ДЯДО НЕОФИТ
Свещеник иконом Йордан Н. ВАСИЛЕВ

Роден е на 29 юни 1868 г. в с. Гълъбово, Старозагорско, със светското име Никола Караабов. Изминава дългия и трънлив път на църковната йерархия от енорийски свещеник /1889/ до митрополит на една от най-старите епархии в диоцеза на Българската православна църква /1914 – 1971 г./. Положил началото на организираната църковно-просветна и благотворителна мисия на Църквата в страната.
По негова препоръка се учредява Православно-добротворно братство при митрополитския храм “Св. Николай” с ръководител протосингела на митрополията архимандрит Евгений. Учреденото братство взема под своите грижи градското старопиталище, в което са настанени 20 старци и 6 старици. Видинската градска община отпуска дневно на тези безпризорни по един хляб и 20 стотинки. Липсвала чистота и всякакъв надзор в полуразрушената сграда на старопиталището. Благотворителната дейност на братството и неговите грижи за лишените от близки и жестоко захвърлени от тях трогват много видински граждани. Един от тях, Йоница Николов, внася крупна сума в епархийския благотворителен фонд, с която се изгражда старческият приют във Видин. Новата сграда на старопиталището, преминало на пълна издръжка на Видинската света митрополия и Епархийското добротворно братство, е осветена от митрополит Неофит на 2 юни 1927 г. Под ръководството на митрополит Неофит Епархийският фонд за “просвета и народно добротворство” бързо се разраства. Фондовата каса съдържа вече не само стотици бюджетни приходи, а и хиляди дарения от благочестиви църковни родолюбци.
През 1933 г. митрополит Неофит започва изграждането на Дом за християнска просвета и благотворителност, който бива завършен за една година.
На неговото освещаване през есента на 1934 г. Неофит Видинский произнася слово, в което споделя своите усилия и на цялата епархийска църква в благотворителното дело и очертава значението на построения благотворителен и просветен център в престолния град: “Ние можем да идеализираме и да възхваляваме доброто и добротворството с най-избрани и затрогващи душата думи. Но ако не се даде пример за оделотворяване на тия думи, те си остават само красиви фрази... В тази сграда ще се извърши функцията на епархийското хуманно просветно дело. Тя предполага за добротворство. Тя дава помещение на една светла и просторна трапезария, в която ще се хранят 150 – 200 осиротели, или крайно бедни деца и ученици. Дава помещение на едно практическо занаятчийско училище, в което ще се дава възпитание и професионална просвета на стотици осиротели, или крайно бедни девици, събрани из цялата епархийска област... Ние не мислим, че със стореното тук сме изпълнили целия свой дълг. Не, изпълнена е само една хилядна частица... Преживявайки тази душевна наслада, ние си задаваме въпроса: ако тъй малко стореното в тоя град буди толкова голяма радост в душата, то какво и колко голямо и неизмеримо щастие би било, ако бихме могли да видим тъй въплотени думите за добри дела по всички градове на епархийската ни област? Но това ще бъде отсега нов идеал, нова мечта за нас и за нашите сътрудници пастири и пасоми.”
През 1935 г. митрополит Неофит дарява за просветни и благотворителни цели свои спестявания в размер на 1 105 340 лева. В писмо до Светия синод от 29 май 1935 г. благодетелят владика посочва, че “една от главните задачи на живота му е била да спести нещо от това, що държавата и народът му дават за издръжка, за да го употреби за благото и народната просвета на същия народ”.
С дарените на Светия синод 605 340 лева се учредява фонд, управляван от Светия синод и предназначен по волята на дарителя да подпомага “подготовката на бедни, но способни юноши, възпитаници на духовните учебни заведения, за бъдещи пастири във Видинска епархия”.
В памет на своята презвитера Желязка, починала при раждане през 1889 г. и своя син Желязко, митрополит Неофит през същата година подарява на Епархийския духовен съвет “ценни книжа с номинална стойност 500 000 лева за учредяване на фонд “Желязка презвитера и син Желязко”.
Фондът се управлява от Видинския епархийски духовен съвет и по желанието на дарителя неговите годишни приходи се предоставят на видинското женско благотворително дружество “Развитие”. От фонда се отпускат на дружеството средства за покупка на дрехи и обувки за децата, а остатъкът от средствата – за ремонти на детския дом във Видин.
След 9 септември 1944 г. ръководството на дружеството е подменено с лица, привърженици на новата ОФ власт, които се опитват, противно целите на фонда и волята на дарителя, “да получават и разпределят” приходите. Това налага с писмо от 5 февруари 1946 г. митрополит Неофит да се обърне към Епархийския духовен съвет да закрие фонда. Натрупаните капиталовложения в благотворителните фондове на митрополит Неофит потъват, в началото на 50-те години на миналия век, в държавния бюджет.
През 1938 г. във втория по големина град в епархията, Лом, митрополит Неофит основава “училище за малолетни осиротели девици”. По желание на християните в Лом и питомниците на училището, то носи името на благодетеля – Епархийско девическо професионално училище “Неофит Видински”.
Този забележителен митрополит, израснал из недрата на народа, неуморно благотвори и с делата си записва най-светлите страници от историята на Видинска епархия и Българската църква. Дните му са изпълнени с трудности и организация на благотворителната дейност в епархията, а в тия години и като наместник-председател на народната църква, те са дни, както пише митрополит Неофит в дневника си, “на върховно нравствено постижение, момент на щастливо благовремие!”
През 1940 г. митрополит Неофит построява в памет на своя починал син Желязко със собствени средства красива двуетажна сграда за дневен детски дом – за възпитание и отглеждане на деца от три до седемгодишна възраст. Съграденият от митрополит Неофит детски дом е оборудван по европейски образец, а в архитектурно-художествено изпълнение и в наши дни е една от най-хубавите сгради във Видин.

Откъс от книгата “Социална, благотворителна и добротворна дейност на Българската православна църква 1915 – 1950 г.”

В-к “Видин”, бр. 1398 /15/, 23 – 26 февруари 2006 г.