Изпрати стари снимки от Видин и областта

д-р Бърни Бончев

История - Кметове на Видин

Д-р БЪРНИ БОНЧЕВД-р БЪРНИ БОНЧЕВ /1877 – 1968 г./ е роден на 1 януари 1877 г. в Разград. Кмет на Видин от 5 септември 1934 г. до 12 декември 1938 г. Активната му дейност по устройството на новия цигански квартал остава в паметта на видинлии, които кръщават квартала Бончова махала. Значителни са заслугите му за нивелацията, регулацията и най-вече водоснабдяването на Видин. Лично ръководи закупуването, доставката и полагането на водопроводните тръби с намерение водата да бъде пусната за видинския панаир през 1938 г.
Подава оставка поради напреднала възраст и изтощение.
В брой 10 от 3 юли 1938 г. на вестник “Видински общински вестник” е поместена редакционна статия “Д-р Бончев и делата му”. Там четем: “Виновник за водопровода се призна от всички – д-р Бърни Бончев и името му ще остане завинаги в страниците на най-творческата работа на нашите общини. Налице е направеното от Бончев и това е неоспоримо доказателство за неуморната работа на един идеалист със силна воля и амбиция, която би трябвало да служи за пример за служба, за пример на много общественици...”
След Девети септември 1944 г. зет му Иван Гологанов, полковник, председател на Плевенския военно-полеви съд “изчезва безследно”, а дъщеря му е интернирана във Видин.
Той прави опит да бъде полезен на обществото. Подава молба за членство в редовете на БРСДП, която по-късно се влива в БКП, но напусто...
Въпреки всичко това д-р Бърни Бончев написва историята на Раковица и Грамада, биографична книга за Н. А. Киряев, изнася беседи, подготвя следовници-краеведи.
Умира на 24 януари 1968 г. в София.
ХАРИЗМАТИЧНИЯТ КМЕТ Д-Р БЪРНИ БОНЧЕВ
"Истинско мерило за гражданственост"!
От Освобождението на България са изминали само 56 години, а през кметската длъжност във Видин са преминали вече 22 души. Средната продължителност на един кметски мандат е 2.5 години - време, крайно недостатъчно за сериозен подход при решаване проблемите на града. На 5 септември 1934 г. за кмет на Видин е назначен д-р Бърни Бончев, с което се слага край на кметските кадрили, предизвиквани от непрестанните междуличностни конфликти и партизански ежби. Новият кмет, за кратко време успява с много такт и умение да канализира съзидателната енергия на общинските съветници от всички групи към една цел - реконструкцията и модернизацията на града и благоденствието на видинските граждани. За д-р Бончев и за управленския екип на Общината имало само една "партия" - видинските граждани и интересите на града. По възрастните граждани на Видин, все още разказват за изключителните му заслуги за модернизирането на града, а по младите поколения са чували за него само позитивни неща.
В най-синтезиран вид, много точна характеристика за този изключителен градоначалник е направил видинският публицист Христо Лишков, който пише: "Лекар, учител, книжовник, журналист и кмет - навсякъде и всякога той стана истинско мерило на гражданственост"/Лишков Хр.," д р Бърни Бончев", в к "Видин" бр. 3 / 2005 г. / Бърни Бончев Денев е роден на 12 януари 1877 г. в Разград. Баща му Бончо Денев е бил обущар, а майка му Тина Стойкова - домакиня. Семейство на дребни еснафи, което с усилие свързвало двата края. Тежко е детството на малкото момче. Когато е на седем години, умира баща му, а три години по късно умира и майката. Малкото, 10-годишно безпомощно сираче, за да не остане на улицата, е било осиновено от богатия разградски търговец Нико Трифонов.
Завършвайки основното си образование през 1889 г, едва 12 годишен, Бърни Бончев работи като обущар, продължавайки занаята на баща си. След 1879 г, вече 16-годишен, изоставя обущарския занаят и постъпва в Разградската гимназия. След две години /1895 г/ постъпва в Русенската класическа гимназия, а от следващата година се записва във Видинската Ско-белева гимназия, която завършва през 1898 г. Във Видин избуява голямата му любов към града, който става за него участ и съдба! През есента на 1898 г. Бърни Бончев заминава да следва медицина в Женева /Швейцария / Като студент, попада в кръжока на руските емигранти.
По време на престоя си в Женева се запознава с редица видни личности - Георги Пле-ханов, Владимир Илич Ленин, Жан Луи Пети, Васил Коларов, Тодор Кабакчиев и др.... I Държавен архив - Видин, "Д-р Бърни Бончев ", Видин, 2007 г., инв. Опис № 1, ф. № 122 К, стр.4./ Още като дете в отделенията, Бърни Бончев научил турски език, тъй като негово съседче, с което ходили заедно на училище, му говорело само на турски. Нещо повече, научил да чете арабската писменост и йероглифите, с които бил написан Корана и можел да прави това по-добре от турското си другарче. По-лиглотските си способности доразвива през време на следването си, "...е чужбина усвоява: руски, немски, френски, италиански език, а чрез дружбата си със сръбски и влашки /румънски/ емигранти-сръбски и влашки /румънски/ език ..."/Държ. архив - Видин, "Д-р Бърни Бончев ", Видин, 2007 г, инв. Опис № 1, ф. № 122 К, стр.4./
Така младият Бърни Бончев, за съвсем кратко време, можел вече да говори, чете и пише на седем езика. Това ще го улесни по-късно и в историческите му изследвания, към които бил пристрастен още като ученик. След като завършил и се дипломирал за лекар, през 1907 г. учи в Женева за втора специалност и се дипломира и като зъболекар. Така приключил с образованието си. След завършването на първата си специалност, в началото на 1904 г. се завръща в Родината и отбива военната си служба като школник - запасни офицер в Княжево. После една година е участъков лекар в Елхово / село Болярово - б.а. / и от 17 септември 1920 г. е в любимия на сърцето му Видин. Тук е назначен за училищен лекар в Скобелевата гимназия, която някога е завършил. От тази гимназия израства привързаността на младия човек към всичко свързано с Видин и неговите граждани. След Първата световна война, където е старши полкови лекар, а след това началник на дивизионния лазарет при полевата болница, се завръща отново във Видин.
За да започне неговата съзидателна и творческа работа за благото на обществото. Годините от 1905 г. до 1920 са период на активно сътрудничество на д-р Бончев с всички вестници и списания като: "Медицинска беседа", "Майка и дете", "Училищна хигиена", "Български лекар", "Видински общински вестник" и др. От 1906 до 1916 г. участва в основаването и оглавява Хигиеническото дружество "Здраве" - за хигиена и благоустройство на Видин. I Държ.архив - Видин, "Д-р Бърни Бончев", ИН. ОП. № 1.Ф. № 122 К, стр. 5 / През 1906 г. д-р Бончев се оженва за швейцарската си приятелка Маргарита Корниолей, с която отглеждат и възпитават три деца. Маргарита остава до края на живота му негов най-близък и верен съратник. След приблизително тридесетгодишното си пребиваване във Видин, той познава почти целия около 20-хиляден град, поради непрестанните си контакти с гражданите на различни нива. Освен, че е сред най-изявените лекари и зъболекари, търсен от много пациенти, той е активен общественик и кмет, решаващ текущите проблеми на много хора, учител и публицист. От 1920 до 1932 г. основава и ръководи новата служба "Борба с маларията". Болестта била бич за града, поради многото блата около него. На 5 септември 1934 г д-р Бърни Бончев е назначен за кмет. Тази длъжност изпълнява в продължение почти на четири години/до 12VIII.1938г.-б.а./. През времето на дългогодишния си престой в Швейцария -повече от пет години, Бърни Бончев членувал там в известния "Трист клуб суист" в Лозана.
