ТУРСКАТА ЕПОХА /1396 – 1878/
Димитър ЦУХЛЕВ

ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЦАРСТВОТО СЛЕД ЗАВОЕВАНИЕТО

Тази епоха изобщо е крайно оскъдна от към исторически паметници, по които може да се проследи систематично историческото й развитие. Но и от откъслечните такива се долавя, че султан Баязид, непосредствено след завладяването на Бдинското царство, взел бързи и енергични мерки да закрепи османската власт над него. Той го обявил за Видински санджак, като погранична област с административен център гр. Видин, в който поставил силен еничарски гарнизон /оджак/ под началството на еничер-ага или кетходаси. В един ферман на султан Селим III до видинските власти от първи юний 1793 г., между другото, за видииските граждани се говори: “Повечето от жителите на гр. Видин се числят в списъка на еничарския оджак, като оджаклии
/наследници на първите еничари/ на еничарския гарнизон. Те повече от всички други са били едни от най-послушните и най-преданите служители на империята ми и са се отличавали с примерно поведение. С усърдието си в своите длъжности, доказали са, че те винаги са съзнавали нуждите на империята и са се отзовавали с една похвална деятелност, когато е станало нужда да защитават крепостта.” А за самите еничари се явява: “Войниците-еничари, заедно с техните началници-командири, съставящи Видинския пограничен гарнизон, са едни от най-добрите и най-способните лица, избрани помежду всичките други гарнизони на императорските погранични крепости. Те се ползват с известни права и предпочитания и са третирани много по-добре отколкото всичките техни събратя от кой да е друг гарнизон.”
За комендант на града и управител на целия санджак назначил мютесалим-един от най-достойните си велики везири-паши, в ръцете на когото съсредоточил всичките власти – военна, административна и съдебна. Бил подчинен на върховната власт на Румелийския бейлер-бей, който имал седалището си в София. А за блюстител на шерията – особен кадия, който завеждал съдебното ведомство. Но вътрешното административно деление на покореното царство било запазено. Старите околии /войводини/, наречени каази, останали същите, като за всяка една бил назначен войвода, мюдюрин или каймакам, подчинен на мютесалима. Такива каази са били – Бдинската, Ломската, Раховската, Вратчанската, Берковската, Соколската /Банската/, Кутловишката, Белоградчишката, Кулската, Свърлишката и Кладовската. Самите градове на тези каази претърпели големи изменения по отношение на населенията си. Българското население в тях почти било махнато – избито, преселено и потурчено, а на мястото му заселени турци от Азия. Те получили напълно турска физиономия, а някои били и разрушени или преместени на друго място, понеже при завоеванието оказали известно съпротивление на завоевателя.
И гр. Видин също много пострадал. Многобройното му българско население отчасти било избито или избягало в чужди страни, а останалото – или е било потурчено и запазило своята свобода и недвижими имоти в града и околията или е било изгонено вън от крепостта, където образувало особен квартал или махала. Всичките му светини – църкви, манастири, светогорски метоси, странноприемници и др. също били ограбени, разсипани за материалите им, а по-голямата част превърнати в джамии, числото на които в първите години на робството достигнало до 32. Разсипана била до основи и св. Бдинска митрополия, когато по всяка вероятност бил убит и митрополит Йоасаф и близката до нея великолепна и вековна видинска катедрала “Св. Богородица”, така щото днес и мястото им не е известно, а за раята християни, като по чудо, била оставена само църквата “Св. Пантелеймон”. Сринати били и палатите на цар Йоана Страцимира, но крепостния замък “Баба Вида”, както и вънкашните му крепостни стени с техните наблюдателни и отбранителни кули, били запазени и подновени, когато цитаделите и крепостните стени на вътрешните провинциални градове били сринати, както това се установява от развалините им, останали и до днешно време и те станали открити и незащитени градове, види се, за да отнеме всяка възможност на съпротива или въстание от страна на раята. Изменени били и имената на улиците и кварталите му с турски имена на разни бележити техни пълководци, като махала “Ферид-Бей”, махала “Ел-Кадри-Ибрахим”, махала “Ахрам”, махала “Аланга-текие”, махала “Мустафа-Паша” и др. Изменено било и името му от Бдин на Видин, навярно по същите съображения, както в 1002 г.