д-р Асен Цанов

Д-р АСЕН АЛЕКСАНДРОВ ЦАНОВ /1881 – 1975 г./ е роден на 21 септември 1881 г. Последен кмет-радикал на Видин от 20 януари 1920 г. до 17 ноември 1924 г. и първи кмет на града с висше образование – доктор на юридическите науки. В дейността си като кмет се стреми да наложи индустриалното развитие на града, но радикалите нямат сигурно мнозинство и това му създава много затруднения. В общинския съвет има 7 радикали и 5 комунисти. Това позволява на комунистите да бламират често решения на общинския съвет.

През годините на неговото кметуване се строят много дюкяни, раздават се безплатни парцели за строителство на жилища в района на днешната болница, провежда се референдум за проекта за електрическо осветление на Видин. След приемането на проекта конкурентите за неговото изпълнение са много. Между тях е и световноизвестната днес фирма “Сименс”. Изпълнението е възложено на немската фирма “Хонза Хоунд”, предложила най-изгодни условие за града.

В тези години безплатната медицинска помощ на радикалите вече дава резултати – смъртността във Видин е по-ниска от смъртността в най-чистия европейски град по онова време – Дрезден. Хлебарите, подтиквани от тесните социалисти в града, правят опит да наложат високи цени на хляба и създават недоволство от управлението на радикалите и техния кмет д-р Цанов. Кметът обявява състояние “Крайна необходимост”, хлебарите са заети по силата на Закона за крайна необходимост, фурните на Видинския гарнизон са дадени в помощ на града и хлябът във Видин остава евтин.

На изборите, проведени на 2 ноември 1924 г. за общински съветници, след шестнадесетгодишно непрекъснато управление, радикалите губят властта. На заседанието си на 17 ноември 1924 г. мнозинството избира за кмет софиянеца Симеон Стоицов. Д-р Асен Цанов е избран за общински съветник.

Негова е идеята за създаване пантеон на видинските кметове.

Последните си години д-р Асен Цанов преживява в дрипи и страшна мизерия.

Мнозина считат за основна причина на жизнената трагедия на д-р Цанов хилавия, болен и умрял от рак в кръвта негов син Александър, но това не е цялата истина. След девети септември 1944 г. д-р Цанов е поканен да сътрудничи на новата комунистическа власт, но той отказва. Наследените от него 700 декара земя са кооперирани насилствено и той остава без средства за живот. Въпреки това настоява да се отнасят към него с уважение и титлата “доктор”. Продава и къщата си и живее под наем със средствата от уроци по немски, които дава във Видин.

Умира като последен бедняк на 26 февруари 1975 г. във видинската окръжна болница.