Това му дало възможност да пътува из Швейцария, Германия, Италия и Франция. Да се запознае с устройството и начина на живот в селата и градовете на тези страни. И по късно, като кмет да въведе някои достижения на Запада в старопрестолния Видин. За съзидателната и новаторска дейност на д-р Бърни Бончев може да се напишат много страници, но какво е бил Видин за него и той за града говори съграденото през неговия мандат: Приемане и внедряване на генерален кадастрален план за жилищното строителство и пътните комуникации. Построяване на модерен водопровод за решаване проблема с питейната вода. Построяване на модерна градска баня по европейски образец, която е наистина комфортна в сравнение със старата турска баня, намираща се срещу някогашния Видински затвор. Изграждане на лятна къпалия с басейн, по модел от Швейцария. Организиране построяването на спортни игрища за развитие на масов спорт: футбол, волейбол, народна топка. Разширяване и модернизиране на градската градина, която става втора по представителност след тази в Русе. Организиране на пресушаването на блатата в града и около него. Изграждане на част от дигата на р. Дунав, за предотвратяване заливането на ниските места при високите пролетни води на реката. Залесяване на пресушените блата и създаване на известния "Майски лес" / за съжаление вандалски унищожен през 90-те години на миналия век - б.а./ Определяне на постоянно място на традиционния Видински панаир - /на сегашното място на КАТ до разклона за Месокомбината -б.а./ Благоустрояване на пазарните павилиони / изграждане на покритите сергии/. Изграждане на колоритните някога "малки дюкянчета", разпростиращи се от "Сергиите" до днешната ул. " Райна княгиня", на края на които беше Видинската пожарна команда.
Укрепване и благоустрояване на Общинския театър "Вида ". Подпомагане на окончателното завършване на читалищната сграда и кино "Цвят" Организиране на изселването на циганите от блатата до някогашната централа и около днешния хотел "Ровно", в нов хигиеничен квартал и в нови жилища. Народът наименувал този квартал Бончова махала, като израз на признателност към нейния създател. След 1944 г. същата беше преименувана на "Боянова махала"! На името на човек, нямащ нищо общо нито с изграждането и, нито със създаването на нещо в града... Д-р Бърни Бончев е написал повече от 30 книги за Видин и неговата околност, което никой друг не е правил до него. Изнесъл е стотици беседи и сказки. Написал е хиляди статии, брошури, книги и други на здравна тематика или за благоустрояване на селищата, както и за тяхното историческо минало. Възстановява "Видински общински вестник" и основа вестник "Просвета". От 1938 до 1945 г. е председател на следните видински дружества : археологическо, журналистическо, "Червен кръст", "Борба с туберкулозата", въздържател но, българо-съветско и Културния комитет за повдигане на видинския край . От 1 януари 1950 г. е преназначен за началник на новосформирания институт Окръжна санитарно-епидемиологична станция - Видин до пенсионирането му. /Държ. архив - Видин, ф. 122 К, стр. 5,6./ Както се вижда, огромна е дейността и неизчерпаема е енергията на този човек, станал видински гражданин и приел участта на Видин като своя лична съдба...
Ползуващ оригинална чужда литература, поради свободното владеене на седем езика, д р Бончев непрекъснато търсил и намирал исторически факти и случки, с които да популяризира славата на Видин и величието на неговите граждани. За тази цел е проучвал старите архиви на турските хюкюмати19 и на ромейските апотезоисти 20, за да покаже превъзходството на българското племе и по специално на видинските граждани. Ето какво пише той за града, който така много обичал и на който посветил всичките си творчески възможности: Монолитното народностно чувство на видинчани може да се види още през X век/1004 г./ когато България пада под византийска власт.
Последна под владичеството на ромеите пада Видинската крепост и то след осеммесечна обсада не след бой, а с предателство и измама. Това вбесило император Василий II Българоубиеца и той жестоко си отмъстил за непокорството. Това може да се види и днес в един манастир до Цариград, където Василий II поръчал да издълбаят върху една мраморна колона следният надпис: "Ако някога българите се разбунтуват отново, трябва по моя пример да се смаже цяла България и да не се оставя нито една местност, нито една крепост без гарнизон. Това е единственото средство да се обуздае този немирен и непокорен народ." I Бончев д-р Б., "Видинската книга", ч. III, стр. 150 /. Д-р Бончев полага изключителни усилия да предаде своята етичност и висока култура, като норма на поведение, в обществените дебати и спорове. Спомням си, като ученик в гимназията /1949-50 г/ посещавах редовно неговите сказки и лекции на историческа и обществено-политическа тематика.
Той говореше тихо, мисълта му течеше гладко, а думите се лееха като от меден чучур на белокаменна чешма. Почти на всяка сказка, той повтаряше , може би, долавяйки растящото разделение и озлобление в обществото /налагано изкуствено от новите властници - б.а./ следните призиви: "...трябва да се научим да водим диалог и полемика със спокоен и уверен тон, без заяждане и отмъщение..."!След всяка негова лекция, която посещавахме с моя съученик Цветан Гешев, станал по-късно също лекар, той ми казваше: "Ще станем ли и ние някога умни като д-р Бончев..."! Отговарях му, че ако отидем като него да се учим в Швейцария и Франция, може би ще станем... Но се случи така, че много трудно ни разрешиха да учим, дори в София... Много интересни спомени за д-р Бърни Бончев ми разказа 97 - годишният днес бай Иван Стойчев, който е живата история на Видин почти през целия XX век. Неговият баща Васил Стойчев, бивш директор на Земеделската гимназия и д-р Бърни Бончев били неразделни семейни приятели. Те редовно си гостували и споделяли мисли за проблемите и развитието на Видин: "През 1935 г. - спомня си бай Иван - беше точно за моя рожден ден, след като се почерпиха с баща ми, д-р Бончев каза: "Василе, решил съм да направя основна реконструкция на квартал "Калето". Ще разруша всички сокаци и криви улички и ще направя един модерен квартал, като във Фрайбург /град във Швейцария - б.а./. От "Стамбол капия" до казармата ще има една хубава права улица...
Един ден при мен дойде началникът на пощата Георги Младенов и ми казва: "Докторе, този нов план за улиците бута къщата на моята братовчедка. Моля те, направи там един завой, защото е стара жена и няма къде да живее...". Когато разтворих градоустройствения план видях, че улицата минава точно по средата на въпросната къща. Разпоредих се, общината да намери веднага квартира на жената и изпратих представители да преместят всичкия багаж в новото и жилище. След два дни, дойде пак Георги Младенов и свойски приятелски ми казва : "Абе докторе, ти си строшил къщата на моята братовчедка...", на което отговорих: - Абе Георги, аз имам толкова много приятели в този град, че ако реша на всеки да угодя, никога няма да направя Видин благоустроен и чист град, какъвто трябва да бъде..."
Така, с много такт и търпение, спокойно и разумно, д-р Бончев убеждавал и своите съграждани, и общинските съветници, че предприетите мерки по реконструкцията на града си заслужават жертвите, защото Видин е все още с ориенталски вид, а трябва да стане европейски град. През своя кметски мандат д-р Бончев действително променил облика на града, превеждайки го сполучливо от 19-и в 20-и век. Във връзка с 80 годишнината на този истински видински реформатор, учителят-историк г-н Петко Кичашки пише: "През 1957 г. бе създаден инициативен комитет с председател Гено Петков за честване 80 годишнината му. /на д-р Бърни Бончев - б.а./ Поради намесата на самозвани "патриоти" честването се провали. Единствената му вина бе, че имаше син и зет зад граница" I Кичашки П. "Видински общински вестник" бр. 40/90 г. /. Някои нискочели примитиви от тогавашния Околийски комитет на БКП са преценили, че е много "опасно" за идеологията да се чества юбилеят на една и без това много популярна личност, която не е "наш човек", защото има син, напуснал България и живеещ в чужбина! Комунистическата власт обявяваше за "предател" и "изменник на родината" всеки, които не споделя Марксо-вото учение и който напусне България, за да избегне кървавите репресии и да спаси живота си! Съгласието за честването на 80 годишния юбилей на д-р Бончев е дал и тогавашния достатъчно интелигентен Секретар на Градския комитет на БКП Гено Петков.
Той лично е познавал бившия кмет и е оценявал по достойнство извършените от него преобразования в града. Но кметът на Видин /тогава се наричаше Председател на Градския съвет на Депутатите на трудещите се, по подобие на СССР - б.а./ Ангел Иванов-Галуц, подкрепен от юриста Гено Георгиев и Емил Маринов, осуетили празнуването на подготвяния юбилей. Нещо повече, те подложили на жестоко преследване и репресии организатора на инициативния комитет за това честване - учителя Петко Кичашки. По изпитания болшевишки сценарии, те "намерили доказателства", че учителят Кичашки е англо-американски шпионин и служи за връзка на сина на д-р Бончев /живеещ в Америка - б. а./ с баща му и с враговете - заговорници и конспиратори срещу народната власт във Видин /по думите на репресирания Кичашки/. Нещо което скромният учител по история не и сънувал! Дори и днес, когато разказва за тази комунистическа мерзост, Петко Кичашки трепери от възмущение, въпреки че от тогава са изминали 50 години! Заради тази долнопробна клевета, честният учител е осъден по бързата процедура и е изпратен на остров "Белене ", като каторжник...! В продължение на 8 месеца, един честен и невинен човек е подложен на жестоки гаври в преизподнята на българския "ГУЛАГ", само за това, че искал да се отбележи по подходящ начин годишнината на един достоен кмет!... Какъв е случаят със сина на д-р Бончев, зъболекаря Любомир Бончев ? За детето си д-р Бончев разказал на бай Иван Стойчев, само три месеца, преди да напусне този свят: Беше средата на октомври 1967 г. - разказва бай Иван -когато отидох по служба в София. Времето беше топло и се разходих в градинката зад бившия мавзолей. На една пейка седеше умислен възрастен човек. Отдалеч, в гръб ми приличаше на д-р Бончев. Приближих се, беше той. Докоснах го по раменете. Обърна се и като ме позна, радостно се изправи: "О, Иване, ти ли си! Колко много се радвам, че те виждам...Сега живея тук, при дъщерята, но мислите ми са все във Видин, той е на сърцето ми..." Покани ме в квартирата си, живееше наблизо. Разказа ми за сина си Любомир и за зетя си Иван Гологанов - мъж на дъщеря му. Гологанов бил юрист, военен прокурор с чин полковник. "На 4. IX. 1944 г. един ден преди СССР да ни обяви война и да окупира България - б. а/ през нощта, синът ми дойде при мен-разказал д-р Бончев, за да ме уведоми, че заминава заедно с Гологанов. Като военен прокурор Гологанов имал служебни връзки с военното контраразузнаване, от където му дали един списък, намерен у арестуван комунист. Арестуваният признал, че скоро ще вземат властта и че тези в списъка са хора, които трябва да бъдат "неутрализирани"/разбирай разстреляни - б.а./ в първите дни след победата. В този списък, освен военния прокурор Гологанов, фигурирало и името на зъболекаря д-р Любомир Бончев, който бил активист на Българския легион. Простихме се с Любо, като ми каза, че до три месеца ще ми се обади къде се намира - разказа д-р Бончев. След около два месеца ме уведоми, че с Гологанов се намират в Чикаго...! Голямото "престъпление" на сина на д-р Бончев и на неговия зет-военния прокурор Гологанов е в това, че не са останали в страната, та след "народната победа" на 9.IX. 1944 г. всеки от тях да бъде превърнат в "жертвен агнец", през "40-те безконтролни дни на революцията...!" Така, по късно идеолозите на "най-справедливото" общество, безобидно и невинно ще оправдават безбройните зверски престъпления- масовите разстрели и безследно изчезналите, повече от 30 хиляди души, цветът на нацията, през есенните нощи на 1944 г...
Всички онези, които са предпочели да спасят живота си, напускайки страната, защото са познавали дехуманизираната същност на комунистическата диктатура, бяха обявявани за "невъзвращенци", "национални предатели" и "изменници на родината", защото не са очаквали с овчедушно примирение да бъдат смазани от желязната пета на комунизма... Дълго време след 9.IX.1944 г. специалните служби са посещавали дома на д-р Бончев, за да търсят сина му и зет му, но той винаги спокойно е отговарял, че не знае къде се намират. "Когато се разделихме - казва бай Иван Стойчев, той ме прегърна, разплака се и каза: "... вече съм много стар и ще си отида от този свят, без да мога да видя Видин, който толкова много обичах..." Видинската Община, обществените организации и гражданското общество трябва да подкрепят днешната инициатива на председателя на пенсионерски клуб "Д-р Бърни Бончев" - Петко Кичашки, за увековечаване името на този изключителен човек, чрез построяването на един скромен паметник. Редно е комисията по оценка на духовните ценности към общината да предложи за присъждане посмъртно званието "Почетен гражданин на Видин" на д-р Бърни Бончев. Той напълно заслужава това. Така ще бъде коригирана една фрапираща историческа несправедливост.
ВИДИНСКИ КМЕТОВЕ
Генади ВЪЛЧЕВ

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин