Войникът от 1885 г. е с наведена глава

Паметникът на скулптора Андрей Николов още удивява Европа

Костницата е разположена на площад „В. Заимов" пред гарата. Изградена е през 1911 г., издигната е 1914 г. Първоначално е била разположена на централния Видински площад, наречен „Площад на победите". Автор на проекта е скулпторът Андрей Николов, а на бронзовите релефи - Арнолдо Дзони. На малък площад зад ж. п. гарата на Видин стои един уникален паметник. Умиращ бронзов войн е навел глава над оръжието си. Гренадирът е български войник, току що изстрелял последния си патрон в братоубийствената Сръбско-българска война от 1885 г. По време на тази война Видин е бил обсаден, води се жестока битка за превземане на крепостта. В защитата се намесва и руски кораб, намиращ се по това време по Дунава, който успява да пробие блокадата и да достави боеприпаси за военните части. Година по-късно видинският общински съвет обявява капитанът на "Голубчик" Владимир Луцки за почетен гражданин. С него званието получава и майор Атанас Узунов, който ръководи и сам участва в битката за защита на града.

Та е логично точно Видин да има паметник на войните, паднали в Сръбско-българската война. И той го има. Написано е, че монументът се въздига в чест на загиналите в Сръбско-българската война при отбраната на Видин, Белоградчик, Трън и Сливница и за героите при превземането на Пирот през ноември 1885 г. Видинчани го наричат Паметника на скърбящия войн, защото нашият войник не тържествува, а съжалява за тази война. Българският войник не изпитва радостта на победителя, а тъгува. За разрушенията, за убитите, за взаимоотношенията със съседите сърби.

Странният паметник има още по-странна история. Фигурата на войника е изваяна от гипс от големия скулптор Андрей Николов още през 1886 г. Минават години, докато я превозят с влак до Русе, с лодка през Дунава до Гюргево и оттам отново с влак до Париж. Отлята е от бронз в парижка леярна. Обратният й път се оказва доста по-дълъг. Не е известно как е била доставена в срещуположния на Видин румънски град Калафат, но в него тя престоява цяла година. Оказва се, че прекарването й през Дунава е трудно и скъпо дело. Но се намират видински рибари, които я прекарват доброволно. За целта сковават платформа върху няколко лодки и успяват да я стоварят на видинския бряг. Прибрана е на сигурно място в казармата на Трети пехотен бдински полк, където отлежава близо година.

Основният камък на монумента е поставен през 1908 г. Инициативен комитет дълго време събира дарения от гражданите за издигане на постамента и на 15 ноември 1911 г. паметникът е открит. Намирал се е на централния видински площад "Бдинци".

Кой как е възприемал посланието на скулптора, не е ясно. Запазена е една дописка от известния английски журналист Берлайн, посветена на видинския паметник. Берлайн, който посетил Видин през 1919 г, пише: "България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен..."

През 1930 г. видинските управници решават, че този паметник ни излага, че фигурата не е войнствена, мобилизираща, не буди патриотизъм и затова трябва да се махне. Но има и трезвомислещи люде, които още тогава оценяват стойността на войнишкия паметник. Те създават комитет за защита на тъжния войн. Уплашени от общественото мнение, управниците само го местят от централния на гаровия площад, където е оцелял до днес.

Съдбата на бронзовия войник не е била по-добра и през следващите години. По времето на социализма паметникът е забравен, малцина граждани поставят цветя до него. За този период от историята на България не се говори в името на добросъседските отношения с тогавашна Югославия. След 1989 г. новата власт си го хареса за градски тържества по повод деня на Съединението и на независимостта. Музика, кратка реч и малко повече цветя. И толкоз. Иначе паметникът се е оказал изолиран на бетонен остров между две улици, по които минава целият автомобилен поток за влизане и излизане от града. От едната си страна е захлупен от билборд, който рекламира нещо си. Заради мястото си, паметникът е недостъпен за деца, за да бъде показван от учителите по история. Накрая, и видинчани не знаят много-много историята на този уникален монумент. Не случайно мнозина смятат, че това е паметник на загиналите във войните или по-жалко, че това е паметник на Гюро Михайлов. Конфликтът с историята продължава.