Петър Станев Пигулев

ПЕТЪР СТАНЕВ ПИГУЛЕВ /1825 – 1903 г./ кметува от 14 декември 1887 до 15 октомври 1890 г. За неизпълнение на определения от общинския съвет нарк /определени цени/ на стоки от първа необходимост наказва със заповед № 3 от 22 януари 1888 с глоба месарите Стан Генов от улица “Месарска” и Никола Вълчев от улица “Шишманова”. Никола Вълчев продава месото в месарския си магазин на по-голяма цена, а Стан Генов заклал свиня в дома си, а не в салханата, където било опреденото място за клане на добитък.

При решаването на всички по-важни въпроси за града и неговите жители свиква общо събрание, на което присъстват представители на отделните еснафи и по-видни личности в обществото на Видин.

В протокол № 10 от 26 август 1887 г. общинският съвет приема предложението за изграждане на общинска изба благодарение на пратеника на финансовото министерство Михалаки Георгиев, който съобщава на съвета, че е избрал най-сгодното и подходящо място в местността около телеграфното управление, баира на градината на Рашид ефенди и “Калето”. В комисилта за придвижването на въпроса участват Коста К. х. Ангелов, Найчо Цанов, Никулчо Ганчев, Младен Иванов, х. Петко Петков и Петър Диманов.

През 1888 г. строителството на избата е разрешено. В протокол № 68 от 11 декември 1889 г., е записано решението на общинския съвет да изпрати в София председателя на окръжната постоянна комисия Тодар х. Тодоров и Младен Иванов във връзка с превръщането на общинската реална гимназия в държавна. За да е успешна мисията министърът на просвещението Георги Живков и министър-председателят Стефан Стамболов са обявени за почетни граждани на Видин. Тя е успешна. Това е едно от големите постижения на кмета и целия Видински край. Гимназията минава изцяло на държавна издръжка, с което й се осигурява стабилитет във всяко отношение. Един от синовете на Петър Станев Пигулев умира на 100 години.

Петър Пигулев умира на 13 юли 1903 г. във Видин.

Кметът с апостолски плам!

Във Видин не са запазени архивите и протоколите от създаването на тайната революционна организация на Левски. Но такава без съмнение е имало. И то със солидна дейност и връзки с комитетите от другите санджаци на страната, както и с емиграцията в Румъния и Сърбия. За това свидетелствуват спомените на преките участници в събитията - Захари Стоянов, Марин Поплуканов, Младен Павлов, Ангел П. Пигулев и др. Ръководител на видинската организация е бил Петър Станев Пигулев. През 1938г. синът на Петър Пигулев-Ангел, разказал на своя племеменник Богдан Минков, тогава 13-14- годишен юноша, как са Във всички дела, с които се захващал Петър Пигулев, влагал възрожденски апостолски плам, поведение присъщо на истински българин, милеещ за своя град и своята Родина. Същата всеотдайност и внимание Пигулев отделял и за семейството си. Нежен, грижовен баща и съпруг, той осигурил много добро образование на четирите си деца. Най-голяма гордост за него бил вторият му син Христо, който завършил висше образование по естествени науки в Мюнхен. Много болезнено Петър Пигулев понесъл смъртта на този син, който починал внезапно на 6 март 1903 г. в Разград, където бил учител.

Тежката загуба сломила стария поборник и само пет месеца след смъртта на Христо, на 13 юли същата година, починал от сърдечен удар. Днес потомците на Петър Пигулев живеят във Видин и София като достойни граждани и с чувство на гордост носят името на своя забележителен пра-родител. За този достоен гражданин, видинската община не е направила нищо, което да напомня на поколенията за един истински пионер, отдал всичките си сили за превръщането на Видин в съвременен европейски град.
ВИДИНСКИ КМЕТОВЕ
Генади ВЪЛЧЕВ