РАЗХОДКА ИЗ ИСТОРИЧЕСКИТЕ МЕСТА
Пътеводител из града и неговото минало

Видин е запазил ценни архитектурни и исторически паметници от вековното си минало. Те се намират предимно в стария квартал “Калето”, където е бил съсредоточен животът на града още в древността.
Изходният пункт за обиколка на този квартал е централният площад. Тук се издига монументален паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г., построен през 1942 – 1943 г. В Калето се влиза през главната порта на крепостта.
Стамбол капия /Капу/ – монументална постройка, изградена през втората половина на XVII в. едновременно с укрепителната система на Калето.
Запазени са тежките и обковани дъбови порти, които са затваряли откъм града широкия засводен проход, пресичащ портата. От двете страни на прохода са разположени 4 засводени помещения – каземати за стражата, и по 1 голяма хумба с надлъжен свод /складове за бойни припаси/. В едно от страничните помещения се намирали макарите за повдигане на подвижния дървен мост пред портата. Към фасадата на капията се издават напред четириъгълни пилони от едри каменни блокове, които са завършвали с малки бойни кулички /сега разрушени/. Личат леглата на откъртените по време на Освободителната война турски надписи с годината на построяването на портата. Един от тях се намира сега в библиотеката “Салтиков-Шчедрин” в Москва. От двете страни на портата са запазени части от крепостните стени, които са я свързвали с крепостта. Ровът пред нея е зарит и на мястото му сега е оформен зелен пояс, който следва очертанията на старата крепостна стена.

***
От Стамбол капия започва главната артерия, която пресича Калето
/ул. “Боян Чонос”/ и води към крепостта “Баба Вида”. На ул. “Боян Чонос” 28 през 1962 г. беше разкрит значителен сектор от западната стена на римската крепост “Бонония” и част от основите на кула. Стената е запазена в продължение на 20 м. на височина 5,7 м., в основата е дебела 4,28 м.
Изградена е много солидно от средни и големи квадрати с пълнеж от вътре и спойка от бял хоросан. Стената има смесена зидария. Състои се от редуващи се каменни и тухлени пояси. Кулата също се отличава със солиден строеж. Стените й в основата са дебели 4,15 м., а в над зида – 3,60 м. На места е запазена на височина до 5,70 м. В основата си е кръгла, а над цокъла – полигонална. Същия характер имат и съседните две кули на западната стена, намиращи се по на 60 м. източно и западно от нея. Сектори от тях са открити в миналото на улиците “Стефан Караджа” и “Тополовец”.

***
Римската крепостна стена е била построена през първата половича на III в. На места личат поправки от VI в. На 50 м. северно от нея, на същата улица, се издига Кръстатата казарма – масивна двуетажна сграда, построена през последните години на XVIII в. от Осман Пазвантоглу. Фасадата се отличава с прости и строги линии, архитектурата й е необичайна за турското строителство /построена е във формата на кръст, откъдето иде и името й/. Този внушителен паметник /заемащ 1 800 кв. м. застроена площ/ вероятно е бил построен под ръководството на френски и полски инженери, с каквито Пазвантоглу е поддържал връзки и дори по техни планове е започнал да строи външния защитен вал на града с редутите. Сградата е претърпяла много преустройства, не е поддържана и е в лошо състояние.

***
Срещу нея, от лявата страна на ул. “Боян Чонос”, е църквата “Св. Петка” – от първата половина на XVII в. Тя е малка, еднокорабна сграда, вкопана в земята на около 2,8 м.
Състои се от късо предверие, наос с надлъжен цилиндричен свод и олтарна абсида. Иконостасът й не е запазен. Сегашният е късен. Стенописите са замазани с вар, само по свода са запазени отделни фрагменти. Над входа на наоса има доста заличен български надпис, от който се вижда, че църквата е построена с помощта на влашкия войвода Матей Бесараб през 1633 г. и вероятно наскоро след това е била изографисана. Според едно предание в нея е бил посечен гръцкия владика Калиник, който преследвал Софроний Врачански и го задържал насила във Видин.

