Изпрати стари снимки от Видин и областта

Читалище Цвят - 2

История - Културен живот

 

СВЕТЛИНА СРЕД МРАКА- ЧИТАЛИЩЕ "ЦВЯТ"
Напред, науката е слънце, което в душите грей...
/Ст. Михайловски/
Великата френска революция /1789 г/ раздвижи пластовете на сковаващата и застинала, като зеленясала блатна вода феодална система в Западна Европа. Тесните рамки на затвореното натурално стопанство, почти взривообразно се разкъсвали, с насилствената смяна на обществените порядки, налагащи по- прогресивната обществена система - капиталистическата, с нейния най - обективен и неумолим регулатор; стоково - паричните отношения.
Можеби най-точна формулировка за този мъчителен процес, дава немския евреин Мордихей Леви, наричан Карл Маркс, който пише : "Насилието се явява акушерка, която облекчава родилните мъки на старото общество тогава, когато то е бременно с ново". /Маркс К. "Капиталът", т.III,стр.113/
Революционните процеси в света, оказват своето въздействие и върху "болния човек" в Евразия - Османската империя с нейния най - див, азиатски вариант на вулгарния абсолютизъм. Турският султан Абдул Меджид се видял принуден да обяви своите прословути "реформи" - "Хати -шерифа" и "Хати -хумаюна" /1839 и 1856 г/, с които прогласява подобряване участта най - вече на християнското население в деспотичната държава.
Прокламираните промени обаче, се оказали само на книга, козметични и илюзорни и с нищо не подобрявали безправното положение на раята. Това още повече засилило стремежа на поробените българи към национално освобождение, след като, от мрака на робския тунел се появили личности, които разпалвали националната свяст. След Паисий и Софроний, започва онзи български феномен - Възраждането, който излъчи своите най - ярки представители - ГС Раковски, Л. Каравелов, Филип Тотю, В. Левски, Хр. Ботев, кнез Иван Кулин, Ст.Стамболов и цялата плеяда възрожденски дейци от края на 19-ия век.
Великият Раковски първи проумял, че народът трябва да осъзнае необходимостта да бъде свободен, а не роб и това да стене, не само чрез оръжието, а и по пътя на просветата. Затова, още през 1860 г. проектирал създаването на Първото Българско книжовно дружество. За тази цел, започнал да издава в Белград своя вестник "Дунавски лебед" /1860 - 1861 г/. Там завършил и отпечатването на " Горски пътник", "План за освобождаване на България" и "Статут на една Привременно българско началство в Белград".
За да стигнат страстните призиви на възрожденците до сърцето и ума на всеки българин, необходимо било, зората на просвещението да озари душата на всеки роб от тази изстрадала земя. За целта, наред с килийните и трикласни училища, се появили и първите читалища, които като пътеводна звезда щели да водят българското племе по пътя на просвещението.
През лето 1870 -то във Видин отваря врати първото читалище, наречено "Цвят" /това става на деня "Цветница"-б.а. /, за да разцъфтят в душите на видинчани озаряващите лъчи на знанието. Читалищата, тези истински светила в мрака и до днес, вече 140 години, сочат пътя на нацията към българщината и знанието...Читалище "Цвят" се явява първата обществена институция в града, поела тежкия кръст да прогони невежеството от душите на онази част от населението, която е пропуснала дори и минималното школско образование, подготвяйки достойни граждани за утрешна свободна България.
Как е основано читалище "Цвят" във Видин, научаваме най -добре от писмото на големия видински будител Михалаки Георгиев, писано по повод на годишния юбилей на читалището. Възпрепятстван да присъствува на честването, поради получаване на поканата след датата на празненството, той пише : /цитираме оригинала дословно, по тогавашния правопис/:

 

 

До почитаемото настоятелство на Бълг. читалище "Цвят" в гр. Видин.
Ставам отзив на поканата на почит, настоятелство на Видинското читалище "Цвят", изложена в писмото му от 4-й дек. м., което писмо ми стигна късно на ръка.
Като един от основателите на това културно заведение в гр. Видин и като бивш негов председател в по-последните години, за важно считам да съобщя следното:
Читалището "Цвят" във Видин има своята история и преди неговото основаване. Тая история се състои в пробуждането от голямото затишие, което владееше в Видин, както в културно - просветителна, така и в възродителна деятелност, като фактори, които трябваше да предшествуват свестяването на населението и неговото настроение към едно тежнение за по-добри социални и политически условия. По онова време Видин като че беше заостанал, подобно на някой изолиран остров, в националните тежнения, що бяха проникнали в повече от нашите градове в България. Това заспало състояние не се дължеше толкова на самото население и на неговата интелигенция, колкото на отсъствието на факторите, които трябваше да разклатят съзнанието и желанието на това население към една културна жизненост. Такива фактори се явиха тогава, около последната половина на десетилетието между 1860- 1870 год. Тези фактори бяха:
Покойният д-р Миркович, който беше докаран обкован и хвърлен въ видинските зандани по обвинение въ Берковското движение, по времето когато беше Доротей владика въ Враца. Наскоро след неговото довеждане въ видинския затвор, Д-р Миркович съ своята голяма интелигентност за онова време, обърна вниманието на тогавашния му мутесарафин23, Азис паша, който поръча да отковат железата от краката на нещастния Д-р Миркович и го взе и настани при себе си в конака, като го направи един вид частен съветник по управлението на пашалъка. Така поставен, д-р Миркович беше не само свободен да се сношава с интелигенцията в града, но като един високоинтелигентен млад човек/д-р Миркович беше Парижки възпитаник/ бе си спечелил симпатиите на всички интелигентни хора. При всичко, че той се ползуваше с влиянието и благоволението на Азис паша, Д-р Миркович се броеше все като арестантин, но това ни най -малко не му пречеше да дава израз на такива патриотически пориви, от които мнозина граждани се учудваха. За пример ще приведа обстоятелството, че през ония опасни времена, д-р Миркович разпространяваше чрез мене - по онова време току що свършил бях видинското "главно"училище - вестник "Свобода" на Любен Каравелова, между по-интелигентните видинчани, които гълтаха по скрити кюшета, съдържанието на револю-ционерните статии, що съдържаше тоя вестник. А от къде вземаше д-р Миркович в. "СВОБОДА"? -Доставяше му ги самия Азис паша, който му ги даваше да ги прегледва и да му докладва, ако има нещо интересно за неговия пашалък.
Долагал ли е нещо някога на пашата и какво, това не зная, но зная че винаги, когато отивах при д-р Миркович, той ще ме посрещне насмихнат, ще ми посочи с око към едно сандъ-че, което стоеше над писалищната му маса, от където вземах вестника преплащах го одве и го скривах в джеба си.
Д-р Миркович винаги казваше: Видин и видинчани са останали назад и за това трябва да се събудят. Той е един от най -ревностните пропагандисти, за да се основе един културен център въ Видин, а такъв център стана читалището "Цвят".
2. Вторият фактор е Драган Цанков, по онова време миа-вилин24 при видинския мутесерифин. Те бяха извънредно близки и неразделими другари с Д-р Миркович и бяха като един вид център, около който се движеха най -интелигентните хора от градът -учителите. Драган Цанков и д-р Миркович бяха причина за да се съгласят моите родители и настойници, да ме пуснат да замина и да следвам науките си в странство. Те постоянно проповядваха на видинчани необходимостта от културно образование.
Тези двама фактори действуваха пред външния свят, чрез учителите. Най -видните от тях последните бяха: Коста-ки Иванович Търновски и Сава Илиев Сирманов, а при тях, като видински жител и учителя Димитър Златарев. Тези тримата излезоха на лице с инициативата за основаването на читалището "Цвят", разбира се, по импулса на първите двама: Д-р Миркович и Драган Цанков.
За самото основаване на читалището няма да говоря, защото това може да се види от документите, които вярвам да са спазени, а именно: уставът, протоколите както и таблите в рамки, в които бяха записани членовете на читалището за през всяка година.
От начало читалището служеше, като образователен център, където се привличаше по - интелигентното видинско общество с разни научни сказки и др. четения. По после, деятелността на това заведение се простре и върху други полезни дела.
Когато в края на 1874 год. след като се върнах от странство и бях ангажиран за преподавател при тогавашното видинско петокласно училище, заедно с моите колеги: Георги Б. Ненчович, Димитър Хранов, Димитър Попов и др. Видинското читалище "Цвят" проникнато от важността да се даде възможност на населението в окръга да се снабди с подготвени сили, проповедници на науката и знанието, -за селски учители и свещеници - читалището "Цвят" взе инициативата да се изгради един пансион, в който да живеят и се хранят почти безплатно, способни селянчета, които да следват видинското петокласно училище и се подготвят за задачата, която им бе поверена от читалището.
В учреждението на това извънредно ползотворно дело, освен учителите, които бяха се всецяло предали на услугата му, взеха много живо участие и разни граждани, било като членове на настоятелството на читалището, било като членове на училищното настоятелство и с това помогнаха, щото в разстояние на 3- 4 години да се подготвят около стотина души селянчета, които станаха, от после, извънредно полезни при настъпилите условия, след освобождението ни. Между най -големите радетели и старате-ли за това похвално за видинчани дело, нека спомена Г.Г. Ставри Ангелов, Хараламби Гънзовянски, Димитър Златарев, Ставри Стойков, Янаки Николаев, Иван Николов, Ванко Нешов, Александър Николчов, учител Георги Мл.Гълъбарски
и др.
Наскоро, след освобождението , аз напуснах моя роден град Видин и от тогава не съм посветен в делата на читалището, та затова не мога нищо да кажа за през това време.
Във всеки случай, основаването на Видинското читалище "Цвят" е едно от най - културните проявления на градът Видин, през миналото столетие и, ако има културен център който да е дал на времето си каква и да е полза за Видин и за окръга му, то едно от първите места на такива културни центрове трябва да заеме читалище "Цвят".
Тия спомени счетох за по - интересни да съобща на почитаемото настоятелство относително читалище "Цвят" и като му благодаря за вниманието да се обърне и към мене със своите запитвания, оставам с дълбоко уважение.
М. Георгиев
г. София, 1909 . май 14. От това писмо на големия видински гражданин, общественик, писател и българолюбец, става ясно, каква смелост, дръзнове-ние и себеотдаване е обладавала душите на тогавашната видинска интелигенция, решила да направи всичко възможно за издигане културното ниво на своите съграждани.
За нормалното функциониране на читалище "Цвят" са изготвени Устав и Правилник, които със забележителна прецизност са обхванали цялостната дейност на тази родолюбива и просветна
институция.
Уставът съдържа 21 члена, които са регламентирали много точно и всеобхватно - целите, състава, управлението и дейността на читалището в пълни подробности.
Дори само член първи от глава първа на този Устав, дава пълна представа за целите на родолюбивата организация.
Правилникът за приложението на Устава съдържа четири раздела с 30 члена.
Особено важен е раздел II -ри от Правилника, който третира проблемите "За книгохранителницата"! В седемте члена на този раздел се разглеждат въпросите за вида, състава и съхраняването на книжния фонд при развитието на
БИБЛИОТЕЧНОТО ДЕЛО ВЪВ ВИДИН
Без книгите в света е тъмно и
човешкият ум е беден
/Виктор Юго/
В поробената българска държава, както и в цялата Османска империя, безкнижието, невежеството, страхът и смирението, са били благодатната почва, върху която векове е разцъфтявал азиатския произвол. Впрочем, такива са основните способи за съществуването на всякакъв вид тоталитарно управление.
В края на 18-ия век, отделни представители на скромната по брой българска интелигенция в рамките на империята, разбират, че само чрез мощния лост на просветата ще могат да изтръгнат заспалия български дух от летаргията и смирението.
Първите семена, посети някога от Черноризец Храбър25 и след това от Паисий и Софроний Врачански, които призовават своите братя да се събудят от вековния сън, защото "...не сме били само робове...и ние сме имали царство и господарстео и от царе силни, взимали сме дан. .."намират своите последователи. Най-будните български синове, осъзнават от собствения си опит.че действително без книгите в света е тъмно и човешкия ум е беден, затова призовават в своите писания поробените си братя на борба за по-достоен живот.
За чест на Видин, архиепископ Софроний, терзан от угризения, че поради невежество, безпросветност и липса на книжовност, братята му влачат безропотно хомота на робството, написва своята "трилогия" в крайдунавския град - "Възвание", "Ча-сосларец" и "Неделник". Първите сведения за съществуването на обществена библиотека във Видин, научаваме от вестник "Българска пчела" от
1863 година.
В града през през м. юни е съществувала библиотека за четене на книги от български граждани, в неофициално открито българско читалище., .местното началство /турците/ прибрали книгите на Видинското читалище. Поради този факт, а и поради това, че били затворени някой граждани, читалището преустановява своята дейност.
/в. " Българска пчела", бр. 2 / 7VI.1863 г. /. Шест години по - късно, през март 1869 г. учениците на Коста-ки Търновски основават библиотека в гр. Видин, но началото на нейната дейност съвпада с официалното откриване на читалище "Цвят" в средата на април 1870 г. и тя се влива в него. Читалището става истински културно - просветен център за възраждането на Видинския край още преди освобождението.
В стремежа си да осигури богата и разнообразна книжнина за видинските граждани, ръководството на читалището влиза във връзка с много културни центрове като - Книжовното дружество в гр. Браила- Румъния, с редакцията на в. "Дунав"- Русе, с Букурещ, Цариград, с Петко Р. Славейков, с Христо Г. Данов - Пловдив и много други просветители. За тази цел, видинското читалище, на 15 септември 1870 г. уведомило Цариградското читалище за своето основаване и отправило молба да го абонира за всички вестници и списания, които са излизали в Цариград.
От 1871 г. ръководството на читалището системно попълва библиотечния фонд от различни източници -дарения, пратки от чужбина, закупуване на книги, абонаменти и др. Руското консулство в Русе подарява за библиотеката в читалище "Цвят" 174 книги.
След основаването на читалището и обособяването на библиотеката, право да членуват в него и да ползват книгите, са имали само видински граждани от български произход. Чак през 1902 г. или 22 г. след Освобождението, ръководството на читалището взема решение да промени Устава, като бъдат приемани за читалищни членове и граждани от другите етноси. Това предизвикало остра реакция от страна на някой партии, тъй-като, вместо само с културно - просветна дейност за издигане духовното равнище на хората, социалистите на Благоев търсили добра почва" за да посяват и своите "социалистическо - комунистически идеи"! Това наложило временно библиотеката да бъде затворена, защото била изхвърлена от сградата на театър "Вида", където се помещавала в южното крило. Опитите за налагане и пробутване в просветната дейност на читалището на политика и партизански концепции само потвърждава гениалната мисъл на Александър Солженицин, че "...най -голямото нещастие на XX - ия век е идеологията, която донесе безброй беди на човечеството..."!
С активната намеса на Найчо Цанов и Димитър Балев, не след дълго, библиотеката отново е открита на същото място - в театър "Вида". От 1903 г. с Протокол № 4 /1.VII.1903 г. се взема решение българските списания "Мисъл", "Общо дело", "Учител", "Право дело", "Българска сбирка", "Здраве" и "Търговски вестник" да се подвързват /пришият/ за да се запазят като архивен фонд. По същия начин е подходено към немския вестник "Ди Цайт" и руските списания "Руская мисъл", "Мир Божи", "Научное обозре-ние", "Руское богатсгво" и вестник "Новое время".
В началото на 1903 г. е избран един, а през месец юни двама души библиотекари, единия за библиотеката и един за читалнята. Това са видинските граждани Асен Цанов и Димитър Филипов.
Ентусиастите в тази истинска школа за родолюбив и просвета се захващат усърдно за работа, с цел да подобрят материалната база на читалището и библиотеката. На 27.XII.1903 г. и на 3.1.1904 г. самодейните артисти към читалището изнасят съответно пиесите - "Предложение" от А.П. Чехов и "Службогонци" от Иван Вазов и реализират чист приход от представленията - 303. 86 лв. Ръководството решава от тези пари да се направят абонаменти за 17 бр. списания за 135 лв. между които: "Българска сбирка", "Мисъл", "Здраве", "Право дело", "Учител", "Търговски вестник", "Ново време", "Обозрение", "Работническа борба", "Работнически вестник" и др.
На 21 март 1904 г. е проведено тържествено събрание на читалище "Цвят" за да се отчете годишната му дейност на което митрополит Кирил извършва ритуален водосвет. Председателят на читалището обявява, че тяхното здание от няколко дни е взето от БНБ - Видин, заради неизплатени дългове, възлизащи на повече от 40000 лева. Това не стреснало и не отчаяло родолюбивите видински просветители и те веднага решили да си построят ново читалищно здание. Н.В.П. Видински митрополит Кирил учредява фонд и даряваЗООО лв. за по- скорошно построяване на сградата. Съставя се комисия от най- изявените видински граждани за реализирането на това дело в състав: Найчо Цанов, Димитър Цухлев, Никифор Недев, арх. Стоянов, В. Зуйбаров, Н. Коджаманов, П. Петров и др. / Протокол № 15 от 21. III . 1904 Г/ . Два дни след честваната годишнина, големият видински търговец, филантроп и благодетел Тома Лозанов, дава собствената си къща за настаняване на читалището и библиотеката.
За първи път от основаването на читалището и откриването на библиотеката, на 1 септември 1905 г. за библиотекарка е назначена жена - г-ца Зора Нейова, която заема мястото на напусналия Видин Михаил Симеонов. По късно е избрана и Зорка X. Маринова за пом. библиотекар. Всички избирани библиотекари до 1908 г. са били доброволни радетели за просветителската кауза. Някой от тях са работили на други места, а в свободното си време, без заплащане, са работили като библиотекари
Първият щатен библиотекар в читалище "Цвят" е назначен по предложение на големия общественик, родолюбец и интелигент Димитър Балев. На длъжността е назначен Андрей Тодоров / протокол № 15/ 29.1Х.1908г/. Постепенно работата на библиотеката става организирана и регламентирана, като се установява работно време от 9 до 12 сутрин и след обед от 14.30 ч. до 20 часа, като за възрастните се определя такса от 1 лев на месец, а за учениците 0.50 лв. за ползване на книжния фонд. Библиотекарят Андрей Тодоров е изпратен за един месец в Плевенската библиотека, ".. .която е известна по своята уредба, да се запознае обстойно с нея и приложи опита у нас". За своята мисия в Плевен, Андрей Тодоров е дал подробен доклад с предложени мерки за подобряване на работата във Видинската библиотека. На 25 март 1911 г, същият е делегат на Учредителния конгрес на читалищата в София и видинското читалище става редовен член на Съюза.
Най-ярката следа в дейността на видинската библиотека оставя библиотекаря - уредник Енчо Константинов Нешев, постъпил на работа през 1925 г. Той се оказва човек, свързал всецяло живота си с развитието и укрепването на видинската библиотека. Повече от 30 години библиотечното ръководство в града е под неговото вещо ръководство. Това научаваме от протокол № 14/ 26.Х. 1927 г. "...за постоянен касиер и завеждащ кинематографа назначава се библиотекаря на читалището Енчо Нешев с месечно възнаграждение 600 лева". Читалищното ръководство, вижда в лицето на Нешев един истински апостол на библиотечното дело и му делегира големи права /протокол № 22 от 25.XII.1927 г/, по уредбата, обзавеждането, съхранението, целесъобразното използване и отчитане на библиотечната дейност.
От някогашните скромни 250 - 300 тома книги, с които започва своята дейност видинската библиотека, през 1936 г ръководството отчита, че библиотечния фонд възлиза на 10938 тома, а раздадените книги за прочит са 11841 тома /протокол № 12/ 22. 05. 1938г
Опитният библиотекар Нешев, прави класификация на налич- * ната литература, като наличните 12000 тома са разпределени по езиков принцип - 10858 тома на български език, 351 тома на руски, 50 тома - немски и 48 тома на френски език. Застъпени са почти всички области на знанието - литература, история, география, биография, приложни науки, философия, обществени науки, естествени науки и пр.
Наводнението на Видин на 4 март 1942 г. нанесе значителни щети върху книжния фонд на библиотеката - унищожени са около 550 тома литература. Книгите били изнесени на тавана на читалището, но поради голямата влага, много от тях мухлясват или се поврежда подвързията им. На 1 септември 1942 г. "...книгите на библиотеката са в коридоритена театър "Вида"и са започнали да мухлясват, библиотеката и канцеларията са необитаеми поради голямата влага'/протокол от 12 . 09 . 1942 г/.
През 1943 г. библиотеката е преместена на втория етаж на новата читалищна сграда, а книжният фонд възлиза на около 10000 тома. На 1 октомври 1943 г. за помощник-библиотекар и книговезец е назначена Надежда Стефанова Тодорова, завършила специални библиотекарски курсове в Шумен.
Хората от моето поколение, които обичахме книгите, насочвани от нашите учители, да ползваме огромния за времето книжен фонд на библиотеката, все още си спомняме за милата, внимателна, услужлива, тиха и работлива като пчеличка "кака Над-ка", която ни съветваше кои и какви книги да прочетем, с оглед на възрастта ни. Спомням си с умиление, когато в края на IV - то отделение отидохме с моя съученик Цветан Гешев в библиотеката и поискахме от "кака Надка" книгите - "Братовчедката Бет" от Балзак и "Бел ами" от Мопасан!". Тя ни попита любезно, в кое отделение сме. Когато и казахме, тя се усмихна сърдечно и ни каза, че книгите са много хубави, но "Още не са за вас! Ще ви ги дам, когато стигнете до последния клас на прогимназията..." Така и стана! Тази мила библиотечна служителка ни насочваше какво е най - подходящо за възрастта ни и така създаваше у нас любовта към хубавата книга... Когато в края на 50 -те години на миналия век, завърших висшето си образование и се върнах във Видин, отново отидох в библиотеката, за да потърся интересуващите ме книги. Искрено се зарадвах, че в библиотеката все още работеше любезната "кака Надка". Тя има забележителна памет, защото ме позна и ме поздрави със завършването на образованието ми, като все така сърдечно каза: „Сеза вече нямате нужда от консултации, кои книги са най- подходящи за Вас, защото по-добре от мен вече знаете, кои са хубавите книги..."
Всеотдайната бивша служителка във видинската библиотека г-жа Надежда Стефанова е вече на преклонна възраст, но винаги когато срещна нейния брат Асен Стефанов /мои съученик-б.а/, изпращам сърдечни поздрави за тази необикновена жена - просветен работник! Колко мило тържество би се получило, ако ръководството на видинската библиотека и читалището, направят един юбилей на заслужилия библиотечен работник Надежда Стефанова - уважаваната "кака Надка"!
От 1 1\/.1959 г. библиотеката към читалище "Цвят" се отделя и се обособява като " Окръжна методична библиотека" - Видин.
В Третата Българска държава, не са били много управляващите, които щедро са разтваряли държавната кесия за подпомагане развитието на духовността. Дори изтъкнати български учени, с най - високи научни титли, когато са преминавали в лоното на политиката и обслужвайки партийни, класови, групови и партизански интереси, са забравяли, че след първото "А" и "Б", които са научавали в училището, след това са разширявали познанията си от богатите книжни фондове на читалищата и библиотеките. В правителствените програми за разпределение на средствата от Държавния бюджет обаче, най-потърпевши винаги са били секторите на здравеопазването и просветата, в т. ч. читалищата и библиотеките. Единствен от големите интелектуалци, като управляващ /министър на просветата и министър-председа-тел/, проф. Александър Цанков е считал, че най - важните сектори в държавата са тези свързани с духовното издигане на народа ни, наред със здравеопазването, Затова много от неговите въведения в просветното дело са все още актуални...
Великият Балзак преди повече от 150 години е казал, че "бюрокрацията е страшна сила, която се движи от нищожества". Дори и днес, в началото на XXI - и век, духовността, /най -вече в България -б.а./ се тъпче от желязната пета на управляващата бюрокрация!
Във Видин една от най - авторитетните обществени институции, несъмнено е регионалната библиотека "Михалаки Георгиев" с нейните повече от 300000 тома различна литература. „Днес от библиотеката се иска да освободи помещенията, които заема, защото новосформираният Административен съд трябвало да се разшири. И непременно това разширение да стане за сметка на библиотеката, защото помещенията са просторни, слънчеви и с изглед към площада..."/Йоцов Й." Не посягайте на библиотеката, г-да магистрати", в. "Видин" бр.18/2007 г./ Не че в сградата на Съдебната палата /в която се помещава Библиотеката -б.а./ няма място за Административния съд, но Н.В. Бюрократът иска да покаже, че когато е на върха на управлението, той "пише правилата"! Когато мегаломанството е приоритетно при взимането на решенията, един храм на знание и просвета, какъвто е библиотеката, може да бъде на тавана, или в мазето ! Важно е мимолетният управник да бъде на върха, осигуряващ собственото му благополучие и тщеславие...
Необходимо е управляващите, по-често да си спомнят, че действително "без книгите в света е тъмно и човешкият ум е беден", защото много от тях, с безразсъдните си управленски решения го правят още по беден...

 

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин