Изпрати стари снимки от Видин и областта

“ДА НЕ СЕ МЪЧИТЕ ДА УЧИТЕ НАРОДА, А ДА СЕ УЧИТЕ ОТ НЕГО” - Димитър Осинин и Народният събор “От Тимок до Искър”

История - Културен живот

От Тимок до Искър в Белоградчик през 1967Дълбокият смисъл на съборите за народно творчество, чието начало се поставя от Димитър Осинин през 1960 г. с първия събор в Граматиково се обуславя от стремежа за издирване на народния фолклор, запазен до наши дни и неговото изучаване и популяризиране; към намиране на най-красивите запазени образци, които отново да се събудят за живот, с което да се събуди и патриотичното чувство у народа, носител на цялото това културно богатство. Да се събуди интерес у самото население към неговото наследство, към неговите традиции, за да се покаже то, а най-красивото от него отново да се върне към живот чрез изкуството, занаятите, киното, театъра. Многобройните съмишленици на тази идея, събрани в Съвета за народно творчество към Комитета за изкуство и култура, начело с Д имитър Осинин започват да  организират първите народни събори.

Част от целия идеен замисъл на народните събори става и организирането и провеждането на първия събор за Северозападния регион в Белоградчик през 1967 г. под надслов “От Тимок до Искър”. Заедно с идеята за създаването му през 1965 г., се заражда и идеята за летният кинотеатър „Гъбите”, разположен сред уникалния декор на Белоградчишките скали, където до 1979 г. той се провежда ежегодно. Една от целите на организаторите му е да докаже, че този регион не е с беден фолклор, в сравнение с останалите, по-разработени и популярни, каквито мнения са се срещали сред някои по-тясно специализирани етнографи и фолклористи. Необходимостта да се изучава и популяризира фолклорното богатство на региона, се обуславя на първо място от факта, че тук се среща разнородно по произход население - балканджии, полубалканци и поляци. Преселниците, обединени от общата историческа съдба в течение на вековете принесли и доразвили своите специфични особености в една оригинална фолклорна сплав, което е оценено като рядка среща на различни хора, създали една обща култура, породила много богат и разнообразен фолклор.

“Да не се мъчите да учите народа, а да се учите от него” заявява Д. Осинин в заключителното си слово при закриването на първите събори в Белоградчик, с препоръка да се съхранява и представя самородния фолклор в оригиналния му вид, запазен в песните, танците, обичаите и костюмите; без преработки, допълнения и интерпретации. Именно преобладаването на такива изпълнения и откриването на ценни, дори неизвестни за фолклористите песни, танци и обичаи дават основание на Д. Осинин да окачестви събора като първостепенно събитие за Северозападна България. Осъществяването на събора той оценява като едно огромно дело по събиране на колективи и изпълнители, на подготовка на техните изпълнения, с което заслужават благодарностите на Съвета за народно творчество към КИК. Особено радостно той приветства етническото разнообразие на представения фолклор от Северозападна България, където се открояват със своята характерна специфика банатските и влашки изпълнения, защото участието им на събора освен богатството на фолклора в Северозападна България демонстрира също и свободата всеки да се чувства свободен у дома си.

Това изказване на събора в Белоградчик през 1968 г. най-добре илюстрира замисъла на съборите - да се представи издирения и запазен автентичен български фолклор, така както е достигнал до наши дни в песните, танците, обичаите, костюмите, предадени през поколенията. От този стремеж произтича и важното условие, което си поставят организаторите на първите събори на народното творчество -  в Граматиково през 1960, на Рожен през 1961 г., а от 1965 г. и националният събор в Копривщица - да се запази автентичният фолклор, издирен и представен от народни изпълнители и състави. Не се приемат професионалните изпълнители и преработките. Държи се на чистият стилово и оригинално поднесен фолклор във всичките му жанрове. Поради това тези събори имат ярко изразена събирателска насоченост, която цели да се издирят и запишат колкото е възможно по-вече песни, обичаи, танци, костюми, характерни за отделните етнографски области. От тук произтича и изискването да се избягва шаблона, да се изнесе чисто фолклорен материал, където именно е богатството. “Една песен неизвестна и оригинална да се изрови – с това се отплаща целия труд по организацията. Няколко такива песни вече са неоценимо богатство. Това са капитали, които се мерят по друг начин” – заявява Осинин, радостта си от намирането на неизвестна за него и незаписана в публикуваните сборници песен.

