ЗАЩИТНИКЪТ НА ГРАДА
Генади ВЪЛЧЕВ

“На Вас се възлага като старши разпореждането на войските от Видинския гарнизон, затова разпоредете се и вземете всички мерки за защита границите на Видински окръг. Командир на крепостта да бъде най-енергичният й началник, а също и комендант. Засега от Вас по-добър командир едва ли може да има”, гласи телеграма на военния министър Никифоров от 2 ноември 1885 г. до командира на Северния отряд капитан Атанас Узунов. Министерската увереност е оправдана – не може да се припомнят имената на заслужилите за България военачалници, без да се спомене защитника на Видинската крепост.
Роден през 1860 г. в Русе в семейството на беден еснаф, Атанас Узунов още 15-годишен е четник в Черноводската чета и след неуспеха на т.н. Старозагорско въстание и хъш в Гюргево, куриер на революционния комитет, апостол. През 1876 г. вече е доброволец в Сръбско-турската война под командването на руския майор Киреев. Нещо повече – по препоръка на Любен Каравелов той е негов адютант, а за проявена храброст в боевете е награден със сръбски орден. След гибелта на Киреев в землището на Раковица известно време е в Букурещ, а оттам заминава за Одеса с препоръка за постъпване във военното пехотно училище. След успешно издържан изпит, на 10 декември 1876 г. е зачислен в него като юнкер с военно звание. В заповед с № 35 по Българското опълчение от 26 май 1877 г. се съобщава за постъпване на юнкера от одеското пехотно военно училище Атанас Узунов във Втора опълченска дружина.
Атанас Узунов взема участие в боя при Стара Загора на 19 юли, под командата на подполковник Куртиянов се сражава геройски на Шипка, заради което е награден с най-високото руско бойно отличие – Георгиевски кръст І степен и произведен в офицерското звание прапорчик. След края на Освободителната война се завръща в одеското военно пехотно училище. След завършването му известно време служи в източнорумелийската милиция, откъдето заминава за Петербург, където завършва военно-инженерната академия и става първият български офицер-сапьор.
Във Видин капитан Узунов пристига през октомври 1885 г. като командир на Северния отряд на българската армия и комендант на крепостта, заедно с поручик Иля Кръстеняков и още 73 войника за укрепване на града. Първата работа на високо ерудирания инженерен офицер е да състави план за незабавно възстановяване и укрепване на поверената му крепост, а при започване на Сръбско-българската война поема и гражданската власт в града. Всички годни да работят са мобилизирани за изграждане на люнети, редути, мрежа от траншеи, подготвяне на позиции за артилерията, залагане на фугаси. През нощта на 1 срещу 2 ноември Узунов обявява видинската крепост в обсадно положение. Онова, с което разполага са 6 800 войници, сведени до 19 запасни роти и нито един регулярен полк срещу 16-хилядната сръбска тимошка армия, командвана от най-способния сръбски генерал – Лешанин. Ултиматум до Узунов изпраща и началникът на тимошкия отряд полк. Димич. “Чест и почитание на братската ви войска и народ. Нам ни е дал Бог да сме по-силни от Вази. Братя сме, но политиката ни е направила неприятели. В името на братството и пощадата на братската кръв зовем Ви, господине, да се предадете с войската и града... Ще ли отпосле Видин да остане наш или не, това ще реши политиката. Ние сме ви заобиколили с войска и топове, щото Видин ще стане прах и пепел... Не искате ли да се предадете, приемете на душата си греха за проливането на братска кръв и разрушението на града.” се казва в ултиматума. “Вие може да дойдете във Видин като пленник.” е дръзкият, но достоен отговор на капитан Узунов. Отговор е и изпратеният на 15 ноември, рано сутринта, отряд със задачата да унищожи вражеската батарея на ул. “Страшен брег”. Двубоят е жесток, много от доброволците във “вилазката”, между които и командирът им – подпоручик Ангел Тодоров, загиват. Два дни по-късно, на 17 ноември, е сключено примирието.
На 2 април 1886 г. защитникът на видинската крепост, героят от Сръбско-българската война, вече майор, Атанас Узунов напуска града, обкръжен от всеобщо признание за изключителните си заслуги в отбраната му. От същата дата е и решението на общинския градски съвет за обявяването му като един от първите почетни граждани на Видин.