НАРОДНИ ПЕСНИ

ГАНКЕ ЛЕ, ПЕСНОПОЙКЕ ЛЕ

Ганке ле, песнопойке ле!
Седнала Ганка да шие,
ем шила, ем е пяла.
Ганке ле, песнопойке ле!
Славей високо фърчеше
и си на Ганка думаше:
Ганке ле, песнопойке ле,
ако ме, Ганке, надпееш,
крилцата да ми отрежеш,
крилцата до ребърцата;
ако те, Ганке, надпея,
косата ще ти отрежа,
косата до коситника.
Ганка си славей надпяла,
с четири песни повече.
Славей на Ганка думаше:
- Недей ми крилца да режеш,
че имам птички манички
над гургулово кладенче.

МАРИ МОМИЧЕНЦЕ

Мари момиченце черноочко,
мари момиченце белоличко,
мари сънува ли сън за мене,
мари като язе ле два за тебе.
Мари сторихме се два гълъба,
два гълъба, два сокола,
па станахме, па фръкнахме,
па фръкнахме, па паднахме
у лозята, на междата,
да зобиме бяло грозде.
Мари па ни видя пъдарчето,
па си юзе тънка пушка,
тънка пущка кабзалия,
па станахме, па фръкнахме,
па фръкнахме ф синьо небе,
синьо небе, ясни звезди.

ВИДИШ ЛИ ВИДИН ГРАДА

Ой, соколе, сив соколе,
като стоиш нависоко
видиш ли Видин града,
Видин града сред калето,
сред калето ковачница?
- Мари моме, малко моме,
аз си видя Видин града,
Видин града сред калето,
сред калето ковачница.
Трима братя кони коват,
кони коват, юзди стягат,
че ще ходят дълги друми,
дълги друми цариградски.

ПОЙДОХ ЗА ВОДА

Пойдох, пойдох за вода,
найдох, найдох ябълка,
дадох, дадох на тати –
тати право не дели;
дадох, дадох на байо –
байо право не дели;
дадох, дадох на чичо –
чичо право не дели;
дадох, дадох на либе –
либе право раздели.

Я ДОЙДИ, ЛИБЕ

Рада Ивану думаше:
- Я дойди, либе, я дойди,
я дойди, либе, на седенкя.
Иван си Ради думаше:
- Не мога, либе, да дойда,
вълк ми на стадо налита
и тая мечка стръвница.
Рада Ивану говори:
- Чер съм циганин срещнала,
вързана мечка водеше,
от вълка кожа носеше.
Иван си Рада послуша,
па на седенката отиде.
Зададоха му се другари
и на Ивана думаха:
- Иване, море Иване,
Иване, наше другарче,
колко ти бяха овцете,
колко ти бяха шилета?
- Двеста ми бяха овцете,
триста ми бяха шилета.
Кога си Иван отиде –
от двеста две съ остали,
от триста три съ остали.

Бележка на съставителите:
Тези народни песни са подбрани от сборник “Народни песни от Видинско”,1964 г.

СТАНА И ТУРЧИН
народна песен

Стано, Стано юбова,
на бял Дунав отишла,
бяло лици миеши.
Колкото го миеши,
дваж по-бяло ставаши.
Турчин иди отдолу,
кара коня към Станка,
Станка фукна да бяга.
Турчин Станка думашъ:
- Постой, Станке ле, не бягай,
аз съм у вас дувадял,
със майка ти хляб съм ял,
със баща ти вино пил,
със батьъ ти ракийь,
тебе, Стано, съгледувал.
Язи имам, Станке ле,
тънка бяла мьйръмъ,
в мьйръмъта вързану
два сребърни пръстена,
на пръстени писано
мойто ими и твойто.

Бележка на съставителя:
Песента “Стана и турчин” е взета от книгата “Народните песни на българите от Украйнска и Молодовска ССР”, том I на Николай Кауфман, София, 1982 г., издателство на БАН