През Българското средновековие църквите са едни от най-представителните, красиви и солидни постройки. След приемане на христиняството през 865г. в Българския северозапад е образувана Моравската епархия.По-късно тя е разделена на пет епархии: Белградска, Браничевска, Нишка, Сремска и Бдинска, които се споменават в грамотата на византийския император Василий II от 1018г. В България се създават седем съборни храма, вероятно един от тях е е Бъдин. Цар Самуил (991-1014г.) отрежда на Бъдинската епархия трето място след Скопската и Седикииската (Софийската).
Митрополиткстака църква СВ Богородица в Бдин се намира северозападно от дншната църква Св.Петка. Вероятно с камбанария. Съвременниците отбелязват нейната красота и великолепие. Към нея действа градско училище, в което учи Ромил Бдински.
През 1204г. бдинският митрополит Климент с други епископи и митрополити изпращат послание до папа Инокентий III да бъдат потвърдени на своите катедри и да получат палиум (мантия).
По своя план повечето църкви в Средновековна България са кръстокуполни с една, две или три корабни постройки и сводести тавани. Църквите са изградени изцяло от камък, между който се редуват редове от тухли. Стените отвън не се измазват, а от вътре се изписват богато. Църквите се отличават със своя живописен и гиздав външен вид. За това допринасят засводените в тях разноцветни глазирани панички, четириустни малки съдчета, розетки и други украсителни елементи. Църквата е разрушена или обърната в джамия от османските турци. |