Стефан Станев Димитров

СТЕФАН СТАНЕВ ДИМИТРОВ /1896 – 1941 г./ е роден на 31 юли 1896 г. Кмет на Видин от 21 април 1927 г. до 14 март 1929 г. Истински творец в благоустрояването на Видин. По време на неговото кметуване се довършва елетрическото осветление на града. Пресушават се блата. Оформя се крайдунавската градина. Построяват се градската баня и сградата на противопожарната служба. Павират се изходящите главни улици. Създаден е извънградски парк.

Полага големи грижи за бедните. Когато няма възможност общината, помага с лични средства кметът. “Ако джобовете му са празни – пише неговият биограф Иван Видинлиев – кметът пише авансови разписки срещу заплатата си… Името му се носи навсякъде из града – в кръчми, кафенета, хижата – с признателност и симпатия. Офщиалността е захвърлена. Обръщението “господин кмете” се изхвърля... Изменя се от народа със “Стефко...”

Умира твърде млад, едва 44 годишен, на 1 април 1941 г.

Обич - извираща от сърцата!

Когато след първия си кметски мандат Симеон Стоицев подава оставката си на 20 април 1927 г. , на следващия ден за кмет бил избран младият 31 -годишен юрист, бивш офицер от Първата световна война, Стефан Станев. Герой от Трети Бдински полк, награден с орден за храброст /IV - та степен - б. а./ при боевете за Битоля, Братин дол и Червената стена, той се отличавал с изключителна доброта и толерантност. Преминал през огъня на войната и след пробива при Добро поле попаднал в пленническите лагери "Гросете" и "Микра" /на френския корпус - б.а./ , където неговата жажда за доброта прераснала в свръхчувствителност. След повече от 7 месеца плен, той успял да избяга, на втория ден от втория лагер "Микра " с група другари, и да се върне в България.

След фронта и пленничеството, завършил Юридическия факултет на Софийския университет и навлязъл в живота като адвокат със солидно образование и богат житейски опит. Във всичките му действия - в работата, в обществото, в отношенията му с хората, неговата филантропия станала пословична. Сякаш бил осенен от провидението, да помага на всяко живо същество, независимо дали е в беда или във възход. Човеколюбието му като че ли било порив ,за безкористно превръщане в дело на Десетте Божи заповеди... Кметът Стефан Станев Димитров е роден на 31 юли 1896 г. във Видин и едва 30 - годишен вече е преминал през най-суровата школа на живота - войната. След това се включва в обществения и политически живот на страната. През 1923 г. става член на партията "Демократически сговор", а през 1926 г. е избран за пръв помощник - кмет на Симеон Стоицев. На следващата година е избран единодушно за кмет на Видин, заради изключителните му човешки добродетели.

Изключителни грижи полагал за благоустрояването и преобразяването на града в стремежа си да го направи чист и модерен, каквито градове е виждал през пленничеството си... Той продължава делото на своите предшественици, като започва и завършва още много други нови обекти /канализацията, пожарната команда, павиране на изходящите главни улици, извънградския парк и др. - б.а./, неща, които още се помнят от по-старото поколение видинчани. Много по-интересна е другата особеност на кмета - човеколюбието, добротата, безкористността и уважението, които му спечелват симпатиите и обичта на всички граждани -бедни и богати, всички го считат за истински народен ръководител! Неговият кметски кабинет се превръща едва ли не в "Сборен пункт" на всички нуждаещи се, от всички социални слоеве на населението.

Всички проблеми, които общината е можела и трябвало да реши, съгласно Закона, са били решавани незабавно, с разпореждане на кмета. Когато не можела да осъществи дребни плащания на най-бедните, за хляб, лекарства и други, кметът Стефан Станев давал пари от собствения си джоб. Ето какво пише за него първият му биограф в един местен вестник:

Ако джобовете са се изпразнили, кметът пише авансови разписки - срещу заплатата си. На този циганин 50 ле. ще даде понеже се примолил; на изпадналата в немотия бабичка -100 лв., на закъсалия без работа махленец някой лев, на четвърти в "заем", на пети поръчителство, на шести, седми и т.н. После плащане, поръчителства на сиромасите кредитори, а отгоре и почерпушка към последните и всичко това без сръдня, без нерви, като че ли така е трябвало да бъде. Като че ли няма свой нужди и задължения. И втурва се народ към общината. Кой каквото го боли, каквото бива и не бива, какво може и не може - при кмета. Името му се носи навсякъде из града - в кръчми, кафенета, улицата, хижата - с признателност и симпатия. Официал-ността е захвърлена. Обръщението "Господин кмете" се изхвърля и заменя от народа със "Стефчо" - в знак на близост и приятелство. Явяват се фанатични негови привърженици, когато той се отцепва от официалната управляваща партия и като неин опозиционер излиза в изборите със своята кандидатура за общински съветник, става едно чудо. Той получава повече гласове от цялата властваща партия. Народът ликува и понася Стефчо на ръце по улиците до безкрай. Същински пиршества настъпват особено в покрайнините на града. Народът със своя верен инстинкт празнува своя успех.

/Видинлиев Ив. статията" "Стефан Станев", в. "Бдинска заря", г. IV, № 76/ 5. IV. 1941 г. / Така, обграден с народната любов и признателност, Стефан Станев управлява почти две години видинската община, когато през март 1929 г. напуска кметския стол, поради появили се разногласия в собствената му партия и подмолната дейност на единофронтовците...

Въпреки това, той продължава да бъде общински съветник и активен спомоществовател, като подпомага успехите на читалище "Цвят". Активист е в гимнастическото дружество "Юнак".

Работи активно и като журналист. През 1923 г. е редактор и издател на в. "Бдин" и в. "Видински демократически сговор". Сътрудничи на в. "Бдинска заря" и на някои централни вестници.

Голямата народна обич към Стефан Станев е демонстрирана на проведените парламентарни избори на 13.III.1923 г., когато той е избран с голямо мнозинство от Първа видинска избирателна колегия. В Народното събрание е член на парламентарната комисия по външните работи и вероизповеданията, както и на комисията по правосъдието. В следващите избори видинските граждани го избират за народен представител в ХХI\/-тото Обикновено народно събрание, което е предпоследното свободно и демократично избрано народно събрание преди "второто освобождение" на България през 1944 г!

През време на 19-майския преврат на Кимон Георгиев и Дамян Велчев, той си остава председател на регионалната структура на "Демократическия сговор", но поради забраната на политическите партии от превратаджиите и постоянното му следене от полицията, той преустановява партийната си дейност.

Започва работа като държавен адвокат и защитава преди всичко държавните интереси. При изпълнение на служебните си задължения обаче, простива фатално и на 1 април 1941 г., умира твърде млад, на 44 години. На погребението му присъствува буквално целият град - гражданите, всички държавни институции, учреждения, армия, полиция, духовата музика, черковния хор на Г Копоев, съдиите, адвокатите, офицерството, пенсионерите, всички училища с преподавателите, хора от цялата околия. Всички скърбят за "нашия Стефчо"! На гроба му прочувствено слово произнася известния адвокат и бивш народен представител Вълчо Даскалов.

След 1944 г. името на заслужилия и обичан от гражданите на Видин кмет Стефан Станев не се произнася по никакъв повод по две причини: първо, защото е бил "враг" от толкова мразената от комунистите партия на проф. Александър Цанков; и второ, защото огромната народна обич към него е спонтанна, без директива "от горе" и няма нищо общо с насилствено натрапваната "народна обич" към комунистическите фалшиви и измислени "герои"...

Народната любов към ръководителите не се ражда под заплаха или по заповед! Тя е като онази...нормалната любов. За да я има - трябва взаимност...

Малко са кметовете на Видин, които са се радвали на толкова уважение и обич от гражданите. Малко са и тези, които са имали толкова много добродетели като Стефан Станев!

И днес, прехвърлилите 90-те години видински граждани Цветан Витанов, Иван Стойчев и Борислав Тошев с носталгия си спомнят: "Рядко се срещат кметове, като нашия Стефчо"!...