След смъртта на митрополита Йоасафа, Константинополският патриарх, по неизвестни причини, не изпратил негов заместник и тя е останала известно време без митрополит, както това се вижда от една кореспонденция на заместника на Охридския архиепископ, Гревенския митрополит Неофита, до Константинополския патриарх Евтимия ІІ /1410 – 1416 г./ и до императора Мануила Палеолога около 1410 – 1411 г./. В тази кореспонденция е изтъкнато, че Охридският архиепископ Матей ходил в Константинопол около 1408 – 1409 г. да преговаря с византийското правителство и с патриарха Матея I /1397 – 1410 г./ да му отстъпят Видинската и Софийска епархии, които принадлежали на катедрата му от старо време и да ръкоположи за тях митрополити и че той имал успех в преговорите си. Патриарх Матей и синодът му дали съгласието си и император Мануил с особена грамота му отстъпил тези две епархии. След това архиепископ Матей ръкоположил и изпратил митрополити за Софийската и Видинската епархии.
Но тази подчиненост на Видинската епархия под Охридската църква траяла късо време – само около 2 – 3 г. След смъртта на патриарха Матея, приемникът му патриарх Евтимий II, още в началото на своето светителстване, повдигнал въпрос пред своето и турското правителства да му се повърнат двете епархии и да се изгонят митрополитите им, ръкоположени от архиепископ Матея. Това искане не е известно дали тутакси е било изпълнено. Но като се има предвид, от една страна голямата отстъпчивост и приятелство на султан Сюлейман към императора Мануила подир сключения договор с него в 1403 г. и от друга – че и отвъд дунавските митрополии на Угровлахия и Молдовлахия, все около това време, оставили зависимостта си от Охрид и преминали под ведомството на Константинополския патриарх, то с голяма вероятност може да се допусне, че турското правителство е изпълнило това искане на патриарха и Софийската и Видинската епархии наново преминали в диоцезата на неговата катедра още повече, че в нея влизали и всичките останали епархии на българското царство. Но кой е бил този митрополит, който е светителствал само 2 – 3 години и бил изгонен от Видин от турските власти, както и неговия заместник, изпратен от Константинопол е неизвестно. С положителност може да се каже само това, че последният е бил грък, какъвто в това време е заемал и Търновската катедра. Така от 1410 г. във Видин се наместили гръцки митрополити и над епархията му се наложило второ – духовно-църковно робство с всичките негови грозни последствия. Тогава било изменено и нейното име от “Бдинска” на “Видинска”, както е отбелязана и в съвременните епархиялни листи и актове на Константинополската патриаршия.

***
Най-после дошъл и многоочаквания момент за освобождение на Видин и царството му. Знаменитият баденски граф, след като превзел на 23 септември 1689 г. Ниш и оставил в него гарнизон от 2 000 души под командата на граф Палфи, сам навлязъл във Видинския санджак и след 8-дневно пътуване и боеве през Връшка Чука и Кула по стария римски път се приближил и до Видин. Принц Людовик атакувал и разбил турския корпус от 9 000 войника, разположен на позиции близо до крепостта, а марграфът наченал да щурмува на 14 октомври вънкашните укрепени линии на Видинските укрепления. Завързали се люти сражения, в които взели участие и много турски доброволци и от града, като стари еничари или синове на такива. Еничарят Салахъдин-баба събрал до 1 000 доброволци и с голяма решителност излязъл с тях вън от крепостта, за да отблъсне и прогони неприятеля, но при досегашната държавна болница той и дружината му били сразени и избити до крак. Там били и погребани. След 100 години Осман Пазвантоглу издигнал над гроба им гробница – тюлбе, което и до днес съществува. За този героизъм Салахъддин-баба бил възпят от турското население като национален герой и светец , “паднал в боя с неверните”. Обсадата на града не се продължила много. След петдневни стремителни атаки австрийците принудили турския гарнизон да предаде крепостите и Видин бил освободен. В него австрийците намерили само 21 топа, а крепостите – твърде ненадеждни за отбрана за тогавашната артилерия.
С превземането на гр. Видин австрийците преустановили по-нататъшната си офанзива и оставили населението на произвола на озверените турци, които жестоко си отмъщавали за неуспехите си под стените му. Те се заловили с неговото укрепяване. Главнокомандващият на войските заповядал да се поправят и преустроят крепостните стени, като възложил тази работа на генерал Ветерани. Поправката ставала според господстващата тогава Вобанова система, пригодена за гладката артилерия. Но докато австрийците се укрепявали във Видин, турците деятелно се приготвили за ново настъпление.
Вече в следващата 1690 г. турците започнали офанзивата си. Обсадили Видин и с пристъп го превзели, а след това постепенно изтикали австрийците из Тимошката долина и реокупирали наново Ниш. Сключен бил мир в Пожаровец и с това се свършила освободителната война, но последствията от нея са били големи и тежки за населението.
Във Видин и други градове на санджака се поселили и евреи. Кога точно е станало това и откъде те са дошли не е известно. Но заселването им във Видин не ще да възлиза по-рано от края на XV в., както това се установява от някои надписи в “старите еврейски гробища”. За това ранно преселване свидетелствува и техния квартал в “Калето”, т.е. вътре в крепостта, понеже вънкашните квартали са били образувани от XVI в. нататък. Това ни напомня и техният произход от Испания, откъдето те, по-всяка вероятност, са били изгонени в края на XV в. от крал Фердинанда Католика, за което говори и испанолският им език, който и до днес са запазили, ако и в развалени форми. Не са изключени някои частични преселвания и от бившата Византия, както това показват фамилните имена на някои еврейски семейства – “Пизанти” или “Византи”, т.е. преселници от Византия, каквито се срещат само във Видин. Еврейска колония е имало и в римския град Ulpia Oescus, както това се установява от един надгробен надпис на неин равин, който управлявал общината й. Но тази колония е изчезнала заедно с разрушението на Оескус от хуните и няма никаква връзка със сегашните евреи.
Идването на евреите във Видинския санджак имало благотворни последствия, понеже те донесли със себе си капитали и съживили търговията, която постепенно преминала в техни ръце, особено след изгонването на дубровчаните, подир Чипровското въстание, както е било и в Испания. Към турския елемент евреите са били твърде отзивчиви, скоро усвоили турски език, за което много им помогнало знанието на арабски език, изучен от тях от маврите в Испания, с които те се намирали в близки търговски отношения и заживели с местните турци твърде мирен съседски живот, като умеели да подклаждат техните егоистични и сластни апетити, особено на техните големци. Във Видин те пренесли и мавританската култура, и архитектура, засилени по-сетне директно и от Константинопол, както това сочат веществените фрагменти от разни съвременни паметници – здания, чешми, джамии и др.