ПАДАНЕТО НА БДИНСКОТО ЦАРСТВО

Унгарският крал Сигизмунд, насърчен от победата си в 1392 г., съчувствено приел този позив и почнал деятелно да се готви за кръстоносен поход, като подирил и съюзници за него. В него влязъл и влашкия войвода Мирчо І, който още се намирал под хипноза на победата си над Баязида на 10 октомврий. Поканен бил и цар Йоан Страцимир, през земята на когото щели да минат кръстоносните войски, но той отказал. Неговият отказ лесно се обяснява от близкото присъствие на Баязида. Кръстоносният поход бил готов едвам в 1396 г. и крал Сигизмунд с отбрана войска, в която влизали множество рицари и пехотинци от Западна Европа, на брой 60 хиляди, минал Дунава, по която се движили 70 кораба, натоварени с храни за войските и потеглил за България през Бдин. Цар Йоан Страцимир отначало му оказал съпротивление пред стените на Бдин, ала когато му било заявено, че града с пристъп ще бъде превзет, той на другия ден отворил вратите на столицата си и се предал с всичкото си царство на Сигнзмунда. Кръстоносците избили намиращия се в Бдин турски гарнизон. След това крал Сигизмунд оставил в Бдин 300 души отбор кръстоносен отряд за пазене на града и заедно с Йоана Страцимира заминал по-нататък.
Поражението на кръстоносните войски решило съдбата и на Бдинското царство. Непосредствено след Никополския бой, султан Баязид се отправил направо за гр. Бдин, разположил се край него и повикал своя васал на свиждане, като го уверил, че никакво зло няма да му стори. Цар Йоан Страцимир повярвал на обещанията на суверена си и влязъл в лагера му без страх. Баязид не устоял на думата си и щом цар Йоан Страцимир паднал в ръцете му, заповядал да го свържат и така да го изпратят в Бруса, където той, за вярване, свършил и своя живот. След това султанът окупирал и останалите части на Бдинското царство и го обявил за турски пашалък или санджак.