Видински митрополити

• Митрополит Герман (1826-1830), вселенски патриарх от 1842 до 1845 и от 1852 до 1853
• Митрополит Антим (1868-1872)
• Митрополит Кирил (1889-1914)
• Митрополит Неофит (1914-1971)
• Митрополит Филарет (1971-1987)
• Митрополит Дометиян (1987-)

БДИНСКИТЕ МИТРОПОЛИТИ
Димитър ЦУХЛЕВ

За тях, след епохата на Асеновци, както и при бдинските деспоти, не са се запазили никакви сведения, даже не са известни имената им. А при цар Йоана Страцимира са светителствали следните четирма митрополити:
Митрополит Даниил – той светителствал на бдинската митрополитска катедра във време на разделението на царството на Търновско и Бдинско. Когато маджарите завзели Бдин той или е избягал в Търново, ако не е бил пленен, заедно с царското семейство на Йоана Страцимира, но в 1369 г. се върнал на катедрата си и деятелно се заел да очисти епархията от католицизма, насаден през време на маджарската окупация. То го представя за голям ревнител на православието и енергичен защитник делото на Св. Св. Кирила и Методия. Той покровителствал и книжното дело и подканял монасите да се занимават с преписване на книги, като за това явява неговия роднина монах – преписвачът на бдинското евангелие. В тази приписка, която го представлява за просветен йерарх, той е наречен “всеосвещен господин митрополит”, с което се подчертава неговото високо положение в царството, като пръв съветник на царя и големия авторитет, с който той се ползвал в епархията си. Но неговото светителстване насилствено се прекъснало в 1381 г., когато цар Йоан Страцимир го отстранил от катедрата и на негово място поставил йеромонаха Касияна и подчинил митрополията му на Константинолския патриарх Нила. От синодалното постановление на този патриарх, с което се назначава Касиян, обаче се вижда, че той и след отстранението си, останал да живее и за напред в гр. Бдин, само че патриархът му запретил да извършва архиерейски обязаности понеже според него не бил признат за митрополит нито на бдинската, нито на друга някоя епархия и нямал никакво право в тази църква, а живяял в Бдин, поради милост, а не поради някое законно право, когато всъщност той именно е бил законния и каноничен митрополит, а новоръкоположеният нямал законното право на такъв. Това дълбоко опечалило този родолюбив и просветен йерарх и той, по всяка вероятност, се оттеглил в някой манастир, за да прекара последните години от живота си, ако не е бил извикан наново да заеме катедрата си, след избягването на митрополита Касияна.
Митрополит Касиян. Той бил ръкоположен за бдински митрополит през 1381 г. в Константинопол по искането на цар Йоана Страцимира, като верен и предан нему служител. Голяма отговорност пада и на него за противоканоничното и противонародно отцепване от Търновската патриаршия на Бдинската митрополия и подчинението й на чужда църковна власт – константинополския патриарх. Този печален акт, с който се наченало неговото светителстване на Бдинската катедра красноречиво говори, че той не е притежавал високо образование, нито е бил проникнат от родолюбиви чувства, а обикновен кариерист, който за митрополитския пост е изменил на българската патриаршия и на своя собствен митрополит, който го е ръкоположил в йеромонашество и е приел да бъде ръкоположен от гръцкия патриарх, въпреки църковните канони. Това напълно се подтвърдява и от по-нататъшното негово светителстване. Той, скоро след своето ръкоположение, е бил обвинен в убийство на един монах и за да избегне ареста и съда, се укрил цели 6 години в неизвестно местожителство. Подробности за това престъпление намираме в цитираното по-горе постановление на константинополската патриаршия, в което се говори: “Някой си монах усилено хулил митрополита Касияна, за което бил изгонен от града. Когато се узнало, че той наново се върнал, Касиян го повикал в митрополията и запитал защо така несправедливо го хули, при толкова добрини, които му бил направил? В отговор монахът безсрамно започнал да хули митрополита. Тогава разгневеният Касиян станал от стола, хванал монаха за брадата и го повалил на пода със собствените си ръце и като се обърнал към слугите, заповядал: “Вземето го!” Те, като хванали нещастния монах, биейки го, го повлекли за краката по стълбата и главата му се удряла по стъпалата и земята и той от това умрял. Касиян уверявал, че това станало против неговото желание.” Този патриарши протокол, съставен по всяка вероятност, въз основа на доклада на патриаршия екзарх, който е разследвал делото в Бдин, не явява в какво се е провинил убития монах, та така открито, в града между гражданите и в лицето на самия митрополит, го изобличавал /хулил/. Но като се има пред вид, че митрополитът не е дал монаха на духовния съд, както му предписвали да направи каноните, за да разследва вината му и го осъди за хула /клевета/, а си позволил такава лична, брутално и недостолепна за един митрополит саморазправа, която се свършила с печалния край – убиването на монаха по един зверски начин в самата митрополия, пред очите на самия митрополит – то е явно, че монахът в обвиненията си е бил прав и Касиян се е страхувал да се изнесат обвиненията му пред духовния съд.
Това бягство и укриване на Касияна, което се продължило цели шест години, нам се струва, не е било без знанието на цар Йоана Страцимира. Защото не може да се допусне укриването в такова продължително време на един митрополит, който е бил второ лице подир царя, да не бъде известно на този последния /и то в такова малко царство, каквото е било Бдинското с 600 хиляди население/ где се намира неговия митрополит. Очевидно е, че това укриване е станало със знанието и може би нареждането на самия цар, за да се даде възможност да утихне развълнуваното обществено мнение и монашество. Доказателство за това служи и обстоятелство, че в продължение на шест години Бдинската митрополитска катедра се е държала вакантна, когато най-дългия срок за това е шест месеца.
Така или иначе, но изглежда за вън от всяко съмнение, че ръкополагането на Касияна за Бдински митрополит предизвикало в бдинското монашество и гражданство силно негодуване, което особено се засилило след убийството на монаха, който е бил ако не водител, то непременно виден член на монашеството и разпален борец в създалото се обществено настроение или национална партия, която е настоявала да се запази църковното единство на страната начело с българския патриарх.
Неизвестен. След укриването на Касияна, се върнал на катедрата си или бившия митрополит Даниил, ако е бил жив, но ако е починал патриарх Евтимий или е изпратил друг митрополит, името на когото не е известно или е натоварил някой епископ от същата епархия временно да управлява епархията, докато се изясни въпроса с Касияна. Защото не може да се допусне, че Бдинската митрополия е оставала цели 6 – 9 години без патриарх. И цар Йоан Страцимир, при наличността на негодуванията на народа и монашеството от Касияна и константинополския патриарх, не е посмял да изпрати в Константинопол свой кандидат за ръкоположение, а мълком приел митрополит за заместник от Търново.
Митрополит Йоасаф. Той започнал светителстването си на Бдинската митрополитска катедра тъкмо в момента, когато поради неговото ръкоположение от Константинополския патриарх избухнал пълен разрив между Търновската и Константинополската патриаршия, от една страна и от друга – между цар Йоан Страцимира, брата му Йоана Шишмана и патриарха Евтимия. За тези печални събития, които ускорили падането на Търновското царство и разслабването на Бдинското, голяма отговорност пада и на него, като пръв съветник на царя – от него много е зависело те да бъдат избегнати, понеже ако той евентуално не би одобрил действията на своя господар и би се възпротивил на желанието му да бъде ръкоположен от чужда и враждебна на България патриаршия, то царят надали би се решил на такива крайни мерки – окончателно да скъса сношенията си с Търновския двор и църква. Тази отговорност се подчертава и от съвременни известия, които представят йеромонаха Йоасафа из кръга на знатните, учените и с голямо внимание и доверие на царя.
Митрополит Йоасаф от младини се посветил в монашески живот, като съзнателно пренебрегнал знатност на рода, богатствата и удобствата на живота и мирската слава. Притежавал широко образование, бил строг в нравите и любим не само на царя, но и от всичкия град. Той бил избран от цар Йоана Страцимира за заместник на изгонения митрополит, въпреки протестите на патриарх Евтимия. Това като че ли предсказвало неговото нестабилно положение и създало в душата му едно мъчително настроение и гризене на съвестта, което не закъсняло да се прояви подир 1 – 2 години, когато посетил Търново в 1394 г. и видял неговото велико разорение и заточение на патриарха Евтимия. Той се върнал от Константинопол с бележитата по свойта дързост грамота на патриарх Антония, в която “българските епископи” се отлъчвали от църквата, като че ли този позорен акт не засягал и него, като “български епископ”. По-нататък той взел живо и активно участие в управлението на държавата и преживял всичките катастрофални събития, които се струпали върху българския народ и Бдинското царство в края на XIV век.
В 1394 г. той бил изпратен, заедно с царевича Константина в Търново, до тамошния турски управител “княз”. В Търново той видял великото и страшно разорение и запустение на престолния град на Асеновци от турците и бил дълбоко трогнат и опечален от тази покъртителна гледка. Узнал и за заточението на патриарха Евтимия. Тази дълбока своя скръб той по-сетне предал с думите на пророк Йеремия, като прибавил към тях и скръбта си за патриарха Евтимий.
В Търново той още видял как турците влизали в “светая светих” и как “злочестите му жители нямали къде да се помолят на Бога в храмовете, които били обърнати в бани, джамии и разрушени, и кой да ги утеши при лютата ярост и богопротивния гняв на победителите”. Видял как “мнозина били превърнати в мохамеданство”. А някои му съобщили, че в манастира в сегашната Св. Гора при Търново се намирали мощите на св. Филотея, пренесени в столицата от цар Калояна във време на походите му в Тракия и по бреговете на Бяло море. Всичките тези сведения на митрополита Йоасафа говорят за неговата голяма любознателност и го характеризират за добър историограф. Интересно е, че в тези сведения той нищо не споменава за местозаточението на патриарха Евтимия, понеже не може да се допусне, че не е знаел това място. Той нищо не споменава и за облегчение на съдбата на този велик страдалец. Това замълчаване към участта на злочестия патриарх иде да потвърди, че Йоасаф е преговарял за подчинение на търновската църква на константинополския патриарх и следователно, не е могъл да иска каквото и да е облекчение на заточения й патриарх, който в неговите очи бил и отлъчен от църквата, според грамотата на неговия пастироначалник - патриарха Антония. Това последното, както и голямото разстройство на търновската църква, са били, без съмнение, неговите главни аргументи за ходатайството му да се подчини църквата на покореното царство на неговия патриарх, за да се възстановял реда в нея.
Същата или следующата 1395 г. митрополит Йоасаф, по заповед на цар Йоана Страцимира, втори път е ходил в Търново, за да дигне и пренесе мощите на Св. Филотея в Бдин. Това пренасяне на светите мощи станало, според неговото описание, твърде тържествено. Когато митрополитът се приближил до Бдин със светите мощи на светицата, които били покрити с багреница и поставени на колесница, насреща му излезли всичките свещеници и монаси със свещи и кадилници, последвани от множество народ от Бдин и всичката страна. С пение и голяма тържественост те били внесени в катедралната църква “Св. Богородица” и оставени в нея. Това съобщение свидетелства и за голямата набожност на населението в Бдинското царство и напълно оправдава големия интерес, който то е проявило по въпроса с бившия митрополит Касияна, то разкрива и друга една страна, а именно, че митрополит Йоасаф е прибирал светините от Търново без позволението и благословението на заточения патриарх Евтимий, което се налагало от установения църковен ред и благоприличие, а само с позволението на друговерната турска власт.
Митрополит Йоасаф е бил и добър писател. Той, след пренасянето мощите на Св. Филотея в Бдин, написал похвално слово за нея.
Въпреки молитвата на митрополита Йоасафа към Св. Филотея, в която звучи голям страх от”гнева и озлоблението на варварите турци за съдбата на Бдинското царство”, в следващата 1396 г. султан Баязид завзел гр. Бдин и царството му. Тогава, по всяка вероятност, загинал и митрополит Йоасаф, понеже за него нищо по-нататък не се споменава.

Из “История на Видин и неговата област”