - заговори, войни, дългогодишни поробвания, опити за асимилация и пълно унищожаване на духовната и материалната ни култура, България е възкръсвала от пепелищата и повече от 13 века продължава да изпълнява своята историческа мисия в сърцето на Балканите...

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин