Крепостта "Калето"

През 1683 година започва Австро-турската война. Принц Лудвиг разбива деветхиляден турски отряд, а Баденският маркграф от 14 до 19 октомври 1689 г. щурмува и превзима Видин. Под ръководството на ген. Ветерани се извършват поправки на цитаделата: удълбочаване на рова и направата на подемен мост над него. В 1690 година османските турци превземат отново Видин и още незавършила войната (тя е завършена през 1699 г), започват да строят каменна крепост в града.

Стената на Видинската крепост е построена по господстващата тогава Вобанова система. По онова време турската войска, главно в еничарския корпус, има на служба чужди офицери, които оказват помощ да се приложи тази система в строежа на крепостта. Потвърждава се становището, че проектът е изготвен по турска поръчка от френски и полски инженери. Освен това и между турците има способни строители. От надписите на Пазар и Топ капия научаваме името на Мустафа ага - славен архитект на областта. В основни линии Видинската крепост е завършена до 1718 или 1719 г.

С укрепването на Видин в съседния румънски град Калафат се изгражда шестоъгълна каменна стена с бастионно очертание, а на едноименния остров в р. Дунав - "Калафат" - землени валове и траншеи. Островът се свързва с левия бряг посредством понтонен мост.

"Който владее Видин - пише в дневника си австрийският капитан Щад през 1740 г. - не само би управлявал Сърбия и би задържал голяма част от България, но би се разхождал свободно във Влашко и Молдова чрез много удобна и кратка съобщителна връзка през Трансилвания".

Симеон Ванков, автор на "Крепостната ограда на гр. Видин в началото на XVIII в." заключава: "Видин, заедно с Калафат и укрепения остров със същото име, с които е съставлявал една укрепена група, представлява един Гибралтар, който затварял херметически входа на Долни Дунав за идващия от Запад противник".

Видинската крепост Калето е обявена за архитектурен и строителен паметник с национално значение. Публикувано в Държавен вестник, № 85,27 октомври 1964 г. Регистър на Националния институт за паметниците на културата - София, № 2388 от 9 юни 1969 г.

Стената откъм сушата има формата на полукръг, който опира с двата си края на дунавския бряг и има диаметър около 1800 метра. В него са описани седем хорди. Стената има бастионно очертание от седем 200-500-метрови фаса, съединени помежду си посредством осем бастиона с кавалиери.

Стената е двойна, изградена от камък, като междината е запълнена с камъни от стари постройки и с пръст от рова. Външната стена е от издялани правоъгълни камъни, а вътрешната от по-грубо дялани камъни, поставени на варов разтвор с тясна фуга. Външната облицовъчна стена е с наклон 712, а вътрешната е отвесна, подпряна с контрафорси на по 20 - 30 метра един от друг.

Ескарпът и контраескарпът са зидани с дървени сантрачи. Напречните греди са скрепени с надлъжни греди и така се образува скарата на строежа.

Фасовете са съединени помежду си с по 4 - 6 оръдия, които стрелят от барбети през амбразури. Вътрешният склон на бруствера е облицован с камък. При входовете на бастионите в стената са иззидани каземати и ниши за снарядите.

За защита на мостовете и капиите пред всяка една от тях има равелин, снабден с 6 - 8 оръдия, които стрелят през амбразури.

Срещу средата на фасовете има по един люнет със същия профил като равелините, но за пехотна стрелба. Всички тези укрепления (4 равелина и 3 люнета), са свързани помежду си посредством прикрит път, между който и люнетите се образуват плацдарми за съсредоточаване на резервите за контраатака.

През тази непрекъсната външна ограда, образувана от бруствера на прикрития път, се минава на определени места (прелези) отстрани на равелините, между два зигзагообразни стобора от дебели дървени греди Прелезите са пазени денонощно от стража и са широки, колкото да можеда премине една кола.

При контраескарпа има прикрит път, издигнат изкуствено над хоризонта около един метър, за по-добър обзор и обстрел, с бруствер, образуващ гласис, с каменна облицовка на вътрешния склон, приспособен за стрелба стоешком. Прикритият път е широк 3 - 4 метра.

Контраескарпът не върви успоредно по ескарпа, а се отдалечава поради бастионите и образува по тоя начин многоъгълна звезда.

Успоредно и на няколко метра зад вътрешната крепостна стена има дървен стобор (палисада) от дебели дъбови греди, с врати срещу всяка крепостна капия, пазени от стража. Тоя стобор служи да не позволява на гражданите да се доближават до крепостната стена и да влизат в контакт с войниците.

Стената следва речния бряг и е начупена (кремалиерна). За да се запази от ерозията на реката (най-вече от ледохода през зимата), при завоите има забити в дъното по два реда дебели дъбови колове.

Крепостната ограда е от две успоредни помежду си каменни стени, дебели около 2,5 - 3 м. Дългите колена на кремалиерата са по 50 - 100 м, а късите - по 10 - 15 м. Всяка стена сама за себе си е образувана от два каменни зида, дебели около 0,70 м, като междината им е запълнена с пръст. Външната стена е от грубо издялани четвъртити камъни, а вътрешната е облицована с гладки (аршин) камъни и външният им склон има наклон.

Върху двете стени има парапети за пехотна стрелба Парапетът на външната стена е с берма. Парапетът на вътрешната стена е по-висок от този на външната, което позволява на защитниците да водят едновременна стрелба.

По вътрешната стена, при чупките на кремалиерата. има на места малки кулички от камък за наблюдателници на часовите. В същата стена са направени каземати за подслон на бойците или за погреби. В някои от късите колена на кремалиерата вътрешната стена има бойници, през които нарочно оръдие може да обстрелва с картеч при необходимост пространството между стените, ако проникне в него неприятелят

Артилерията, която отбранява фронта откъм р. Дунав, е разположена в четири батареи на площадки, които навлизат на няколко метра в реката. Батареите са от по 4 - 8 оръдия, разположени до Аралък капия, при Топ капия, пред замъка "Баба Вида", до Телеграф капия и в края на крепостта (при днешната Художествена галерия).

На крепостната стена откъм сушата има четири капии (порти), през които се влиза и излиза от Калето: Стамбол капия, Пазар (Лонджа) капия, Боклук (Еничар) капия и Флорин (Карлъ баба) капу, понеже пътят води за крепостта при с. Флорентин, Видинско.

Карлъ баба е представител на дервишка секта и след неговата смърт е погребан от дясната страна до самата Флорин капу като национален светия, за да пази входа на крепостта от неприятелите. Над гроба му построили малка каменна ограда (нещо като помещение), в което местните турци, в определен ден, палели свещи.

Между видинските турци има легенда за юнака Кол-оглу. През 1737 година, по време на обсадата на Видин от австрийците, той пръв излиза от Лонджа (Пазар) капия. Този негов пример насърчава турския гарнизон, който отблъсква австрийците. За този негов подвиг, след войната Кол-оглу получава като дарение място до споменатата капия и там построява първия хан.

От портите откъм сушата архитектурна стойност за градинския облик имат само Стамбол, Пазар, Боклук и отчасти Телеграф капия на дунавската стена. Останалите порти са само пропускателни пунктове без особена архитектурна изработка. Капиите имат една и съща схема: прав подлез, засводен отгоре с масивен цилиндричен свод. Двата отвора на подлезите се затварят с двукрили врати. Външните врати на Стамбол капия, Пазар капия и Боклук капия са разположени в дълбоки ниши, фланкирани от двете страни с дебели масивни пилони. Те имат предназначението на бойници, от които защитниците на портата отбиват нападенията непосредствено към портата в случаите, когато неприятелят успее да премине рова и да се отзове до самата врата. Вътрешните порти са поставени наравно с плоскостта на фасадната стена. Те са архитектурно подчертани само с ризалити.

Самите врати са двукрили и са изработени от здрави дъбови талпи, дебели около 15 см. Обковани са с плоски ковани железни ленти (шини), прикрепени хоризонтално, застъпващи се една върху друга. Заковани са с дебели, ковани (цигански) гвоздеи, които имат широки декоративни глави. Върховете на гвоздеите са подковани (перчимени) от вътрешната стена на вратите.

И трите подлеза имат от двете си страни по две дълбоки ниши - места, в които се прикриват пазачите на портата. В една от тези ниши на всяка порта има огнище, в което се пали огън.

Вляво и вдясно от подлезите има по две дълбоки и тъмни помещения (каземати), където се съхраняват бойните припаси. В тях се влиза откъм крепостта.

Пред всяка порта, откъм сушата, има дървен мост, който свързва портата с отвъдния бряг на рова. Мостовете се вдигат посредством железни вериги, макари и скрипци, като прилягат в изправено положение върху вратите.