Изпрати стари снимки от Видин и областта

Дортикум (Връв)

История - Крепости

Дортикум (Връв)
На около един километър след края на граничното село Връв, Видинско (най-северозападното населено село в България), на 100 метра в дясно от асфалтовия път по посока към границата, върху първата незаливна тераса, отстояща на малко по-малко от десет метра от коритото на река Дунав, се намира разрушения и ограбен от иманяри стар римски кастел Дoртикум ( името идва, най-вероятно от келтското dor = тека/ doro = порта, или тракийското ??????????, срещанo още като Dortico в античната карта на латински – Tabula Peutingeriana). Най-ранният извор за Дортикум се съдържа в “География” на Клавдий Птоломей от град Александрия. Там то фигурира като ????????. В пътеводителя на император Антонин Каракала, селището Aquis (днес в пределите на Сърбия) отстои от Dortico на 16 римски мили. До неодавна, за местното население тук, мястото е било познато под името Влашка Райковица. Сега кастелът представлява купчина и диги от пръст с множество антики и древни останки на фона на красивия равнинен ландшафт и панорамата към румънския бряг. С течение на времето, ерозията на реката, която преди две хиляди години е била значително по-отдалечена от кастела (имаме основания да смятаме, че за това време реката е променила коритото си с около четиредесет метра!), е подкопала и отнесла изцяло северната стена на малката крепост. Археологическият обект е представлявал така нареченият римски „муниципиум”, който е бил обединение на „викус” или „селище” и “кастелум” или малка крепост. Така организираният муниципиум е бил добре изградена фортификационна система от I- ви век от новата ера, построен от IV Скитски и V Македонски легиони, помощни (vexillationes) части, както и ветерани от Панония, изпратени тук още по времето на принципата на Август ( 27 BC – 14 AD) и трайно уседнали вече при Веспасиан (69 AD – 79 AD) на изток, на запад и на юг от кастела с основна функция да отбраняват новозавоюваната територия на Moesia Superior или Горна Мизия от често нахлуващите даки, костобоки, скити и други северни племена. Тук са намерени печати и тухли от установилата се военна единица: COH(ortis) I CRET(um) – Първа Критска Кохорта, сформирана от жители на остров Крит. За друга такава кохорта намираме интересен печат COH VIII, за който се предполага, че е принадлежал на Cohors VIII Gallorum – кохота, за която се знае твърде малко, тъй като лагерът й все още не е открит. И още един интересен печат е открит тук – COH I AV… - за съжаление липсва третата буква след AV. Тя би могла да бъде R или G. В първия случай може да се допусне четенето Cohors I Aurelia Dardanorum – кохорта от времето на Марк Аврелий (161 AD – 180 AD), разположена първо някъде в Далмация, а след това в Naissus (Ниш), на 55 км. от Дортикум. Втората възможност е малко вероятна – Cohors I Augusta Nervia pacensis Brittonum milliaria, дошла неизвестно откъде в Долна Дакия. Съмненията ни около това предположение идват от факта, че гарнизон от типа cohors milliaria е твърде голям за дислоциране в сравнително малък кастел като Дортикум, ако разбира се е ставало въпрос за цялата кохорта.
Със сигурност можем да твърдим, че Дортикум е изпълнявал функциите именно на кастел – малко фронтово четириъгълно укрепление, чиито по-дълги стени са били по протежението на реката, за разлика от типичния римски castrum или „крепост”, която е била строена значително по-навътре към брега (800 – 900 м., до 1км.) и продълговатите й страни са били насочени перпендикулярно на реката. И при двата типа, както и при Дортикум, се наблюдават типичните антични кули при всеки ъгъл. В Дортикум са открити останки от една U-образна и две кръгли. При по-големите римски кастри се появяват и петоъгълни, наречени бастиони, а стените между тях – куртини (по-дебели както в суперструкция, така и в субструкция ). Стените на кастрата понякога са обхващали и всички възникнали странични викуси, и така, по модел на древногръцките полиси, се образувал град. Въпреки всичко, Дортикум не е успял да придобие тези размери.
Непосредствената близост на кастела до притока на Дунав – река Тимок – обяснява и още нещо. Във своята Historia Naturalis, Плиний Стари описва подробно тракийските племена „тимахи” на запад от реката Timаchus, (чието име в превод от старогръцки следва да означава „тъмен”) като „благоустроени тракийски народи, занимаващи се с риболов и производство на божествено вино”. Кастелът възниква не случайно върху останките на старо тракийско селище от бронзовата епоха. Стратегическото асимилиране на местното население, предприето от римляните в първи век от новта ера в този район, както и политиката им на омаломощаване на централизираната власт на тракийските царе, превръща това местно поселение бързо от „тракийско” в „римско”. Земята е плодородна, а поминъкът – изобилен. Може да се заключи, че за дълъг период от време, автохтонното население е продължило да съществува по стария начин, но под римска юрисдикция и управа, като постепено се е романизирало от смесените бракове, а и благодарение на разрастващата се и трупаща все повече богатства, роби и земи империя, е подобрило частично инфраструктурата си.Също така, Дортикум е бил населяван и от много жители с неримски произход.
В 83 AD, при император Домициан, провинция Мизия се разделя на две – Moesia Superior и Moesia Inferior (Горна Мизия и Долна Мизия) – попаднал в Горна Мизия, поради особено важните си гранични функции и контрол на имперската граница, Дортикум е бил проспериращ митнически център за всички стоки и хора, които, контролирани зорко от легионерските войници, са преминавали през Istris или Дунава. 20-годишен период на слабо управление до началото на 2-ри век, позволява на даките да опустошат и разграбят муниципиумът. В последствие, когато Дакия (днешна Румъния) става римска провинция в 107 AD при Траян, наказана два поредни пъти след походите му, завършили със самоубийството на дакийския вожд Децебал, кастелът, като вътрешен център вижда своя разцвет до средата на трети век от новата ера, когато започва първата вълна от готски нашествия и Дакия бива първата изоставена от римляните провинция. Преди това събитие, за този малко повече от един век, Дортикум се обособява като център, където просперира производството и търговията на керамика за бита (гърнета, амфори, делви, съдове за вино и зехтин, etc.), за което свидетелстват внушителните количества останки от тези артефакти там, а и хубавата глинеста почва наоколо. По-късно, при императорите Аврелиян-Домициян, Дортикум попада в Dacia Rippensis или Крайбрежна Дакия и частично се доукрепява. От този период имаме сведения, че тук са пребивавали така наречените “конници далматинци дивитийци” – военни кохорти, които били разположени на четири места между р.Тимок и р.Искър, дошли от селището Divita в Горна Германия (дн. Дойц на р.Рейн до Кьолн). Не след дълго, Дортикум е опустошен още по-силно от втората готска вълна и зверските хунски набези от средата на 5-ти век. Множество варвари, най-вече вестготи и сармати, придобиват статут на федерати и в замяна на блага, земи, роби и злато, обещани от Рим, защитават омаломощените граници. Като най-жестоко последствие от великото преселение на северните народи, не само за Дортикум, а и за всички поселения в източните провинции, грабежите и издевателствата на хуните са това, което прави Римската империя напълно безпомощна. Има сведения, че хунският вожд Уулдис, превзел в последствие близката крепост Кастра Мартис (днешния град Кула), при нахлуването си отвъд Дунава на изток (тъй като хуните нападат първо източните провинции, за да си осигурят стабилен гръб при по-нататъшната си инвазия на запад към Галия и Рим), напълно изличава Дортикум от пейзажа, като посича и изколва цялото население плюс жените и децата. В един античен списък-документ, наречен „За строежите”, изготвен от Прокопий от Цезарея в Юдея, отнасящ се до реставрираните крепости, Dortico се споменава като един от многобройните кастели, които император Юстиниян поправя и укрепва в средата на 6-ти век, когато Западната империя окончателно е рухнала. Последният съкрушителен удар обаче нанасят славяните в 575 AD и аварите в 585 AD. Анонимен хронист от Равена все още споменава Дортикум в началото на 7-ми век. Има данни за славяно-българско селище от VIII – X век, което не е впечатлявало с размери или блясък. Едно паметно пътуване на граф Луиджи Фердинандо Марсили (1658 – 1730) по дунавските древни станции чак XVII век скицира и описва мястото по време на венецианско-турските войни като дава ценни подробности за тогавашния му изглед и останки, въпреки, че поставя античния кастел не съвсем на точното му място. Графът попада в турски плен, а чертежите и разясненията му, помагат много на османците за военно-тактическите им действия и поставянето на патрули и засади в местността, използвайки същата римска стратегия от древността. Всички подробни бележки и рисунки на графа и до ден днешен се пазят в историческия музей в Болония, Италия. Малко след него, френският географ Жан Баптист Д’Анвий (1697 – 1782) поставя правилно Дортикум при село Връв, западно от землището на тогавашната Влашка Райковица. В края на 19-ти век, унгарският енциклопедист Феликс Каниц, изучавайки тези места, пояснява, че това е едно от споменатите от Марсили укрепления, а и Д.Дякович после говори за същото укрепление по сведенията на Д’Анвий и Каниц.
За съжаление, към днешна дата, градежът в суперструкция на кастела се е сринал от времето и иманярството, а, изглежда, е невъзможно да се извършат дори спасителни разкопки, тъй като сондиране и анализ в месността (цялата на непристъпни бабуни), изискват огромни средства, които местната власт и държавата нямат. Това, което е правено тук, е обхождане на терена с катер по реката и относителни данни за размерите на укреплението и викуса около него още в края на 50-те години на двадесети век от Станчо Ваклинов. Щателни проучвания, сондажи, разкопки и стратиграфски описи също няма. Във връзка с изготвянето на лист К 34 от пълната Tabula Imperii Romani (или Карта на Римската Империя) през 1961 г. (Теофил Иванов и Стоян Бешков) и през 1989 г. (Р. Иванов и В.Стоичков) са извършили повторни обхождания. До не отдавна местното население е наричало Дортикум „четате” или „крепостта”, но откакто цялото пространство там е било тотално опустошено с багери и копачи, за да заприлича на пресечен военен полигон, хората сега го наричат подигравателно „Кербала”. Поради липсата на каквато и да е защита от страна на властите, често се виждат необезпокоявани нарушители с металотърсачи и кирки, а и булдозери, копещи ями до 10 метра. Можем само да предположим, че в училищната сбирка с монети в село Връв има само една нищожна част от всичко, което е било ограбено и продадено на безценица. В ясно очертаващия се културен слой от римската епоха, сега личат следите както от антично, така и от не по-малко страшно за историята съвременно варварство. Една хилядолетна култура е почти напълно обезличена – керамика, фибули, маслени лампи, статуетки, тегули, кости, оръжия, тухли, печати, надписи, хипокауст, всякакви вещи и покъщнина – ценности от духовно и материално естество – са напълно унищожени, и по ирония на съдбата цялото място е покрито с избуял див татул.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин