ЦЪРКВАТА “СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН”
Емил МАРИНОВ

Димитър Цухлев счита, че църквата е от 1142 г. Петър Ников също смята, че тя е от XII в. Намира се в крепостта “Калето”. През 1560 г. видинските мюсюлмани се оплакват на султана, че богослужението в българска църква им “пречи” на молитвите в съседната джамия. Наскоро след това “случайно” българският храм изгаря, но после е възстановен. Вероятно се отнася за църквата “Св. Пантелеймон”.
Църквата е еднокорабна с външни размери 7,10 м ширина и 15,60 м. дължина без апсидата. Състои се от преддверие, наос /средна част/ и апсида. Вкопана е в земята на дълбочина 1,40 м. Преддверието се отделя от наоса чрез стена, на която има три арковидни отвора. На северната стена в апсидата са поставени две ниши, свързани с култов обред.
Преддверието и наосът са покрити с масивен, изграден от камък и тухли, полуцилиндричен свод.
Стените имат клетъчна зидария от камъни с тухли. Под покрива минава зъбчат корниз от камък и четири реда тухли.
На южната страна на свода са отворени три прозорчета, които допълват осветлението, получено от 5-те прозореца на надлежните стени.
Според надписа, вграден до входната врата, църквата е възстановена върху по-стари основи през 1633 г. Изографисването й става през 1646 г. Старият иконостас не е запазен.
Надписът гласи: “С изволение на отца и изпълнение на сина и съдействие на свети дух обнови се този божествен храм на светия и славен великомъченик Пантелеймон в лето 1633 г. И изписа се в 1633 при преосвещения митрополит господин [...] йа.”
Отвътре стените на църквата са покрити със ценни стенописи, дело на неизвестни майстори. В притвора са изобразени св. Роман /Ромил/ и ктиторът жупан Тома.