***
След един малък завой по ул. “Боян Чонос” пред погледа изпъкват стройните кули на “Баба Вида”, най-добре запазената средновековна крепост в нашата страна. Тя е разположена в северната част на града, там, където Дунав, правейки големия си завой, се врязва най-дълбоко в българския бряг – едно място извънредно изгодно от стратегическа гледна точка и затова векове наред тук са били съсредоточени главните укрепителни съоръжения на града. Дотук е достигал североизточният край на римската крепост “Бонония”. Развалини от ъгловата й кула лежат дълбоко в основите на един от по-късните бастиони. Средновековната крепост, строена през периода от втората половина на X – XI в. и през XIII – XIV в., застъпва отчасти заварените антични строежи, но се разгръща в съвършено нов план и в много по-голям мащаб. Тя има характер на цитадела на средновековния град.
Българската крепост, изградена на това място в края на X в., е била много по-малка по обсег от днешната. От нея не се е запазило нищо по-цялостно и не е възможно да се установи плана й. При последните археологически проучвания в крепостта се откриха строежи от това време в основата на главните кули. Сравнително по-цялостно е запазен югоизточния ъглов бастион № VI /към Дунав/, основите на който излизат извън оградната стена на крепостта. Той е граден от грамадни по размери блокове. В зидовете му са употребени вторично доста антични паметници – розетки, корнизи и два римски надписа, пренесени от развалините на Рациария.
През XIII – XIV в., когато градът е бил столица на Видинското феодално царство, се извършва най-значителното строителство в крепостта, на което дължим до голяма степен и днешния й вид. От този период е цялата вътрешна оградна стена във форма на неправилен четириъгълник, заедно с прилежащите й 4 кули и 2 бастиона /кула II, III, IV, V, VII и VIII/. И археологическите материали, открити при проучванията, показват, че най-интензивен е бил живота тук по времето на Втората българска държава.
Последното строителство на крепостта са направили турците през втората половина на XVII в. до 20-те години на XVIII в., когато се изгражда и крепостната система на Калето. В югозападния бастион е вграден турски надпис с годината на възстановяването – 1689 – 1690 г. Тогава е бил преустроен вътрешния двор и основно поправена външната оградна стена с входната кула. Два контрафорса и една шестоъгълна кула към Дунав се приписват на австрийците, които по време на Австро-турската война – 1683 – 1699 г. завладяват Видин за около една година /1689 г./. Тогава под ръководството на генерал Ветерани са извършени възстановителни работи за подобряване на крепостните съоръжения на града. Тези късни поправки са допринесли за запазването на крепостта и не са изменили облика й на средновековен български замък.
В сегашния си вид крепостта е почти квадратна цитадела, заобиколена с дълбок ров. Ровът е бил запълван с вода. Посредством каменен мост се влиза в първата, така наречена “входна кула”. В миналото тя охранявала входа и стария подвижен дървен мост. През нея се минава в първия вътрешен двор, който огражда от три страни вътрешната крепостна стена с кулите във форма на неправилен четириъгълник. Дворът е опасан отвсякъде с външната оградна стена, също в неправилна форма.
В горния пояс се редят десетки мазгали /бойници/, оформени през XVII в.
Още при влизането във външния двор срещу входната кула /№ І/ се виждат откритите при разкопките през 1961 г. основи на полигонална римска кула, която е маркирала североизточния ъгъл на “Бонония”. Върху част от нея е легнала една от четириъгълните средновековни кули на крепостта и една рампа от турско време. Кулата е запазена на височина 3 м. от цокъла, стените са дебели 3,60 м.
Най-добре запазена, с характерен средновековен строеж /от XIII – XIV в./ е кулата в северния ъгъл на крепостта /кула № III/. Преданията свързват построяването й с името на Иван Срацимир, който всъщност е бил един от строителите на цитадедата. Тя, както и останалите кули е на няколко етажа, разделени с масивни дъбови подове. Издига се на 16 м. височина от терена на външния двор. Кулата е изградена много здраво от средни по големина блокове, между които са употребени и тухли, без да се следва определен ред, спойката е от здрав хоросан, примесен с чакъл от червени камъчета. Зидовете й са дебели 2,80 м. Само в горните й части има няколко тухлени пояса. Вместо прозорци в долния етаж има тесни бойници, които се разширяват навътре. Горе кулата е завършвала с характерните за нашите средновековни крепости зъбери, които турците са преустроили в засводени прозорци и са направили покрив. И крепостната стена, с която тя е свързана, е била увенчана със същите бойници, които при оформянето на горната тераса през турско време са били зазидани, но и досега личат очертанията им. Влизането в кулата първоначално е ставало само от горния етаж. По-късно във вътрешната крепостна стена е бил прокопан проход, през който сега се влиза в долния етаж.
По фасадата се виждат някои декоративни мотиви, които са характерни и за други наши средновековни паметници – тухлени розети, меандровидна украса от тухли над една от бойниците, полукръгли плитки ниши в горния край. В северозападната стена на кулата е зазидан малък блок с релефно изображение на два лъва, застанали гърбом един към друг. Според едно предание в Срацимировата кула през турското робство били наказвани българските патриоти, като ги задушавали в просо. Действително и сега се намира много просо в цепнатините на зидовете й, но то се среща в по-големи количества и в другите помещения на крепостта. През известни периоди крепостта е била използвана за склад на хранителни и бойни припаси, с просото е била изхранвана турската войска. Срещу двете кули във високата рамка на югозападния двор, е вкопан тесен тунел със стълби, който слиза до нивото на рова. Той е служил като таен изход от крепостта.
В дъното на този двор се намира голямо правоъгълно помещение – така нареченото “казармено”, с малко преддверие. В пода на преддверието е вкопан правоъгълен резервоар за вода. И двете помещения са пристроени към крепостта през XVII – XVIII в., когато тя е била поправяна. Осветяват се от няколко бойници в зигзагообразна форма.
Към вътрешния двор водят два входа – единият от югоизток, другият от североизток /срещу входната кула/. Дворът е заобиколен с двойни каменни помещения, повечето, от които са построени при възстановяването на крепостта от турците. Те са слабо осветени, имат по един отдушник за чист въздух към горния етаж. Предназначени са били за складове и караулни. Югоизточните помещения са използувани през XVIII – XIX в. за затвор. Стените на едно от тях са изпъстрени с врязани черти и точки на различни украси, вдълбани с острие. Това са рабоши, с които затворниците са отбелязвали времето, прекарано в този страшен турски зандан. Между тях има и няколко дати от втората половина на XVIII в. /1753, 1754 и 1758 г./. В една ниша към южния ъгъл на крепостта е запазена бесилка, използувана по това време.
От югоизточната част на двора започва каменна рампа, покрита със свод, която извежда на горната тераса. Тя е предназначена за изкачване на бойни припаси и оръдия. Терасата има дебел насип от пръст, заобиколена е от тухлен пояс с амбразури и три наблюдателници в ъглите. Тя е оформена доста късно – през XIX в. и е пригодена за артилерийска отбрана. Оттук се открива прекрасен изглед към Дунава и отсрещния румънски бряг. На юг и запад се простира Видин. По брега на реката са двойните крепостни стени на Видинското кале, които достигат чак до “Баба Вида”.

***
Около крепостта са запазени един голям турски склад, разположен непосредствено до Топ капия и един малък погреб за барут. В северозападна посока се намира монументален подземен склад с две зали – известен под името “Венециански склад”, построен през XVII в. Тук са били складирани стоките на чуждите търговци, които са търгували с Видин.
В близост с крепостта, на улица “Баба Вида” се издига монументална постройка с 4 кубета. Това е синагогата, завършена в края на XIX в. /1894 г./.
Връщането от крепостта е най-приятно през красивия крайдунавски парк, който продължава до центъра на града. Тук се издигат крепостните стени на Видинското кале. Една след друга, на фона на реката, се открояват крепостните порти – Топ капия, Сарай капия и Телеграф капия, а в далечината – високото и стройно минаре на джамията на Пазвантоглу. Последната от портите – Телеграф капия, е служила като главен вход откъм Дунав. Поради това тя е с много по-големи размери от останалите. Проходът й има форма на буквата Г. Към южната й страна извита каменна стълба извежда на горната площадка, където има наблюдателница. Името си е получила от намиращата се в съседство турска поща – двуетажна каменна сграда, построена специално за тази цел към 60-те години на XIX в. Видин е имал телеграф още преди Освобождението. Оригинално е разрешена хазната на пощата като отделно малко помещение, вградено в долния етаж. Това е най-старата пощенска сграда в страната.

***
В парка, непосредствено до пощата, се намират джамията и библиотеката на Пазвантоглу. Двете сгради образуват ансамбъл с проста и характерна ориенталска архитектура. Джамията е масивна каменна постройка, която отвън прави впечатление на двуетажна, поради двойните редици прозорци.
Преддверието й е оформено като открита галерия с арки и портал в средата, подчертан с каменен корниз. Вътре има обширно молитвено помещение в квадратна форма и чардак за жените. За отбелязване е, че чардакът не е закрит с решетки, както в другите джамии. Към източната страна се намира богато изрисуван олтар – михраб. Стените на молитвеното помещение са гладки, без стенопис, таванът му е дъсчен с летвена украса на ромбове и богата осмостранна розета от резба в средата. Входната арата, мимбарът, кюрсът /столът за ходжата/, долапите на стълбите за чардака и капаците на прозорците са украсени с хубава дълбока резба, работена от тревненски майстори. Обстановката в джамията почти не е променена. Подът е постлан със стари чипровски и персийски килими, запазени са дори големите восъчни свещи, ползувани при Пазвантоглу по време на рамазан. На минарето вместо полумесец, както на другите джамии, има сърце. Джамията е била завършена към 1800 – 1801 г. и според надписа на входната врата е посветена на бащата на Пазвантоглу.

***
Библиотеката се намира от северната страна на джамията. Тя е малка квадратна каменна сграда с нисък куполовиден покрив, покрит с оловна ламарина. Малкото й каменно преддверие е оформено като балдахин.
Над входа е вграден надпис със следното съдържание: “Аз, Осман Пазвантоглу, построявам тази библиотека, която съдържа разни скъпоценни книги, от тях посетителят да извлича знания и да благославя покойната ми майка.”
Сградата има само едно помещение. Шкафовете за книгите не са запазени. Част от книгите са прибрани в Народната библиотека в София. Деветдесет и два тома от тях са светска литература по история, география, законодателство, медицина и др.

***
Срещу джамията, в двора на видинската митрополия на ул. “Стефан Караджа”, се намира най-ценният паметник на българското строителство и изкуство в града от епохата на турското робство – църквата “Св. Панталеймон” – малка еднокорабна постройка с полукръгла абсида, вкопана на 1,30 м. в земята, с клетъчна зидария.
Под покрива с турски керемиди минава тухлен пояс на зъбци. Това е единствената й декоративна украса отвън. Църквата се състои от притвор, наос и олтар с полуцилиндричен свод. Стените й са покрити с богата стенопис – евангелски сцени, подредени в успоредни пояси, изпълнени в разнообразни цветове. Един надпис над входа в молитвеното помещение отбелязва годината на изографисването – 1646. Самата постройка е била изградена върху по-стари основи през 1634 г. Тази година е издълбана върху камък, зазидан до вратата на южната стена. В църквата са запазени ценни обковки на икони от 1823 и 1832 г., работени от прочути видински златари.Забележителни произведения на нашето златарство са двете големи филигранни кандила, подарени на църквата в 1873 г.
В същия двор /с лице към улица “Пазвантоглу”/ е мавзолеят на Антим І – първия български екзарх и видински митрополит. Сградата е квадратна, с куполовиден покрив, направена е от бял врачански камък.
Над входа в плитка ниша е поместен портрет-мозайка на Антим I, а вътре в помещението е поставена каменната му фигура от скулптора Иван Дудулов. В подземието е гробницата на екзарха.
От мавзолея, след като се пресече ул. “Пазвантоглу”, се навлиза наново в парка. Покрай главната алея са издигнати паметници на Найчо Цанов /1857 – 1923/ – виден общественик и публицист, роден във Видин, известен с антимонархическите си възгледи и борбата против Кобургите, ръководител на радикалната партия в страната; братската могила с малък паметник на петимата обесени във видинския затвор през 1943 – 1944 г. – Мико Нинов от с. Грамада, секретар на Окръжния комитет на РМС; Боян Чонос от Видин, секретар на Окръжния комитет на РМС; Петко Горов от с. Макреш, партизанин от видинския отред “Г. Бенковски”; Йоло Гергов и Стоян Милков от с. Подгоре; бронзов бюст-паметник на Тодор Петров – роден в с. Ново село /1878 – 1921/, създател на местната партийна организация на БРСДП, общински съветник и народен представител от Видин, виден теоретик на марксизма у нас, секретар на ЦК на БКП /т. с/; бюст на Г. С. Раковски – идеолог на националноосвободителното ни движение, който се е борил против масовите изселвания на българското население от Видинско по време на Кримската война /1853 – 1956 г./

***
Извън Калето, на различни места в града, се намират и други архитектурни паметници.
Гробът на Осман Пазвантоглу – ул. “Дондуков” е в двора на джамията “Мустафа паша”. Той представлява мраморен саркофаг, богато украсен с арабески. На предната му плоча, завършваща с голям тюрбан, е изваян надпис с надгробни слова.
Мавзолеят на Салахадин баба – ул. “Георги Димитров”, е в двора на градската болница и е квадратна каменна постройка, увенчана с каменен корниз, над който минава зъбчат тухлен пояс. Вътре има куполовидно помещение, в което е погребан турският герой Салахадин баба, загинал с отряда си при обсадата на Видни от австрийците през 1689 г. Пред южната му страна има надгробен паметник. Мавзолеят е построен по времето на Пазвантоглу.
Пазар капия – на градския пазар /сега кооперативен/, откъдето е получила името си. Тя е втората поред порта на крепостта откъм сушата.
Има същата конструкция като Стамбол капия с известни различия в детайлите. Тази порта има голямо значение за датирането на крепостта. Запазен е един от възпоменателните й надписи на предната фасада, от които се вижда, че е била завършена към 1704 г.
На 150 м. северно от Пазар капия се намира най-добре запазената крепостна врата – Еничер капия. При нея още стоят и предните бойни кулички. От двете страни на прохода й има по две засводени ниши, където се е приютявала стражата. Две от тях са с оджаци /огнища/. Пред тях, откъм страната на подвижния мост, има по една малка ниша с амбразура, предназначена за караулите. От двете страни на прохода има четири странични складови помещения, както при Пазар капия. Тази порта се отличава с богата украса от каменна резба - розети над входовете и стилизирано слънце над предната фасада.
От Еничер капия до брега на Дунав е запазен един сектор от крепостната система на видинското кале – ров, крепостни стени и три бастиона. Тук се намира и последната порта към сушата – Флорентин капия, разрушена в края на миналия век.
Видболската капия и бастионът Таушан табия /Заешката табия/ се намират в южния край на града на брега на Дунав, по шосето Видин – Лом. Това е последният от деветте редута на защитния вал, който опасва Видин откъм сушата. Строителството му е започнало от Пазвантоглу и било завършено към 30-те години на XIX в. Бастионът заема площ от 11 дка, заобиколен е от масивни каменни стени във форма на неправилен четириъгълник. Достъпен е само откъм западната страна – през Видболската капия, която е по-късен тип от крепостните порти на Калето, Във вътрешния двор на бастиона е построен модерен колодрум “Юрий Гагарин”.
Къщите на Н. Каменов - ул. “Ботев” 9, и на Хаджиангелови – ул. “Гаврил Генов”, са единствените по-добре запазени паметници на жилищната архитектура в града от XIX в.
Запазена е и къщата на ул. “Ленин” и площад “8 март”, в която е живял Лайош Кошут през 1849 г. след разгрома на унгарската революция, преди да замине за Шумен /Коларовград/.
На ул. “Г. Генов” 1 се издига бронзов паметник на Боян Чонос, секретар на Окръжния комитет на РМС, обесен на 13 октомври 1943 г. във видинския затвор.
В парка срещу механотехникума се издига паметник на Коста Йорданов, секретар на ОК на РМС, партизанин, загинал в сражение на 17 януари 1944 г. край с. Макреш.

Из книгата “Разходка из историческите места на Видин”