Заселването на славяните налага нов етнически облик на Бонония, ново име Бъдин и развитие на феодалните отношения. Образуваната през (681*) Федеративна славянобългарска държава се състои от вътрешна област, подчинена праяко на хана, и територията около нея. Бъдин и областта му попадат във външната област на държавата. Съществува становище, че българската държава на запад достига до река Искър и граничи с Ааварския хаганат. След като в 805г. хан Крум рагромява аварите, Бъдин е включен в пределите на България. Най-ранното сведение за града датира от 976г. когато избягалият от Византия син на цар Петър Роман намира убежище в бдинската крепост.
През първата българска държава (681-1018г) Бъдин се утвърждава като силна крепост в Сееверозападна България. Това се дължи на неговото местоположение. При хан Омуртаг (814-831г.) градът става център на военноадминистративната област, наречена комитат.Известни са имената на управителите Глад, Константин и Ахтум. В края на X век е построена цитаделата "Баба Вида". Бъдин става и изходна база за военните походи срещу авари, франки и маджари.
Българският град е изграден през втората половина на IX век. Броят на градовете в страната не е голям. Това са Плиска, Велики Преслав, Дръстър(Силистра), Бъдин, Несебър, Анхиало (Поморие) и др. Византийците употребяват за тях темините "кастрой" и "полис", което съответства на представите им за голям укрепен град.
През 1003 г. визанийският император Василий II с голяма войска обсажда Бдинската крепост. След осеммесечна обсада съпротивата й е сломена. Започва византийското иго.
Бдин придобива важно значение през Втората българска държава (1187-1396). В условията на изострящата се борба между болярите и централната власт Бдин е сепаратистки център.През 1213г. болярите в града вдигат бунт срещу Борил, узурпатор на царският престол в Търново. До 1259г. в Бдин вслатва княз Ростислав Михайлович, след него мощният княз Яков Светослав.
Наследява го деспот Шишман, женен за внучка на цар Иван Асен II. Подкрепен от татарите, Шишман воюва със сърбите (1292г.). Според един венециански документ от 1313г. синът на Шишман Михаил става негов приемник. След прекратяване династията Тетеровци Михаил Шишман, като най-силен владетел, е избран в 1323г. за български цар.Загива в сражение със сърбите при Кюстендил (1330г.)
Династическите затрудениия на цар Иван Александър (1331-1371 г.) спомагат за разделянето на България.Приживе той провъзгласява сина си Иван Срацимир за "съцар" и му поверява наследственото владение на Шишмановци в Северозападна България с Бдин. През 1356г. Иван Срацимир се обявява за самостоятелен господар на Бдин с титла "Цар на Българи и Гърци"
Царуването на Иван Срацимир преминава в сложна обстановка. На запад унгарците са в експанзия. от юг се задава опасността от османските турци. Между Иван Срацимир и Иван Шишман съществува съперничество. Те не се обединяват с балканските владетели против османското нашествие.
През 1365г. Унгарски войски, предвождани от краля, завземат Бдин и неговто царство. Те създават свое банство и правят опит да покатоличат населението в него.След четири годишен плен Иван Срацимир успява да си възвърне престола.
За да подчертае свпята независимост, прз 1381г. Иван Срацимир откъсва бдинската църква от Търново и я подчинява на цариградския патриарх.
Успехите на османските турци на Балканския полуостров принуждават бдинския цар Иван Срацимир през 1388 г. да стане васал на султана и да пусне в крепостта турски гарнизон. През 1395г. в Търново с политическа мисия отиват митрополит Йоасаф и Константин, син на Иван Срацимир.
Оттам те донасят мощите на св.Филотея Темниска в Бдин.
През 1396г. по река Дунав потегля кръстоносна армия.Жителите на Бдин избиват турския гарнизон и отварят вратите на крепостта.След битката при Никопол, където кръстоносците търпят голямо поражение, османските турци завземат Бдин и царството му. С това цяла България пада под турска власт.
За края на Бдинското царство има нова хипотеза.
Мястото на пленения цар Иван Срацимир заема Константин. След 1402г. той отхвърля турската зависимост и с своя братовчед Фружин, син на търновския цар Иван Шишман, вдигат въстание (1408-1413 г.) и освобождават Северозападна България. Със султан Мехмед I е сключен мирен договор. Краят на Бдинското Царство може да се отнесе към 1422г. когато започва обсадата на Константинопол.
Наши и чужди съвременници съобщават за Бдин като за голям и укрепен град.Наречен е "Пища на царството" т.е. житница. В житието на Ромил Бдински той е назован "град доблестен и преславен" а в приписка в четириевангелието от 1362г. като "велик и многолюден град."
През XIII-XIV век българските градове продължават да се развиват и укрепват.
Те запазват своя полуаграрен характер и главната им отлика от селото е, че са укрепени средища. Крепостното строителство показва нарастналото майсторство у българите и развитието на много занаяти.
Бдин, като и по-големите средновековни градове се състои от две части - външен и вътрешен град.
Цитаделата "Баба Вида" е предназначена за управителите, князете и членовете на царското семейство. В жилищните квартали на външния град живеят земеделците, занаятчиите, търговците, чужденците. Поради нашествията и войните управляващите укрепват външния град, за да защитят жителите му и като убежище за част от населението от околните села.
Първоначално бдинци използват за защита римската крепост Бонония от 20 хектара с известни поправки.
Но поради нарастналото градско население, тя вече не е в състояние да го защити. Затова столицата Бдин откъм сушата има изградено защитно съоръжение( земен вал, воден ров, дървен стобор). Река Дунав е естествена защитена преграда при външно нападение от изток.
След XVIIв. османските турци започват изграждането на каменна крепост Калето. Вероятно бастионната стена откъм сушата е построена върху българското укрепление от XIV век. За това свидетелстват някои от находките.
Бдин е политически, стопански и културен център в Северозападна България, оживено пристанище на Дунав. В грамотата на цар Иван Асен II от 1230г. дадена на дубровнишките търговци, Бдин и неговата област са поставени на първо място от останалите български градове. Цар Иван Срацимир също издава грамоти на чужди търговци и привилегии. Той сече медни и сребърни монети със своя образ.
В Бдин и царството се развиват занаяти, свързани с крепостното строителсвто и войската, с бита на населението, земеделието. Златарските произведения, керамиката, тъканите и др. свидетелствуват за постиженията на занаятчиите.
Създава се Бдинската книжновна школа. За това допринасят книжовниците митрополити Данаил и Йоасаф.
Книжовна дейност развиват манастирите. В манастира "Св Никола" край Арчар, Видинско се замонашва Теодосий Търновски.
В градското училище на Бдин учи Ромил Бдински. Бдин е укрепяван и благоустрояван. В замъка "Баба Вида" живее царското семейство. Съвремениците говорят за великолепието на катедралната църква "Св.Богородица". Османските завоеватели. освем замъка "Баба Вида" разрушават изцяло Бдин.