ПРИСЪЕДИНЕНИЕ НА БДИНСКОТО КНЯЖЕСТВО КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

Подир две години, след сключването на догорора с императора Андроника III, цар Йоан Александър имал свиждане с новия сръбски крал Стефана Душана /1334 – 1335/ и сключил с него приятелски мирен договор. В една от клаузите на този договор, изглежда, е бил засегнат и въпроса за Бдинското деспотство – гнездото на върлите неприятели на цар Йоана Александра. Сърбия, както изглежда, безрезервно е дала съгласието си за присъединението на това деспотство към българската държава, т.е. санкционирала фактическата му окупация от българските войски преди две години и се задължила да предаде или не допуща в себе си пребиванието на враговете на цар Йоана Александра – царицата Неда, цар Йоан Стефана, Белаура, Шишмана II и др. И действително цар Йоан Александър, веднага след договора, формално присъединил Бдинското деспотство към своите владения и с това завинаги отнел наследствените права на бунтовниците над него и ги лишил от всякаква по-нататъшна опора за бунтове между българското население. Това се потвърдява от една приписка в така в така наречения “Песнивец” или “Тълкови Псалтир”, преписан по заповедта на цар Йоана Александра в 1337 г.
Така или иначе, но Бдинското деспотство е престанало да съществува в 1332 г. и станало наново, както при Асеновци, съединено с целокупното българско отечество, след като преживяло отделен отцепнически исторически живот от него цели 71 г. и княз Шишман не можал вече да се върне в него. Благодарение на това отцепничество България се лишила и от хубавите свои западни области – Белградската и Браничевската, които тя мъчно могла да защити при наличността на едно враждебно ней деспотство, което се врязвало между нея и нейните западни земи. За това и Сърбия отстоявала неговото съществуване, за да може окончателно да се закрепи в речените две области и след като достигнала това най-после се дезинтересирала от него, за да се присъедини то отново към българското царство.
Едновременно с това и Бдинската митрополия е била присъединена и подчинена на Търновската патриаршия и патриарх Симеон ръкоположил за нея нов митрополит на мястото на избягалия с княз Шишман II. Така се прекъснала и зависимостта на Бдинската епархия от константинополския патриарх и се въдворило пълно духовно и политическо единство в нея, както и в другите български епархии. Новият митрополит очистил епархията си от всички гръцки елементи.
Това предизвикало голямо скарване между Търновския и Константинополския патриарси, понеже последният продължавал упорито да претендира за Бдинската митрополия, при всичко, че нямал никакви исторически и канонически права над нея.