Тези високо научни в голяма степен условия за провеждането на съборите натоварва участниците в тях през онези години с редица изисквания, при подготовката и поднасянето на своите изпълнения.  Специално съставените комисии от най-изявените фолклористи, музиковеди и хореографи журират изпълненията по много показатели с цел – да откроят и отбележат оригиналните и автентични изпълнители, да запишат неизвестни или многовариантни песни, танци, обичаи и костюми.

Запазените слова на членовете на комисията, оценявала първите събори в Белоградчик, съдържат мненията, изводите, оценките и препоръките на членовете на журито, начело с Д. Осинин, изгледало с внимание над 1500 участници за 2 дни. В него участват още фолклористката Райна Кацарова, събирала записи на автентичен фолклор във Врачанско, етнографката Елена Стоин, Петър Иванов – директор на Националния дом за народно творчество към БАН. Отделни оценки изказват и председателите на комисите по прослушване на песните, танците и обичаите и косюмите като Кирил Дженев – хореограф, председател на комисията по оценка на представените народните танци; музиковедът проф. Джуджев, представителите на отделите “Култура” от трите окръга. Те всички са единодушни в изказванията си, че най-важните показатели за специалистите при оценка на изпълненията са били стилната чистота, самобитността и оригиналността на представения фолклорен материал. “Когато избираме жена или кон – с разбиране правим това или когато избираме краставици ние внимаваме, но когато избираме народна песен ние гледаме древността – колкото по-стари, толкоз са по-интересни.” – така цветисто онагледява критериите си за оценка проф. Джуджев. Не по-малко значение разбира се получава и изпълнителското изкуство, гласовите данни, техническите способности на танцьорите и изпълнителите, които да носят в душата си песните и танците, да не са заучени само, да се играе с усещане, с духовност, мисъл и настроение. Майсторството в изпълненията се оценява изключително високо.

Запазените албуми със снимки от провеждането на този пръв събор на Северозападна България разкриват уникалната атмосфера, настроениeто на прeдставените състави и изпълнители на сцената на летния театър, под неповторимия декор на Белоградчишките скали, лицата на стотиците носители на фолклорното богатство, както и внимателното жури, начело с неуморимия Димитър Осинин. А неговите думи, запазени в речта от закриването, ни разказват подробно за оригиналните и ценни изпълнители и богатството на Северозападна България и могат да се видят в Държавен архив - Враца.

“Със съборите за народно творчество ние утвърждаваме своето минало”, защото ако това не се направи, “значи сме прахосници на нашето минало, няма народ, който има такъв капитал.” “Нашите събори имат две страни – обобщава Осинин – едната е да носят народното, празничното, да напълнят душата, да изживееш целия край, да се създаде културен човек, а другото е да извадим максимум материал от този събор за научна работа, за усвояване основите на нашата култура, онези основни камъни, които градят народното творчество”.

ПЪРВИЯТ НАРОДЕН СЪБОР “От Тимок до Искър” Белоградчик – 1967 г.

Димитър Осинин е между инициаторите на Първия Междуокръжен събор на народното творчество “От Тимок до Искър”, проведен на 25 и 26 август 1967 г. в Белоградчик. Скалите над летния театър в Белоградчик тогава за пръв път стават уникална сцена за изяви на фолклорните състави от трите окръга – Враца, Видин и дн. Монтана. В журито присъства и самият Димитър Осинин – инициатор и създател и на народните събори в Копривщица и Граматиково.

Тази инициатива не добива тогава за съжаление популярността на Копривщенските събори. Затова и запазените албуми със снимки в Държавен архив Враца сега показват уникални моменти от провеждането на първия събор “От Тимок до Искър”.

От Тимок до Искър в Белоградчик през 1967 От Тимок до Искър в Белоградчик през 1967 От Тимок до Искър в Белоградчик през 1967 От Тимок до Искър в Белоградчик през 1967 От Тимок до Искър в Белоградчик през 1967 От Тимок до Искър в Белоградчик през 1967 От Тимок до Искър в Белоградчик през 1967 От Тимок до Искър в Белоградчик през 1967 От Тимок до Искър в Белоградчик през 1967
kraevedivr.alle.bg

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин