Изпрати стари снимки от Видин и областта

Читалище”Светлина-1928” с.Неговановци

История - Културен живот

От архивни материали, намиращи се в Окръжен Държавен архив гр.Видин  личи, че Читалището в Неговановци е основано през месец декември 1928 година. На учредителното събрание присъствали 12 души. Това са били почти всички учители от основното училище и някои от по-будните и прогресивни съселяни. Със сигурност се знае, че в Управителния съвет са били:

Учителят Христо Петров Тошев – председател на Читалището, роден на 10.12.1902 година в гр.Лом, завършил ломско педагогическо училище. Учител в Неговановци от 1925 година.

Райна Борисова Станков – родена на 14.12.1900 година в гр.Берковица, учителка в селото от 1.09.1923 година.

Севда Христова Тошева – родена на 30.03.1905 година в с.Видбол/ днешен гр.Дунавци/ , учител в селото от 15.09.1927 година.

Перка Николова Бояджиева – библиотекарка на Читалището, родена на 6.02.1901 година в с.Войница, учителка в селото 1.10.1928 година.

Поп Флоро Георгиев Чортанов /поп Чортан/– роден през 1894 година, свещеник в черквата от 1923 год. до 1959 год. Той дава идеята за строителството на нова черква на мястото на тогавашния дървен параклис. С помощта на Видинска митрополия през 1939 год. завършва строежа на „Света Троица” .

Година, две по късно в селото учителстват и Златко Стоянов Любенов, Евдокия Златкова Стоянова, Борис Станков Цеков, които в последствие развиват активна читалищна дейност. За останалите членове на Читалището от онова време няма данни. На Учредителното събрание на Читалището му е  дадено име „Светлина”, което носи и до днес. На същото събрание е приет Устав, който е просъществувал до 1950 год., когато е  заменен с нов. Книжният фонд на библиотеката  наброява  десет тома. Първите читалищни дейци изнасят лекции и беседи пред селяните за това как да обработват земите, за да получат по високи добиви от нея. Жените лекторки изнасят беседи пред майките и родилките, как да възпитават децата си и да ги предпазват от болести, да се отрекат от бабините обреди, да насочат децата си към училището. Не рядко  и акуширали при раждания. Но най-важна дейност на Читалището е просветителската. Читалищните дейци  провеждат беседи с цел да научат населението на българско четмо и писмо, тъй като малцина са  тези, които знаят  да се подпишат и да говорят правилно български език.Населението на Неговановци предимно били  власи и разговаряли на влашки език. Членовете на Читалището раздават българска художествена литература, организират рецитали и вечеринки, разучават в певческите групи песни,  различни от тези дето пеят в час по богословие. Всичко това става под влиянието на Септемврийското въстание от 1923 год. По думите на живия свидетел тогава поп  Чортан, по време на потушаването на въстанието, „сговористи”  извършват  много убийства на прогресивни хора от селото. Срещу читалищните дейци, фашистката власт в лицето на кмета, бирника и стражари, се води люта борба за да бъдат „задушени”  първите кълнове на просветителската дейност.

След построяването на сегашното училище през 1938/39 год. в учителската стая са били изложени книгите на библиотеката, които били вече 30 на брой, а вечер там се събират и по-будни младежи от селото, читалищни членове. Там се взимат решения за провеждане на мероприятия, театрални представления, сказки, вечеринки с концерти на певческата група.

За съжаление в периода от 1941 до 1944 год. поради жестокото преследване на прогресивни дейци за читалището не съществуват архивни материали.

След свалянето на фашистката власт на 9.09.1944 год. под грижите на ППО /Първична Партийна Организация/ и РМС /Младежки съюз/, членовете на които  са най-добрите активисти на Читалището, укрепва все повече и повече. По данни взети от отчетния доклад на училището, намиращ се в Държавен Архив, непосредствено след 9 септември 1944 год. в Управителния съвет на Читалището са избрани : Златко Стоянов Любенов- председател, Евдокия Любенова, Стефан Нейчев, Мария Д. Петрова-библиотекарка, Перка Н. Бояджиева, Ганка Н. Бучуковска, Марин М. Цеков, Марин Д. Иванов и др. Освен с просветителска дейност членовете на Читалището  събират подаръци и лекарства,месят козунаци, плетат ръкавици и чорапи и ги пращат на бойците от Първа Българска Армия, по случай 1 май – международният ден на труда. Читалището прави няколко мероприятия, за борба с маларията и за събирането на празни гилзи, които са били крайно необходими за военната промишленост. В училището правят  трапезария, в която се хранят най-бедните ученици, а учителите дават  дежурства за спазване на реда.

През тези години Читалището разполага с помещение, което според архивните документи е обзаведено с 33 стола, 1 маса и 1 шкаф за книги. Библиотеката разполага вече с 50 книги, осем от които на политическа тематика, както и няколко брошури. Читалището наброява 60 члена. По активни читалищни дейци са :Марин П. Пеков, Марин Д. Иванов, Флоро Д. Лападатов, Ангел Г. Младенов, Флоро Д. Динов, Руско Александров, Георги Деков.

През 1947 год. в читалищното ръководство са избрани :Никола Н. Младенов- председател, Косто М. Димитров- подпредседател, Яни И. Иванов касиер- библиотекар, Димитър П. Найденов- домакин, Флоро Н. Недялков- член, Йосиф П. Спасов- подгласник. В контролната комисия : Кирил М. Младенов, Руско Александров, Ангел Н. Калотов, Флоро П. Исаев.

Следващите години до 1954 година, а и след това, активни читалищни дейци влизащи в Управителният съвет са: Марин Павлов Маринов, Вениамин Цветанов Радов, Аристотел Маринов Димитров, Марин Василев Петров, Герасим Ангелов Некитов, Иван Николов Николов,  поп Флоро Чортанов, Петър Ангелов Георгиев, Димитър Георгиев Иванов, Еленка Георгиева Минчева, Славка Сурдулова, Андрей Николов, Цветко Цветков, Захина Крумова, Димитър Русинов, Неофит Николов, Кирил Вълов, Дарина Янева.

Първите години на нова, социалистическа България, по времето на масовизацията в ТКЗС, под ръководството на народния учител Яни Иванов Иванов,Читалището  започва да функционира като средище за масови изяви на населението на Неговановци. Читалищни членове организират лекции по ограмотяването на населението, изнасят беседи по международно и вътрешно положение на страната. Целогодишно издават стенлистове и вестник „Неговановски  стършел”, редактиран от Яни Иванов. През жетвената и вършитбената кампания уреждат агитпунктове с книги от библиотеката.

През тези години са поставени основите и на масовата художествена дейност. Според архивните материали през 1954 год. театралната група на читалището наброява 12 души, от които 9 са девойки. Групата има 8 спектакъла изнесени в съседни села: Борисово/ сега Покрайна/, Винарово, Гомотарци, Гъмзово, Флорентин, Ясен. Изяви на сцената на Видинския панаир през 1951 год. има и танцовият състав. Лекторската група наброява също  12 члена, провежда 6 лекции и издава 2 стенвестника, 3 агиттабла и е написва 25 лозунга за годината.

През 1955 год. книжният фонд на библиотеката наброявала 378 книги, от които 258 прочитни, 52 с политическа тематика, 30 с детска, 26 с агротехническа, 6 с естрада. През 1962 год. библиотеката вече разполага с над 1000 книги. Художествената самодейност носи  много успехи: през 1969 год. в Белоградчик 1-во място, през 1972 год.в републиканско първенство  гр.Ямбол.

От октомври 1973 година и до момента като секретар-библиотекар към НЧ”Светлина-1928” с.Неговановци работи Пламенка Георгиева Станчева

/ Фиг.7/. През всичките тези години от 1973г.  до 2012 г. едновременно с библиотечната си работа тя постига високи успехи и в художествено-творческата дейност.Ръководителка е на много танцови групи в различни възрасти.

Към Читалището са работили и други дейци през този период:

  1. I.            Певческа група ръководена от Виолета Асенова, която дълги години показваше и доказваше, че негованчани не само работят усърдно , но и активно се включват в читалищни мероприятия. Броят на групата била около 20 души /в момента групата не съществува / Фиг.2/
  2. II.            Духова музика ръководена от доаенът Калоян Петров-тромпет , а по-късно от Янко Станков Кирилов. Колективът, който се е мени с течение на времето се е състоял от:

Каравел Петров – Пило с тромпет, Божко Леонтинов с флигорна, Емил Станчев с тромпет, Красимир Станков - Милчо с кларинет, Каравел Иванов с тромпет, Дионис Павлов - Низ с тъпан, Виктор Крумов с барабан, Костадин Станков с барабан, Петър Александров - Пешо с баритон, Методи Костадинов - Варадин с баритон, Захари Маринов с баритон.

Духовият оркестър всяка неделя веселил  населението на Неговановци с кръшни хора на мегдана./ в момента има сборна група- от различни села музиканти /

  1. III.             Фолклорния танцов състав ръководен от Лиляна Минчева. Като участници в Първи национален фолклорен събор”Копривщица”-1981 год. извоюват Златен медал за автентични влашки хора  и красива влашка носия/фиг.3/ Участници в самодейния фолклорен танцов състав са: Венцил П.Ангелов, Пламенка Станчева, Величко Минчев, Лиляна Минчева, Зарчо Дионисов, Силвия Тодорова, Цветанка Вергилова, Божко Леонтинов, Витка Кирилова, Методи Гаврилов, Илонка Гаврилова, Бистър Кирилов, Георгица Крачунова, Емил Йорданов, музикантите Йон Николов/дядо Йончо/- дудук и Юри Любомиров – Джими на тъпан.

Не спира до тук самодейността на Читалището.  Участията им са не само национални, но и на регионални-общински нива /фиг.4 Видин/. С течение на времето от 1981 год. до днес танцовият състав  си мени ръководството  и участниците.Медали, грамоти и дипломи за отлично представяне са получени и от изявите в Смолян, Тетевен/фиг.5/, Рожен, Рибарица, а също така и от международни изяви по линия на Влашката асоциация в гр.Тимишоара Румъния /Фиг. 6/ с ръководител Пламенка Станчева.

Благодарение на трудолюбивото  населението на Неговановци, и средства получени от Министерство на Културата,  през 1979-80 год. се построява читалищната сграда /по времето на кмета Ячо Маринов/, която е най- представителната в общината с много зали и помещения, а сега е Кметство на селото./Фиг.1

От спечелен проект  ”Глоб@лни библиотеки България” към МК през 2009год. в Читалището се помещава Информационен  център оборудван с  компютри, принтер и мултимедия. Работник в  библиотека е назначена Мариана Димитрова/фиг.8/, която помага на съселяните си за тяхната информираност и нужди.  Ръководител е и на  детски танцов състав „Негованче” - самодейци към Читалището./фиг.9/

Ето така Читалището доказва, че е средище, което приобщава населението към глобализацията, информира и образова местното население, сплотява и обединява общности.

Певческата група с ръководител  Виолета Асенова 1980г. Копривщица1981г.  На Баба Вида Танцовият състав на участие във Видин 1987г. с ръководител Лиляна МинчеваДетски танцов състав на Тетевен 1994г. с ръководител Пламенка СтанчеваСекретар библиотекар и ръководител на танцови състави към НЧ”Светлина-1928” с.Неговановци  Мариана Димитрова работник в библиотека по Програма Глоб@лни библиотеки България и ръководител на Детски фолклорен състав към НЧ”Светлина-1928” с.Неговановцигр.Белоградчик ,,От Тимок до Искър - по стъпките на траките" 2011г.- Детски танцов състав „Негованче”  с ръководител Мариана Димитрова и Фолклорен танцов състав с ръководител Пламенка СтанчеваДетски фолклорен състав „НЕГОВАНЧЕ” с ръководител Мариана ДимитроваДетски фолклорен състав „НЕГОВАНЧЕ” с ръководител Мариана Димитрова
Мариана Димитрова

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин